от Осеновлаг до Чукава през Козница и обратно
30 км разходка в Ржана Планина и Голема Планина от центъра на Осеновлаг – връх Козница – връх Бойчов Кръст – връх Стойкова Чука – местност Околчиста Поляна – връх Увеса – връх Могилата – връх Лескова Могила – Оброк на Лескова Махала – местност Разделената Вода – връх Чукава – Хайдушки Кладенец – Марешки рид – връх Марешка Могила – връх Влайчова Чука – махала Васил (Осеновлаг) – местност Бубински Дол – център Осеновлаг
Снимките са направени с телефон. GPS трак също е записан с телефон.
Маршрут за GPS
(маршрутът е в син цвят, в червено са алтернативните пътеки).
Разстояние: 30-31 км
Денивелация: 1400+ метра
Изоставени Махали със стари къщи: Няма по маршрута (под връх Лескова Могила е махала Лескова, изоставена, но е встрани на пътя)
Обитавани Махали: Да (махалите на Осевновлаг)
Оброчни Кръстове : 4
Дата: април 2019
Транспорт: кола. от Елисейна има маршрутка до Огоя, но по-подходяща за друг маршрут – Зверино – Козница – Осеновлаг.
Има участъци на Голема, Мала, Понор, Ржана, Козница, Софийска и Врачанска Планини, които аз обединявам в една голяма територия с магически думи – “Искърското Дефиле”, които не са достъпни с влак. Така, село Осеновлаг, скрило се между Ржана и Голема Планина е сред тези места. Селото е достъпно с маршрутка от гара Елисейна, като разписанието й не е закачено никъде по старите изоставени административни сгради в Осеновлаг, нито на спирката на селото (предполагам, че такова има в Елисейна, но не съм търсил). Така, за да посетя Козница и Чукава за един ден и да не ходя повече от 30-35 км, ми се наложи да използвам кола, за да стигна до селото. Избягвам пътуване с кола, защото удоволствието да се качиш във влак, след дълъг преход, да опънеш краката (когато няма никой друг във влака) и да разглеждаш снимки на телефона и да мислиш за следващия маршрут е много по-голямо от това, да караш по завоите на Искърското Дефиле в кола, надявайки се че ще стигнеш жив. Така, събуждайки се рано, преди изгрев, с нормално каране, спазвайки всички ограничения, от южната част на София до Осеновлаг пътувах малко повече от два часа, въпреки разстоянието от малко над 100 км. За това време човек, искащ планинска разходка може да стигне до Рила и Пирин, високите части на Стара Планина или дори Родопи. Но моята цел, като винаги, е Искърския Пролом, но този път в непознатата му част – Ржана Планина. Вместо да правя преход от гара Зверино до Козница и обратно (също около 30 км), реших да включа Чукава в разходката и да направя кръгов маршрут от центъра на село Осеновлаг през върховете на Ржана и Голема планини и слизане пак до селото. Нататък в пътеписа ще използвам правилното име на селото – Осеновлак, с К не Г (сменено след 1956-та), както използвам правилните имена на дургите села по пролома – Загъжене вместо Добравица, Осиково вместо Миланово, Дупни връх вместо Дружево.
Основният път (всъщност единственият асфалтов) по който се стига до селото започва от пътя София – Мездра при Елисейна, минава през Габровница и продължава за около 18 км край река Габровница, беше завършен през 1984-та година. Преди това достъп до селото беше много по-труден. Първаначално прокаран през 1964-та година, като черен път, той беше направен основно с цел превозване на руда от рудника над Освеновлаг (под връх Козница) до гара Елисейна. След дълги години жители на Осеновлаг получиха нормален (за планински условия) път, като първата копка беше направена през 1971-ва година, но цялостното му завършване беше чак през 1984-та. (източник), като тогава в селото вече останаха по-малко от 500 човека.
