от Гара Лакатник до Гара Бов през Косовица, Заноге и Заселе
24 км разходка в Понор Планина от ЖП гара на село Гара Лакатник – махала Пробойница (Заноге)- махала Ракова (Заноге) – махала Липа (Заноге) – махала Буците (Заноге) – връх Косовица – махала Царина (Заноге) – село Заноге – махала Църница – махала Куманова Чука (Зимевица) – село Заселе – Вазова Екопътека – махала Скакля – Гара Бов
Снимките са направени с телефон. GPS трак също е записан с телефон.
Маршрут за GPS
(маршрутът е в лилаво, в червено са алтернативните пътеки).
Разстояние: 24 км
Денивелация: 1080 метра
Изоставени Махали със стари къщи: Да (Липа, част от Буците, Царина)
Обитавани Махали: Да (Ракова Махала, част от Буците и други)
Оброчни Кръстове : 5 + в близост 1 оброк на връх Булова Глава на Заселе + 1 в махала Драгошинов кръст
Особености: зарастваща пътека край река Зимевишка
Транспорт: БДЖ
Гара Лакатник – Гара Бов, между двете гари има поне 6 различни еднодневни маршрута, от двете страни на пролома, с минимално препокриване, а комбинациите са значително повече. Въпреки, че всеки маршрут започва и свършва на познатите гари; махалите, върховете и оброците, които се посещават са много различни. Този маршрут започва от гарата на Гара Лакатник, слиза надолу към река Искър, която се преминава по романтично мостче и продължава на юг, към махала Пробойница (Пребойница), която е от юг на едноменната река и е начало на землището на село Заноге. Въпреки, че зависи коя карта гледате или кого питате, защото според един от жителите на махалата, къщата му е към Г.Лакатник. Но кадастърът показва границите на землището на Заноге и къщите в тази махала са към селото. Маршрутът продължава през отдалечените северни махали на Заноге, спуска съм към Заножката река, излиза към центъра на селото, а след това, край южните махали стига до Зимевица, от където се слиза първо до Заселе, а после, по Вазова екопътека и до Гара Бов.
Първия километър на маршрута съвпада с пътеписа ми “от Гара Лакатник до Гара Бов през махала Царина, река Зимевишка и Злио Камик“, но този път, вместо тайната овчарска пътека, минаваща в ниската част на планината и следваща извивките на терена до махала Царина, се хваща черен път нагоре, към рида с махалите на Заноге – Ракова, Липа и Буците.
Първата махала по черния път от махала Пробойница (и пътя София – Мездра през Своге) е Ракова (Раково, Ранова). За да не се заобикаля излишно по пътя, може да се използва пътека, някога използвана от жителите на махалата. Първото ми посещение на това красиво място, с панорамни гледки към Кобилни Стени, Лакатнишките Скали и Лакатник беше през 2009-та година и тогава доста преди да доближа махалата чувах камбанките на овцете и лай на кучета. Този път, 10 години по-късно, край махалата беше тихо. Понеже тръгнах пряко по рида, без да заобикалям по черния път, не се отбих до къщите, да видя дали все още се обитават.
Махалата посреща с гробище, най-старият паметник, по който се личат цифрите, на което е от 1926 година. Зад по-новите паметници се крият старите кръстове, от 19-ти век. За разлика от гробищата от села Манастирище, Добърчин и други, където могат да се видят много кръстове на Гинските майстори, големи и професионални, старите каменни кръстове на тази махала са много по-обикновени, може би правени от роднините.
1876 – 1958.
Най-новите паметници са от 2011, 2015, 2017 години… Което обяснява тишината, идваща от къщите на махалата.
Гробището е разделено на 3 части, всяко зад отделна ограда. Извън оградите има 2 кръста, като по единия не се личат никакви думи или цифри. Старата съветска топографска карта, на която има отбелязани някои Оброчни Кръстове от пролома (но съвсем не всички) показва знак за паметник на това място, същият знак, който се използва и за оброците на тази карта. Но дали тези кръстове са Оброчни, или са на гробищни, аз не мога да преценя и по тази причина не слагам тези кръстове на картата ми с Оброци. Има логика до гробище да има оброк, както един от оброците на село Манастирище, но няма как да съм сигурен. Може би трябваше да се отбия до махалата и да видя, дали все пак има някой, който може да ми отговори на този въпрос. Разбира се, може би край гробището да има и друг кръст, който е оброк, а аз просто не го видях.
