до махалите на Искрец в Мала Планина
кръгова разходка през махалите на село Искрец в Мала Планина – село Искрец махала Джагаловци – пресичане на река Козла – махала Бекеровци – махала Бангьовци – махала Сврачковци – връх Равния Камък – връх Здравецо – местност Попова Орница – връх Дреновска Чука – махала Баломир – ловен заслон – другата част на махала Баломир – река Козла – махала Джагаловци
Разстояние: 23 км
Денивелация: около 900 метра
Изоставени Махали със стари къщи: да (всичките махали по маршрута)
Обитавани Махали: Да
Оброчни Кръстове : 7 (вижте карта)
Транспорт: кола
Прекрасна за мен разходка. Нямаше какво повече да искам. На следващия ден след планинската ми разходка из Ржана Планина, където не съм задоволил моите приключенски нужди и душата ми остана по-скоро празна, от колкото пълна с емоции и спомени, поех към Мала Планина и махалите на Искрец, скрити от изток на река Баломир (Баломирски Дол). Не подозирах колко удоволстие ще ми донесе тази разходка. Не срещнах никакви хора в множеството махали, през които минах, открих 7 чудесни оброка, разгледах стари къщи – нямаше какво повече да искам.
Година по-късно седнах да напиша този пътепис и когато стигнах към края му, описвайки махала Баломир, започнах да търся някаква информация за махалата. Така попаднах на Български автор Боян Балкански, който е роден в махалата през 1930-те и е описвал тези места в книгите си. Не бях чувал за него до този момент. Информация за тези махали, изоставени от години, е много труда за намиране, няма кой да пише за тези места, така че всяка капка информация е добре дошла за мен. Търся имената на местностите в кадастъра, гледам старите карти и чета всичко, което намеря за местата от моите разходки. От написаните от Боян Балкански книги, които са няколоко, разбрах, че мен най-много ме интересува книгата “Загаснали Огнища”, в която изрично има част за махала Баломир, книгата е издадена през 2013-та година. Намерих я, поръчах я и нямах търпение да я прочета, очаквайки, че ще науча много нова инфрация за тази част на Искрец. Последно такива емоции имах, когато чаках книгата на Любомир Динев “Селищната област по Искърския Пролом” от 1943-та година, неговата книга ми даде не малко информация за любимите ми места, статистика на населението, имена на местностите, много Факти – това, което е важно за мен. Търся факти, а не легенди или истории. В книгата на Любомир Динев нямаше и една дума за Оброчните места на пролома, така че очаквах, че в пътеписите на Боян Балкански ще науча за оброците на тези махали. Но и при него нямаше и една дума за тези паметници на културно и историческо наследие! Това не съм очаквал. Прочетох цялата книга за един ден, така че на някои места ще използвам цитати от книгата. Въпреки липса на информация за местните Оброчни Кръстове, все пак, разбира се, беше интересно да прочета за живота от тези вече празни махали, как децата ходеха на училище, как хора обработваха вече зарасналите ниви, как са живяли на тези забравени от сегашните Българи места.
Беше 5-ти март, топло, оставих колата край пътя минаващ през Искрец в махала Джагаловци, близо до черния път, който завива на юго-запад, който води към махалите които бяха моята цел за този ден. Началното предизвикателство – преминаване през река Козла без мост този път не представляваше никакъв проблем, реката не беше кой знае колоко пълноводна. Вече съм започвал друг прекрасен маршрут из Мала Планина от това място, но тогава поех към Дреново по течението на река Драгански Дол на юг, а този път се отклоних от реката и завих на изток, към малкото останали непроучени от мен махали на Искрец. В края на пътеписа ще цитирам и история на Боян Балкански за това място – преминаване на реката, което жителите на махалите в тази част на Мала Планина трябваше да правят всеки път, когато отиваха до Искрец, дали ще е за работа или на училище.