Има един път друг път, останал незавършен, който свързва Своге и Освеновлаг през Лесковдол и билото на Стара Планина до Брезовдол. Този път, трасиран през 1908 година, така и остана незавършен и с асфалтова настилка само от Своге до Лесковдол, останалата му част е черен път, тук-там изровен от камиони, извозващи изсечена гора. Ако този път свързваше селото със Своге, достъп до него щеше да е по-лесен. Другият черен път, който свързва Осеновлаг с други села е от Ботевградската Котловина и Краево, прокаран през 1920-та.
Интересно, какъв ли щеше да е животът тук, ако беше направено отклонение от ЖП линията при ЖП спирка Пролет за Осеновлаг? А после и до Ботевград с тунел под Ржана? Със сигурност някой, някъде, някога е мислил за такава линия, най-вече за нуждите на рудника в средата на 20-ти век. Сега, разбира се, това са просто фантазии.
Гушнато между склонове на Чукава и Козница, село Осеновлак (изписано като Осеновлякъ при преброяването на населението през 1893-та година) някога е било сред най-голямите села на Искърския Пролом, нареждайки се сред (но след) такива важни села като Лакатник (не Гара, а истинския Лакатник), Бов (пак не Гара), Брезе и Искрец.
През 1893 година в селото (отбелязано тогава като Осеновлякъ), землището на което дори сега е малко под 50 кв.км (49.49 кв.км) (в сравнение, землищата на големи села като Осиково (Миланово) са по-малки – 45 кв.км, Искрец – 29кв.км., Своге – 21кв.км), са живяли 735 човека в 120 постройки и селото беше център на Община Осеновлякъ (включвашо селото и село Брезовдол).
През 1926-та година в селото, тогава част от Община Буковец са живяли 1157 човека в 234 домакинства и 255 къщи, 1934-та 1272 човека, 1956-та – 1185 и 986 към 1965. Сега в селото са регистрирани около 260 човека, което, в сравнение с съседните Огоя (49 човека през 2016-та спрямо 1245 през 1946-та) и Буковец (12 човека спрямо 1406 през 1934 (и то без добавено Оградище)), някога равни по големина села, прави Осеновлаг много населено място. Селото е най-споменавано в контекста на манастир, който се намира в землището му, но такива места винаги подминавам без интерес.
Удобно място за паркиране в село Осеновлаг е на площада до стария Селски Магазин и Ресторант – изоставена постройка близо до гробищата. Осеновлаг е може би единственото село, за което се сещам, където гробищата са в центъра на селото (сегашния център). Покрай гробищата (от запад) започва стръмна пътека нагоре, към връх Козница, която за 15 минути изкачва повече от 150 вертикални метра и извежда на не толкова стръмен черен път. Разбира се, вместо пътеката може да се използва черен път още от селото – не толкова стръмен, но по-дълъг.
Моята цел беше да кача Козница колкото може по-пряко, защото ме чакаше още цял ден ходене, около 30-35 в зависимост от избраните пътеки/пътища. При следващите ми проучвания на Ржана Планина задължителната част е отбиване до затворения рудник Рого, на южните склонове на връх Козница. В тази част на планина има медни рудни находища, които са били разработвани още от антични времена, но в съвремената история експлоатацията на находищата започна през първите години на 20-ти век, като това даде възможност за работа на местните хора, различна от животновъдство. Това, в комбинация с факта, че Осеновлак беше едно от малкото български селища, незасегнати от колективизацията на земята, позволи на селото да не загуби толкова жители толкова бързо, както това се случи в съседните села на Искърския Пролом (източник), където, след колективизацията много хора напуснаха родните земи.
