от Кътина до изоставеното гробище на Церецел и обратно през Здравчи Камък
кръгова разходка от село Кътина – ловен заслон – местност Бобошица – връх Типченица – връх Света Могила – местност Двете Реки – махала Бален (Церецел) – махала Бойна Орница (Церецел) – махала Балика (Церецел) – гробищен парк – махала Романец (Церецел) – връх Здравчи Камък – село Кътина
GPS трак е записан с телефон.
Разстояние: 24 км
Денивелация: около 1100 метра
Изоставени Махали със стари къщи: Да (всичките махали по маршрута)
Обитавани Махали: Не
Оброчни Кръстове : 2 (+ много каменни кръстове на гробището на Церецел)
Транспорт: Кола или автобус от София
Церецел заема отделно място в сърцето ми. Нямам нещо специално, което да ме свързва със селото, като роднини или нещо подобно, има само разходките ми, но съм обикалял много в землището на това, някога много голямо село с над 40 махали и продължавам да се връщам тук. Бил съм в повечето от махалите, открих много оброци, но много от тайните на селото никога няма да науча, защото старите махали се разрушават от времето, пътеките зарастват и ще дойде ден, в който в селото няма да остане нито един постоянно живущ човек. Сега, към 2020-те, в Церецел има около 20 човека, но повече има по старите махали на селото, сега части на отделни населени места – Владо Тричков и Томпсън. Много съм писал за това място, населението на което беше почти 1400 човека преди 1940-те, имам четири дълги пътеписа, в които съм писал за историята на селото.
Проучвайки картата на землището на Церецел, попаднах на нещо, което задължително трябваше да видя. В южната част на селото – под махала Балика, на около 880 метра надморска височина, има отбелязано гробище. Когато го видях на картата, разбрах, че всъщност, след всичките ми разходки през селото, не съм виждал нито едно гробище, а това трябва да е само едно от няколкото, все пак исторически селото имаше землище от над 70 км.кв (сега е 31 кв.км).
Понеже пътищата, по които не съм минавал в Церецел останаха много малко, а обичам да виждам нови места, реших да отида до селото през Кътина, въпреки, че изобщо не обичам южните склонове на Софийската Планина при селата от Балша на запад до Бухово на изток. Тук няма стари махали, няма оброци, но има ловджии, мотористи, разровени черни пътища и като цяло липсва усещането на планината.
От Кътина, до което има автобус от София, поех първо на запад, а после по пътека на север, посока Церецел. От Кътина за Церецел има пряк път на север, край река Кътинска. По този път щях да стигна до махала Балика за около 8 км, но пътят край реката не интересен, така че избрах заобиколен маршрут, по който стигнах до махалата и гробището за 12-13 км, тоест с 4-5 км повече. Избраният от мен маршрут заобикаля река Кътинска от запад, а после, след гробището се върнах в Кътина от изток – през връх Здравчи Камък.
Първият оброк за деня беше в северо-западния край на село Кътина. Оброчното място не изглежда поддържано, а оброчният кръст беше счупен и възстановяван, но едната му част липсва. На картите оброкът е отбелязан като Св. Георги, но по кръста не се личеше никаква информация.
След оброка се минава край обитавани къщи, пазени от кучета, след които започва пътека, нещо, което беше доста приятна изненада, все пак повечето ми маршрути са по черни пътища.
Пътеката извежда към ловния заслон в местност Бобошица, на 850 метра н.в.
Следва черен път край върхове Типчевица и Света Могила, от където вече има гледки на юг и на изток, а при връх Типчевица пътят се разклонява и може да се продължи на запад – към връх Кълна Глава, от където има път както на север за Церецел, така и на юг – за Балша, както и за Царичина на запад.
След връх Света Могила пътят на зиг-заг слиза на изток, към река Кътинска и се губи изкачената височина – от 985 м.н.в до 740 м.н.в. До тук извъряните километри са 9, а ако бях тръгнал по пътя край реката от центъра на селото, до мястото, до което слезнах от Света Могила щях да вървя само 4 км. Така си добавих плюс 5 км, иначе разходката щеше да е много къса.
Вече съм в местност «Двете Реки», това е мястото, където се среща река Кътинска от изток с река, образувана от реките Светата Вода и Дренски Дол от запад, които пък се срещат на 500 метра от това място, на северо-запад, над голямата Ловна Хижа, която е обитавана и охранявана от кучета, но не е част от моя маршрут.
Първата махала на Церецел, с която имам среща е махала Бален. Намира се на 900 м.н.в., но е напълно изоставена и забравена. Въпреки, че на старите карти в махалата има отбелязани 8 постройки, успях да видя само една, която беше строена в периода, когато в селото се опитваха да върнат живот, превръщайки старите махали във вилни зони, но тази страница от историята на селото е почти празна, старите махали, убити след 1950-те, не успяха да станат вилни зони след 1980-те.
Следва махала с много интересно име – «Бойна Орница». Махалата се намира южно от махала Ливаге, която беше един вид център на тази част на Церецел, ако не и на цялото село (преди да построят кметството при река Дълбочица, в ниското, където сега също няма живот). В Ливаге, освен много оброчни кръстове, няколко поддържани по-нови къщи (тоест от 1980-те), има и църква, кабмана от която беше открадната за скрап. В тази махала някога имаше дори училище… След Ливаге пътят се разклонява и могат да се видят много от махалите на Церецел, да се стигне до Своге през Церия или Делова Мома, до Владо Тричков, Томпсън, Реброво, до Свидня, Искрец или Чибаовци и Царичина.
