от Искрец до Свидня през Мала Планина и обратно

разходка от село Искрец – махала Пилещарите – махала Ленковци – махала Балабановци – връх Връхо – махала Преслоп (Свидня) – махала Поповци (Искрец) – махала Кулинци (Искрец) – Искрец

Снимките са направени с телефон. GPS трак също е записан с телефон.

Маршрут за GPS

Разстояние: 15 км
Денивелация:  около 700 метра
Изоставени Махали със стари къщи: Да (Пилещарите на Искрец)
Обитавани Махали: Да (Преслоп на Свидня)
Опасни Кучета: Да (лаещи кучета в Преслоп, но след като им дадох гранулите, спряха да лаят, кучета в ниските части на Искрец в края на маршрута)
Дружелюбни Кучета: Не
Оброчни Кръстове : 17
Транспорт: Кола

Омагьосан от 15те оброка, които открих в западната Мала Планина край Дреново, разбрах, че направих грешка, че не съм обръщал внимание на този дял на Мала Планина и тази част от селищата на Искърския Пролом. Измислих един нов къс маршрут, който се оказа страхотен- имаше от всичко, което очаквам от моите разходки по тези земи – изоставени махали, много оброци, среща и разговор с овчар, зарасли стари пътеки, а понеже разходката беше есенна – доста ябълки и къпини.

Разходката започна в село Искрец, оставих колата на централната улица/булевард Христо Ботев, северно от Искрецка река и двеста метра след като излязох от колата (а можеше да я оставя и по-близо до началната точка), минах през реката по мост – открих първите два оброка за деня, без да подозирам, това беше знак, че разходката ще е толкова «оброчна», колкото никоя друга. Този маршрут от само 15 км включва 17 оброчни кръста (кръстовете са 17, но оброчните места са 14, защото на 3 места има по два кръста).

Първото оброчно място е южно от река Искрецка, на метри от малката махала на Искрец, точно над реката. Оброчното място състои от два кръста, северният е от 1915-та година, датата се личи добре от източната страна на кръста, а над датата са изписани имената на хората, които са поръчали изработката на този кръст. Кръстът е с по-рядко срещана форма, всъщност дори бих казал, че не съм виждал друг оброк точно с такава форма – а имам около 200 оброка на карата ми.

Интересното при него е и количеството букели – по един на всяко рамо и отгоре. Обичам да намирам кръстове с по-различна форма и изработка, тук прави впечатление, че майсторът е взел риск, като е направил долната част толкова тънка и дълга (за този тип кръст) за такива големи рамене – все пак такива оброци тежат над 100 кг (предполагам, нямам идея колко точно тежат). Но този оброк е вече на над 100 години, така че майсторът не е сгрешил. «Майсторът» може да се замени с дума художник, творец или друга подобна, защото хората, правили тези кръстове са били точно това – творци. Предполагам, че кръстът е дело на Гиските майстори/художници.

Вторият кръст е от 1935-ма година, по скромен и по-стандартен, такива кръстове има много не само в Искрец, но и в съседните села, както и по гробищата. Датата на този кръст е изписана под рисунката от западната страна на оброка.

След оброците пътят влиза в гората и изкачва рида на юго-запад, посока махалите Първановци и Балабановци.

Интересно е, че на картата направена малко след Освобожденито, следващите по маршрута земи, чак до Свидня при слизането след връх Орницата са голи- няма отбелязани колиби или къщи, няма ги черните точици обозначаващи постройки, каквито има на места по тези села и махали, които отдавна са зарасли, а от старите колиби не остана и следа. Има само отбелязани няколко колиби над сегашната махала Сврачковци, при изворите на река – приток на Драгански Дол. Склонът е западен, в съседната Свидня на западния склон на връх Церия имаше колиби и къщи, докато тук по-активното заселване започна след Освобождението. Кръстът на кръстопъта за махалите Първановци на изток и Бекеровци на запад показва, че към 1884-та година тук вече е имало живот.