След пътеката изоставих черния път щом склонът над мен беше гол, без дървета, и тръгнах нагоре, тук-там по пътека, използвана от коне и овчари. От юг вече се виждаше последана част на маршрута – връх Чукава – първенец на Голема Планина (1588метра), една планина, която е част от красотата на Искърския Пролом чак до Реброво, Томпсън, Своге, Бов, Лакатник, Левище, Габровница, Огоя, Батулия, Буковец и т.н. Една планина, която не спирам да проучвам. По върха минава границата на землищата на Буковец, Брезовдол и Осеновлак. Съседният връх Козница е висок 1636 метра, но е част от друга планина – Ржана. До върха може да се продължи по-заобиколно по черен път, но без пътека, пряко нагоре е по-бързо и по-красиво, с гледки във всички посоки, освен север.
Стигнах до върха само за час и двадесет минути и от горе вече разглеждах познатите места на Голема Планина – върхове Издремец, Гарван, Яворец (над Лакатник), Лиляка и участъка на Ком-Емине, минаващ от хижа Тръстеная до хижа Лескова. Връх Високата Чукла се личи добре по самотното дърво, растящо на южния му склон (няма го на снимките долу).
Зад Голема Планина се вижда и любимата Понор Планина, а от ляво и Мала Планина. От дясно на снимката, в дъното е билото на Стара Планина с връх Ком.
От Яворец до Лескова Могила.
Връх Козница е двоен връх, ако мога да кажа така, защото състои от източно и западно възвишение, като източното е по-високо. Между тях е падина. Тази странна форма прави Козница доста интересен връх, когато е гледан от Врачанския Балкан.
Тази разходка тепърва започваше, а вече бях уплашил първото за деня стадо коне. Както и в съседния Врачанския Балкан, Ржана също е превзета от свободно пуснати стада коне.
Моят маршрут продължаваше за връх Чукава през Бойчов Кръст и Увеса, но за да стигна до тях, трябваше да заобиколя доста на север, почти до връх Щадимо, през върхове Червена и Голяма могила, поради релефа на Ржана на север от Козница до Бойчов Кръст, където при река Палов Дол се образува труднодостъпно дере, до което, сигурно имаше овчарски пътеки, но не ги знам.
Връх Червената Могила. След стръмното изкачване на Козница, останалата част на маршрута би била подходяща за палнински велосипед, като след Увеса може да се слезне до Огоя и Батулия през хижа Лескова, или пък да се направи хубав вело преход Зверино – Чеврена Могила – Бойчов Кръст – Увеса – Чукава – Високата Чукла – Бранска Чукла – Кръстец – Реброво, но това са други истории.
Между върховете теренът е почти равен, има черен път, стотици коне и никаква растителност.
За да не обикалям по черния път, разнообразих ходенето с малко загуба на денивелация, слизайки до изворите на Полов Дол, приток на Габровница, до връх Голяма Могила, подсичайки го от запад.
Връх Козница от склонове на Голяма Могила.
Времето не беше стабилно, духаше силен вятър, от Врачанския Балкан от една страна и от Ботевграското поле от друга идваха различни тъмни облаци и очаквах всеки момент да завали и да ми се наложи да слизам обратно до Осеновлаг, все пак не исках да ходя по откритите части на Ржана Планина по време на пролетна буря. Но този път ми се размина.
Като цяло този маршурт е най-малко ИскърскоДефиленски от всичките, описани в моя блог. Липсват старите махали и къщи, няма оброци. Разходката е планинска и няма типичната красота на пролома. Участъкът между Козница и Увеса е най-неинтересната част, като се върви предимно надолу, с възможност да се изкачи някой невисок връх. Поради това, че маршрутът е дълъг, оставих проучване на изоставената махала Лескова за друг път, иначе това щеше да задоволи моя глад за стари къщи за този ден.
На снимката долу се вижда Бяла Витоша, между Лескова Могила и Чукава.
Между върхове Стойкова Чукла и Вокеница е най-ниската част на маршрута между Козница и Чукава.