Моят път, обаче, е друг. Аз пак губя изкачената височина, за да завия на юго-изток, към махала Балика и гробищата. Но преди това все пак се отклонявам до една от къщите на Бойна Орница. Каква Церецелска разходка без влизане в старите къщи, които могат да се срутят всеки момент и които трябва да документирам.
В къщата, разбира се, вече е откраднато всичко, което имаше. Благодарение на това, че до къщата нямаше прокарано електричество, стените са здрави, защото не са разбивании с цел кражба на жиците.
На пода намирам само една «археологическа» находка. Скъсан вестник «Комунистическо Дело». Щях да помисля, че е вестник «Работническо Дело», но на скъсаната първа страница добре се виждат първите букви «КО…».
Вижда се и броят на вестника – 171 (8526), но датата не се личи, тази част от страницата липсва, освен ХХIV.
Направих снимка на вестника и тръгнах, а вече вкъщи разгледах статиите. Така една от тях е със заглавие с любимата тогава дума «Провокация». В статията пише за инцидента с Людмила Власова и Александър Годунов в САЩ, когато, казано повърхностно, Годунов остана в САЩ и не се върна в СССР, а статията е написана точно така, както си представяте, че такава новина може да бъде описана във вестник, който се нарича «Комунистическо Дело». Справка във википедия за тези хора ми даде отговор на въпроса, от коя година беше този скъсан вестник -1979-та, август. До колко тази информация беше от интерес на жителите на махала Бойна Орница в Мала Планина, живущи без ток – не мога да кажа…
Пътят за махала Балика не беше зарасл, напротив, по него се спускат стада крави към ливадите над Кътинска река, съдейки по безбройните изпражнения, които заобикалях.
Стигнах до гробището и се чудя, дали трябва да пиша нещо или да оставя снимките да говорят за себе си.
Гробището е изоставено през 1980-те, ако не и 1970-те, като най-новият кръст е от 1993-та, но е абсолютно изключение, не видях нито един друг по-нов от 1970-те, като повечето кръстове и паметници, на които все още се личат датите, бяха от 1960-те и 1950-те, а като цяло повечето бяха старите каменни кръстове, същите, които се използваха като Оброчни Кръстове по селата в западната част на Искърския Пролом преди 1940-те.
Предполагам, че на това гробище има и Оброчен Кръст, както на повечето гробища в селата от пролома, но не мога да съм сигурен кой точно. Кръстовете са стотици. Мисля, че този кръст на долната снимка е оброкът на гробищата, защото по него няма имена, като има само една дума в горната част, която не мога да разбера, и дата 1911 в долната част.
Много от кръстовете са сложени на купчини, един върху друг. Точно както на гробището на изоставеното село Манастирище.
Има и изкопана дупка край един от кръстовете, но това ще оставя без коментар.
В южната част на гробищния парк има и постройка, в която се събираха хората по време на погребението, но е опасна, разрушава се.
Всичко е зарасло и забравено, ще се учудя, ако паметниците се посещават от роднините на тези смели Церецелски жители, а и кой да идва на това труднодостъпно място, тоест на каква възраст трябва да са тези хора, които да посетят техните роднини, починали през първата половина на 20-ти век.
Моят маршрут трябваше да продължи по същия път обратно към махала Бойна Орница, после махала Ливаге, на изток посока Владо Тричков и после на юг за Кътина край връх Темишор и после Здравчи Камък. Тоест трябваше да вървя 5 километра за да стигна до връх Темишор от другата страна на река Кътинска, връх, който беше на само 1 км от мен, по въздух.
Реших да не заобикалям през Церецел, а да слезна към река Кътинска и да изкача склона при махала Романец, без пътека.
След гробищата имаше кравешка пътека към поляните над реката, където бяха градините на жителите на махала Балика и където (това вече е далече от гробището) имаше няколко дървета с ябълки, с които напълних раницата. Хора отдавна не живеят тук, но плодните дръвчета продължават да показват местата, където някога имаше живот.
Спускането към река Кътинска, тук само едно поточе, беше по-рисковано от необходимото. Склонът беше много стръмен, със сипеи, по които лесно може да се подхлъзнеш и да паднеш.
Същото положение беше и на отсрещния бряг.
Стигнах до махала Романец, повечето къщи в която бяха отдавна срутени, а от тях бяха останали само зидове от камъни, а тези от тях, които бяха сравнително здрави, бяха толкова зарасли с бодливи храсти, че се отказах да пробивам път за да ги видя.
Край махалата има сечище, така че вече бях на черен път, който да ме изведе към връх Темишор.
Западно от върха, на безименно възвишение открих втория (или третия, ако кръстът от гробищата беше оброчен) Оброк за деня.
Кръстът е малък и скромен, с рисунка от западната страна и никаква информация.
От оброка пътят вече е на юг, за Кътина и е предимно през гора, като преди връх Бален (едноименната махала е от другата страна на река Кътинска) се отклоних до самотна къща, край която също имаше дърво с вкусни ябълки.
След връх Бален има разклон, като за около 6-7 км, на изток, може да се стигне до гара Владо Тричков.
Моят маршрут беше на юг, през връх Здравчи Камък, като красиви гледки има северно от върха от скалите край пътя, така че бих могъл да си спестя изкачването на върха (което направих от юг).
Следва слизането до Кътина, първо по черен път, а после и по пътеки.
От гората се излиза на Кътинските гробища, които, разбира се не разглеждах и не снимах, защото това са поддържани и функциониращи гробища, а не гробището на Церецел, което вече е само спомен за някога голямо село с хиляди животновъди, намерили дом по склоновете на Мала Планина и Софийска Планина.
от Свидня до Чибаовци и обратно през махала Усрана Плоча
от Бракьовци заобиколно до връх Равно Буче