от Свидня до Чибаовци и обратно през махала Усрана Плоча

кръгова разходка от село Свидня – махала Дашовци- местност Билото – махала Преслапо – махала/местност Гръцка Ливада – махала Църно Равнище – махала Вирове – Чибаовци център – махала Ширината – махала Усрана Плоча – махала Дебели Рът – Свидня

GPS трак също е записан с телефон.

Маршрут за GPS

Разстояние: 25 км
Денивелация:  около 1000 метра
Изоставени Махали със стари къщи: Да (има стари къщи в повечето махали по маршрута, изцяло изоставена махала Дебели Рът)
Обитавани Махали: Да (село Чибаовци, ниските части на Свидня, махала Преслоп)
Оброчни Кръстове : 11 (12 – на едно място има два кръста, стар и нов)
Транспорт: Кола или БДЖ + маршрутка Своге – Свидня

Планините на Искърския пролом не са дом само на изоставените села и махали, които са основната част от моите проучвания. Съвремените населени места край реката не са това, което са били селата и животът по планините в историческия контекст, но Своге, Искрец, Свидня, Гара Лакатник и Гара Бов са сравнително големи по стандартите на 21ви век планински села (в случая на Своге – град). Ниските части на Реброво, Луково, Батулия и много други сега пак имат постоянно население, много малко, значително по-малко от преди 1950-те години, но все пак са населени. Сред тези НЕумрели места е и село Чибаовци. Разбира се, някой може да поспори дали и то се отнася към Искърския Пролом, но в историческо и културно значение, селото е към селищната система на пролома.

Маршрутът започва от ниската част на село Свидня и продължава на юго-запад, към махала Преслоп (Преслапо, Преслап), което исторически е по-скоро Искрецко, а сега е разделено между двете села – Свидня и Искрец.

Както винаги, там, където има живот от стотици години, на подходящи за живот места – слънчевите склонове, има и Оброци. Това не са вилните зони на Томпсън – места, където никога не са живяли хора, а историческо населени места.

Първият оброк е от 1873-та или 1893-та година. Третата цифра трудно се личи и зависи от начина, по който майсторът, изработил този кръст, е изписвал цирфа 9 или 7. Виждал съм различни варианти на една и съща цифра. Под датата има изписани думи, от които аз разбирам само една – Лазаръ, най-вероятно е име на човека, поръчал този кръст. Кръстът се намира в махала Дашовци, на около 650 метра н.в., до обитавани къщи.

Лабиринтът от пътища в обитаваната махала съм сигурност води към не един Оброчен Кръст на Свидня, но моят маршрут е за махала Преслоп – дума, означаваща “седловина”. Махали с такова име се срещат в много от селата край пролома – все пак това са планински села.

Следващото оброчно място е по-интересно. Намира се извън махалата, на около 720 метра н.в. и състои от два кръста. Старият кръст е счупен, от него е запазена само долната част, на която е написана дата – 19.Х.1911 и съдейки по това, че датата се вижда добре, това е станало след като кръстът е бил счупен. Едно от парчета на стария кръст е сложено до остналата част.

Новият кръст е най-хубавият от съвремените, които съм виждал. Разбира се, че се радвам, че старите оброци в Редина и на някои други места се подновяват, но те се правят като гробищни кръстове от мармор – без спазване на старите традиции. (Разбира се, и старите кръстове от камък също изглеждат както кръстове от камък от гробища от същия период). Но новите Свиднински оброци не са както тези от Редина. В горната част на махала Преслоп има нов оброчен кръст с букели и рисунка на цвете, а този оброк пак спазва старите традиции – на западното лице има рисунка на цвете – едно към едно с рисунката на западното лице на счупения кръст от 1911-ва година. Едно голямо благодаря от мен към хората, поръчали новия кръст. Двата оброка са на Св. Иван Рилски, това се разбира от датата, изписана на стария кръст – 19.Х.1911. Оброчното място се поддържа.

От оброка на Св. Иван Рилски до махала Преслоп се върви по черен път през гора, около километър и половина. Махала Преслоп е доста “оброчна”. Тук има 4 Оброчни места, за които знам. Първото е в източния край на махалата, на безименно възвишение на около 890 метра н.в. Оброкът е със счупена горната част, най-вероятно от падналото върху кръста дърво.

На източната страна има рисунки, а на западното думи, които не успях даразбера. Под думите се личи дата – 1852, като пак третата цирфа не се личи добре, но прилича на 5.

Махалата има постоянно живущи хора, както и сезонно обитавани вили, поддържани. Намира се между 900 и 1000 метра надморска височина, на слънчево място.

Следващият кръст се намира в границите на частен обитаван имот. В двора на къщата живеят животни, има и куче пазач. Кръстът е най-големият от Преслопските, но от далече не можах да видя дали по кръста има някаква информация.

Следва още един оброк на махала Преслоп, с рисунка от западната страна и никаква информация. Под рисунката се личат някакви цифри или букви, но не е ясно какво пише.

