от Гара Бов до Вазовата Къща и Лакатник
кръгова разходка от село Гара Бов – махала Стръмол – махала Липовец (Желен) – махала Добров Требеш (Желен) – махала Трескавец (Бов) – махала Кошущица – Вазова Къща – махала Кръсто – махала Ключо – село Лакатник махала Лехчевица – местност Джобанац – местност Лешки – махала Краище – село Бов – село Гара Бов
GPS трак също е записан с телефон. Снимките са направени с телефон за спомен.
Разстояние: 26 км
Денивелация: около 1250 метра
Изоставени Махали със стари къщи: Да (Стръмол, Липовец, Добров Требеж, Кошущица, Ключо)
Обитавани Махали: Да (Кръсто, Бов, Гара Бов)
Оброчни Кръстове : 10 (4 по 1 кръст и 3 по 2 кръста).
Транспорт: БДЖ
Когато съм в землището на село Бов, чувствам се, все едно съм вкъщи. През годините много се разхождах през махалите и върховете на селото, така че успях да опозная не малка част от това приказно умиращо планинско място, открил съм много оброци, разгледах старите къщи, намерих зараслите овчарски пътеки. След всички тези разходки, все пак имах няколко махали, които са ми оставали встрани на дългите маршрути – махала Стръмол (също така изписвана и като Стърмол) и махала Кошущица, в която се намира така наречената «Вазова Къща» – къща, в която някога е прекарал хубави дни Иван Вазов.
Може би част от любовта ми към Бов е свързана и с този факт, че, за разлика от повечето села от пролома, за Бов има много информация, която с удоволствие чета след всяка разходка. Да знам кога започна преселването от Бов към Гара Бов, кои махали бяха сред първите населени по тези места, да прочета история за мините, да видя снимки на Гара Бов от преди 100 години, да науча кой кмет и кога е построил училище – всичко това може да се намери в интернет, за разлика от селата като Буковец, Церецел, Загъжене, Оплетня и всъщност почти всички други от пролома. Когато знаеш историята на местата, по които обикаляш, за мен, тези места стават по-близки. За съжаление, информацията трябва да се търси в интернет, защото вече няма хора по махалите, които я знаят, а жителите на Гара Бов, които срещам, прекарват времето си най-вече до магазина/кръчмата на селото и не са източник на историческите факти.
Маршрутът започва при гарата на Гара Бов и тръгва посока махала Стръмол – която се намира на северния склон на връх Църни Камик (Черни Камък). Малко след гарата се преминава по мост над река Трескавец, река, която ще е част от тази разходка и по средата на маршрута и важна част от живота на много поколения Бовчани.
Минавам бързо през обитаваната част на село Гара Бов посока връх Църни Камик, а след последните къщи вече има страхотна гледка както към село Бов, по-високите части на Гара Бов, както и към планина Понор с върховете Була, Драгоданица, Билото и Каишов.
Най-красива гледка към тази част на пролома има от скалите малко преди Църни Камик, но моята пътека се отклонява от тази за върха и отива на юго-изток. Тя е по-малко зарасла, в сравнение с пътеката за върха.
Някога тази пътека е била важен път за жителите на Бов, които по нея, през махала Стръмол са отивали на работа в Софийското поле. За това и обичам тези места – навсякъде тук има история, а не голите и студените върхове на високите планини, където е красиво, но празно (за мен).
Пътеката не е зарасла и по-малко от 2 км след последните къщи на Гара Бов започват къщите на махала Стръмол, изцяло изоставена.
Името на махалата се среща най-често като Стръмол, но в един от източниците с много информация за историята на село е изписано като Стърмол. Дали името на махалата произтича от дума «стръмно» ? Сигурно, но аз се старая да не гадая защо дадена махала има такова или друго име, хора от тези села са използвали думи, които вече не се използват и е безсмислено да гадая защо Губислав се нарича Губислав или Лакатник – Лакатник. Има легенди – повечето безсмислени, има теории основани на значението на някои стари думи, но всичко това са само теории. Все пак, разбира се, има места, които имат по-лесни за разбиране имена, а повечето махали са имали имена – топоними, така че е логично, че името за тази махала идва точно от дума «стръмно място», а то е точно такова – южно от река Трескавец, на северен склон на връх Църни Камик. Сега мястото е залесено, но в годините, когато тук имаше живот – местата не изглеждаха като сега.
От 1898 до 1908 година броят на нивите се увеличава с една трета, като площта е все една и съща. На тези площи бовчани засяват главно царевица, ръж, овес и пшеница. Там където почвите са съвсем бедни и със северно изложение стопаните засяват овес. Огромни площи заемат ечемикът и лимецът. (източник)
Мога да разделя махалата на три части поради разстоянието между къщите – първата е най-западната и е най-изоставената, в нея имаше 2 здрави постройки. Втората част беше по средата, северно от пътя. Тази част на махалата беше най-интересната за мен, защото беше отдавна изоставена, а къщите стоят с отворени врати. Някога от къщите се виждаше много добре планина Понор над Заселе, сега гледката е почти скрита от високите дървета.
