от Батулия до училището на Кръстец и връх Джуренец
разходка в Голема Планина от центъра на Батулия – река Кръстешка – махала Попови Кошари – млекосъбирателен пункт – уилището на махала Кръстец – местност Дебелото Равнище – местност Градище – връх Джуренец – местност Свогето – връх Попова Чукла – махала Равни Дел – махала Бельово Каще – махала Тиолица – Батулия център
Разстояние: 21 км
Денивелация: около 1000 метра
Изоставени Махали със стари къщи: да (махала Равни Дел)
Обитавани Махали: Да (Бельово Каще, Тиолица)
Оброчни Кръстове : 2 (вижте картата)
Транспорт: кола
Имам много пътеписи из землищата на села Батулия и Буковец в Голема Планина, но все още успявам да открия нови пътеки, изоставени махали и други интересни места. Вече не описвам тези разходки тук, но тази ще е изключение. Февруари 2022 беше месецът на няколко интересни проучвания на махалите на Батулия и Буковец от двете страни на река Кръстешка, за тези места вече съм писал много подоброно в пътеписите ми – в две части – “от Батулия до махалите на Буковец, Оградище и Батулия” част 1 и част 2 , успях да открия още зарасли пътеки, няколко фото-капана, както и да посетя училището на махала Кръстец, което е скрито при горната част на река Кръстешка юго-западно от връх Кръстец.
Ако искате да разберете повече за река Кръстешка и селата, прочетете споменатите горе пътеписи. Тук ще спомена само това, че край реката имаше хубав път, който свързваше центъра на сегашната Батулия с множество махали на Батулия и Буковец при върхове Джуренец, Кръстец, Бранска Чукла, Ветрила и т.н. Имаше множество пътеки за махали Мечка, Мала Мечка, Ръплини, Самотвор, Свинове, Равни Дел, Кръстец и много други. Този път, някога, наистина беше много важен за махалите тук. След поройния дъжд от лято 2014, в комбинация с изсечената гора във водосборния басейн на река Кръстешка, се случи наводнение, приливна вълна от иначе спокойната река отнесе стария път и мостове. Част от пътя беше възстановена, но по-голямата така и остана (завинаги) разрушена. Има участък, където е трудно дори да се мине пеша, реката вече тече там, където преди имаше път. Минаха 8 години след разрушаването на пътя и много от пътеките, по които съм минавал преди станаха трудно проходими, никой вече не минава от реката за махала Мала Мечка.
В проучванията ми, разглеждайки старите карти, попаднах на сграда, отбелязана като “училище”, която се намира източно от махала Кръстец, в ниското, при реката. Много интересно място, реших аз. До училището може да се стигне от махалата, има пътека, но аз реших да го “открия” по друг начин – като извървя 7-те км от центъра на Батулия до училището край реката. Приключението се оказа доста интересно.
Първият километър е лесен – по възстановения път. Следват 3 км по отнесения от реката път (първо за малко на север, после на изток), който вече зараства, но все пак е проходим. След това 2.3 км от сравнително нормален път на север, край махала Попови Кошари, до млекосъбирателния пункт, а след това има 1 км съвсем без път и пътека, в дерето на реката през паднали дървета, който беше истинско приключение.
Когато започнах разходката, не знаех какво ме чака след млекосъбирателния пункт и по тази причина не съм снимал, не очаквах, че ще има материал за пътепис. Млекарницата се намира на стратегическо място – при река Кръстешка между махалите на Буковец в тази част на Голема Планина. Не се намира близо до нито една от махалите, предполагам, че е тук за да може лесно да се извозва млякото по вече разрушения път край реката.
От млекосъбирателния пункт може да се продължи на запад – към Кръстец, Батулия, Томпсън, Редина…. а на изток – към махалите на Буковец. Аз пък поемам на север- срещу течението на реката.
Някога от Млекарницата до Училището също имаше път, но, докато предишната част на пътя се поддържаше дори до 2014-та година, тази част беше изоставена много преди това. Тук вече нямаше и пътека, а падналите дървета правиха дерето труднопроходимо, трябваше да минавам над и под падналите дървета то от едната, то от другата страна на реката. Но това беше само за 1 км и вече бях до училището на Кръстец.
В централната част на село Буковец също имаше училище, после превърнато в хижа “Буковец”, а сега оставено да умира, но махалите на Буковец са разпръснати на много голямо разстояние едно от друго. От махала Барето до центъра на Буковец има 5 км по права линия по въздух (което е без значение), а по горските пътища повече от 8-9 км. Така в махала Кръстец училището беше за децата от махалите западно от сегашния център на Буковец.
Както винаги, преди да влезна в старите къщи, първо трябва да се види дали подът е здрав. Тук дума “здрав” е относителна, но поне се личи, че гредите още държат пода, поне за още няколко зими.
