от Искрец до оброчните места на Дреново и обратно
разходка от село Искрец – махала Джагаловци – устието на реки Драгански дол и Козла – махала Бекеровци – Дреново (централна махала) – оброци край селото – връх Илинден – местност Гнидовци – местност Кръста – връх Шереметка – махала Спасов кръст (Раздолци) – махала Стефановци – махала Ленковци – махала Димовци (Искрец) – махала Тончици (Искрец) – махала Джагаловци
Снимките са направени с телефон. GPS трак също е записан с телефон.
Разстояние: 20 км
Денивелация: около 700 метра
Изоставени Махали със стари къщи: Не
Обитавани Махали: Да
Опасни Кучета: Не
Дружелюбни Кучета: Не
Оброчни Кръстове : 15
Транспорт: Кола
Тази разходка може да се нарича просто «обиколката на оброците на Дреново». Също така тези оброци могат да се видят значително по-лесно и по-бързо, защото до центъра на селото има добър асфалтов път и най-далечният оброк от тази разходка се намира на по-малко от 2 км от края на асфалта, но дори и този оброк има по-лесен достъп – направо от пътя София – Петрохан, на абсурдните двеста (200) метра от Хибридния Птицекомбинат (разрушен), намиращ се на главния път от София за северо-западна България, но такива проучвания – да излезеш от кола, да вървиш пет минути и да търсиш оброци, никога не са ми били интересни и измислих приятна есенна разходка от първите (от запад) махали на Искрец, точно след Завидовци, през западните – ниските части на Мала Планина. Маршрутът трябваше да е по-дълъг, но след като обиколих всичките оброци разбрах, че няма да имам време да мина през върхове Здравецо, Връхо и Орницата и да слезна в Искрец, което пак се оказа добре – така от една разходка направих две, и двете много приятни и доста «оброчни».
Исторически и културно тези места пак са към селищната област на Искърския Пролом, което се потвърждава и в книгата на Любомир Динев – «Селищната област по Искърския Пролом» от 1943г. Дреново също е планинско село и то споделя тъжната история на всички села от Искърския пролом – ТКЗСиране и колктивизация, последвани от обезлюдяване, от което вече няма връщане, и Дреново, както и другите села пазят тайни от богатата история, история на стотици години. По тези места няма да видите туристи-пешеходци, няма да намерите и пътеписи от тези места.
Разходката започна от източния край на махала Джагаловци, където оставих колата. Това беше първата ми разходка по тези места от сезона есен 2020 и по очевидни (ковид-19) причини разходките от този сезон са само с кола, а не с влак, както винаги обичах да правя преди пандемията. Трафикът на ТИРове през Искърския Пролом ограничи разходките ми само до планините Понор и Мала Планина, които бяха достъпни от пътя Бучин проход – Своге, но след като и този път затвориха за ремонт, останах само със седем чудесни дена (разходки) по тези места през есента на 2020.
Разходката започна край устието на реки Драгански Дол и Козла, след което, според някои карти, реката Козла вече се нарича Искрецка, според други източници цялата река се води Искрецка, а на още по-различни карти реката Козла става Искрецка само след устието с река Брезенска, но това не е толкова важно. Река КозлоИскрецка се преминава в брод и започва лабиринтът от черни пътища, водещи към различни махали на територията на Мала Планина, други пътища водят към стари сечища.
Тръгнах по черния път на изток от река Драгански Дол, посока юг, а след разклона за махала Баломир продължих по пътя по рида посока връх Дреновска Чука.
Ожаднял за природа и планина, 8-те километра през гора от Искрец до Дреново бяха приятни, не са били скучни, но обективно не са били нещо специално, въпреки историята, по която буквално вървях. Върви се по черен път през млада гора, без гледки, без махали и без оброци. Отибих се от пътя до кота 938 м. н.в., когато случайно хванах грешния път, където със сигурност е имало градище, гората е млада, мястото било доста панормано и навсякъде има доста камъни. Както винаги, след като се прибрах, започнах да търся информация за местата, по които съм ходил и се оказа, че вървях по римски път, а котата 938 най-вероятно е било място на «римско или средновековно градище Баломир». Интересно е как махалата на изток от възвишението носи това старо име, логично и върхът също да се казва «връх Баломир», но не съм сигурен къде точно се намиреше градището, възможно да е било край някой друг връх в съседство. Римският път минавал по същия рид, по който вървях аз, слизаше към Искрецка река при устието с река Драгански дол, изкачваше склона на връх Кукла в Малкия Понор, а след това слизаше към Брезенската река, където имаше кръстопът на два важни римски пътя. Не мога да кажа до колко следата на черния път, по който вървях съвпаха с римския и как точно пътят минаваше край сегашните Дреново и Дръмша.