Пътят продължава нагоре, към следващите махали и за няколко стотин метра минава под далекопроводите, същите, които развалят приказния пейзаж на Понор Планина при Брезе, Добравица и после в “пустинята” край Зимевица и после Заноге. Да вървиш под странния звук, издаван от жиците, не от най-приятните усещания, така че бързо хванах стария черен път за следващите махали, за да се отдалеча от шумящите железни гиганти.
Махала Липа, Заноге. Електрифицирана, с източник за вода (работещ, но имащ нужда от ремонт), с чудесни гледки към Врачанския Балкан. Напълно изоставена. Чешмата в махалата не работи, но при завъртането на кранчето се чува бучене, а при кладенеца се чува как долу тече вода.
Както и с другите ми пътеписи, тук е редно да отделя малко време за повърхностна история на чудесното планинско село Заноге, историята на което е на стотици години, споменавано в турски регистри още през 1550 година, през землището на което преминаваше важен римски път за Сердика, село, в което през 1930-те години живееха около 1000 човека и имаше 2 училища, а 80-90 години по-късно тук живеят малко над 20 човека.
Но моите представи за годините на животновъдите, за “свободния живот” в планината са прекалено романтични и не са свързани с реалността. Аз прекарвам по пролома по 8-9 часа няколко дена на месеца в преходи, които започват и свършват в цивилизация, в съвремени условия, с храна, електричество, телефон и т.н., докато годините, когато по тези земи за живяли много хора не са били години на лесен живот. Четейки история на това село, попаднах на информация, че поради чумни эпидемии и други причини селото се обезлюдявало почти изцяло поне два пъти, после се възстановяваше. Разбира се, сегашното обезлюдяване не е свързано с эпидемии или болести, но вече никога няма да има ново възстановяване. Препоследното обезлюдяване беше преди Освобождението и след това започна възстановяването на селото и така до след Втора Световна Война.
Западането на селото започва след 9 септември 1944 г. и особено след 1958-с образуването на ТКЗС-та. Насила събират от хората имотите и животните, като им оставят по 1 крава и 5 овци, а цената на един работен ден в ТКЗС-то е била 20-30 стотинки. Хората започват да се затрудняват да си изкарват прехраната, младите трябва да учат, да са в крак с времето, променят се условията на живот. Някои хора от Заноге се преселват в околните села около жп линията, други се преместват в София. Една голяма част се преселват в Новопазарско. *(източник)
Друг източник потвърждава промяна в селото след национализацията и колективизация. Това е историята на всичките села по пролома, и демографските справки го показват – най-голямото изселване по тези места се случи след 1958-ма година. Въпреки, че тенденциите за намаляването на населението се случваха и преди, 58-ма беше фатална за предишния живот по тези места:
По-големи преселвания е имало на няколко пъти. Едното е от 1918-1924 година. В Делиормана заногенци закупили евтини земи от турци-изселници. През периода 1939-1946 пак Делиорман и Габровница са привлекли преселници от Заноге. Но най-голямото преселване е от времето на кооперирането от 1958 до към 1965 година.Тези преселници, според проучванията на Раде Веселинов и Тодор Лозанов, са дали корен на около 700 семейства. (източник)
Четейки истории на тези села, разбираш, че хората са живяли ужасно бедно, изселвайки се от тези земи не само след национализация, но и в годините преди това, дори преди Втора Световна Война. Въпреки наличието на много земя за пасища, животът в планината беше труден и хората са търсили друго.
Въпреки високата детска, пък и преждевременната смъртност, населението нараства бързо поради изключителната раждаемост. Природните ресурси остават ограничени. Оскъдната земя е силно раздробена и ерозирана. Гладът за земя е голям. Прихваща се голяма част от общинската мера, разорава се, където е възможно, стесняват се до неузнаваемост прогони и пътища, а някои дори се затварят. Спомням си от дете често повтаряното от дядо Петър Цветанов: ”Какво е това чудо, бре брате, да нема прогон да прекараш пет овци!” Изходът беше само един-преселване. Немалко млади хора потърсиха поминък в столицата. Но истинското фамилно преселване за земя започва през 1919 г. (източник)
Най-трудно са се снабдявали с вода. С котли от по 10-12 кг., носени на кобилици, са пренасяли вода от 4-5 км. С бъчви са докарвали вода за миене. Прането се е извършвало директно на малките рекички-бари, като пак с кобилици са пренасяли дрехите. (източник)
Ще продължа още с история на селото след няколко километра на юг, юго-запад… А за тези снимки искам да спомена, как от тези прозорци има невероятна гледка към Врачанския Блакан, с върхове Пършевица, Бегличка Могила… както и Кобилини Стени. Разбира се, гледките са били последното нещо, за което са мислили тези хора, строили къщите си по тези махали, а и едва ли са имали време да им се наслаждават от малките стаички. Специално тези къщи от махала Липа не са стари, не са от 19ти век, а средата на 20ти. От старите постройки вече се личат само основите от камък. Може би хора от къщите на снимките не са били само овчари, може би са работили на някоя гара или завод в района.
