от Владо Тричков до Томпсън през Церецел

разходка в Мала Планина от жп гара Владо Тричков – махала Орещец – връх Чуклата – махала Драсин – връх Опърлен Дрен – връх Осене – махала Зебрец – махала Кикови Локви – махала Преслоп – махала Дреняка – село Томпсън

Маршрут за GPS – AllTrails.Com

Разстояние: 15 км
Денивелация:  около 820 метра
Оброчни Кръстове : 7 (вижте картата)
Транспорт: БДЖ

Разгледах маршрутите ми – почти всички са дълги, за цял ден в планина, а защо да не опиша някои къси разходки? Таква правя редовно, най-вече в най-южните части на Пролома в землищата на историческите села – Церецел, Реброво, Луково и Батулия. Така тази разходка, ако беше направена преди 90 години щеше да се казва не “от Владо Тричков до Томпсън през Церецел”, а “от Церецел до Церецел през Церецел”. Всички места, през които минах бяха през землището на село Церецел.

Разходката започва от гара Елин Пелин (сега жп спирка Владо Тричков). Гарата обслужваше махалите на Церецел и Луково, където са сегашните Владо Тричков и Ромча. През Церецелската махала Орешец, а сега село Владо Тричков, поемам на северо-запад – към връх Чуклата. Обикновено поемам по черния път, който минава край махала Драсин (Церецелска, сега Владотричковска), но този път се качих до връх Чуклата. Преди да излезна от селото, обаче, отибивам се до Оброчното Място на махала Орешец. Мястото състои от два кръста – единият съвременен, а другият – този който интересува мен, е Церецелският и е предположително от края на 19-ти, началото на 20-ти век. На кръста няма никаква информация за светеца или датата, но съседният кръст информира, че мястото е нас Св. Спас.

Пътят за останалата част за Церецел заобикаля връх Чуклата от запад, а аз поех по пътеката пряко към върха, която започва в източната посока, след последните къщи на махала Орешец, къщи, които са строени още от Церецелци, не Владотричковци. Поглед към Луковските махали на юго-изток, при връх Турската Могила и на юг от върха.

Склонът на връх Чуклата е гол, но това е само от последните няколко години – през втората половина на 20-ти век мястото беше залесено с борова гора, тя имаше къс живот и към 2010-те започна да умира, последва изсичане и извозване на гората. а сега склонът е гол, а значи има опасност за селото, защото при силен порой – няма какво да спре водата, а почвата тук ще ерозира много бързо. Поглед към историческото и сегашното Луково – под върховете Краковишка Чукла и Гола Глава.

Понеже бях на къса следобедна разходка, реших да поруча махала Драсин, която се намира западно от връх Чуклата. При първото ми посещение на тези места през 2008-ма година, видях пушещи комини и двама човека – мъж и жена, отиващи към махалата. 14 години по-късно тази Церецелска махала е мъртва. Ако знаех от началото на разходката, че ще се отбия до Драсин, по-лесно щеше да е да го направя, тръгвайки по черния път от западната страна на връх Чуклата, а не по пътека. Но пък имах приятно изкачване до върха.

Първата къща на махала Драсин.

Подът на първия етаж, над мазето, за сега издържа и къщата още не се е срутила.

Входът е от северната страна.

Къщата впечатлява с размерите си и количеството стаи, има дори малка тераса.

Писал съм много за населението на Церецел в пътеписите ми из землище на селото, които са много. Тук съм обикалял наистина доста, но все още ми остават няколко махали на селото, в които не съм бил. Ще напиша само това – от 1404 човека през 1941-ва година, селото намаля до 560 през 1965-та и 147 през 1985-та година. Безумната колективизация от 1950-те изгони хората от тук и така всичките махали започнаха да умират. Ако някой е чел повече от 1 моя пътепис – повтарям се, но все пак има и такива хора, които ще попаднат само на този пътепис и за тях е написаното горе.

Къща номер 13 отвътре.

Стълбище към другата къща е изгнило. Тази сграда състои от 2 – западната и източната. Източната е на долната снимка, а към западната стигнах в края на разходката ми из махалата.

Къщата с двата входа от южната страна (запданата част в края на снмките от махалата).

Освен Церецелските къщи, в махалата има и 2 вили на Владо Тричков. Тези вили, обаче, са може би по-тъжните за гледане от другите. Старите сгради са имали дълъг живот, а тези така и не осъществиха своето предназначение и бяха построени, но изоставени.

Южно от основната част на махалата има още 2 сгради. Първата е с два входа и ми се струва, че тук е имало живот най-дълго.

Южната половина.

Северната половина.

Стаята.

Кухнята.

Ябълкова ракия.

По пътека на юго-запад, към кариерата на Владо Тричков, има още една постройка- вила. В този имот не съм влизал.

Върнах се към горната част на махалата, към западния вход на къщата с два входа.

Божко Миланов Георгиев. Починал през 2014-та.

Къщата, обаче, не изглежда като място, което да е било обитавано преди само 8 години. Това е коридорът към източната част на къщата, снимана по-горе в пътеписа.

