от Царичина до Чибаовци и обратно през Церецел и Червена Ябълка

малка 17 км разходка в планините Мала и Софийска от село Царичина – река Язовски Дол – местност Цветкова Ливада – махала Бусин Дол (Царичина) – махала Брего (Царичина) – местност Найденова Кошара – Бачов Връх – махала Еремие – махала Церецелски Ханчета – връх Звънил – местност Говедарника (Чибаовци) – махала Ширината (Чибаовци) – махала Мината (Чибаовци) – махала Марковци (Чибаовци) – местност Мъртвината – махала Цървена Ябълка/Червена Ябълка (Царичина) – село Царичина

Снимките са направени с телефон. GPS трак също е записан с телефон.

Разстояние: 17 км
Денивелация:  около 600 метра
Изоставени Махали със стари къщи: Да
Обитавани Махали: Да
Оброчни Кръстове : 6
Транспорт: Кола

Дата: 6ти Март 2020

Пак Церецел! Но този път само странично, вече имам 4 пътеписа за това страхотно място заедно с махалите и безбройните оброци, скрити в голямото землище на селото, но имам и още доста какво да проучвам в землището му и надявам се да имам възможност да се връщам тук, а сега е ред на Царичина, колкото и далече да е от река Искър, историята на това село е свързана със съседните села, най-вече Церецел и е част от голямата територия, която наричам Искърското Дефиле. Населението в Царичина, в първите години след освобождението беше 2 пъти по-малко от това на съседното село Церецел – 298 срещу 601 човек (през 1881-ва) и тази двойна разлика се запазваше с развитието на селата, чак до изкуственото спиране на селския живот на планинските села в края на 1950-те. През 1934-та година в Царичина са живяли 668 човека в 96 постройки, и според регистрите от това време селото състоеше от 3 махали – Сивил, Бусин Дол и Цървена Ябълка, точно както и след Освобождението и както е сега. Това прави Царичина едно от малкото села, където махалите, които се появиха още по време на турското робство останаха в същото количество, без да се появяват нови или да изчезват стари чак до унищожението на селата през 1950-те. Две от махалите (Бусин Дол и Червена Ябълка) са част от този маршрут, а Сивил остава най-обитаваната. Центърът на селото от преди Освобождението беше при река Крива, но след Освобождението то загуби своя значимост, а хората са живяли предимно в тритте махали. През 1940-те в махала Сивил имаше 58 къщи, в Червена Ябълка – 36, Бусин Дол – 23, а в стария център – само 5.

Сега селото е известно с нещо, което няма нищо общо с историята на местните жители, с махалите, оброците или природата, а именно – с Дупката, но с това приключвам тази тема, просто защото е невероятно глупава.

Моят маршрут започва в долната част на Царичина, при река Крива (а по-точно при срещата на реки Царичинска, Крива и Язовски Дол), до сградата на местната ловно-рибарска дружина. Всъщност тук планирах да оставя колата, но спрях около 300 метра на север по пътя, защото планираното място беше заето от камиони пълни с убита гора. Моят маршрут е на изток, към махала Бусин Дол, по пътя над река Язовски Дол. Първата къща в тази махала ме посреща с няколко Белгийски Овчарки, които зададоха мотив на тази разходка – кучешка, за което, след малко. На снимката е друга къща, просто вила край реката.

Махала Бусин Дол ме посрещна с електропастир, стадо крави и няколко едри кучета пазачи, които аз видях преди те да видят мен. Аз исках да потърся оброчен кръст на безименното възвишение край Цветкова Ливада и щом бях горе, кучета видяха мен и започнаха да лаят. Виждах къщичките от махалата съвсем близо, чувах как лаят кучета и от махалата, но не знаех дали да рискувам да продължавам по пътя край кучета. След историята от Владо Тричков от лято 2019, когато 5 кучета са убили човек, превъртях в главата ми всичките ми срещи с кучта от Дефилето и започнах да се притеснявам още повече.

Ако не беше съветската топографска карта, никога нямаше да открия Царичинският оброк до махалата Бусин Дол. Той се намира край безименното възвишение, в гора, не на най-високата точка, в страни, на юго-запад от върха. Малък кръст е подпрян до дърво и е от 1906-та година, посветен на Св. Тодор, а пък изработен по поръчка на Стоянка То(дорова?). Поне така разбирам написаното аз.

Колко ли такива оброка съм подминал, няма как да знам. Мястото не е стандартно.