Постройките, оцеляли до 2021-ва година в тази част на махалата са четири. Първата, най-западната състои от две къщи залепени една към друга, но с два отделни входа.
Западната половина е със срутен покрив и състои само от една запазена стая (освен мазето).
Успях да влзена в първата къща през счупената стена, а до закачалките с дрехите има залепени вестници. Снимах ги и излязох, вече вкъщи прочетох написаното. От статиите разбрах, че вестниците са от 1969-та и 1970-та година, защото в едната се споменава стогодишнината от рождението на Ленин, който, без да е чувал за Бов, със своите действия в Русия, години след своята смърт, завинаги обърнал естественото развитие на живота по тези места.
Едната статия беше посветена на този човек: «интересни и разнообразни мероприятия проведе Окръжният съвет на профсъюзите във връзка със стогодишнината от рождението на Владимир Илич Ленин. Трудещите се от окръга особено радушно посрещнаха решението на ОСПС да се организира и проведе в окръга работническа викторина «100 въпроса за Ленин и България». По предприятия, учреждения и организации бяха изградени повече от 250 отбора…» Ако мислите, този текст за асбурден, в послдената къща от под-махалата има портрет на Сталин.
Мога само да се радвам, че имам възможност през 2021-ва година да обикалям този край спокойно, а не да уча любопитни факти за Ленин. Все пак трябва да кажа за финалистите на този невероятен конкурс – «….състезаваха се първенците – отбори от Костенец, Елин Пелин, Сливница и Костинброд. На първо място се класира отборът на Елин Пелин». Този конкурс ми напомня малко и за моя интерес към махалите, за цялата информация, която имам в главата за имената на местностите и оброците на всички тези села – пак никому ненужна информация. Хората са учили за Ленин, а сега питайте някой под 18-години кой е този Ленин, така и аз – веднъж ми се наложи да извикам пътна помощ в Зимевица (тогава, в единствения ми опит да мина по черен път с моята кола я качих на камък) и шофьорът нито знаеше къде е Зимевица, нито можа да разбере какво правя по тези места и ми каза «да ходя по Родопи».
Ако изпитвате желание да разберете, кой е заел 2-ро, 3-то и 4-то места в конкурса с въпросите за Ленин, посетете тази къща в махала Стръмол. Също така там може да научите за «Българска Военна Делегация в Унгария», за «Нов Вариант на ТУ 114», а за ценителите – интервю с Вили Бранд.
Втората къща ме посреща с учудваща тъмнина. Трябваха ми няколко секунди, да се адаптирам. Чудя се, дали трябва да слагам маска, когато влизам в тези забравени къщи, но не го правя, за сега само се чудя…
Тази къща пази спомен за нейните жители. На стените има картини, семейни снимки и календари.
Интересното е множество снимки на диви животни – най-вече сърни. Такива редовно срещам в Голема Планина, този ден ги видях при връх Гарван, към края на маршрута.
Последният календар е от 1991-ва година.
Най-източната къща е празна, но с доста големи стаи, изглежда все още сравнително здрава.
В централната къща имаше складирани различни мебели.
Последната къща, в която влязох беше северната, намира се под другите три и е била обитавана най-дълго.
Както и другите, и тази къща стоеше отворена, но тук имах усещане, че обитателят може би току що е излязал на паша с животните си, но, разбира се, не беше така. Може би защото наскоро гледах няколко филма за тинейджъри, които влизат там, където не трябва и получават заслуженото от някой самотен убиец в отдалечена къща, но тук имах усещане, че тук ме чака такава съдба.
Във фоаето, което е и кухня имаше много козина на овце, грижливо сложена на кухненските столове, все едно вчера. Календарите, обаче, бяха от 2001-ва и 2003-та години, така че най-логично е да предположа, че тук животът е спрял към 2004-та година. Но може би постройката все пак се използва от някой друг.
Над козината имаше това, което умът ми няма как да разбере – портрет на Сталин. Първо написах доста за моето мнение по въпроса с портрета на този човек, но го изтрих и реших, че не е моя работа да осъждам тези хора, живяли тук такъв живот, какъвто аз не мога и да си представям. Кой знае какво са знаели за Сталин, може би само пропаганда, а съдейки по вестниците от предишната къща, нищо чудно.
Следващата част на махала Стръмол е по-различна.
Къщите тук не са изоставени, заключени са и изглеждат поддържани.
Най-източната къща дори има сателитна чиния.
Дано да остане така опазена още дълги години.