Денят започваше чудесно. Подминах изоставената махала Тиновци и по-малко от километър от мястото, където оставих колата, вече открих първия за деня Оброчен Кръст. Отклоних се от пътя край река Баломир/Драгански Дол ( по който ще се върна до Искрец в края на деня), завих на изток и почти веднага видях китка с вековни дървета. Бях в Мала Планина – тук такива места не се срещат без да са дом на Оброчно Място.
Мястото се намира в частен имот, но вратата в оградата беше отворена, така че си позволих да видя кръста отблизо. Зад оградата има и къща (вила), но е съвременна, а на старите карти постройки на това място липсват и махала Бекеровци започва от по-високо от тази къща.
Този Искрецки гигант беше наистина впечатляващ, а собственикът на имота се отнася грижновно към това истинско културно-историческо наследние и е оградил кръста с малка оградка с вериги и колчета.
Смятам, че мога да дам предположение за възрастта на този красив кръст, защото съм открил повече от 200 такива Оброчни Места и този приятел ми напомня за кръстове от Брезе, така и на Искрецките кръстове на изток от тази махала, така и на север от централната част на селото. Така този кръст би трябвало да е от 1860-те или 1870-те години, а може и да е от 1850-те (в Искрец има кръст от тези години).
За съжаление написаното от източната страна на кръста почти не се личи, част от кръста е покрита с лишеи. Дървото, край което е сложен този стар кръст е с много голям диаметър и не мога да предположа на каква възраст е то, но не бих се учудил, ако то е най-възрастното дърво в тази част на Мала Планина, все пак гората тук е предимно млада, а преди 100-150 години тук имаше много пасища и лиавади на жителите на Искрец, а не, както сега, гора.
Малко над 300 метра на изток след Оброчния кръст в частния имот, край пътя за махалата, видях втория кръст за този ден. Този кръст се намира близо до пътя, но е в гората и изобщо нямаше да го видя, ако не беше месец март. Гората е гола, така че всичко тайно, което е иначе скрито от растителността, сега се вижда много добре.
Кръстът е на Света Троица. Тази информация е написана на западното лице на кръста. Годината е 1921-ва, а един от местните жители, който е поръчал този кръст се казваше Павел. От източното лице има рисунка на кръст. Формата на Кръста е много рядко срещана – с дъги в долната част под страничните рамене.
Моят маршрут продължава през махалата, която беше абсолютно празна.
Но състоянието на къщите показва, че някои от тях се обитават поне сезонно.
Следващата по маршрута махала е Бангьовци, източно от Бекеровци. Тази махала беше леко встрани от моя маршрут, защото след нея започва тази част на Мала Планина, през която вече съм минавал и тези махали, които вече съм проучвал. На долната снимка се вижда поляна до махала Бангьовци с гледка към Торсилова Могила (Добърчински Връх) над село Добърчин. Някога такива ливади/пасища/ниви бяха до всяка махала, сега от повечето от тях няма и следа, гората превзема това, което е празно.
Оброкът на Бангьовци беше по-скрит от първото Оброчно Място на деня. Видях вековни дървета – отидох към тях – нищо. Огледах се, защото моят Оброко-радар се задейства и светеше – Тук е Оброчно Място! Огледах се – да, на 10-15 метра от вековните дървета стоеше Оброчият Кръст на махала Бангьовци.
Този кръст, обаче, пази тайните си. Нито от западната, нито от източната страна няма никаква информация.
Така кръстът изглежа от източната страна.
На изток от Бангьовци, на 600 метра по въздух и малко повече по черния път, се намира махала Първановци. Между тези две махали, край пътя се намира още едно Оброчно Място, но то е част от друг маршрут. Моят път продължава на запад, а след това на юг. Идеята ми беше да мина под махалите Пилещарете, Ленковци и Балабановци, в които вече съм бил и да стигна до махала Сврачковци, която се намира “под” (тоест по-ниско и западно от) Балабановци.