Моят маршрут продължи за Дреново от север на връх Тиова глава и така 8 километра след Искрец стигнах до центъра на Дреново.
Сега Дреново е по-скоро вилна зона, наличието на лесен достъп по асфалтов път помогна на това село да не изчезне, както и на съседните Дръмша и Чибаовци. Мога да кажа със сигурност, че само това е спасило тези села от съдбата на съседното село Манастирище, в което всички къщи са изоставени (освен една махала край пътя). В Дреново има нови къщи, както и постоянно живущи хора. Населението е малко над 20 човека, като както и навсякъде по планинските села колективизацията и национализацията на земите на хората, живяли по тези места стотици години, през 1958-та година, е сложило край на развитието му и от 578 човека в през 1941-ва година, населението намаля 5 пъти до 106 през 1975-та, така се убива едно село за няколко години, село което увеличи населението си двойно от началото на 20-ти век до 1941-ва, въпреки войните и значително по-трудни условия за живот. В Дреново направиха ТКЗС (ДЗС), но и това изкуствено създадено «Работно място» не успя да задържи хора по тези земи, а на главния път от София за северо-западна България през Петрохан, в землището на Дреново беше построен голям хибриден птицекомбинат, който сигурно е осигурявал временно работа за местните жители. Сега и от комбината не остана нито една постройка – те са разрушени, личат се само купчини бетон.
Исторически Дреново е възникнало на сегашното си място, но после старият и сегашният център са изоставени в полза на махалите, най-вече махала Въртоп, която е близо до село Бучин Проход и беше най-населената част на селото в годините около Освобождението до средата на 1920-те. След 1925-та, след построяването на чешма в стария център, той пак започна да се заселва и да се разраства, беше построено и училището. Оброците по тези места показват, къде са живяли животновъдите на Дреново, а оброците тук са наистина много.
Влизайки в селото, завих по единия път, после по другия и така съвсем случайно стигнах до първия оброк, намира се близо до селските гробища и ТКЗС-то, като е монтиран на съвременен постамент край частен имот. Това беше първият от 15-те оброка, които щях да открия през следващите няколко часа. Оброкът е близо селските гробища, но, за разлика от гробището на Манастирище, старото място на село Бракьвоци, Миланово – Осиково (Старо село) или Церецел – не снимах това гробище, защото в селото живеят хора и то не е изоставено, въпреки, че и на тук има много впечатляващи камени кръстове от по над 100 години.
Оброкът е от 1911-ва година и е посветен на Св. Теодор Стратилат. Годината се личи добре от източната страна, а информция за светеца е на нова плоча, залепена от източната страна.
Хванах друг черен път на запад и след няколко минути, близо до разрушаващите се сгради на ТКЗС-то открих още един оброк, пак съвсем случайно. Ако бях минал през центъра на тази централна махала, щях да подмина и двата.
Този кръст е от 1850-та или 1860-та година, а при монтажа му върху бетонен постамент посоките са разменени – рисунката е от изток, а датата и думите са от запад. Оброкът се намира сред 3 или 4 вековни дъба, край дъбовете вече има гора, но сигурно през 1850-те, когато е слаган, гората я нямаше. Личат се две думи, като първата не мога да разбера, а втората е ПЕТАРЪ, така че мога да предположа, че оброкът е на Св. Петър.
Продължих на северо-запад и попаднах наистина в «оброчното кралство на Дреново». На топографските карти направени в СССР на България има не малко отбелязани оброчни кръстове по селата и махалите на Искърския Пролом, те са отбелязани със знак за паметник – както всякакви паметници в страната, отбелязаните оброци са далеч не всички, може би по-малко от 50% от които намерих ах, трябва да сравня моята карта и техните дани. Благодарение на тази карта съм открил не малко оброци, като следващите 5 оброчни места (с 8 оброка) съм открил благодарение на нея и не бих обикалял край Дреново, ако не бяха тези оброци.