От там може да се слезне обратно до Осеновлак, или пък до село Краево, което вече е в Ботевградската котловина. Границата на Ржана и Голема планини пък не съвпада с тази най-ниската част, като тя е между върхове Брезовишка Чукла и Увеса. В тази най-ниската част, по която и сега може да се стигне от Ботевградското поле до Осеновлаг, в началото на 20-ти век беше прокаран единственият черен/коларски път, по който се стигаше до селото. Годината беше 1920-та. През това време другите “пътища” бяха конски пътеки. В последствие пътят беше разширен, за геоложките нужди и достъп до рудника (източник).
След стария път започва изкачване, подсичайки върхове Вокеница и Брезовишка Чукла – последните върхове на Ржана.
Подминах връх Брезовишка Чукла, от който има гледки към Ботевградската котловина, планина Било с първенеца Маняков Камик, села Трудовец, Разлив, град Правец и т.н.
Голяма част на западния склон на Брезновнишката Чукла беше ограден с електропастир, каквито стават все по-популярни по селата на Пролома, тук-там минавайки през черни пътища (между Каишов връх и Була в Понор Планина) или пътеки (пак в Понор – при скалите Столо).
На връх Увеса ме чакаше първият оброк за този маршрут. Кръстът е на Св. Йоан Рилски и има много интересна и по-различна история, в сравнение с другите Оброци по пролома. Този кръст не е сложен от жители на Освеновлаг, не е подновяване на стар каменен кръст от 19-ти век от някой род от Лескова Махала. Не, той е сложен през 1990-те от човек, който, както и аз, се влюби в Искърското Дефиле и го е опознал така, както не знам дали някой друг е успял. Търсейски имена на махалите на селата от пролома, попадах на неговия блог като единсвтеният източник на информация много пъти. Този човек, блог на който, с разкази за планините на пролома съм чел много пъти, връщайки се след разходки по нови места, е решил да сложи своя Оброк на този красив връх, продължавайки традицията на хората на дефилето.
За съжаление, оброкът е счупен и горната част – която беше във формата на кръст – липсва. Повече за този кръст може да видите в блога на човека, който го е сложил.
Сега парчето е подпряно на малък метален параклис, сложен от същия човек. Това е най-източният оброк на Искърското Дефиле, който съм откривал.
Връх Увеса е панорамен връх и от него се вижда почти цялата част на изминатия до сега маршрут – от Козница, през върховете, до Брезовишка Чукла. Вече съм в Голема Планина.
На изток са полета на Ботевград, Трудовец, Разлив и Правец. Планини Лакавикши рид, Било. Вижда се как пролетта превзема горите и в ниското вече е зелена.
На запад е следващата цел – връх Чукава. На юг е пътят за хижа Лескова, от там може да се слезе до Огоя.
Участък на маршрута от Увеса до Лескова Могила е открит, с гледки във всички посоки. След Лескова Могила има кръстопът, като на юг може да се слезне до Лескова Махала – махала на Осеновлаг, където къщите са сред най-(ако не най)-високо разположените от всички по пролома, намиращи се на южния склон на билото, на около 1300-1350 метра надморска височина. Махалата е отдавна празна, а старото учиище беше превърнато в туристическа хижа – хижа Лескова.
Минавайки от тук човек може и да не подозира, че някога тук имаше живот, ако не старият оброк на махалата – Св. Дух. Сега оброкът се намира точно край пътя. От него може да се слезне както в махала Лескова на юг, така и до Осеновлаг-център на север.
Кръстът е с изработка, каквато не съм срещал преди и сигурно е бил направен от местен жител, а не поръчван от мастер-каменодел, както в Брезе, Добърчин, Загъжене и т.н.
След Оброка Св. Дух, следващото място, заслужаващо внимание по маршрута за връх Чукава е местност Разделената Вода. Мястото е интересно с това, че от един извор започват два потока – образуват се две реки, отиващи в две противоположни посоки – на юг и север, към Огоя и към Осеновлаг. Едната река образува приток на Габровница (и край нея се минава в края на този маршрут, в търсене на оброк Св.Св.Петър и Павел), а другата река е приток на Огойска река.