Имаше дори къщичка за куче.
От тази част на махалата има чудесна гледка към Бовската махала Забачовец.
…. През 1928 г. р. Трескавец прелива и отнася къщите и градините на хората, живеещи близо до нея. Семейството на дедо Кола се принуждава да се изсели в мах. Стръмол. При наводнението Митър и Христо намират злато, донесено от водата. Отиват в мах. Стръмол и започват да изкупуват имоти – ниви и ливади. От тогава произлиза името на рода Злакьовци. Нивите са засявали с ръж, овес, царивеца, ечемик. Вършеят ги с крави и коне. През 1962/1963 г. жителите на мах. Стръмол на доброволни начала прокарват електричество. С волове прекарват стълбовете, изправят ги и др. Помагат при построяването на трафопост, който прави разклонение за Черни камък и стига до с. Желен. Децата също помагахме. По-късно постепенно се преселват на гарата и къщите запустяват. (източник)
Следва седловината, разделяща тук границите на землища на села Желен и Бов, като границата не минава по високите части, а прави интересен завой към река Трескавец и така махала Добров Требеш е към Желен, а не към Бов, но ми се струва, че исторически и тя беше Бовска, както Бовско Луково беше към Лакатник, но дадено на Бов по време на турско робство, след извършено от жителите на Лакатник престъпление срещу тогавашната власт. Така може би и Добров Требеш беше Бовска махала, дадена на Желен, но това са само моите предположения, гледайки странната граница на землищата. Но до тази махала има още път, а по маршрута следват къщи от Желенската махала Липовец, разбира се, също забравени и изоставени.
След махалата е и Оброчното място «Св. Мария Магдалена». Не успях да открия Оброка на махала Стръмол, а този оброк отнасях към Желен и е част от друг маршрут, който съм описвал (когато описвах стандарно – вървях, видях, снимах, без дългата историческа информация, както обичам да правя сега). Сега проверявам няколко карти, както и съвремения кадастър, преди да описвам маршрута и виждам, че Оброчното място се намира в землището на село Бов. Оброчното място състои от два кръста, единият би трябвало да е от 1920-те години, прилича като изработка на другите подобни кръстове от тази част на пролома от 1920-те, но по него не се личи никаква информация. За да бъде спасен от разпадане, горната част е увита с тел. Новият Оброк е от мрамор. Дали това беше междуселски оброк? Или оброк на махала Стръмол? На новия кръст има информация, че оброчното място е създадено от Кола Железарски, но в описанието на родове на Бов не успях да открия информация за този човек.
Оброчното Място е на кръстопът. От тук може да се продължи до Желен на юго-запад, за Лесковдол през връх Зорилица на юго-изток, а моят път е на изток – към махала Добров Требеш. Малко след Оброка посока изток е и границата на Желен и Бов, като следващата, «отхапаната» част от планината, заедно с махалата, е към Желен.
Зима 2021-ва беше тежка в планините на Искърския Пролом и много от пътищата и пътеките станаха непроходими поради паднали дървета. Имах късмет, че ловджиите или горски служители са разчистили част от пътя посока към махалата, иначе 2 км от Оброка до махалата щях да вървя няколко часа.
Около 500 метра преди първите къщи на махала Добров Требеш излязох на място, което отдалече ми изглеждаше като Оброчно. Гората по всички тези места край Бов е млада. Залесяването тук започна през 1920-те години с цел да се спрат наводненията при Гара Бов от водите на бурната река Трескавец. Сега голяма територия над река Трескавец е Защитена Местност, в тази ЗМ попада и част от махала Стръмол, махала Добров Требеш, махала Кошущица и махала Забачовец.
Водосборният басейн на река Трескавец е 3,5 квадратни километра и е изгладен от разнообразни по вид и тектонска обработеност скали, коиго са дребно напукани, на места надробени и смляни от тектонските движения. Това пък улеснява ерозняга и свличането на наносни материали. В далечното минало реката е била по-пълноводна и по-тиха. Тогава склоновете и бреговете ѝ са били обрасли с иглолистни гори. В миналото по време на поройни дъждове, тя прииждала буйно и с трясък влачела много наносни материали, откъдето е получила и името си. Неколкокра,но в такива моменти тя запушвала отвора на моста при гара Бов, заливала железопътната линия и заплашвала да отнесе няколко къщи край гарата. През 1939 г. при едно такова прииждане тя заприщила с наносите си коритото на река Искър и образувала вир с дълбочина 2—3 метра и дължина половин километър. Особено буйно реката придошла през 1921 г., когато челната вълна образувала стена с височина 3-4 метра. Често тя донасяла големи скални блокове и дървета и заливала всички околни мазета. Поради всичко това се наложило да се залеси цялото ѝ поречие и да се направят бентове по течението и по страничните дерета, както и да се изсели част от населението в близост до реката. Така през 1938 г. са изселени 36 къщи в село Драгана, Ловешки окръг, а през 1939 г, — 32 семейства в селата Морава и Люляково, Карнобатско. Взетите мерки намаляват ерозията, но окончателно все още тя не е премахната. Дължината на река Трескавец е 9 км, а средният ѝ наклон е 8 %. (източник)
Така дълги години жителите на Бов и Желен са изсичали горите над реката, правиха нови пасища за животните, но в един момент тяхната намеса в природата беше прекалено голяма и се наложи тези хора да се сбогуват с техните родни места, махалите да се изселят, а пасищата да се залесят. Топонимът Добров Требеш (Добров Требеж) прекрасно описва точно това – требеш (или требеж) е място, където гората беше «изтребена» – изкоренена и на нейното място беше образувана махала/пасище/ливада. «Добров» в името на тази махала сигурно идва от имената на човека, организирал/извършил този «требеж». Така и тази махала има име на топоним.