След Липа идва ред на махала Буците. Изненадващо обитавана. Махалата се намира под връх Градище, по северния и източния му склон.
Преди махалата има скали, заслужаващи малко загуба на денивелация заради гледките. Виждат се къщичките на предишните две махали, както и села Осиково (Миланово), Лакатнишко-Осиковски скали, Гара Лакатник, Кобилини Стени, скалите над Оплетня и т.н.
До махала Буците се стига по черен път от края на асфалтовия път през центъра на Заноге, пътят е в учудващо добро състояние, така че няма нищо странно в това, че къщите тук се поддържат, за разлика от следващата махала на маршрута – махала Царина, до която също има сравнително нормален достъп, но която е празна.
Стигал съм до махала Царина край връх Косовица от източния й край, по пътека от Гара Лакатник, която се разклонява и за пътека към река Искър и ЖП спирка Балкан, от където до върха и махалата се стига най-бързо. Въпреки, че е връх, до Косовица трябва да се слиза и да се губи денивелация, колкото странно и да звучи. Висок 994 метра, връх Косовица е връх спрямо река Искър, но не и село Заноге и съседните махали – Тимото, Мъртвинките, Кукла и центъра на селото, които са на над 1000 метра надморска височина.
От върха вече се вижда красотата на високата, любимата част на Понор Планина – с върхове Була, Драгоданица, Сърбеница, Баин Венец и т.н. Чуват се и камбанките на овцете на последаната обитавана къща на махала Царина.
Край котата на върха има съвременен Оброчен Кръст, от 2018-та година, което е изписано на западната му страна. Оброкът се намира на страхотно място – с гледки във всички посоки. Въпреки, че Косовица е нисък връх, от тук се виждат толкова много места, че дори няма да започвам да ги изброявам… Или все пак… Гърбът на кръста гледа на изток – към върхове Гарван, Яворец, Колибището и Издремец, с махалите на Бов и Лакатник между тях…
Едното му рамо гледа на север – към Врачанския Балкан и Кобилини Стени…
Другото рамо гледа към връх Була и село Заселе.
С лицето си оброкът гледа на запад, към другите махали на Заноге и към пустинята на Понор Планина в границите й с планина Козница, граница, която едва ли някой знае къде точно минава, но такава все пак има. Това са и пасищата на Заноге. Тези безкрайни поляни все още се използват за паша и тук съм срещал стада коне, крави и овце. Не както някога, но все пак, срещал съм тук стадо от над 100 крави, охранявани от 6 кучета. Най-голяма верятност те да се срещнат е край връх Поповица или по билото на Понор и после Козница над Губислав посока Тодорини Кукли.
Махала Царина е странно място. За разлика от безбройните изоставени махали по пролома и наколо, които съм посещавал, пълни със стари къщи, от 19ти век, в Царина има много нови къщи, които са изоставени. Както и другите махали на Заноге, и тази е електрифицирана, има сравнително лесен достъп с автомобил през Заселе и Зимевица, но при посещенията ми тук не видях никакви признаци дори на сезонно обитаване. Махалата е много голяма и започва по източните склонове на връх Косовица и продължава чак до изворите под махала Тимото, където се личат основи и зидове от най-старите къщи. В тази махала някога имаше училище, но е затворено през 1970-те. Винаги, когато чета такава информация, се опитвам да си представя, как по тези пътечки, по които ходя аз, са ходили деца на училище от съседните махали, но не мога, наистина не си представям какъв живот имаше по тези места някога…
На долната снимка се вижда последаната обитавана къща на махала Царина (или пък е към махала Тимото?), по-отдалечена е и от двете. Зад нея е ридът със заоблен връх Поповица, където при повечето ми посещения на тези места има едно от последните големи стада с овце и по 5-6 овчарски кучета пазачи, както и два страхотни Оброчни Кръста, следващата част от този маршрут. В лявата част стърчи връх Баин Венец, леснодостъпен от Зимевица.