След извора, старият черен път, както и маркировката на Ком-Емине минава на север от връх Чукава, посока Хайдушки Кладенец. Другият черен път отива на юг, към Огоя/Буковец/Батулия през Чучелица и махалите на Буковец. Но моята цел беше да се кача и на връх Чукава.
Отклонявайки се от маркировката на Ком Емине, хванах нов черен път и все едно попаднах на местопрестъпление. Изведнъж се озовах на изсечен северен склон, с разрушени камени реки, изровена земя и дънери на стари големи дървета, на които се наслаждавах и при Вокеница, Брезновнишка Чукла и при Оброка Св. Дух.
Теренът тук се променил драстично след 2017-та годиа, когато беше извършена тази сеч.
За разлика от различни сечища по пролома, свързани с умираща или умряла борова гора, тоест санитарна сеч, тук бях учуден от направеното.
Вече слизайки от Чукава, при кладенеца видях тази табела:
Тя съобщава, че се извършва принудителна 100% сеч. Всичко е по закон и наредби. Сателитни снимки от 2002 до 2017-та година показват, че изсичането тук не е само от 2017-та, а някъде от 2006-2008-ма година, като преди това гората изглежда както и съседните – абсолютно нормална и запазена. Предполагам, че сечището ще продължи да се разраства и може само да се надявам, че тук няма да се повтори историята от изсечените склонове над Батулийските махали, където през 2014-та, след изсичане на склонове над водосборния басейн на река Кръстешка, при порой, реката излезе от коритото си и разруши не само стар път, успореден на реката, но и мост от Батулия за Огоя,Бакьово и Ябланица.
Поради новото сечище, достъп до Чукава има от няколко нови черни пътя, без необходимост да се заобикаля. На върха се срещат землищата на съседните села – Буковец, Брезовдол и Осеновлак, но, ако не бъркам не и на Огоя, землището на което свършва някъде при Разделената Вода.
Слизането от Чукава за Осеновлаг става по лабиринт от нови черни пътища, прокарани заради сечището.
От сечището се вижда целяи маршут, по който минах, но гледките са неприятни. Вместо гора, върви се по гол склон, с дънери на някога големи дървета и със стърчащи тук-там самотни млади дървета, оставени неизсечени по незнайни причини.
Слизайки до черния път, по който минава маршрутът Ком-Емине, попаднах на информационна табела, която качих по-горе, съобщаваща за сечта. Сигурно ще се появяват и нови. По черния път може да се продължи на изток, през Горски Дом Чукава (изоставен) и Високата Чукла и да се слезе до Лесковдол, Батулия, Брезовдол, Томпъсн (през Рединската китка), до Реброво… маршрутите са много – и всички красиви. Но моят маршрут за деня беше кръгов – така че трябваше да се върна в центъра на Осеновлак. Това става по много красив рид – Марешки Рид, с гледки към връх Козница, изглеждащ много респектиращо.
От тук нататък е само надолу, по приятен черен път, в компания на коне.
Може би комбинацията на хубавото време към края на разходката и усещане на свършена работа по преминаване на маршрута, но Марешки Рид беше най-красивата част на прехода за този ден. От рида може да се разледа връх Козница, вижда се Врачанския Балкан зад Ржана, на изток е билото на Голема Планина с връх Издремец (не на снимка) изглеждащ доминиращо над река Габровница.
Докато вървях по рида и се наслаждавах на гледките и мислех как да кача Козница от Зверино, измислих хубав вело-маршрут за 50-60км – от гара Зверино до Козница (през Игнатица или по съседните ридове), после по познатата част от този ден – Бойчов кръст, Брезовишка Чукла, Увеса, Чукава, след това, в зависимост от сили – спускане до Реброво през Огоя и Батулия или, и това е по-правилно – горски дом Чукава, Високата Чукла, Бранска Чукла, Кръстец, Ветрила и спускане до Реброво.