Този оброк вече е с по-стандартна, което не отнема от красотата му, изработка. Оброчното място е до вековно дърво, поддържа се, има място за събор и курбан. Двете оброчни места, и двойното при реката и това, бяха изненади, не съм виждал тези кръстове на карти. Като цяло повечето оброци от този ден бяха от този тип – приятни изненади.

Първата махала по маршрута е махала Пилещарите, отбелязвана и както Балабановци, сигурно едната е част от другата. Не съм докосвал стари къщи от повече от половин година, така че нямаше как да подмина крайпътана къща от махалата.

Изоставена, но някога електрифицирана – знам какво да очаквам вътре, със сигурност стените са потрошени при вадене на жиците… но учудващо, това не е така.

Разбира се, къщата се разпада, обирана е, но жиците не са извадени, така че къщата е по-здрава от някои други на подобни места.

Любопитни са имената на местностите отбелязани в кадастъра за тази махала – така ливадата на север от къщата се води «Под Дом», ливада на юг  от къщата – «Зад дома», а поляна от изток – «при дома». Самият дом пък имаше доста интересни (за мен) ключове за лампите – не съм виждал такива.

Антрето

Холът

Спалнята

Мазето

До къщата има и по-малка постойка, както и голям обор. Всичко е зарасло с бодливи храсти – както навсякъде на подобни места, край къщата може да няма бодливи храсти, но на входа задължително ще има, все едно някой специално ги е засаждал, за да не влизат такива като мен в старите постройки.

Край махалата има и оброчен кръст, намира се край пътя и няма как да се подмине, Оброкът е от началото на 20ти век, личат се цифри 19___ година. Мисля, че виждам 1919, но не мога да съм сигурен.

Цифрите се личат над рисунката от западната страна на кръста. Този оброк може и да прилича на първия оброк от този пътепис, но тук долната част не е толкова дълга, но букелите пак са по един брой на рамо и един от горе.

От ливадата на махалата има страхотна гледка на север – към планина Понор, добре се виждат скалите на Столо. Дали живущите тук са ходили до тези красиви места? Честно казано, не мился. От разговорите ми с местните овчари, които са останали много малко, хората нямаха нито време, нито възможност да обикалят както правя аз сега. Цял ден, всеки ден, цял седмица и всеки час беше пълен с работа, когато живееш в планината и си животновъд, можеш да гледаш Столо само от пасището си.

Следващата под-махала на Балабановци – Ленковци състои от 4 къщи, като само една от тях е изоставена, но поне е заключена.

Край къщата са разхвърлени керемиди – същите, каквито използваха и за покривите в много махали от селата тук – керемида от фабрика «Лъвъ» на Мичо Йолов и Синове – от Враца.

Споменавах тези керемиди в пътеписа ми за махала Бърдо на село Брезе и веднъж в статистиката на посещения на сайта ми видях, че някой е влязъл търсейки в гугл точно това –«Лъвъ Мичо Йолов и Синове», за съжаление в интернет няма информация за фабриката, но като знаем какво се случи с такива успешни фабрики, заводи и т.н. след 1944-та, съдбата на Мичо Йолов и Синево, за съжаление, е ясна…

Другите къщи са чудесни, намират се на панорамно място, поддържани, не мога да си представя колко е хубаво да се събудиш в тази къща с гледка към Столо.

Край къщите има работеща чешма.

Има и място за курбан/събор – личи се огнището и място, където готвят голямо количество храна, но не успях да намеря оброка на махалата. Отбих се до вековното дърво – няма, до възвишението – няма, може би беше някъде съвсем близо, но аз не го виждах.

Маршрутът ми не продължава за старата част на махала Балабановци, а изкачва рида към върха с кулата с ретранслатори, а след това продължава през гората посока юг, минавайки край далекопроводите.

Изведнъж старият черен път се превръща в пътека, а после съвсем изчезва.

Върви се под далекопроводите – част от същите, които присътстват в другите ми пътеписи и загрозняват чудесния пейзаж на планина Понор при Добравица (Загъжене) , след това махалите на Заноге над река При\ебойница.