Махала Преслоп продължава на запад, нагоре, по склона на връх Орницата, но моят маршрут е по друг път – за Чибаовци, през по-ниските части на планината. За Чибаовци има и черен път по билото на планината, край върхове Равния Камък и Здравецо, но аз се интересувах от маршрута край махала Гръцата Ливада. Ако се продължи нагоре към останалата част на махала Преслоп, в нея може да се види още едно Оброчно Място.

На другия бряг на река Свидненска се вижда връх Лиляко, край който минава финалната част на този маршрут, след Чибаовци и махала Дебели Рът.

Махала Гръцка Ливада също е обиатавана от стотици години. Ливадата се намира на южен склон с подходящи условия за живот.

На картите няма отбелязан път между махала Гръцка Ливада и село Чибаовци, но такъв се личи по сателитните снимки. Очаквах да вървя по стар черен път, оставен след някое сечище, но греших. Оказа се, че най-вероятно вървях по римски път. Римските пътища, минаващи през землища на селата от пролома са много, този път минава и през махала Преслоп, където той не се личи толкова добре, но край махала Гръцка Ливада е доста по-забележим. Минава край скали, които са разбивани за да се прокара този, някога важен, път.

След Гръцки дол следва друга обитавана махала, име на която не успях да открия, намира се южно от река Гръцки Дол в местност Мъртвината, на ливада с много хубава гледка на север – към планина Понор и чак до Врачанския Балкан. Над махалата имаше китка с вековни дървета, където моят Оброко-радар започна да се задейства, но не успях да открия оброци.

Край пътя за Чибаовци, обаче, открих Оброчно Място от 1866-та година.

Оброчният кръст се намира до вековни дървета, едно от които падна, но не е счупило кръста. Паднало буквално на сантиметри до оброка и е голям късмет, че кръстът не е счупен. На западното му лице има 5 рисунки на цветя (които по-правилно се наричат “розети”).

На източната страна, най-отгоре се виждата датата – 1866-та година! Под цифрите има думи, но аз не мога да разбера какво пише.

Започва основната част на село Чибаовци, махала Църно Равнище. Една от първите къщи на махалата е дом на много животни, кокошки, прасета и други, които свободно обикалят край Оброчното Място на махалата, а кучето-пазач мързеливо ги наглежда, но не си направи труда да лае, когато обикалях край прасета за да снимам Оброка.

Този кръст е подпрян до вековно дърво, но не е вкопан. Както и в случая на вече два кръста от тази разходка, така и тук, третата цифра от датата на оброка не се личи добре. Кръстът може да е от 1858-ма или 1898-ма година.

Съдейки по други кръстове, които съм виждал и по изработката, състоянието и начина, по който са изписани буквите на източната страна на кръста, мисля, че този оброк е все пак от 1858-ма година, не 98-ма.

Село Чибаовци е живо, тук има много обиатвани къщи, статистиката на населението тук също не е в стила на съседния убития Церецел, с който селото има граница от изток. До селото има асфалт, а от края на 20-ти век фактически основният фактор за запазването на живота в селата по тези места е точно асфалтът. Теренът тук е по-скоро равнинен, в сравнение пак със съседните села, така че през него минавам транзитно, без проучване.

За разлика от повечето планински села, населението тук не намаляло драстично след 1958-ма, а най-много хора са живяли тук през 1960-те – (малко над 1000), тоест точно след колективизацията. Някои хора от съседните села се преместиха тук, след като земите и животните им са били откраднати в полза на държавата. В Чибаовци, освен повече работа за голямо ТКЗС, продължаваше работа и мината за антрацитни въглища, тогава прекръстена “Мина Стаханов” – осигурявала не малко работни места. Сега от всичко това няма и спомен, а основите за стълбовете за въжената линия, по която са превозвали въглищата до обогатителната фабрика в Томпсън могат да се видят в няколо от моите пътеписи. Населението вече през 1985-та беше само 485 човека, към 2020-та – около 200.

Отклонявам се само на север към едно оброчно място, отбелязано на топографските карти.

Оброчното място е на Пресвета Богородица и е от 1940, но датата, изписана на западното лице ме учуди. Оброчният кръст, чупен и възстановяван, по никакъв начин не изглежда по-млад от началото на 20-тия век.

Монтиран е на постамент, от източната страна няма никаква информация, а от западната има дата и име на светеца, на който е слаган този оброк. Изработката му е много по-различна от повечето, освен с дъгите при раменете, кръстът има и интересна източна страна – където едната част е по-дебела от другата. Личи се, че кръстът е чупен на две места и подозирам, че датата 1940 е датата на възстановяването на кръста, а оброчното място е много по-старо.

Поех обратно към центъра на Чибаовци, но преди това нямаше как да не снимам една крава, която ми заприлича на дете или куче. Когато отивах към оброчното място, животното беше на паша, а на връщане беше се върнало към оградата на имота, в който живее и полегна пред вратата, чакайки да я пуснат вкъщи.