По най-пряката пътека, от махала Барето, която е западно от махала Кръстец, до училището има поне 4 километра. Това са 4 планински километра, с денивелация, през гора и през сравнително висока планина (1200 метра в най-високата част). Сега се чувствам като планинар, когато стигнах до училището, а някога децата са идвали тук за да учат, в сняг, порой, жега, виелица…
Контрафорс от южната страна на училището. Както и повечето сгради по планинските села, така и тази е вкопана в склона- от едната страна е на 1 етаж, а от другата е на 2 (тоест с мазе).
Както и в първата част на маршрута, така и тук падналите дървета са навсякъде.
Горният етаж, който от северната страна е на едно ниво с терена, състоеше от 3 големи стаи и една малка (преддверие).
Северо-източната стая е със срутен покрив, а подът е върху почвата, без мазе под стаята.
Юго-източната стая е също със срутен покрив.
Преддверието, което води към юго-западната стая, която се намира над мазето. Вижда се мястото, на което децата са закачали якетата си.
Любопитството надделя и все пак влязох в единствената здрава стая – тази над мазето. Стаята изглежда празна, но на пода открих нещо, което все пак да ми потвърди, че бях в училище, а не някаква друга сграда.
Материална Книга за записване преподаден учебен материал през учебната 19__ – 19__ година. Годинта, обаче, липсваше.
Вътре имаше повече информация. Училището е отбелязано като “Начално”, Общообразователно трудово политехническо училище. Адресът е отбелязан не като махала Кръстец, село Буковец, а като “Кръстец, ок. Софийски”. Книгата е за 3-4 клас 1969-та – 1970-та година.
Началото на 1970-те би трябвало да е било последните години на живота на това училище, както и всички подобни училища по селата на Искърския Пролом, така и Кръстешкото загуби своята роля поради драстичното намаляване на населението тук след колективизация от 1950-те и последвалата след това миграция на хората към градовете.
Гълъб Стоянов Гълъбов (ако правилно разбирам написаното) от село Буковец, Софийски окръг. На 21.12 от 12 часа в салона на читалището ще се проведе годишно отчетно събрание на пълно..ощничеството и доброволния от …
Присътствието Ви е задължително. Спазете определения час.
Оставих книгата в преддверието, за да може някой друг, който посети това място да я разгледа.
До тези снимки на разрушенто училище мога да дам статистика на населението на Буковец от след Освобождението до и след Колективизацията.
1881-ва година – 374 жители
1900-на година – 551 жители
1910-та година – 603 жители
1920-та година – 648 жители
1934-та година – 866 жители ( в сайта на НСИ е дадена цифра 1406 човека, но в документа от преброяването от 1934-та година са 866 човека, за Оградище са дадени 540 в същия документ и мисля, че грешката в сайта на НСИ е от това – сметнато е Оградище и Буковец като едно – 1406 човека преди официално Оградище да е добавено към Буковец през 1960-та ).
1941-ва година – 915 жители (Буковец, без Оградище)
1965-та година – 442 човека ( и това е след като Оградище вече е добавено към Буковец през 1960-та).
1985-та – 123 човека. Сега в селото има 27 регистрирани жители.
Пишейки този пътепис, търсих информация за училището на Кръстец и в фейсбук група на селото попаднах на снимка на ученици от селото.
Под снимката имаше и коментари, които ще цитирам долу:
- Даскалът е Гълъб Стоянов Гълъбов, беше ми учител от първи до трети клас в Батулия – 73-76 г.
- Бяхме от 1 до 4 клас в една клас в една стая Гълъбов е даскала а дедо Манчо е готвач
Ако един от Батулийските жители споменава за Гълъб Стоянов Гълъбов като учител в Батулийското училище през 73-та година, което работеше значително по-дълго от Кръстецкото, това потвърждава моето предположение, че училището на Кръстец е затворено в първите години на 1970-те.
В коментарите към снимката се споменава и дете от махала Барето, за която бях писал по-горе. През 2016-та година бях се запознал с последните жители на махалата, но през 2022-ра на къщата им вече имаше само некролози.
Хора, учили в това училище са още живи, но на сградата й остават само няколко зими…
(снимката е от Фейсбук група на село Буковец и е от 1967-ма или 1969-та)
Повече от 50 години децата не са учили в това училище, така че пътеките за съседните махали са зарасли и не видях нито една, която да води към Кръстец или към махалите при връх Джуренец. Качих се на скалите северно от сграда, на които са се качвали децата по време на почивките, а после продължих посока местност Дебелото Равнище западно от връх Джуренец, където някога имаше сечище, а значи има поне някакви черни пътища.
Северно от училището има няколко постройки – къщи и вили, които са имали много къс живот като такива. Каквото имаше е откраднато от тях. Училището беше сграда номер 350, тази вила е 351.