Вече очаквах по-скучната част на разходката сред млада гора, но няколко минути след предишния кръст, случайно гледайки към поредна китка с дървета (все пак в тази млада гора по-възрастните дървета се личат много добре) видях… още един кръст! Някога тези Оброчни Места са се виждали от стотици метри, беше голо и само дървета край Оброчните Кръстове стояха гордо сред ливадите.
Обичам кръстове, които не пазят тайните, а информират такива като мен за годината, в която са сложени и за светеца, но който са посветени.
Този Оброчен Кръст ми даде следната информация, изписана от източната страна – Х.14.1922 г. И. Йорданов, П. Трифонов. П. Колев. Имената са на хората, които са поръчали този кръст, а датата е 14-ти Октомври, а след справка в Гугл, разбрах, че сега тази дата е на Света Петка. Сещам се само за едно друго Оброчно Място, което да е на Света Петка – в Огоя. Но тук възниква Въпрос…. Следните “мисли” може спокойно да ги пропуснете, може би дори ще звучат много глупаво и трябваше да питам някого, преди да пиша моите разсъждения тук…
… Честно казано не знам за църковните празници, “стар стил”, “нов стил” и т.н. и ако Българската Православна Църква преминава на Поправения Юлиански Календар през 1968-ма година (докато България като страна преминава на Григорианския още през 1916-та), какво означава това за Оброка от 1922-ра година, тоест дали 14-ти Октомври 1922-ра е същото като 14-ти Октомври 2022 според Църковния Календар? Справка показва, че празникът на Света Петка е 14-ти Октомври по нов стил или 27-ми Октомври по стар стил. Ще отбелязвам Оброчното Място за Света Петка, а ако някой, който разбира от Църковните Празници знае по-добре, моля да ми напише на contact@pavelpronin.com. Дали ще е плюс 13 дена от 14-ти Октомври или минус 13 дена (стар, нов стил), дните, които се падат на тези дати са на светци, за които не съм виждал Оброчни Места, така че Св. Петка звучи най-логично.
Но тези мисли ще продължат в края на пътеписа, при Оброчното Място на Баломир, което пак има дата и ме обърка още повече.
Продължавам на юг! След малко над два километра вече съм в махала Сврачковци.
Доближавам първите къщи внимателно, защото мястото изглежда обитавано. При чешмата ( от 1929-та година) има отклонение на вода в тръба към друго място, а до чешмата има и път, който отива на север, успоредно с пътя, по който стигнах до махалата. Оброко-радарът ми светна.
След като написах пътеписа се връщам да допълня информация, която научих от книгата на Боян Балкански, за съжаление имаше само следните редове с факти за махалта:
“Към средата на миналия век в нея (махалата) е имало тринадесет фамилии с общо население около 70 души.”
За разлика от махалите на Искрец северно от сегашната централна част, тоест по южните склонове на планина Понор, махалите в Мала Планина липсват на картите от след Освобождението. Тези склонове на Мала Планина са отбелязани само с няколко колиби, но не и махали. Това прави тези места сравнително “по-нови”. Колибите, които са били по тези места и от преди Освобождението, обаче, ще се в следващата част от маршрута, по пътя за връх Равния Камък.
Махала Сврачковци е електрифицирана и къщите са заключени и изглеждат поддържани.
Когато към края на деня бях в махала Баломир, която е на запад, в по-ниското, под махала Сврачковци, чух как лае куче и как говорят хора и звуците идваха от тази махала, но когато бях в махалата не видях никого.
Махалите тук се намират на западен склон, планината на юг не е висока, така че слънчевите часове са достатъчни, а на северо-запад има гледка към райското място (убито през 1950-те) наричано село Манастирище, както и махала Бърдо на Брезе, а над тях билото на планина Малкия Понор с върховете Белия Камък и Попова Могила. Някога от тези къщи на махала Сврачковци се виждаха светлините от къщите на махала Бърдо, но сега тя е изцяло изоставена и разграбена.