400 метра след кръста Св. Петър е следващият оброк – Свети Иван Рилски е съвременен – от бетон, предположително на място на стар оброк от камък. На изток от това оброчно място има още пет оброчни места на Дреново – на запад – още три. Първо тръгнах на изток, после на запад, после пак на изток.
На 300 метра на изток е голям оброчен кръст на Дреново – на неизвестен светец (така мислех, когато го открих – няма никакви думи по кръста), като годината се личи лошо – 18_9та, ясно е, че е от 19-ти век по изработката му, но втората част от датата почти не се личи. Честно казано, за мен годината е достатъчно, това е най-важната информация за мен, когато търся оброците, ако пише информация за светеца, на когото е посветен – добре, но не толкова важно. Този път наличието на свежи цветя на оброка на 14-ти октомври, когато бях на това място, означава, че някой е дал почит на оброка няколко дена преди моето посещение. Като човек, който обича на открива оброци и има карта с над 200 кръста от селата край Искърския Пролом, аз не знам нищо за църковни празници, интересът ми към оброците е съвсем друг и съм го описвал. Търсих в интернет, но се оказа, че фактически всеки ден е ден на някой светец по църковните календари, така и Октомври 2020 – всеки ден е отбелязан като ден на някой светец, въпреки, че с изключение на много маклко кръстове, повечето оброци са посветени на едни и също светци, най-вече Сп.Спас, Св.Илия, Св.Кирик и т.н. На 300 метра на изток от този – до църквата на Дреново има още едно оброчно място с два оброка, които открих случайно, няма ги на картите – в махала Раздолци (също описвана като махала Спасов Кръст). Добре, логиката подсказва – че кръстътове са на Св.Спас, но в махалата има два оброка, а Св. Спас е през лято. Църквата на селото се казва Св.Богородица, така че двата кръста близо до нея би трябвало да са на Св. Богородица – а празници свързани с Богородица има през октомври, като датата зависи дали се празнува по стар стил или не 1ви или 13ти октомври, така че цветята бяха сложени 1 ден преди да открия тези оброци. Празникът е Покров на Пресвета Богородица.
Над Дреново има връх Илинден – върху него, на по-малко от 200 метра от Св.Богородица са кацнали още два кръста! Ако името на върха говори за нещо – това е, че кръстовете са на Св. Илия.
Кръстовете не се намират лесно и без карта не бих се сетил да търся там. Оброците са два, като единият е паднал и така и на двата страните, на които би трябвало да има някаква информация са скрити. Виждат се само страните с рисунките. Личи се, че това оброчно място е забравено. Край оброка е разкопавно…
След такава оброчна реколта, нямаше как да не се отбия на запад да проверя още две оброчни места, отбелязани на топографската карта. Те се намираха на около километър от връх Илинден. Край оброците на връх Илинден пък има камъни, подредени по забележителе начин и е възможно да отбелязват друго оброчно място, където липсват кръстове, а може и да от разрушена църква/параклис, очевидно е, че жителите на Дреново бяха много вярващи хора, ако съдим по такова голямо колическтво оброци на малка площ.
Вървях през празните пасища на Дреново, тук местата са равни, преди много години тук щях да бъда подгонен от овчарски кучета, но сега е абсолютно тихо и празно. Гледката на север е към Малкия Понор и село Манастирище, а още по-далече се вижда и връх Ком.
Стигнах до оброчното място на метри от разрушения птицекомбинат, мястото изглеждаше зарасло, нямах никакви представи какво ме чака. Пробих се през бодливи храсти до едно вековно дърво, което се личеше от далече и открих не едно, а две оброчни места с три оброка! Никак не очаквах да видя такова място толкова близо до цивилизацията. Мисля, че открих и най-старият оброк от всички, които съм намирал.