Къщата изглежда изоставена преди значително повече години, а покривът ще пропадне след няколко зими.

Северно от махалата е Оброчното Място на махала Драсин. Личи се отдалече – китка с вековни дървета се вижда от махалата и от пътя за Церецел.

Когато обикалях тук преди да знам за Оброчните Кръстове и Оброчните Места, не съм обръщал внимание на китката и по тази причина дори не съм забелязвал Кръста.

Той е мъничък, може би един от най-малките кръстове от всичките каквито съм намирал, а те са над 230. Каквата махала – такъв е и Оброкът. Скромен.

Само 300 метра след Оброчището на Драсин, посока северо-запад, край черния път през Церецелските махали по рида южно от река Дълбочица, има и Оброчното място на махала Лобовец. Кръстът тук е подновен.

Край новия кръст са сложени парчета от стария. Този път се опитах да събера стария кръст, за да видя как е изглеждал, но не не се получи. Личат се розетите на това, което би трябвало да е било западното лице – 4 броя. Но никакви други думи или цифри.

Върнах парчета обратно на мястото им. Оброкът е на Св. Иеремия, кръст на този светец има и в друга Церецелска махала – Церецелски Ханчета. От тук може да се продължи по черен път източно от връх Церова Глава и да се стигне до Ребровското Оброчище Св. Илия до връх Могилата, а от там – до Реброво през махалите на изток или до Томпсън по пътека, заобикаляща връх Могилата от запад, но това са съвсем къси маршрути, този ще е малко по-дълъг.

От махала Лобовец няма останала нито една постройка, както и от махалата източно от връх Опърлен Дрен (връх, отбелязван грешно на много карти като Опърлен Орен). Има, обаче, разграбена вила северо-източно от върха, която може да пострада, ако гората при вилата не бъде изсечена колкото може по-бързо. Но за това няма притеснение – тук е едно голямо сечище, защото огромните количества борова гора, залесена през втората половина на 20-ти век, както казах, умира много бързо и дървета падат като клечки, а звукът, който се чува тук най-много е този на моторен трион.

Склоновете на върхове Опърлен Дрен и Церова Глава са затрупани с мъртва гора, а това е около 1.5 кв.км. Пътища са широки и по тях се извозват хилядите тонове мъртва борова гора.

Черният път продължава на запад, но моят завива на север. При връх Дебелата Могила има рид на север, който разделя махалите на Церецел от двете страни на връх Осене. Моят път е по рида. Източно от върха също има черен път – който отива към махалите Зебрец и Кикьови Локви.

На първото възвишение на рида има Оброчно Място. Състои от един кръст от 1909-та година. Колкото и да съм се опитал да разбера написаното на кръста – не мога. Сигурно е име на човека, поръчал този кръст. Макар че първите букви ми приличат на Св. (за Светец). На карта на селото, направен от местен жител, мястото е отбелязано като Св. Никола Летни, но винаги предпочитам да имам такава информация изписана на самия кръст, отколкото да е казана от някой, дори да е местен жител.

От Оброчното място се вижда обитаванат част на махала Зебрец. В тази къща живее дядо, с когото съм говорил няколко пъти и който ми разказа, че училището на махалата беше при църквата на Церецел, а тя е в махала Ливаге – на около 5 километра от тази махала. Пишейки това сега, разбирам, че не знам къде са били училища на село Церецел. Имам толкова пътеписи от землището на селото, открил съм толкова Оброчни Кръстове, но не знам къде са били сградите на двете училища, които някога е имало в селото. Въпреки, че съм минавал през махалата Зебрец няколко пъти, не виждам дядото всеки път – а къщата му се пази от много кучета, които лаят доста.

Поглед към връх Могилата от рида при връх Осене. Виждат се черните пътища по северния склон на връх Церова Глава, които проучвах, но които водят само към стари сечища. Все пак съм минавал пряко от склона на Церова Глава до махала Зебрец, но без пътека, така че не съм описвал тази разходка.

Когато за пръв път стъпих на връх Осене, усещах, че край върха трябва да има Оброчно Място. Но тогава не го открих. Трябваше ми да се разходя още 2 пъти край върха за да намеря втория Оброк над махала Зебрец. Той се намира източно от върха, в китка букови дървета.

Както и кръстът на махала Драсин, така и този е много малък. По кръста не се личи никаква информация, но Оброкът се поддържа. Оброкът е на “Кръстовден”, както е отбелязан на картата на Церецел на местен жител.

От Оброчното място за махала Зебрец слизам без пътека, не знам дали такава има или не. Но склонът тук е гол, така че слизането е без проблем.

Черният път от махала Зебрец продължава за махала Кикьови Локви (Кикови Локви), а после има два варианта за слизане към река Дълбочица и Томпсън. Обикновено слизам пряко през вилната зона на махалата, през скелети на изоставените вили, но този път се разходих по пътека, която открих при първите къщи, тя минава през историческата част на тази махала, когато къщите тук са били на високо, при рида, спускащ се от връх Осене на северо-изток.