Не ми се вярва да е била свърза с училището, по-скоро е частна вила, но при някои училища от такива планински села имаше допълнителни постройки, в които децата имаха възможност да нощуват, ако времето е лошо за връщане вкъщи.
Още една изоставена сграда северно от училището.
Черният път през Дебелото Равнище се оказа проходим, не беше затрупан с дървета, а в гората имаше и някои по-стари представители на буковото семейство, дали име на селото. Бих могъл да продължа посока Високата Чукла и да се върна в Батулия през връх Кръстец, Ветрила и махалите Самотвор и Мечка, но няколко дена преди тази разходка бях минал по тези места, така че този път реших да се кача до връх Джуренец по рида, по който до сега не бях минавал.
От голата част на рида се вижда махала Кръстец, Оброчното Място при гробищата на махалата (при параклиса), бялата къща, която е южно от махалата и която се вижда от много места в района и която сигурно е страхотен дом.
Връх Джуренец преди се казаваше връх Джуреница, повече харесвам старото име, все пак е историческо, а и какъв е този сексизм? Защо женското име беше сменено с мъжко? 🙂 Пътят от връх Джуреница до Батулия се разклонява на много места, по него може да се стигне до множеството махали на Буковец и Батулия, както и до Оградище. Но този ден реших да слизам пряко към Батулия по пътя, през махала Равни Дел на Буковец и Бельови Къщи на Батулия.
От върха до Батулия минах по добре познатия от мен, както и описван в друг пътепис, маршрут. Само че там съм описвал маршрута в обратната посока.
Махалите юго-западно от връх Чукава. И тези махали са на Буковец, обединени с общо име Чукава (Чукавска Махала), иначе махалите имат и отделни имена – Кръста, Мала Търтрива и т.н.
Както ридът южно от Оградишката река, така и ридът северно от реката – този рид, по който сега отивах към Батулия, е пълен с история. На двата рида има множество могили, които са се смятали за Свети Места от стотици години. Тези могили са били дом и на Оброчни Кръстове. Кръстът долу може би не е сред тях, той е нов и е от 1990-те години, но при махала Равни дел, следващата част от маршрута, има няколко могили…
… които са разрушени от иманяри около 2012-та година, съдейки по сателитните снимки. Преди това на тези могили, от двете страни на река Оградишка имаше стари Оброчни Кръстове на жителите на Батулия, Буковец и Оградище. След като могилите бяха разрушени, кръстовете бяха счупени. При разходката ми по тези места преди една година търсих счупените кръстове на тритте места, на които със сигурност имаше такива, но не ги открих. На една от могилите забих пирон в два борови клона, като по този начин направих един малък дървен кръст, който забих в купчината пръст, извадена от иманярите при разкопите. На друго място – на рида от другата страна на река Оградишка, при махала Горен Уровиш, съм открил Оброчния кръст, счупен на 2 части. През 2022-ра година се качих до мястото c лепило за камък за да го възстановя. Мястото може да се види на картата ми на Оброните Места.
Оброчното място от горната снимка е към махала Равни Дел, а пътят през махалата е разширен, стана доста равен, а старите могили са почти изравнени с околния терен. През махалата минава път за сечище при връх Войнегова Могила, където изкуствено залесената борова гора умира, изсъхва и пада.
Част от къщите в махала Равни Дел се поддържат, което не може да не радва. Край къщите от долната снимка има опъната бодлива тел. Така от както ходя по тези места някои къщи се разрушават, а другите се възстановяват и намират нов живот.
Махала Жилова Падина, малка махала от един имот, която се намира край пътя от Равни Дел за Батулия също има нов живот, в махалите Бельови Къщи, както и в Тиулица (Тиволица) има поддържани къщи. Стигнах обратно до центъра на Батулия, където винаги има много кучета, които черпя с гранули вече много години. Кучета се сменят, но пак са дружелюбни.
Този пътепис е част от събрание пътеписи за Батулия и Буковец от серия “от Батулия до… и обратно”.
Други пътеписи от поредицата:
от Батулия до махалите на Буковец, Оградище и Батулия. Част I
от Батулия до махалите на Буковец, Оградище и Батулия. Част II
от Батулия до Бакьово през Камберска Махала и обратно през Завидов Рът и Гола Глава
от Батулия до Буковец през Драгошка Чукла и обратно през Равни Дел
от Батулия до Джуренец през Равни Дел и обратно през Кръстец
Други пътеписи през землището на Батулия и Буковец:
от Гара Бов до Реброво през Високата Чукла и Кръстец
от Реброво до Томпсън през Кръстец
Предишният пътепис:
от Елисейна до Гара Бов през Злидол, Еленов Дол и Бовска Габровница