Не съм влезнал в нито една от къщите на махала Сврачковци, защото махалата изглеждаше обитавана, въпреки, че нямаше нито един човек или куче, когато бях в нея. Виках няколко пъти – но никой не се показа.
От махалата би трябвало да има път на юг, който после да продължава през местност Дълбоки Дол посока връх Равния Камък, планирах да продължа по този път, но понеже при завоя към другия черен път при чешмата в северния край на махалата моят Оброко-Радар започна да свети, много исках се върна към чешмата и да проуча мястото.
Този ден моят Радар (надявам се, че е ясно, че няма такъв радар и така наричам просто усещането ми, че съм близо до някое Оброчно Място) не ме подведе нито веднъж. Малко след чешмата, посока север, се озовах на Оброчното Място на махала Сврачковци. В тази част на Искрец наистина всяка махала има своя Оброк!
Оброчното място със сигурност се поддържа и има място за курбан. От западната страна на кръста има рисунка, а от източната информация. Така разбрах, че кръстът е от 1921-ва година. Под датата са написани имената на хората, които са поръчали кръста и са поддържали Оброка.
Когато гледате Оброчното Място сега, за да представите как мястото изглеждаше преди 100 години, когато този кръст е слаган тук, трябва да махнете абсолютно всички дървета от снимката.
След Оброчното Място имаше път, който продължаваше не северо-изток и реших да не се връщам до махалата и да видя къде ще ме изведе този път. Така стигнах до западния край на махла Балабановци (Боян Балкански споменава, че махалата има и второ име – Клепало), край която вече съм минавал, но от изток, край далекопроводите. Тук Оброко-Радарът ми започна да свети и да издава сигнал – “погледни на изток”- още едно Оброчно Място! Такава реколта рядко се случва.
Това място състои от два кръста. Западният е по-нов, източният е от по-стар период и е счупен, но ремонтиран. На източния кръст се личат цифри “189_ ” в горната част (третата цифра беше върху липсващото парче) и букви “Бо” в средата. Под тези букви се личат още издълбани букви – като едната е “Н”. Така единият кръст е най-вероятно от 1920-те или 1930-те години, а старият е от 1890-те.
Не се отклоних до махалата, а продължих по пътя на юг. Край пътя имаше чешма от другата страница в историята на село Искрец, която сложи край на развитието на тези места, но пък гордо информираща за “1300 години Българска Държава 681 – 1981”. Чешмата за мен е добра метафора за това, как решенията от периода 1944-1989 (а по-точно 1956-та) убиха Българското Планинско Село – развалено е това, което работеше, но не е изградено нещо, което да работи дълго, а пък дори и да работеше – за кого е това? Хората бяха прогонени от тези места. Изворът беше използван от хората тук от столетия. Хората са живяли тук от столетия, но с едно решение бяха изгонени, така че дори чешмата да се почисти (ако по тази причина не работи), няма да има кой да я ползва.
” До към 1956-та година (преди да се изземат и се кооперират земите на селяните в Искрец), върху тези площи имаше няколко обработваеми нивички. След този партийно-правителствен акт повечето от собствениците им забягнаха по Костинброд, Курило и София и след две-три години земята опустя. Покри се предимно с храсти и трънаци.” Боян Балкански, “Загаснали Огнища”, 2013 г.
Цитираното горе е за друго място, над махала Баломир, но беше редно да го спомена в контекста на написното от мен за чешмата и е истина за всички села от Искърския Пролом.
Скоро след чешмата пътят завива на изток и вече в другата историческа страница на село Искрец и махалите на селото в Мала Планина. Точно тук на картите от Освобождението има отбелязани колиби, но пък основите на къщите са толкова здрави, че не приличат на колиби, а на доста по-големи постройки. През бившите помещения стърчат дебели дървета, а аз не мога да преценя на колко години са тези градежи, напомнящи на подобни зидове от планина Понор северно от Брезе и Сухо Бракьовци.