Следващата част на маршрута се препокрива с описания преди пътепис от Гара Лакатник до Гара Бов през река Зимевишка, но само за 2 километра, по южния склон над реката, до преди махала Кърневица. Слизане до махала Царина от връх Косовица е без пътека, за да е по-пряко, защото черният път заобикаля много.
По източния склон на Косовица са другите къщи на махала Царина, както и пътеката за ЖП спирка Балкан.
На фона на тези снимки на празни ливади, пасища и изоставени къщи, с невероятни гледки, но много трудни условия на живот ще цитирам още малко от исторяита на селото от книга Заноге – Записки на едно Старопланинско село. Тодор Лозанов от 1995 година:
В предвоенната 1939 година в Заноге имаше 4500 овце и 1800 кози. Доходите от земеделието и скотовъдството стигат преди всичко само за изхранване на семействата, за облеклото и покъщнината. Рядко се отделяше за продажба или размяна.
И любопитни (поне за мен) данни за раждаемостта с имена на майките и броя на деца, които те са раждали, най-вече в контекста на сегашната раждаемост сред образованите Българи през 21-ви век, от същата книга :
Заноге е оцеляло и се е развивало благодарение на високата раждаемост.Нещо обикновено е в семейството да има поне 3-4 деца. Предлагам списък на майките от последните десетилетия на миналия и първите на настоящия /20-ти/ век:
1.Гоца Начкова-12
2.Диша Колева-11
3.Ана Савова-10
4.Елка Ценова-10
5.Лена Станкова-9
6.Милена А. Ценева-9
Следват 6 жени с 8 деца, 12 жени с по 7 деца, 17 с по 6 деца, 43 жени с по 5 деца. (източник)
Друг е въпросът, колко от тях са стигали до пълнолетие, все пак и детската смъртност беше на високо ниво. При толкова много деца, дори половина от тях да са имали поколения, наседниците на тези земи сигурно са разхвърлени по целия свят, интересно ми е колко от тях знаят, от какви красиви места идват техните баби и дядовци и дали ги посещават.
Скалите в източния край на махалата са прекрасно място за Оброчен Кръст, но такъв не открих. Както не видях кръстове и на предишните махали по маршрута, ако такива имаше. На снимката долу по средата е връх Високо Градище, където имаше крепост, зад него е Заселе, от изток са останките на махала Кокалан, край която минава първият черен път от река Искър (тоест от ЖП линията) за село Заноге, вече отдавна изоставен, на който ще се излиза след около 1.5 км. на запад. Черният път беше прокаран от Гара Бов, махала Скакля – махала Кокалан – махала Кърневица – село Заноге център. След като беше построен другият път, от Церово до Заноге през Зимевица и Заселе, старият беше изоставен. Сега при махала Кърневица част от този път е почти непроходим дори пеша, има свлачища и пътят е зарасл, минавал съм през него, но е опасен поради падащите камъни от активното свлачище. Сигурно някога там имаше мост, но е отнесен. Но това е само един участък, от Гара Бов до преди реката и след реката до Заноге старият път е в нормално състояние (за пешеходци или велосипедисти).
От махала Царина започва вече зарасл път над река Зимевишка на запад, към центъра на село Заноге, минаващ край няколко извора, рекички, пасища и старите къщи на махалата, от които, в повечето случаи, останаха само основи, но тук-там има и малко повече.
Река Зимевишка (Тодорица), която се среща с река Искър недалече от спирка Балкан, състои от две реки, които се срещат под махала Кърневица, по рида на връх Поповица. Едната река, северната, в някои източниците е споменавана като Заноженска, извира от района на махалите на Заноге, а другата, южната, чак от под връх Сърбеница над Зимевица, където има каптаж и от където има пътека към скалния венец на Сърбеница. По двете реки, както и след срещата им, има немалко красиви водопади и водоскоци, които никак не са леснодостъпни.
След като пътят (станал пътека) от махала Царина преминава през река Заноженска, той прави завой и започва да заобикаля рида към Кърневица. При махалата този път се среща с някога първия и главния черен път за Заноге, който съм описал горе, и продължава вече над река Зимевишка на изток към Заселе, Гара Бов, Скакля. Но моят маршрут отива на запад, към Заноге, като на черния път излязох по пряка пътека, без да се отбивам до Кърневица. Някъде половин километър след като излязох на пътя видях друга пътека, пресичаща пътя и отиваща нагоре на юго-изток към рида на Поповица, и надолу към река Заноженска, която ще остане за проучване за друг ден.