Изведнъж на един на бетонните основи на далекопровода се появява зелена туристическа маркировка, която има и на едно дърво след това. Каква е тази таинствена маркировка, от къде започва и къде свършва – не знам. Като оставих бученето на жиците зад мен, вече вървях без пътека.

Теренът е скалист, с чудесна гледка към планина Понор на север.

Вървях без пътека малко под километър по рида посока връх Връхо.

В края на участъка без пътека, след скалите беше малък участък където трябваше да се мине през бодливи храсти и излязох от гората на голяма поляна – точно в ловна територия – поляна с множество кокали навсякъде и ловно чакало точно срещу мен.

Висок 1170 метра, връх Връхо не е отбелязан с име на повечето карти, което е странно. Съседният , на северо-изток връх Орницата е висок 1139 метра, но има име почти на всички карти. Името на върха ми напомня за моите разговори с овчарите, като ги питах за някаква информация, така и тук, картографите са получили информация за върха питайки някой местен, който им посочи мястото и каза «онуй Връхо му викаме». Пиша това, защото ми се струва един връх да се казава Връхо е все едно улица да носи име Улица.

Другите върхове в съседство – на юг също имат нормални мена – Здравецо, Равния камък и т.н., а най-високият връх – «нема». От горе има приятна гледка към Церия, Свидня, Своге, Голема Планина, върхове Издремец, Чукава, Козница и много други. За разлика от по-високия връх Церия – тук гледката е панорамна.

Когато бях горе, започна да прекапва, времето се развали съвсем за малко, но достатъчно да ме накара да не ходя по билото към съседните върхове, а да слизам към Искрец през Свидня – махала Преслоп.

Слизайки от билото, първата махала на Свидня ме посреща с няколко лаещи кучета на пътя, но техните стопани бяха с тях, а аз носих гранули, така че нямаше от какво да се притеснявам. Махалата е обитавана.

По средата на тази малка под-махала от махала Преслоп (Преслап, Преслапо) има оброчно място в частен имот. Имах късмет и собственик на имота (или неговият съсед) беше на улицата и го питах дали мога да снимам оброците отблизо. Двата оброка са съвремени, като единият е от 2015-та година – големият. Прави впечатление, че този оброк е направен с уважение към традициите, да, не е от камък както хубавите оброци от 19-ти век, но не изглежда като гробищен паметник каквито са новите оброци от Редина. Тук всяко рамо има букели – метални, горната част също има букели. От западната страна има рисунка и икона – иконата показва, че оброкът е на Св. Димитър. Разбира се, не знам иконите, а тази информация разбрах, когато търсих информация за оброците след като се прибрах и вече тогава разбрах значението на иконата/рисунката – хитър начин да се даде знак на кой светец е сложен този кръст. От източната страна на кръста е написано името на човека, изработил този кръст, както и датата – 2015.

По-малкият оброк е по-стар, но не много, сигурно е от втората половина на 20-ти век, може би е дори от 1990-те. Направен е от бетон, но пак в традициите на старите кръстове. Предполагам, че мястото е било оброчно много отдавна и тук е имало и стар кръст. Единственното странното тук е това, че новият оброк е сложен пред другия, а не до него, по старите традиции новте оброци са били слагани от дясно на по-старите, а тук отпред (в ниската част на Искрец също има 2 оброка един пред другия).

Следваше основната част на махала Преслоп. Повечето села по тези планински места имат махала или местност “преслоп”, означаваща седловина. Срещат се различни начини на изписване – Преслап, преслоп, преслапо или преслопо, но означават едно и също. По сегашните землищни граници, махалата е разделена на две между Искрец и Свидня, като границата минава точно по седловината – по “Преслапа” през местност Билото. По старите карти, в зависимост от периода, цялата махала се водеше то към Искрец то към Свидня. В махалата има три оброка, но моята “среща” с тях не е само от тази разходка, защото 2 от тях съм подминал при първото посещение и ги открих няколко дена след това. На топографската карта от 1970-1980-те, в махала Преслоп има отбелязан един паметник – знак, с какъвто са отбелязани оброци по тези места. Паметникът е сложен на изток от къщите в центъра на махалата, където сега е гора. Все пак исках да го открия. Обиколих из гората, надрах се на бодливите храсти, намерих няколко стари пътеки, видях няколко подходящи “оброчни места”, но не открих никакъв оброк. Точно над отбелязаното място има няколко обитавани къщи, отбих се до тях да видя дали има някой когото да питам, а до къщите видях навес – типично оброчно място, до него поляна и старо дърво… и точно зад дървото се скриваше оброчният кръст. Топографската карта е доста прицизна, няма други подобни грешки, поне аз не съм ги откривал. Предполагам, че и на отбелязаното място някога е имало оброк, възможно е оброкът от долу е преместен нагоре.