Вече съм в планинската част на този маршрут, при връх Равния Камък. Тук, в местност Локвата има… езеро.
” Тук, недалеч във времето, Александрия Соколов от с.Свидня е имал много имот, около 80 броя овце, кошари и къщи, пълни с челяд”. Боян Балкански, “Загаснали Огнища”, 2013 г.
Понеже прочетох горното само когато писах пътеписа 1 година по-късно, не съм се оглеждал за зидове и основи на стари къщи в тази местност, които сигурно има.
На много места между върховете Орницата, Равния Камък, Здравецо и Братьов Камик има интересни скали.
Въпреки, че върховете тук са ниски, връх Здравецо е само 1158 метра висок, от откритите места име гледки към Искърското Дефиле на северо-изток. Вижда се планина Понор и Каишов връх, връх Була, върховете на Голема Планина – Издремец, Чукава и т.н.
Горе – Издремец, под него – Грохотен, срещу Грохотен – Желенското Свлачище, под Грохотен – Старо Село на Своге.
На северо-запад – централното било на Стара Планина при връх Ком.
На изток – приказната махала Усрана Плоча на Свидня.
На север – Скален Феномен Столо над Загъжене.
На юг- гледка към Чибаовци, Царичина (чудесната махала Цървена Ябълка), София и Витоша. От тези, най-високите части от тази разходка, може да се продължли до Чибаовци на юг, до Дреново на запад, до Дръмша първо на запад, после на юг. Или пък до Свидня през махала Преслоп с няколко Оброчни Кръста на северо-изток.
Измислих този маршрут така, че да има проучване на махалите, но все пак да има и изкачване и малка планинска част. Без тези върхове, проучването на махалите можеше да стане много по-бързо, от Сврачковци има пряка пътека за Баломир. Така, след като планинската част свърши, радвах се да продължа пак надолу към още една Искрецка махала – с гордо име Баломир, махала, кръстена на Римско Градище (река, минаваща през махалата също се казва Баломир).
Черният път по билото, тоест северно от Чибаовци и Дръмша, продължава посока Дреново (дом на много Оброчни Кръстове) край връх Тиова Глава, а аз завивам на северо-изток, посока връх Дреновска Чука по черния път, който ми е познат – по него съм минавал, когато проучвах Дреновските Оброци от Искрец. Този черен път на места съвпада с трасето на Римски Път, който от Сердика (София) минаваше през западната част на планините на Искърския Пролом.
Сред младата гора, превзела рида между реките Баломир (Баломирски Дол) и Драганов Дол, се личат интересни камъни и скално образования. Тези земи са били дом на градище, а ето какво казва Боян Балкански за тази част от моя маршрут:
“В детските си години, като пастирче, тук съм виждал много ръждясали малки метални части, но нямало кой да ми подскаже да ги събирам и съхранявам, заради тяхната значима историческа стойност. А възрастните родственници ме осведомяваха, че при оране са откривали бронзови и медни съдове и непознати за тях сечива.”
От тази страница на историята на тези земи вече почти няма следи, но щом наближавах западната граница на махала Баломир, пред мен се отвори друга историческа старница – вече имах възможност да видя стари зидове от овчарници. Черният път по рида продължава на север и излиза към ловно заслонче (по-скоро чакало) при устието на реките Баломир и Драгански Дол, а от там след 1 километър вече е колата ми, оставена край пътя през Искрец. Но за да стигна до Баломир, отклоних се от пътя преди да слезна до заслона, завих на юго-изток и така влезнах в махалата от западния й край, при най-старите постройки на овчарниците.
Главният път за махалата от Искрец започва от началото на моя маршрут от този ден, но аз се отклоних от пътя много бързо, завивайки на изток, а пътят за Баломир продължава на юг, а после (след ловно чакало до голяма ливада) върви край река Баломир (Баломирски Дол) (от запад) и така влиза в средната част на махалата. Пътят за Баломир има и от изток на реката и влиза в махалата от източната страна. Този ден минах и по двата пътя защото … така се получи.