Вековното дърво южно от махала Добров Требеж (ще изполвам думата и с Ж и с Ш) ми изглеждаше като оброчно. Гората наоколо беше млада, край дървото имаше възвишения тип могили, но Оброчния Кръст, ако такъв някога е имало, не успях да открия. Дървото, обаче, беше място на некролог, залепен няколко дена преди моята разходка. През 2020-та година, една година преди да отида до тази махала, почина последният жител на това планинско място – Велин Кръстев Николов 1949 – 2020.
Влизайки в махалата, не подозирах, че и тя ще е празна. Сателитните снимки от последните години показваха промяна в някои участъци, но може би част от земята тук се обработва и има сезонно живущи, но последният човек, който е живял тук през цялото време почина през 2020-та година.
Обиколих цялата махала и се отклоних до всички къщи. Така открих и къщата на Велин Николов, която е най-южната къща в махалата, намира се най-високо.
За разлика от много други махали, Добров Требеж не е разграбена, къщите са заключени, личи се, че някой все пак се грижи за тях и че в махалата има живот поне сезонно, а наследниците не са забравили за къщите на своите роднини.
Както винаги, търсейки информация за махалата, попаднах на не малко снимки от това място, най-вече във фейсбук, включително и на Велин Кръстев Николов, посещаван от група туристи/роднини през 2016-та година.
Не успях да открия Оброчното Място и на тази махала, ако такова има, би трябвало все пак да има.
Имаше място с навес и пейки и място аз курбан, типичното за Оброчните места.
Гледка от махалата е прекрасна. На запад е планина Понор – на изток връх Издремец. На север е Бовската махала Кошущица – следващата част от маршрута, махалата се намира на същата надморска височина както и Добров Требеш, но са разделени от стръмната долина на река Трескавец.
Слизам към река Трескавец, а на малките реки – притоци на Трескавец все още има здрави баражи, изградени преди около 100 години.
Вече съм в землището на село Трескавец, каквото вече няма на нито една карта. Селото не е било част на Бов, не е било махала към някое друго село, а отделно, но от него няма и следа. Няма и информация за това изчезнало селище, Любомир Динев в книгата си «Селищната област по Искърския Пролом» от 1943-та година има само няколко думи за село Трескавец : «Само за някои села има сведения, че са изчезнали напълно. В землището на село Бов – Трескавец, заради извършено престъпление». Има много исторически сведения за «разтурени» села след престъпления срещу турската власт, но по Искърския Пролом такива истории са били много малко и всъщност село Трескавец е едва ли не единственото с подобна съдба.
Изчезнало по време на турското робство, старото землище на село Трескавец пак е било заселвано като махала на Бов, но, както писах по-горе, и тази част от историята на живота на това място беше къса – наводненията при реката бяха причина и тези хора да бъдат изселени, а склоновете – залесени. Тези, които все пак имаха късмет да останат по тези места пък бяха прогонени от одържавяване. Сигурно не е съдбата на хората да живеят на такива места. В гората край реката има много зидове от камъни, може би основи на старите постройки още от времето на село Трескавец, а може би от изселената махала. Нагоре по течението на реката е разрушената хижа Трескавец, както и «археология» от другия период на развитието на Бов – различни постройки свързани с мината под връх Издремец. Надолу – на запад по реката се стига до село Гара Бов.
В края на петдесетте години целият водосбор на Трескавец е залесен и укрепен. От този период е гората с черен бор по варовитите скали на Яворец.