Преслоп е обитавана махала, като и в двете части има много хубави поддържани вили, както и постоянно обитавани къщи с животни. Вторият оброк на махалата подминах за да избегна близък контакт с крави. Ако вървях по пътя, нямаше как да подмина големия оброк в частен имот до кръстопъта, точно на границата на Свидня и Исркец, но този ден няколко крави бяха застанали точно по средата на пътя и да не ги притеснявам, заобиколих имота през ливадата над него.

Оказа се, че в имота с кравите и едно едро лаещо куче има много голям оброчен кръст, но от разстояние не се вижда дали по кръста има изписана година или някаква друга информация. Както се вижда – кръстът се пази от куче. Оброкът е много висок и голям, но, за съжаление, нямаше как да го снимам от по-близо.

Третият оброк на махалата вече е териториално в Искрец. Намира се в местност “Билото”, на възвишение малко след вила в източния края на селото. Не го открих по време на тази разходка, а един ден след това, качвам го тук, защото е на 150 метра от където бях и е редно да го спомена тук.

Този оброк не бих го открил, ако го нямаше отбелязан на светиместа.ком. Като проучвах местата, по които ходих след разходката, разбрах, че подминах този приятел. Не обичам да правя така – да търся оброк, който вече е открит и отбелязн другаде, но се случва да го правя, хубавото е, че махалите от Искърския Пролом са планински, така че малко от оброците, които намирам са отбелязани на други места. Много по-приятно е сам да откриеш оброчното място, от колкото да отидеш след като си го видял другаде.

След Преслоп започва слизане надолу, към Искрец.

Слизайки към Искрец, точно до крайпътния оброк на махала Кулинци срещнах, може би , последния овчар от махала Поповци. Беше много приятна изненада и среща, както и оброкът.

Оброкът е от 1866-та година и е на Свети Иван. Сложен на постамент, поддържан.

Овчарят ми разказа, че следващият оброк по маршрута е на махала Поповци, но “трябваше да пита жената”, кога е технят ред да правят курбан. При оброка на неговата махала има голямо място за събор – навес, пейки. Край оброка Св.Иван също има изграден навес, където седнах с овчаря за няколко минути.

Овчарят от Поповци ми разказа за къщата му, как я обират, как влизат дори когато е на другия етаж…истории, които, за съжаление, съм чувал от всеки човек, с когото говорих по време на моите разходки. Овчарят ме почерпи с много голяма ябълка, която беше отгледана в неговия двор.

Следващият оброк от маршрута се личеше от далече. Мястото – може би сред най-хубавите Оброчни Места от всичките, които съм виждал.

Оброкът е висок около 150 сантиметра, гигант, каквито са много малко. Намира се на ливада с панорамна гледка във всички посоки, най-вече на север – към планина Понор.

Оброкът е еднакъв от двете страни – с рисунка на кръст, но от западната страна се личат цифри – 1857 – годината, в която този гигант е сложен на това оброчно място.

Гигантът много напомня (но е с по-къса долната част) за кръста над Добърчин – на седловината между Церово и Добърчин, под върхове Торсилова Могила и Каишов Връх – мястото се вижда зад този оброк.

От мястото се виждат върховете, склоновете и махалите на планина Понор с безбройните оброци на Брезе, Добравица, Добърчин, Искрец и Свидня.