Пътеката ме изведе към обитаван имот на северната граница на махалата. Коминът пушеше, аз минах по пътека, която местен жител използва за да изведжда животните си на паша, бях, може да се каже, в частна част на планина. Очаквах да ме лаят кучета, но имах късмет, не срещнах никого и така излязох на черен път за махала Попова Ливада – една обитавана махала на Церецел при река Дълбочица. Този път се използва за достъп до махалите Зебрец и Кикови Локви. Но моят маршрут е по-различен, планирах да стигна до Ребровската махала Преслоп, от която да слезна до Томпсън – така че трябва да мина през махала Кикьови Локви пак, само че по друг път.

Слизайки от тук за пореден път, разбрах, че никога не съм се отбивал до старите вили и не съм ги снимал. За това има причина- това не са старите къщи на Церецел, не са строени в началото на 20-ти век, а през 1980-те, когато земите тук са били раздавани за вили. Склонът тук е източен, няма исторически махали на такива склонове – кой ще живее тук? Слънцето се скрива зад рида при връх Осене много рано.

Не знам дали в тази махала има поне една здрава и не обрана вила, знам за няколко постоянно живущи хора, но не и за поддържани сезонни имоти.

Слизайки по напълно изядения от вода път, проходим само за най-сериозните офф-роад коли, обърнах внимание на една от най-ниското разположените вили.

Жълтата сграда се разрушава, част от покрива е пропаднала – вратите стоят отворени.

Добре, имам доста време преди влака и малко път – ще влезна в тази къща.

Все пак викнах няколко пъти, че няколко дена преди тази разходка, в махала Църквище над Батулия се стреснах, когато усетих миризма на пушек в иначе изоставената махала га метри от вход на една от къщите и когато казах “Ехо!”, получих никак не дружелюбното “ЕЕЕЕеее” като отговор, обърнах на 180 градуса и поех колкото може по-бързо към Батулия. Но от тази вила никой не ми е отговорил.

Въпреки, че беше отворена, вътре все още имаше доста предмети от бита, както и стар Български телевизор Опера.

Но това не беше най-странното в тази разграбена къща.

Махала Кик(ь)ови Локви е електрифицирана, а на изоставената сграда имаше електромер с дата 2018. Това беше повече от странно. Сградата стои отворена, покривът е почти срутен, вътре всичко е разхвърлено, не знам кога за последно някой е стъпвал вътре – но електромерът е нов и изглежда като подигравка. Дано, все пак, при следващите ми идвания тук да видя вилата с нов живот – заключена и поддържана, но по-скоро ще срещна мечка в Церецел, отколкото да се случи това.

Слизайки към главния път в ниската част на Церецел, при река Дълбочица, аз не поемам за Томпсън край реката и пътя. Предпочитам да имам малко изкачване по черния път за Ребровската махала Преслоп, където има два Оброчни Кръста. От първия кръст – Кръстовден – може да се продължи до Реброво – на юг, като по този начин могат да се видят много инересни сгради в Реброво, построени от западната страна на ЖП линията на източен склон, когато бившите животновъди от селата Церецел и Реброво са слизали в ниското и са строили къщити си край новата жп линия и гарата. Терасирани, вкопани в склонове – наистина интересна архитектура. Но този път продължавам за жп спирка Томпсън – първо на изток по рида от кръста.

Тук, в бившата махала Прокопаникъ на Церецел има още един Оброчен Кръст, който сега е териториално към Томпъсн, но не е слаган в Томпъсн – а в Реброво (или, може би, в Церецел). Тук не съм на 100 процента сигурен към кое село беше това малко парче земя в края на рида при река Искър. Но ако исторически Реброво беше от западната страна на река Искър под връх Могилата, а Луково – от източната стран, на много голяма територия – от сегашната Ромча чак до махала Бабул н сегашния Томпсън, сигурно този кръст е на Реброво, а Церецелската махала Прокопаникъ е всъщност при сегашната гара на Томпсън – тоест Томпсън “център”.

Кръстът стои на това място, в китка вековни дървета – върху могила от годините, когато Майор Томпсън, в чест на който е кръстено новото село все още дори не беше роден. Кръстът би трябвало да е от последните години на 19-ти век, началото на 20-ти. Защо селата Владо Тричков и Томпсън, както и Миланово, не са преименувани след 1989-та – за мен е мистерия. Предлагам Владо Тричков да е Орешец (както беше махалата с най-звучното име на Церецел в тази част на Мала Планина), Томпсън да е Прокопаникъ (пак като махалата на Церецел), а Миланово да е с историческото име Осиково. Но кой пита мен? Никой. така че само пиша това тук – моето мнение.

От Оброчното Място има пряка пътека, тоно в стила на вилна зона, която за 300 метра извежда към ЖП линията. Пътеката е много тясна, със старите огради увиснали навътре към пътеката. Черният път през махалата за жп спирката е по-заобиколен.

ЖП Гара Томпсън е претърпяла много промени от както обикалям тук. На това място вече няма нито завод, нито бетонен мост, вече дори не може да се купи билет.


Следващият пътепис:

от Церово до Желенските Оброчища


Предишният пътепис:

от Завидовци до изоставеното гробище на Войнишката Махала


Към другите пътеписи от Искърския Пролом