Най-много залесени площи има в района на селата Бов, Искрец, на гр.Своге, Добърчин, Лесков дол, Свидня, Реброво, Желен и др.От общото залесяване най-голям е дела на иглолистните култури- чер бор и бял бор, смърч, ела и др. От широколистните видове на първо място е акацията, но също и орех, липа, бреза, ясен,бук и др. По поречието на реките Искър, Искрецка и Трескавец е залесено с канадска топола. В поречието на р.Трескавец са засадени 130 дка чисти орехови култури, в района на Бов, Искрец и Добърчин – питомен кестен, червен дъб, във високите части на Дефилето – смърч /с.Бов, вр.Издримец,с.Буковец и др. (източник)
Моят маршрут продължава край реката на запад за малко, защото трябва да изкача склона на Кошушки връх – към махала Кошущица, известна най-вече заради под-махалата Даногва (Данговци) , където през 1917-та и 1918-та години, през летните месеци, Иван Вазов е прекарал, както мога само да представям, прекрасни дни.
Но преди махалата има една къща близо до реката, по чудо оцеляла след изселването на хората от долината на реката.
Тази къща е ориентир за пътеката до Дангова махала и къщата, която наричат «Вазовата Къща», защото пътеката минава близо до къщата, другият ориентир са бетонните стълбове за жиците за ток за махалата, която е електрифицирана (но изоставена).
Разбирам логиката да наричат къщата с името на Вазов, но ми е трудно да го правя, защото ми звучи неуважително към истинските жители на тези приказни планински места, а именно те – жителите и местата са вдъхновявали Иван Вазов за неговите произведения – пътеписи и стихотворения. Местните жители са го водили по техните места, той е почивал в техните къщи и едва ли би могъл да опознае този край без тяхната помощ. Но това е мноето мнение.
Историята е такава, че Иван Вазов е открил за себе си красотата на пролома на река Искър в последните години на 19-ти век, около 1985-1987-ма години. Построяването на ЖП линия през пролома и откриването й през 1987-ма година помогнаха много на него да отиде до тези места, то тогава скрити за хората извън пролома. Моята любов към Пролома също започна благодарението на ЖП Линията, но това беше през 2008-ма година в съвсем друга България и съвсем друг Бов. Надявам се, че тази ЖП линия ще успее да влюби в красотата на пролома на река Искър още не е едно поколение, а пътеките да не зарастват, но къщите скоро ще се гледам само на снимките… Но обратно към Вазов. Неговите посещения и творчество, свързани с пролома бяха до края на 1910-те години. Докато първите му посещения бяха на различни села и забележителности на дефилето, то точно последните години на неговия живот – краят на 1910-те са били свързани с Бов, Заселе и тази Бовска махала – Дангова, част от по-голямата махала Кошущица.
Тук в една от махалите на селото /м., „Кошущица”/ той прекарва две лета по двадесет дни, в къщата на Иван Дангов. Това става по препоръка на лекаря — трябвало да бъде на почивка в планина и той избира Бов. „Собствено — казва Вазов — не Бов, а една махала от това село, състояща се от кошарата на бай Дрангов, отстранена, заглъхнала, изгубена из старопланинските самотии”. Местото, където е почивал той описва с няколко думи по следния начин: „Представете си една полянка, дето е кошарата. От север — висок, скалист, пустинен рид, от изток и юг — стръмни урви, които бягат в дълбоки долове, на запад — мрачна девствена дъбова гора, в която старите елински поети биха натуряли фавни и дриади…” (източник)
Описаното от Вазов е на стръмния склон на връх Кошушки (Кошущки), който тогава е бил гол – “висок скалист пуститен рид”. Сега склонът е покрит с гора.
Къщата на Данговци, в която Вазов е почивал през летния сезон две години беше сравнително здрава до коло 2017-2018-та години. Но мястото е планинско, постройката е на над 100 години и без капка грижа, къщата нямаше как да оцелее много години. Гредите се изгнили, а покривът, всяка каменна плоча на който тежи много килограми, пропадна и така и къщата остана само една стая, която е недостъпна и дори не се опитах да влезна вътре, беше опасно.