Започвам от север на юг. Първият кръст е от 1938-ма година, датата се личи много добре, както и думите «Свети Кирикъ» – светецът, на когото е посветено това оброчно място. Тук започва инетересното. Оброкът от 1938-ма е сложен на един по-модерен постамент заедно с друг оброк – но не във форма на кръст! Бих помислил, че и двата са от 1938-ма , като вторият е просто място за свещ – в горната част е издълбан отвор за свещ, но не е така. Докато на кръста от 1938-ма година думите се личат много добре, то на втория оброк се личат букви, но е не и думи, а начинът по който са написани е по-различен и по-скоро прилича на буквите от оброците от Манастирище от първата половина на 19-ти век.
Думи има и от южната страна, но и не е ясно какво е написано, най-вероятно са имената на хората, поръчали този оброк.
Второто оброчно място е на метри от първото, но го наричам като «второ оброчно място» защото е на друг светец. Тук кръстът е от 1901-ва година и е на Пресвета Богородица. Тази информация се личи добре под рисунката от западната страна на кръста. Учудващо е колко добре се личат думите и на оброка от 1938-ма и на този от 1901-ва.
Карта на старите селища , градища и римски пътища на тези места показват, че край сегашната махала Въртоп, някъде близо до разрушения птицекомбинат имаше «изчезнало селище през късноримско или ранновизантийско време» – име на това селище е отбелязано като Св. Кирикъ, а през селището е минавал и римският път, за който писах по-рано. Логично е да се предположи, че оброчното място Св. Кирикь се е смятало за свято от много поколения, които са живяли по тези земи, много години преди да се е появило Дреново.
Тези две оброчни места едно до друго ми напомниаха за махала Бърдо на Брезе, където едно до друго също има две оброчни места с общо 3 кръста – два на Св.Николай и един на Св.Георги.
След това оброчно място вече бях повече от задоволен от «реколтата» за деня, но ме чакаха още… 6 оброка, като за 3 от тях имах информация, а другите три бяха приятна изненада (а такива ги обичам най-много).
Следващият беше край махала Въртоп. Свети Николай Летни, оброкът е от бетон и е от по-съвремените кръстове, предполагам, че е сложен на старо оброчно място – дървета го подсказват, но не успях да намеря стар кръст от камък.
Проучването на оброците отне повече време, от колкото планирах, така че реших да се върна в Искрец през махалте Раздолци и Стефановци и да се отбия до оброка в местност «Спасов Кръст» – тоест оброк Св. Спас, нямах време да обикалям през по-високите части на западния дял на Мала Планина. Вървях на изток през бившите пасища с чудесна гледка към Манастирище.
След малко бях в махала Раздолци – където видях църква. Където има църква, логично е да има оброк, който беше сложен на това място доста години преди да построят сградата. Така се случи и тук – открих два оброка, като единият е от 19-ти век, а другият – сложен на постамент във форма на кръст е съвременен и е от бетон.
За съжаление на стария кръст, висок около 150 см, не се личат нито цифри нито думи. Тези оброци се намират на 300 метра източно от описаният горе оброк Св. Богородица, като и тук са сложени същите цветя каквито имаше и на другия кръст.
В този пътепис дума «оброк» бие всякакви рекорди по използване, какво да правя. Още 300 метра, още един оброк. Този път на Св.Спас, намира се на възвишение в източния край на махалата.
Минах през махалата с няколко стари къщи, както и няколко по-нови вили и продължих на север, към обитавана махала Стефановци, която ме посрещна с лаещи, но страхливи кучета, както и последният за деня Дреновски оброк – също Св. Спас, от 1850-та или 1860-та година.
Думите и цифрите добре се личат от източната страна, която е до вековно дърво. Оброкът е точно край пътя за Искрец.
Разходката започна с изкачване през млада гора, така и приключи – слезнах към река Козла край забравените малки махали на Дреново, а в местност «Гъбовица», близо до реката, открих последния -15тия за деня Оброчен Кръст, а наличието на цветята означаваше, че и този кръст е на Св. Богородица.
От източната страна добре се личи годината на оброка, както и имената на хората, които са го поръчали. Годината е 1901-ва.
Така оброците станаха 15, а оброчните места – 12. Това беше абсолютен оброчен рекорд за моите разходки и така за следващите… 12 часа, докато не обиколих другата част на западната Мала Планина над Искрец, след която се върнах със 17 оброка!