Искърско Дефиле

Туристически маршрути и Оброци от Искърския Пролом.

Всички маршрути са достъпни на тази карта през Карти Гугл.

Карта с Оброци и Оброчни Кръстове от Искърското Дефиле е на тази страница.

най-новият маршрут – добавен 23.04.2022 – от Левище до Гара Лакатник през Очиндол и Кобилини Стени

За сега са описани : 1422 км маршурти и 247 Оброчни Места.

Маршрутите са в долната част на страницата, след този увод:

Чудя се как точно да започна да описвам тази страница.
Защо обичам Искърското Дефиле? Защо навъртях повече от хиляда километра по пътеките и черни пътища в района? Защо не спирам да се връщам до Батулия и да откривам все нови и нови стари пътеки, зарасли и забравени от времето? Може би в предишния ми живот бях овчар от Лакатник? Или поне бих помислил така, ако вярвах в подобни неща…

Високите планини, върховете на Рила и Пирин са ми интересни само от фотографска страна, не бих отишъл по тези места без фотоапарат, за разлика от селата, махалите, върховете, ливадите, реките и горите на Искърския Пролом, където редовно правя еднодневни 20-30 км преходи и които наистина мога да кажа, че обичам и където продължавам да се връщам…

Дали изобщо да издавам тези красиви непопулярни места или да запазая тези от тях, които открих само за себе си? Много от местата по дефилето са толкова малко описвани, че когато търсих в Гугл имена на повечето от махалите на Буковец, Церецел, Реброво и т.н., попадах само на 2-3 блога. Но за мен е интересно името на всяка една махала, носеща история, история, която едва ли има продължение, освен туристическо. Въпреки, че се намират близо до София и, разбира се, се посещават, но, за съжаление, не толкова много от пешеходни туристи . Селата и махалите по дефилето губят жителите и това е процесът, започнал с колективизацията, когато земята беше открадната от хората и засилил се драстично след това. Но на всякъде по света селата умират и България не е изключение. Обикалям по места, където не едно поколение се роди, живя и умря, ходя по вископланински ливади, където преди години на паша са излизали стотици животни, а сега расте само шипка, която събирам за чай. Минавам покрай разрушаващите се къщи, били дом за семейства, които са живяли по тези места един много труден, истински живот, за който аз нямам и капка представа.

Красотата на Искърското дефиле за мен е неразделна от тъгата, която усещам по тези места. Със сигурност въображението ми не е достатъчно да си представям как тези места изглеждаха преди 100 години, как покрай Оброчните Кръстове се събираха семейства. Сигурно тези хора, които оцеляваха по тези места, в села като Меча Поляна или махалите на Буковец, разпръснати на огромна планинска територия, биха ме гледали много странно, обикалящ с раничка туристическо по техните места, картографиращ Оброчни Кръстове. Може би биха ме нарекли “безделник” и сигурно биха били прави.

По време на Турското Робство селата трябваше да бъдат “купни” – тоест хората да живеят на едно място, за да могат по-лесно да бъдат събирани данъците и тези хора да бъдат контролирани. Но как животновъди да живеят в едно село? А животните? Всяко семейство имаше “държави” – колиби в планината, в които живееше временно и се грижеше за животните овчарят – обикновено бащата на семейството. След Освобождението всички тези овчарски колиби стават махали, когато хората отиват да живеят в тях, а не в центъра, когато турската власт вече не спъваше това естественно развитие. Това бяха годините на развитието на селата по пролома, натуралното им развитие – от Освобождението до Колективизацията, много малък период от история, но това е и периодът от който най-много се интересувам и по време на който местата се промениха. Преди Освобождението селата нямаха възможност за натурално развитие, а след Колективизацията дойде смърт на селата, от които те вече никога няма да се възстановят.

Границите на това, което отнасям към Искърския Пролом/Дефиле не се ограничават от стръмните скали и върхове край реката, а обхващат един голям регион от Стара Планина, свързван с река Искър в центъра. Границите са: на север са градове Враца и Мездра, краят на Врачанския Балкан, на изток е Ботевградската котловина и проход Витиня (Мургашкия для на Стара Планина), на запад това е Гинска река (край която върви главният път София – Видин през Петрохан и Бучин Проход/Гинци), а на юг е Софийската котловина – това са над 1800 кв.км.

Планините, които са описани в следните пътеписи са: Софийската Планина, Мала Планина, Голема Планина, Понор Планина, Врачанския Балкан, Планина Козница, Ржана Планина – всички те – части на Стара Планина.

Преходите! :