Черният път след връх Марешка Могила, който минава през борова гора беше затрупан с паднали дървета. Както и на много места по пролома и тук има проблем с умираща борова гора.
Сигурен съм, че на изток от връх Марешка Могила има път или пътека за махала Мареш, на Осеновлак, от където бързо се стига до центъра на селото. Но преди да тръгна на разходката, бях видял отбелязани два оброчни кръста на картите над селото – по пътя за махала Васил.
Първият оброк е на кръстовище след спускане от Марешкия рид. От кръстопъта може да се продължи до съседните махали на Осеновлак – на запад към Разпадище, Марешки Дол и Радков Дол, а на изток за Васил и центъра на селото.
Оброкът е скромен, направен от парче камък с неправилна форма с издълбан кръст на западното лице. Стори ми се, че парчето камък е обърнато – защото горната част на кръста беше по-дълга от долната. Който не знае за оброци и традициите на оброчни кръстове, спокойно би могъл да подмине мястото без да обърне внимание на този камък.
На около 1.2 км севро-западно от първия оброк – Св. Спас, на картите има отбелязан друг оброк – Св. Петър, на естественото продължение на Марешкия рид. Разбира се, трябваше да го видя. Пътят минава край връх Влайчова чука, боровата гора където също е за сериозна санитарна сеч – с много паднали изсъхнали борчета. След върха пътят е зарасл, с паднали дървета, с бодливи храстове, но успях да се пробия през тях и да стигна до точното място, където би трябвало да има оброк. На оброчното място се личи мястото за събор и огнище, но всичко е зарасло. Има нови елхи, храсти, както и странен самотен стълб за пренос на електроенергия. Колкото и да гледах – не успях да открия оброчен кръст. Ако той беше същия, както съседът му – Св. Спас, нищо чудно, че не го видях на отдавна изоставеното оброчно място. Може би е паднал, може би е бил счупен. Отбиването до липсващия оброк беше около 3 км общо, около 30 минути, доста от които похарчени сред бодливи храсти.
Върнах се до кръстовището при Св. Спас и продължих по черния път за Осеновлак. От оброка до центъра на селото имаше 3.3 км, но успях да спестя повече от километър и минаване край обитавани къщи благодарение на пътека, която открих. Пътеката подминава най-обитаваната част на махалата и излиза при къщите до сградата на пощата/стария ресторнат и магазин.
От селото връх Козница вече не изглежда толкова сериозно, колкото от Марешки Рид или Лескова Могила. Както и Камен Дел на Витоша изглежда съвсем различно, гледан от центъра на София или от Бояна.
Пътеката ме изведе до пощата, до централния площад, където паркирах, но имах друга цел – да видя още един отбелязан на карти оброк – Св.Петър, който се намира нагоре по течението на реката, извираща от Разделената Вода. След като не открих оброка до Влайчова Чука, нямах желание да търся другия оброк. Но видях местен жител на селото и го питах, дали горе има Оброк и след като получих положителен отговор – реших да го видя. Оброкът се намира на около 1 км от площада, на юг.
Оброчното място е реставрирано и от това, което видях, мисля, че старият оброчен кръст, направен от парче камък както и Св. Спас от кръстопъта, беше монтиран в нов мини-параклис. На картите има отбелязани още няколко оброка от Осеновлаг, но вече нямах време да се отбивам и до тях, а след липсващия оброк при Влайчова Чука, вече не бях сигурен, дали ще открия другите.
До сградата на пощата, в която някога имаше ресторант и магазин, има 2 чешми. Чешма има и по пътя за оброка Св. Петър. След такива дълги преходи през топлото време, обичам направо да се къпя в чешмите, ако условията го позволяват. Ледената вода, извираща от чешма между гробищата на селото и детската площадка до пощата ме освежи и бях готов да карам обратно, мрънкайки, че не съм с влак, където щях да почивам след приятна разходка в Ржана и Голема Планини.