Усилена работа е кипяла по прокарването на този черен път за селото през труден терен, на места се личат премахнати (взривявани?) скали и укрепвания на склонове, подпорни стени, които все още не са се разрушили, толкова години след построяването им.
На една от скалите забелязах изсечени в камъка думи, от които разбрах първата – “Спомен”, както и датата – 1937 година. Каква ли е историята на този спомен? Моето предположение е, че е свързано с трагичен инцидент по време на прокарването на пътя, когато падналата скала е убила работник. Но, разбира се, може да е нещо съвсем различно.
Така пътят ме изведе точно в центъра на Заноге, но това не беше моята цел. Предпочитам да не минавам през центъра на Заноге поради все още обитаваните къщи в тази част на селото, най-вече заради безбройните овчарски кучета, спокойно пуснати там, които ме лаеха когато минавах по тези места с кола. В центъра все още има няколко овчарника, стада от които се извеждат към връх Поповица по пътя, по който продължавах. Пътят върви на изток, над черния път по който минах преди и при рида на Поповица, по него може да се стигне до махала на Зимевица – Куманова Чука през махала Църница (Черница). До Черница има и пътека от Кърневица, по-пряка, но аз исках да проуча черния път.
Заобикалянето по първия черен път чак до центъра на селото, вместо пряката пътека Кърневица – Черница се оказа много добра идея, защото така видях един от най-впечатляващите оброци, които съм намирал! Оброкът е висок над 150 см и е от 1865 година. Той се различава от всички (освен съседния под Поповица), които има по пролома и сигурно е бил изработен от някой местен човек. Лицето му, което гледа на запад е пълно с различни интересни рисунки и думи. Кривата му форма го прави още по-интересен за мен, защото не е един от “масовите”, които има, например в Бов, а е наистина уникален и по-различен.
От източната му част няма никакви рисунки. Поляната до оброка е оградена с електропастир (2019 година).
По черния път за Църница/Черница на старите карти има отбелязан друг оброк, някъде в гората, който аз не открих. На картите, обаче, липсва оброкът от горната снимка, както и следващият по маршрута.
Вторият оброк на Заноге, за който знам, е на изток от връх Поповица и не е на отбелязаното на карти място (което е в гората, край пътя).
Този кръст има подобен стил на намиращия се на по-малко на километър от него, по-високият Оброк от предишните снимки, по малък е, но пък и по него има интересни рисунки.
Никакви цифри или думи не се личат нито по източната нито по западната му страна, но е сигурно е от същия период както и неговият съсед – от 1860те години.
От оброка може да се продължи на запад през връх Поповица към другите махали на Заноге, а после и Зимевица. Моят маршрут е на юг, към махала Църница/Черница, а от ливадите и пасищата край оброка се вижда предишната част на маршрута с връх Косовица, махалата под него и отсрещният бряг на пролома със селата Бов и Лакатник.
В махала Църница, отбелязана на някои карти като Черница, има постройки от различни периоди на 20ти век, една до друга и в изненадващо добро състояние.
Част от махалата се заобикаля и землището на Заноге, което е голямо 38.5 кв.км (в сравнение, землището на Своге е 21.9 кв.км), се напуска след преминаване през река Зимевишка, която тук е тиха и бистра, за разлика от частта й в по-ниското, с водопадите и водоскоците, а в пролетни дни и ледено-студена, все пак част от водите й идват от снеговеете от под връх Сърбеница и понорите на Понор Планина. Започва землището на село Зимевица, но махалите на това село не част от този маршрут, защото се заобикалят.
Махала Куманова Чука на Зимевица се заобикаля и се излиза на изоставените овчарници при един от безименните върхове на рида между махалата и Заселе. Някога, махалата беше към землището на Заселе, но по време на Османско Робство имаше практика да се отнема част от землищата като част от наказането за престъпление, извършено от жители на едно село срещу жители на друго или, както в случая с Куманова Чука, убийство на турци от жители на Заселе. Подобни истории има и по други села по пролома – както, например, махала Бовско Луково, отнета от Лакатник в полза на Бов.
Отбих се до безименното възвишение с височина 1021 метра, за да се насладя на гледката към изминатата част на прехода. От върха склоновете на река Зимевишка изглеждаха много впечатляващи и стръмни. Както и с повечето други възвишения в чудесната планина Понор, дори това връхче беше оградено със скален венец.