Разбира се, тази къща по нищо не се различава от къщите от другите махали, от махала Стръмол или от Добров Требеж, това беше къща на трудолюбивите Бовчани, работили на своята земя от зори до здрач (преди земята да бъде открадната от тях при одържавяване). Любопитно ми е, как са се отнасяли такива хора към хора като Вазов. През 1926-та година, тоест почти 6-7 години след като Вазов е писал за Бов, в селата на пролома грамотни бяха само 50.2% от мъжете и САМО 15.9% от жените! Вече съм писал за грамотността в друг пътпепис, както и за срещата на Вазов с кмета на Заселе в пътеписа за Заселе, но ще цитирам историята и тук, която да обясни моя въпрос за отношението на местните жители преди повече 100 години към чуждите хора:
Местни хора забелязали, че из землището им се движи чернокапец – т.е. непознат
човек (това беше Иван Вазов), облечен в черен костюм и с бомбе на главата – градско облекло,
предизвикващо почуда сред селяните. Съгледвачите го взели за иманяр и
бързо донесли на заселския кмет Гелко Коларов, че в района на водопада
са видели непознат човек, облечен в чуждоземни дрехи , който сигурно
е иманяр и търси Вълчановото съкровище и най-важното, че гази тревата
по ливадите. Кметът разпоредил на селския пъдар да доведе в общината
нарушителя. Пъдарят изпълнява веднага нареждането на кмета. Докарва
поета в общината и кметът му задава куп въпроси – кой е, от къде е ,
какво търси тук и какъв е? Иван Вазов се легитимирал и започнал да
обяснява на кмета, че е писател и поет, че дошъл в този красив край, за да
напише нещо за хубавата му природа и трудолюбивите заселци. Но
кметът е неграмотен и малко разбира от поезия и проза, и от това, което
му обяснява Вазов. Кметът бързо отговаря на народния поет: ”Поет-моет, аз съм на Заселе кмет. За това, къде газиш тревата ще платиш глоба
от един грош!” и нарежда на бирника да му отреже квитанция за глобата.
Вазов плаща глобата и се подписва на квитанцията, но кметът няма вяра
в подписа и го накарва да сложи палеца за по-сигурно. (източник – pdf)
Но въпреки такива случки, Иван Вазов описва с уважение хората, които среща по тези земи, при които той всъщност е гост:
За селяните от Лакатник той пише: „Усещаш се близък и сроден с тия непознати хора. Спреш ли се при тях, всичките идат да се ръкуват приветливо и доброжелателно. И ти отговарят охотно на въпросите. Истина, и те са твърде любопитен народ; бездруго ще те запитат къде отиваш, отде идеш, какво работиш, даже женен ли си и имаш ли деца…” „Тия селяни учудват с развитието си. Техният умствен кръгозор се е разширил. Приказвам с тях и чувам език почти на граждани…” Съприкосновението с градските жители, войните, училището, изборите, новият живот са появили сили на умствения им склад, обогатили са се умовете им с хиляди нови понятия” (източник)
Под покрива на срутената къща Иван Вазов сигурно е започнал или написал някои от следните произведения, посветени на пролома:
1.Блян с старата черква /стих./
2.Бов/пътепис/
3.22-та годишнина/стих. написано в манастира “7-те престола/
4.До в.В.В.Уманов-Каплуновски/писмо/
5..До М.Маджаров/писмо/
6.До М.Маджаров/писмо/
7.До С.Бобчев/писмо/
8.Екът/стих./
9.Из Мала стара планина/пътепис/
10..Клепалото бие/балада написана в манастира“7-те престола”/
11.Копнежи/стих./
12..Молитва в планината/стих. написано в манастира”7-те престола”/
13.Планинци/стих./
14.По висините и в самотиите/пътепис/
15.Пътни драски по линията София-Роман/пътепис/
16.Своге и Искрецкатадолина/пътепис/
17.:7-те престола/пътепис/
18.Турена е под печат……../съобщение/
19.Чети говедарче/стих. написано в манастира “7-те престола”/
20.Хайдути/стих. отпечатано в пътеписа “7-те престола”/
(това е списък на произведенията на Вазов, свързани с Искърския Пролом). (източник)
Съседната къща още е здрава, а покривът е покрит с найлон, колкото да опази гредите от изгниване от влагата.
Освен с къщата, в която е почивал Иван Вазов, махалата има и Оброчно Място, което се намира много близо до къщите и до извора на махалата. Оброкът изглежда като повечето кръстове от Бов от 1920-те години, а на западното лице са изброени хора от рода на Данговци, които са се грижили за това Оброчно Място. За съжаление не успях да прочета, какво пише на кръста. Забелязал съм, че възможността да прочетеш написаното на Оброчен Кръст, много зависи от времето на деня. Така, ако слънцето е ниско, може да видиш всяка буква, а ако е много слънчево и слънцето пече отгоре, понякога не се личи нищо.
Моят път продължава на север, към Бовската махала Кръсто, през която съм минавал много пъти. От Вазовата къща може да се изкачи до махала Кръсто, а от нея да се стигне до Гара Бов през 1) махала Забачовец и мина Христо Ботев 2) през село Бов по главния път за Чемерник/Бовска Габровница 3) през връх Колибището 4) по северния склон на Колибището и после през еко-пътека «Под Камико» – край реката или 5) пак по северния склон на Колибището и горната част на еко-пътека Под Камико и после през манастира «Св.Архангел Михаил».
Аз, обаче, не бързам да се връщам и реших да се разходя до Лакатник, заобиколно, през махалите Кръсто и Ключо, да заобиколя връх Яворец от север и да се върна в Бов край връх Гарван и така да потърся няколко Оброчни Кръста, които видях отбелязани на карта със забележителности на Бов на страницата на селото (единствената подобна карта от всичките села на пролома).