“В махалата, през 1950-те години имаше 15-на къщи с над 60 жители. “
Прочетох аз в книгата на Боян Балкански и вече мислех колко още информация за тази махала ще науча, но следваше това:
“Тя (махалата) ще бъле специален обект на друга книга”.
Ех, много исках да чета за махалата, аз за книгата за Баломир не съм намерил никаква информация. Но от същата книга научих следното, което пак ми беше интересно:
“Махалата е сборна, състояща се от три обособени основни части: Гьоринци – разположена на ската с източно изложение, Бецинци – намираще се на срещуположния скат и Мияловци – настанен край Баломирски дол.”
Така разбирам, че вече бях в под-махала Гьоринци, къщи на която са на запад от река Баломир, тоест на източен склон и гледах махала Сврачковци, която все още беше огряна от слънце (горе ляво на снимката).
Щом вече съм в Баломир, ще си позволя да цитирам следните редове от книга “Всичко за Майка Ми” 2017 г. Издателство Фондация “Буквите”, която се намира в свободен достъп в интернет при търсене “Боян Балкански Баломир”.
МАЙЧИНО ВЪЛНЕНИЕ
Боян Балкански
ПЪРВИЯТ ДЕН КАТО ОВЧАРЧЕ
Баломир. Крайна махала на с. Искрец в обсега на Мала планина. Бях на седем годинки, когато майка ми ме подготвяше да отменя нея и баща ми от овчарлъка. Така четири дни бяхме заедно с малкото стадо от дванадесетина овце и три-четири кози. Пасяхме животните по ливади
и пасища, изминавайки 6-7 км. Аз трябваше да запомня тези места, да зная къде и кога да пият вода, къде и колко време да пладнуват.
След съвместната ни дейност, мама ме запита дали съм готов да се справя сам с пастирството и аз ѝ отговорих с „да”. На следващия ден си облякох подходящи летни дрешки. Обух си гумени цървулки. Метнах през рамо платнена торбичка, в която мама беше сложила хлебец,
сиренце, лучец, чушчица и полупци (залупци) с шарена сол. В едното джобче на панталонките си поставих ножче, а в другото – малка устна хармоника, на която се учех да свиря. В ръцете си взех дървена тояжка. Отворих замета на кошарата и добичетата (една овца със звънец на шията) потеглиха по познатия им път. Аз ги последвах заедно с кучето Мими. Мама стоя в края
на двора, докато не прехвърлих със стадото близкия завой пред Църната нива. А по-нататък разчитах на заученото от нея. И исках напълно да задоволя нейното желание, с което да я облекча, за да може по-спокойно да се справи с множеството домашни задължения.
С малкото стадо преминах последователно презместностите: Мъртвастран, Драгански дол, Прелого, Вратикова поляна, Ливадчето, Прелозите, Старите ниви, Коньо, Светената падина, Падежо, Стубело, Градището… Денят преминаваше спокойно. Наближаваше залез слънце. Спуснах се със стадото по стръмното връвище (пътека) през местността Лицето. Най-отпред, с
вирната опашка, се движеше Мими. След нея – козите и овцете. А аз, свирейки с устната хармоничка, след тях. И така до кошарата, където майка ми ме чакаше, за да ѝ разкажа как е преминал първият ми ден като овчарче. Тя ме посрещна силно развълнувана и щастлива. От очите ѝ капеха едри сълзи, изпълнени с майчина благодарност, които никога няма да забравя. От този ден отмяната ѝ беше подсигурена (източник)
Странно е да цитирам такива истории до снимки на тези изоставени и забравени къщи.