Следващата част на маршурта е най-малко интересната, върви се по асфалт посока изток, през селото. В Чибаовци има оброци, но не ги търсих. В центъра имаше доста хора, кръчмата работеше, като цяло беше живо село, все едно съм някъде не в планина, так че реших да продължа към втората част на маршрута без да прекарвам време в Чибаовци.

От селото има асфалтов път на север за Свидня, а от там и за Своге. Пътят би бил полезен на случай на ремонта на другите пътища, но е изоставен и не се поддържа. Разбира се, ако бях жител на Дръмша или Чибаовци, това щеше да е плюс – така няма транзитен трафик и в селото е спокойно. Местните все пак минават по него, аз съм карал велосипед по този път, но има места, където има свлачища и много зарасли участъци. Пътят следва течението на река Свидненска.

Оставям асфалтовия път и продължавам на изток, но не по билния път през връх Звънил, а по черния път, който е успореден на билния, но върви през гората, посока махала с най-странното име – Усрана Плоча. Вече съм обратно в община Своге и землището на село Свидня.

Есенна гора скрива много от тайните на старите махали, със сигурност подминах не една стара постройка, от която са останали само зидове, не видях някой оброк, а може би и още нещо интересно.

То тази причина и махала Усрана Плоча беше голяма изненада. Има голяма разлика между тази планина през март и през октомври, през март всичко се вижда от далече. Виждаш оброци в гората, старите къщи. През октомври, вървях и изведнъж пред мен беше голяма къща.

После още една, и още… Махала Усрана Плоча. Зарасла, някога махалата се намираше на гол западен склон на планината, хубаво място за живот с много пасища на изток – към склоновете на връх Церия.

Сега махалата се намира в гора. Не видях стари къщи от времената, коогато тук имаше истинския живот, но видях много къщи от 1980-те – 1990-те, а от тях ми става най-тъжно.

Едното са старите къщи, на по 100 години, в които имаше много живот и които са изоставени, но все пак са били използвани много години. Другото са вилите и къщите, както повечето в махала Усрана Плоча, които са строени в планината с много друг, а сега или стоят незвършени, или завършени, но изоставени, без да са били използвани.

В махалата, в къщите, които са най-високо, имаше признаци на поне сезонно обитаване, но другите – в по-ниското, стоят забравени.

Над махалата, на рида на планината, има два ловни заслона. Единият се използва, а вторият е изоставен (на снимката е вторият). От изоставения заслон има пътека на север за Свидня, през махала Вловица. Но аз съм минавал по нея и искам да проуча другата – през махала Дебели Рът, така че продължавам на северо-запад.

Източно от махалата има оброчно място. Оброкът е от началото на 20-ти век, но по кръста не се личи никаква информация, той е стандартен за периода, с рисунка на цветя от едната страна. Кръстът гледа на юг, не на запад.

Махала Дебели Рът, Свидненска, ме посрещна с високи над два метра и половина огради от камък. Дуварите все още са здрави, редени с камъни без цимент, стоят повече от 100 години.

Махалата, разбира се, е изцяло изоставена.

От махалта има черен път за Свидня, заобикалящ връх Лиляко от запад. На по-малко от 200 метра от края на махалата има чешма, а под нея още едно Оброчно Място! Последното ново за мен за този ден. Случайно погледнах в гората на юг от чешмата и видях този поддържан оброк.

Точно такива кръстове има няколко по махалите на Мала Планина. Този кръст е от началото на 20-ти век, но по кръста липсва каквато и да е информация, освен една дума или име от източната страна.

Слиазнето до ценътра на Свидня е през множество махали на селото, обитавани и изоставени, с много хубави гледки към планина Понор. На долната снимка се виждат върхове Торсилова Могила, Каишов Връх, Връха (Егрека), Грохотен.

По пътя надолу към центъра на селото, може да се завие на изток, до двата оброка под махала Вловица, при параклиса, но аз вече съм ги виждал и продължих по друг машрут, защото колата ми не беше в центъра на селото, а край река Свидненска, под махала Дашовци, а значи – трябваше да премина през реката, има нещо като бетонно мостче, част от по-сложна конструкция на реката, към която води черен път през махалата, в която, в края на октомври хора от селото варяха ракия.

Преди да слезна до реката, все пак се отклоних до единият от Свидненските оброци, да го видя пак, защото когато го открих за себе си за пръв път, още не съм ги гледал внимателно и нямах нормална снимка на това красиво място.

Оброкът е в урбанизирана територия, край дървото и кръста има паркирали коли, така че усещането тук не е както при оброците по високите части на планината.

Мала Планина е дом на десетки оброци, в този пътепис видях само една малка част от тях, защото махалите на Искрец, Свидня, Церецел, Царичина и другите села в планината крият още много тези каменни културно-исторически паметници, които могат да се видят на моята карта:

Карта с Оброци.

Предишният пътепис:

от Брезе до връх Вардище и обратно през Бърдо


Следващият пътепис:

от Кътина до изоставеното гробище на Церецел и обратно през Здравчи Камък


Към другите пътеписи от Искърския Пролом!