Заобиколих пазачите без пътека от юг и излязох на пътя за махалата. Пътят се оказа ограден с електропастир от двете страни, а първата къща на махалата се оказа обитавана, и беше къщата на стадото и пазачите, които срещнах преди малко. Реших да заобиколя и нея без пътека, така излязох в горната част на махалата. Тази част се нарича Брего, под-махала на Бусин Дол.

Горе вече е тихо, няма кални пътечки със следи от животни, не се чува лай на кучета.

Заобиколих обитаваната част на махалата и бях край последната къща на махала Брего и разбира се, реших да я видя отвътре.

Къщата се намира точно под голямо пасище – местност, наричана Найденова Кошара, а от къщата има гледка към по-голямата част от тази Царичинска Махала, на юг, както и към Витоша и дори Рила.

Вътре имаше следи на живот, може би на дървосекачи, може би на някой друг, който не беше наследникът на тези земи и къщи. Бутилки от бира, списания, чаши, всякакви неща бяха разхвърляни по пода.

Вътре имаше закачен календар от 2000-те години. За разлика от другите махали на Царичина, тази не е била електрифицирана. Това обяснява и липсата на дупки в стените на къщите, защото тук не са дошли да вадят жиците от къщите.

Както и навсякъде по пролома и в България, населението в Царичина започна да намалява драстично след 1950-те години, при последната фаза на колективизацията. Така от 648 човека през 1956-та, населението падна до 103 през 1975-та и 50 през 1985та. Сега в Царичина живеят около 60 човека, но, очевидно, не и в махалите Бусин Дол и Цървена Ябълка. За селото е споменавано в турските регистри от 1683/84 -та години.

Да търсиш информация за селото в интернет е безсмислено, името на махалите не дава никакъв резултат (освен wikimapia), а резултатите от търсене на 99% са свързани с Дупката и нищо друго. Над махалата открих следи от постройка, която хем изглеждаше много стара – от камъни, хем имаше следи от бетон, а търсене на кръст за Илинден в източната част на Найденова Кошара се оказа безрезултатно.

Следваше изкачване до Церецелски Ханчета и местност Еремие през Бачов Връх. Виждаше се връх Церия, а аз се оглеждах не само за оброци, но и за друга “археология”… а именно от годините, когато Царичина, Чибаовци, Церецел и Томпъсн бяха свързани почти в едно поради добива на антрацитни въглища в землищата на тези села, като най-голямата мина беше мина Стаханов, намираща се в долината между махалите Цървена Ябълка и Церецелски Ханчета.

Когато се изкачих до Бачов Връх, имах възможност да стигна пряко до Цървена Ябълка и така да не обикалям през Цецерел и Чибаовци, но това щеше да е много къса разходка. Продължавайки от Бачов Връх за Церецелски Ханчета открих в гората тези основи на някога функционираща… въжена линия! Въглища от мина Стаханов и мините край Цървена Ябълка са били транспортирани по тази линия през Церецел, надолу към река Дълбочица, през Томпъсн чак до фабриката (взривена през 2011-та) точно до гара Томпсън, където тези въглища са били преработвани. Сега е просто нерелано да си представиш за тези години от историята на тези села. Горите край махалите все още пазят артефакти от тези години – основи от въжената линия, основи от стълбове за пренос на ел.енергия, а пък в Чибаовци най-близката до мините махала все още се казва Мината, а в нея все още може да се види сградата на администрацията за мината, къщи на миньори, както и асфалтовият път до мината.

В ЮЗРП има находища и на най-калоричните антрацитни въглища. Най-голямо количество от тях се намира в Западна Стара планина, в Свогенския басейн със запас от 2,5 млн т. Поради високото им пепелно съдържание се налага тяхното обогатяване във фабриката при гара Томпсън. Антрацитните въглища намират приложение предимно в стъкларската, кибритената и вародобивната промишленост (източник).

Но това е от миналото на тези земи. Сега тук могат да се видят само скелети на предишните периоди от историята на Церецел и съседните села. За съжаление никъде не открих информация за това, в кои години мините, въжената линия и т.н. са функционирали, кога са спряни и изоставени, от кога точно започна разработването на находищата, знам само годината на взривяването на фабриката в Томпсън – 2011 г.