Махала Кръст(о) е обитавана и се намира край пътя от Бов за Чемерник и Бовска Габровница. Не обичам да минавам по пътя за Чемерник, някога асфалтиран, сега с асфалт само на няколо места, черният все още се използва от камиони и коли, които стигат от Бов до хижа Тръстеная и района около хижата, а след всяка кола се вдига облак прах. Двата блока, които са били построени край пътя и някога бяха дом на пионерски лагер, сега са превърнати в обор и са неприятна гледка. По тази причина използвам друг път, стар черен път, някога свързвал Бов и Бовска Габровница, който е от юг на по-новия път.
Картата с Оброците на Бов показва Оброчен Кръст южно от връх Яворец и аз вече имах едно неуспешно търсене на този кръст. Този път пак реших да пробвам късмета и успях да го намеря. Този оброк никога нямаше да открия, ако не беше картата. Той се намира над стария черен път, на място, някога важно за Бовчаните, но сега много зарасло и забравено. Както съм писал, преди разходка по ново място не гледам карти, за да не си разваля изненади при откриването на оброци, но в тази част на Бов съм бил много пъти и вече гледам карта, щом не видях тези оброци сам, да ги видя благодарението на труда на хора, направили тази туристическа карта на Бов. Запазеният Оброчен Кръст е от 1920-те години и е на Света Троица. Информацията за светеца се личи добре от западната страна на кръста, както и имената на хората, които са поддържали Оброка.
Махала Ключо е изоставена и забравена, но имам спомен от 2009-ма година, когато за пръв път посетих това място, че в махалата имаше обитавана къща.
Край махалата минава римски път, много близо е построената в края на 2000-те ферма Чемерник, виждала по-хубави времена (от много години се продава), хижа Тръстеная и 4 Оброчни Места.
След махалата бих могъл да слезна до Лакатник и Гара Лакатник по маршрута на Ком-Емине, или по няколко други маршрута, но аз реших да заобиколя връх Яворец от север и пак да се върна в Бов при махала Краище, което не беше много добра идея, защото пътят край връх Яворец беше затрупан от паднали дървета и ми отне много време да го мина.
Отбих се до Лакатнишката махала Лехчевица, където неуспешно потърсих Оброчен Кръст, стигнах до началото на село Лакатник и тръгнах обратно за Бов.
Пътят за Бовско Луково северно от връх Гарван беше затрупан от дървета, така че тръгнах по пътека свързваща Бов и Лакатник, минаваща между Гарван и Яворец. Разбира се и тя беше затрупана, но поне беше по-къса и вече пак бях в землището на любимото село Бов.
Отклоних се до едно от оброчните места над Бовско Луково – Оброчното място е на Вси Светии. Състои от два кръста, като малкият кръст би трябвало да е от средата на 19-ти век и е с много интересна форма и кръгла дупка в едното рамо. Горната му част изглежда счупена и липсва.
Вторият кръст е по-висок и прилича на кръстовете от 1920-те години. В горната част на този Оброчен Кръст се личат думи – «СВ. Всъ Сватии», под тези думи би трябало да са имената на хората, били отговорни за кръста. Най-отдолу виждам цифри 1881, което ме учудва, защото бих отнесъл този кръст към 1920-те години, точно както подобен Оброчен Кръст от махала Забачовец, Кръсто и т.н. и дори един от следващите оброци по маршрута – Св.Богородица. Може би датата 1881-ва е датата на Оброчното Място, когато тук за пръв път са сложили кръст, така малкият би трябвало да е от 1881-ва година.
След Оброчното Място Вси Светии следва махала Краище, обитавана, с невероятна гледка от скалите южно от махалата – над кариерата на Бов. Следва Оброчно Място Св. 12-те Апостола. Този кръст за мен беше пореден пример на това, как информацията по оброците се личи различно през различното време на деня. Няколко седмици след тази разходка пак бях на това място, но тогава слънцето светеше на кръста под ъгъл и всяка дума се личеше добре, а този ден се личеше само долната – черната част. Този кръст се намира до асфалтовия път, свързващ Бов и махала Бовско Луково.
След Оброка стигнах до центъра на селото, от където бих могъл бързо да слезна до Гара Бов по еко-пътека «Под Камико».
Но нямаше къде да бързам и реших да се разходя през Гара Бов, като асфалтовия път между Бов и Гара Бов щях да спестя, като мина през Оброка Св.Богородица.
Оброчното място е променено, защото на неговото място е построен параклис, но кръстовете са запазени. Както и при Вси Светии, така и тук кръстовете са два – единият е от 1920-те.
По-старият е от втората половина на 19-ти век, личат се цифри 1869.