След малко от ливадите се излиза на асфалтов път Зимевица – Заселе, но за малко над 1 км, докато не се стигне любимото село, за което съм писал доста в другите пътеписи – например от Гара Бов до Своге през Вазова Екопътека и Каишов Връх. Когато се влюбвам в нови места по Искърското Дефиле и започвам да мечтая да живея там, едно посещение на Заселе изтрива тези мисли, защото все пак за мен няма друго място, като Заселе и връх Була.
Тук дори ходене по асфалтов път е изненадващо приятно.
Малко след табела за началото на селото (от към Зимевица), при старата автобусна спирка, има разклон с път на север, към една малка махала край селото. До първата къща на която се намира един от оброците на Заселе.
Мястото е интересно не толкова с оброка си, който има доста обикновена изработка, най-вече сравняван със Заноженските кръстове, колкото с това, че мястото, избрано за оброка се намира до (или върху) Тракийски могили.
До Оброчния кръст има подредени намерени наоколо (при разкопаване на могилите) кръстове, най-вероятно гробищни, сигурно от първата половина на 19-ти век, ако не от по-рано.
Има дори кръст от бигор, вид камък, от който са направени някои от най-старите оброчни кръстове по Дефилето.
Никога не ми се тръгва от Заселе. Идвал съм до тук специално да се разходя из селото и да гледам къщите, започвал съм маршрути от тук (почти от тук, за мен краят на Вазова Екопътека е начало на маршрутите), спал съм по върховете край селото както и веднъж в колата в самото село, но бих идвал до тук пак и пак. От селото има няколко начина да се слезне към ЖП спирките – дали на Гара Бов или Церово. Моят любим начин за слизане е черният път, който минава през махала Скакля и Злио Камик (част от който всъщност е описаният горе първият черен път за Заноге). За изкачване, Вазова Екопътека е логичният варинат, но там има немалко път по асфалт през махала Скакля. Един приятен начин на връзка между Заселе и Гара Бов е пътека през махала Сирак, която извежда към махала Селище на Заселе. Минусът на Вазовата Екопътека е популярността й, което довоеде до ерозия на почвата и което прави пътеката неприятна за слизане, за изкачване не е проблем, но аз обичам да тичам по стръмните пътеки надолу и Вазова Екопътека не е много подходяща за това.
Стигайки до Заселе, реших да не бързам за влака, а да отделя един час за почивка в селото, нещо, което почти никога не правя по време на преходите ми. Позавиждах на собствениците на новата къща в центъра на селото, точно в края на екопътеката…
…отбих се до магазина да купя портокал, който изядох в компания на любимата ми гледка…
…проверих как е оброчният кръст до ТКЗС-то на селото. Оброкът е на Свети Илия (изписано като ИЛIA) и е от 1898 година.
Едното му рамо липсва.
След това удължих маршрута ми с 2 км, когато отидох да търся Оброк “Гергьов кръст” в южната част на центъра на Заселе. Похарчих не малко време, търсейки оброка, открих пътеки, няколко вековни дървета, чешма с течаща вода, но не успях да открия никакъв Оброчен Кръст. Едно вековно дърво беше сцепено на 2 и част от него беше паднала, предположих, че може би кръстът беше затиснат под дървото. На връщане, зад ограда на една от къщите, дядо овчар хранеше малкото си стадо от кози и аз реших да го питам за Гергьов кръст. Отговорът му беше, че оброкът е до дървета и чешмата, които видях. На въпроса ми дали има кръст, той ми каза, че дървета и чешмата са оброк, че кръст няма. Може би е имало някога, но отдавна няма. Голям оброчен кръст има в махала Драгошинов кръст, но това е другата част на Заселе, част от друг маршрут. Още един оброк има на Булова Глава, но той е счупен. Би трябвало да има и други Оброчни кръстове в Заселе, но тях още не съм открил. Може би трябва да общувам повече с местните овчари.
Слезнах бързо по Вазова екопътека с изненадващо непълноводна за март река, тичах до гарата на Гара Бов да не изпусна предпоследния за деня влак и вече след час и половина бях обратно в София. Колкото и да ходя по пролома, не мога да свикна с усещането, когато след 7-9 часа по високите махали, върхове и ливадите без хора, където съм сам с природата, се връщам в цивилизацията.
Следващият пътепис:
от Оплетня до Гара Лакатник през Русинов Дел и Осиково