След като преминах през зараслите дворове на западните къщи на махалата, през паднали клонове на плодни дръвчета и бодливи храсти, през счупени огради – озовах се на главния път на селото. На север е пътят за Искрец, на юг – към останалата част на махалата – Мияловци.
Така, в двора на една от къщите разбрах, че бях близо до нещо доста опасно, доста неочаквано на това място… Махалата е електрифицирана, стълбовете минават край пътя и жиците са сравнително нови – тоест захранването се поддържа. Дори когато търсих информация за Баломир и другите махали, имената им излизат в сайтове във връзка със статии за планирани прекъсвания на електрозахранването от различни години. Зараслата махала беше опасна с това, че при преминаването от едния двор към другия, под едно паднало дърво, което някога е било доста високо, в един момент видях, че жиците между два стълба висят буквално на не повече от 10 -20 сантиметра от главта ми. Жиците не бяха скъсани, но увиснали под тежестта на падналото дърво. На юг черният път беше затрупан с паднали дървета, през които планирах да мина за да разгледам махалата, но реших да не рискувам. Може би нямаше никаква опасност, сигурно жиците са скъсани някъде край пътя от друго паднало дърво и по тях нямаше напрежение, но реших да не проучавам махалата.
Поех на юг, а, както споменах в средата на пътеписа, докато вървях през махала Баломир, някъде от Сврачковци чух как лае куче и как говорят хора.
Пътят за махала Баломир е в добро състояние, стълбовете за пренос на електричество бяха здрави, а когато стигнах до ловния заслон при срещата на реките Баломир и Драгански Дол, където все още беше слънчево, реших, че имам достатъчно време да отида до тази част на махалата – Бецинци, която оставих непроучена, но по много заобиколен път – от другата страна на реката. Така, ако бях продължил на юг след увисналите жици, щях да стигна (предполагам, ако пътят е проходим) до къщата на долната снимка след 600 метра, а сега вървях 2.6 км. Но така пък минах и по двата пътя, които водят към махалата – от двете страни на реката. Както и в махала Сврачковци, така и тук, малко преди първите къщи имаше път, който се отклоняваше от главния и завиваше на северо-изток, а моят Оброко-Радар започна да свети. Но първо беше ред на махалата.
В която повечето къщи бяха изоставени и само една беше поддържана (след няколко снимки).
Пътят през махалата освен зарасл, беше затрупан с много паднали клони на дървета.
Всяка ливада, връх, дол, скално образувание… всяка местност имаше име. Имената – топонимите – също са част от културното наследние на тези земи. Старите думи, използвани за тези местности, значението на които сега може да се пита в предавания като “Стани Богат”, вече не се използват, а местносите са празни. Чудя се след колко десетки, стотици или хиляди години тези места пак ще имат имена, вече нови имена, а от тези къщи ще останат само камъните от основите.
В източната част на Баломир имаше само една поддържана къща.
До къщата имаше чешма, а в двора и място за събор. Оглеждах се за Кръста на махалата, но радарът беше тих.
Радарът ми, обаче, започна да свети още преди да влезна в махалата от север, така че след като я разгледах, а слънцето вече се скриваше, побързах обратно към разколна при входа на махалата.
Радарът ми, този ден, работеше без грешка. Около 300 метра след първата къща на махалата, в северо-източна посока, бях на Оброчното Място на махала Баломир.
Както и на предишните Оброчни Места на деня, така и тук, старият кръст се личеше от стотици метри преди 100 години. До кръста има вековно дърво, а гората наоколо е много млада. Поляната, на която преди са се събирали хората от махалата, които някога са били повече от 60 човека, зараства много бързо, но пейките край кръста все още са здрави.
Бях изненадан да видя 2 бутилки вино, от двете страни на кръста. Кой ли е празнувал край кръста? Дали са били ловци, които са събрали на тази поляна след лов, или все пак някой наследник на местен човек, който отдавна не живее в махалата и е дошъл да даде почит на своите роднини? Март не е типичен месец за селски събор.