Чакаха ме още няколко километра път през гора до Искрец, като вече не очаквах да видя оброци или нещо интересно, но Искрец подготви изненала – оказа се, че в ниската част ме чакаха още 6 оброка и всеки абсолютна изненада! Първият беше на север от махала Поповци, край пътя. Оброкът е наклонен, но още не счупен, също така сигурно е местен в някакъв период от неговата история – защото рисунката е от източната страна. Под рисунката добре се вижда годината на кръста – 1889-та.

От западната страна се личат букви, които аз разчитам като ДОЙНО или, най-вероятно ДОЙЧО, думата би трябало да е име на човека, поръчал този кръст, като и двете имена, и Дойчо и Дойно са вече рядко срещани имена, но какви ли стари имена не съм виждал по изоставените гробища на Церецел, Манастирище, Осиково и Меча Поляна…

Както винаги, последните къщи на махала или квартал по селата ме посрещнаха с лаещи кучета, злобно изскачащи на пътя пред мен. Едва ли много хора обикалят по тези места пеша. Този път кучета бях страхливи и бързо се скриха зад оградите. Както и в много други подобни ситуации, следващите оброци открих просто защото завих наляво, а не надясно, минах по една пътека, вместо да мина по друга. Така, за да спестя минаване край обитаван имот с много кучета, минах по пряка пътека и излязох точно до едно крайпътно оброчно място, което се намира до къщи, а край него има паркирани коли.

Кръстът е счупен, липсва долната част, а на горната липсват букели и тя изглежда като недовършена – по-скоро също чупена.

Продължих по улицата на запад и над паркинга на някакво заведение, до изоставените сгради на старото училище, до вековно дърво ме чакаха два Оброчни Кръста!

Големият оброк е от 1864-та година, като винаги чудя, как Оброците могат да бъдат такива произведения на изкуство – с прецизно и симетрично направени рамене, издълбани от камък рисунки – цветя и кръстове, букели по раменете и горната част, фалоси от двете страни – а датата и имената да са написани все едно аз извадих пирон от някоя дъска и започнах да драскам. Единственото логично за мен е това, че творците на оброците не са писали тези дати, а вече местните хора, които са слагали и са поддържали кръстовете са оставяли тази информация.

Ценното на това някога важно Оброчно Място не е само гигантът от 1864-та година, но и неговият приятел от първата половина на 19-ти век! Старият кръст е от изток на по-новия, тоест е зад него, както и в махала Преслоп на Свидня с двата свървемени оброка, може би по тези места традицията е билата такава, а не да се слагат един до друг.

На стария оброк не се личи никава информация. Оброчното място е оградено от 3 страни със синджир, но за такова място с такива, някога много важни за хората от селото кръстове, изглежда изоставено и неподдържано. Така се случва, оброците в далечните махали се поддържат, а такива на метри от асафлт – се забравят.

Завих по улица Искра на запад и 200 метра след оброчното място от горната снимка бях на ново оброчно място! Трафопостът на снимките е един и същ и показва колко близо са двете места.

Оброчното място е между пътя и реката и се поддържа, имаше изсъхнал букет цветя край кръста.

За малко да помисля, че минавам по едно и също място два пъти – защто още 200 метра след горния оброк, пак край пътя, стигнах до още едно, вече последното за деня, Оброчно място.

Кръстът е от 1896-та година и е проъчан от Йорданъ Савов. Край кръста също има цветя. Двата оброка се намират на метри от обитавани къщи в ниската част на Искрец, добре, че кръстовете са здрави и че още никой не ги е счупил, опитвайки да паркира край пътя.

Такава беше оброчната реколта за този ден. Видях 16 кръста, но маршрутът минава край 17 оброка, а в махала Кулинци би трябвало да има още един оброк, кой още не открих. В края на този маршрут улица Искра става черен път и води към река Искрецка – но мост няма. Добре, че имаше сложени камъни, по които минах на другата страна.

Карта с Оброци.

Предишният пътепис:

от Искрец до оброците на Дреново и обратно


Следващият пътепис:

от Искрец до Меча Поляна и Добърчин


Към другите пътеписи от Искърския Пролом!