Село Гара Бов не е сред местата, които обичам. Между Бов и Гара Бов има огромна разлика. Дори този топъл пролетен ден миризмата от пушещите комини се усещаше щом доближих първите къщи на Гара Бов, а въздухът по тези места – Гара Бов, Своге, Гара Лакатник и други по-населени места край реката, през зимата, е по-мръсен от Софийския, поне по моите усещания.
Това е едно село, възникнало по не толкова естествен за тези планински места начин или поне възникването му беше логично, но вече не е планинско село на животновъди, а село в планина за хора. работещи извън планината и не зависещи от нея. Тези стръмни склонове над река Искър започнаха да се заселват само след прокарването на ЖП линията през пролома в края на 19-ти век и последващо отваряне първо на ЖП спирка, а после и ЖП гара. Тогава животновъдите от Бов, които не успяваха да прехранят семействата си с животновъдство и селскостопанство, започнаха да строят къщи на този стръмен склон и да работят на гарата, на кариерата или по мините, които започнаха да се разработват в началото на 20ти век. Голямото застрояване започна към 1930-те и продължи и през 1940-те, както и след това. При гарата отвориха магазини, кръчми – нормално развитие, който искаше – оставаше в Бов и имаше селскостопанство, друг строеше в Гара Бов и ставаше кръчмар, продавач, железничар, и т.н. – свободен избор. Типичната къща в Гара Бов е такава, която от едната страна е на един етаж, а от другата на два или три. Склонът е толкова стръмен, че къщите са вкопани в склона, дворът е терасиран, може да има до 5 подпорни стени в един имот – пред къщата, зад къщата и по няколко в двора. Животът, какъвто той беше стотици години в Бов беше нарушен от индустриализацията, което беше норамлно, но после допълнително развален от отдържавяването – тогава хората бяха прогонени от Бов.
(източник на горната снимка: https://www.bov.bg/)
На горната снимка се вижда как започна застрояването в сегашното село Гара Бов, снимката би трябвало да е от началото на 1940-те. Снимано е от скалите край сегашния път от Церово за Заселе.
В селото нямаше ТКЗС, каквото имаше в повечето съседни села, но все пак одържавяването се случи. Така нито имаше изкуствено създадена работа в ТКЗС, което да задържи хората в Бов, нито естественото селоскостопанство и животновъдство, каквото имаше преди 1944-та. Село Бов намаля от над 1500 човека през 1956-та на 337 през 1980-те. Село Гара Бов беше отделено през 1965-та (както и Лакатник – Гара Лакатник) и обяснява част от тази промяна в населението, но не цялата. Гара Бов беше 644 човека през 1965-та (Бов – 947) и 1300 към 1980-те. Младите хора не искаха да стават животновъдите, образованието се подобряваше с всяка година след Освобождението, а през 1920-те и 1930-те построиха училища. В Бов имаше 3 – в Бовска Габровница, в Бов и в Гара Бов. Също така бих се съгласил с мнението, че рано или късно планинските села като Бов щяха да стигнат лимита на развитието – за да има достатъчно пасища за всички семейства за техните животни, за да има достатъчно земя, която да се обработва – села като Бов, високо в планината, нямаше как безкрайно да се разрастват, земята оставаше същата, а хората – повече. Но това трябваше да стане натурално, хората трябваше да имат избор, а не да се събудят и да разберат, че стадо крави, за които вчера са се грижили вече не е тяхно, а земята, която са обработвали от поколения е държавна. Сега няма и спомен нито от периода преди 1944-та, нито от периода на цехове и фабрики, а хората, които живеят тук и работят, пътуват до Своге, София или Мездра, за да работят. Редовно виждам възрастни хора, облечени в жилетка на някоя охранителна фирма, прибиращи се от София по родните села след нощна смяна като пазач, работещи за под минимална заплата. До кръчмите край гарата винаги има млади хора, както и в магазинчето/кръчма в горната част на Гара Бов. Училището в Гара Бов все още работи.
За мен остава красотата и историята на махалите на Бов, които надявам се да продължавам да посещавам редовно. Вазов е описвал морета от зеленина, когато е разказвал за Искърския Пролом и Бов. Аз почти не познавам тези места през летните месеци. Моите пътеки са непроходими, оброците не се виждат. Природата тук може би не е толкова красива, когато е сива, но за мен март-април и октомври – ноември са месеците, в които обикалям по тези места, защото тогава мога да видя тези места такива, каквито малцина ги виждат, да влезна в някоя къща, да намеря някое Оброчно Място, да бъда сам.
Предишният пътепис:
от Гара Лакатник до Свражен през Губислав, Дружево и Миланово
Следващият пътепис:
от Елисейна до Гара Бов през Злидол, Еленов Дол и Бовска Габровница