На източното лице на кръста имаше информация – най-отгоре 1876 – годината, когато този кръст е сложен на това място. Под датата – ИЮNIA 29. Не знам какво значи тази дума, но не ли е логично, че написаното означава 29 Юни? Сега 29-ти Юни е Петровден. Но, това е през 2020-те, по стар стил Петровден беше 12-ти Юли. А кръстът е от 1876-та година, 2 години преди Освобождението, 40 години преди България да премине на Григорианския Каленадр, почти 90 години преди Българската Църква да мине на Поправения Юлиански Календар. Нещо не схващам в тези промени и “стари” и “нови” стилове, но съм ще смятам, че този Оброчен Кръст е на Св.Петър. Обърках се с тези дати, а като разгледах Оброчните Места на картата ми, разбрах, че това беше първата ми разходка, когато открих кръстове с дати – на всички други кръстове има или година, или имената на светеца, но не и месец и ден. Над Свидня има Оброчно място на Св. Йоан Рилски, там също има дата, но тя ми се струва добавена на по-късен етап (19.10.1911).
Върнах се на черния път по който стигнах до махалата и поех на север по същия път. Пак бях при река Козла (Козле), за да премина която трябваше да се събудя и да се освежа. Тогава, когато направих тази чудесна разходка не съм мислил за това, как хората от махалите са ходили до Искрец, но сега ми се иска да цитирам още от книгата на Боян Балкански за това място при река Козла:
” По това време над водата на реката имаше подпряна дълга и дебела греда за преминаване. Веднъж, като ученик в прогимназията, след пороен дъжд коритото й беше изпълнено с мътна и буйна вода. Баща ми изрично ми бе казал ние, децата, да не преминаваме реката по тази греда, защото може да се удавим, а да вървим по пътеката из гората и да преминем по моста при Моравата.
Бяхме няколко махаленски деца. Пред мен едни успяха да преминат. Аз тръгнах по гредата. Достигайки някъде до средата над мътното течение, зави ми се свят. Усетих, че няма да мога да си регулирам погледа и походката, но реших да продължа в посока напред, без да съм сигурен дали ще стъпвам по гредата. Успях да пристъпя два-три пъти по нея и последва падане в дълбоката мътна вода. С усилие се добрах до отсрещния бряг. Целият наморен, отидох в училището…”
Това беше друга река Козла, друго време и съвсем друга България. Сигурно всеки би казал, че е за много по-добро, че сега на децата не им се налага да преминават реки, гори и върхове за да ходят на училище и това е така, но пък прекалено много от онази България беше загубено от тогава до сега, доста повече от това, което трябаше да бъде подобрено или променено. Сегашните деца, които ходят на училище с кола а вкъщи гледат филми, няма да имат тези спомени и няма да напишат книги за тяхното детство, а може би всичко това са мои празни безсмислени мисли, които пиша тук и няма нужда от това.
Който е чел другите ми пътеписи знае, че прекалено много романтизирам и идеализирам “онова време”, Българското Планинско Село от периода 1878-1944, не бих могъл да живея през това трудно време, но пък затварям очите ми и се опитвам да представя тези места пълни с живот и надежда, а не празни както сега.
Този маршрут беше измислен така, че да видя няколко махали, в които не съм бил, да имам планинска разходка и да извървя повече километри. При желание да се видят само махалите, това може да се направи по-лесно, защото ако първо се стигне до Баломир, от махалата има пътека за махала Сврачковци, от там до другите махали от маршрута и така разходката може да е поне 2 пъти по-къса, но моята идея беше друга. Много бях доволен от този ден, а когато започнах да пиша този пътепис и да търся информация за селото, научих за Боян Балкански, който е родом от махала Баломир, който е описвал тези места, а аз много обичам да намирам информация за тези непопулярни и забравени села и планини.
от Губислав до Гара Лакатник през Дупни Връх, Осиково и Свражен