Стигнах до махала Церецелски Ханчета и оброка на тази махала. Тук е имало живот стотици години преди разработването на мините, по време на добива на антрацитните въглища, но не и сега. Един от върховете край махалата се казваше “Зашиенецъ” и мястото беше важно, на кръстопът на няколко пътища. Тук имаше и римска крепост. Наистина важно място в контекста на историята на тези места. Единият римски път идваше от Софийската котловина през сегашните села Мрамор и Балша и стигаше до Враца през сегашните Чибаовци, Искрец, Добърчин, Меча Поляна, Зимевица, Заноге, Осиково. Другият минаваше през Царичина през Церецелски Ханчета и връх Церия, а някога по маршурта след връх Церия имаше късновизантийско селище. Сега в махалата почти не останаха старите къщи, за разлика от съседните махали на Церецел, където има запазени много къщи на по 90-100 години. Тук, обаче, има постройки от, по моя преценка, 1970-те години, за тях след малко.

Кръстът в Еремие е на Св. Пророк Иеремия и е от 1899-та година. Буквите и цифрите се личат на южното лице на този кръст, а странното тук е точно това – Оброкът има южно и северно лице, а не източно и западно, както почти всички други кръстове. Дали има специална логика или не, не знам, но има и друг Церецелски оброк – този от махала Делова Мома, който също е обърнат по този начин.

Сега за постройките на махалта. За разлика от къщите от първата половина на 20ти век, тези постройки се разрушават значително по-бързо, а освен това са направени с голямо съдържание на азбест.

В гората до кръста има няколко къщи, като по всичко се личи, че са били строени като временни, може би от някои от работещите в мината, нямам друго обяснение. Вътре мирише на мухъл и влизане вътре не е добра идея. Може би трябваше да са вили.

В гората има и място за събор до Кръста, с голям навес и пейки.

Други постройки така и останаха незавършени.

Докато миньорските къщи се разпадат, а вътре мирише на мухъл, старите къщи, от по-ранния период, стоят и показват друго време, когато хората са живяли тук, ако мога да напиша така, в хармония с природата – като овчари. Техните къщи остават пъти по-здрави от къщите от периода на експлоатацията на тези земи.

През махалата минаваше главният път, свързващ мина Стаханов на Чибаовци и фабриката на гара Томпсън. Този път би трябвало някога да е бил с трайна настилка – асфалт, той продължава до фабриката през Церецелските махали Грубан и другите край река Дълбочица. Сега в Церецелски Ханчета няма и следа от асфалт от 20ти век, а римският път също не се личи. Близо до кръстовището с този път се намира може би най-странната, за мен, къща на Церецелски Ханчета. Сякаш строена и достроявана през няколко различни периода, но така и не завършена. Въпреки, че я подминавах няколко пъти, този път реших да я видя отвътре.

Сигурно няма смисъл да гадая каква е историята на тази сграда… може би някой наследник на тези земи беше решил да построи вила, но тя е разграбена преди да се довърши. Вътре пък има послание, изписано върху дъска – “Ако влезнеш, няма да Излезнеш, гейче”. Някак си, когато обикалям тези махали, влизам в старите къщи, изобщо не мисля, че мога да срещна някой друг. Според моята логика, хора (ако мога да ги нарека така), които са обирали къщите, вадили жиците, взимали всичко, което имаше как да продадат, вече не обикалят тук. Тук не остана нищо за тях и по тази причина се чувствам спокоен, когато съм тук. Но има и друга категория опасни срещи – престъпници, които се скриват в къщите по пролома. Сещам се за 2 истории само от последните няколко години, а колко други имаше… Реброво и Ябланица са били медийни истории, а колко други такива имаше по тези места с хиляди изоставени къщи.

Не исках да слизам до мината по прекия път, тръгнах за Чибаовци по заобиколния черен път, където, в гората, намерих още “археология” от миньорското минало на тези земи – този път няколко стълба за пренос на ел. енергия.

Пътят ме изведе до Чибаовци през връх Звънил и към местност Говедарника. Виждаше се голяма част от село Чибаовци, както и планина Чепън на запад.

На север се насладих за малко на гледка към планина Понор, виждаше се скалният феномен Столо, връх Препасница, Сърбеница, Крета… толкова по-различни места от тези, по които обикалях този ден.

Минах през Чибаовци транзитно, първо през махала Ширината, от която на север тръгва хубав за велосипед асфалтов път за Свидня. Официално този път е затворен заради няколко свлвачища, но той се използва от местните жители и дори се поддържа от тях. С велосипед от Свидня има приятно изкачване , а пък от Чибаовици – спускане. Моят маршрут беше на юг, по асфалт до махала Мината, от която започваше път за Цървена Ябълка, но преди това ме чакаше страхотен оброк на махала Марковци (Чибаовци). Оброкът беше отбелязан на карта и затова се отклоних до това място.

Оброкът се оказа страхотен – до дърво, от най-красивите като изработка, и е от 1869-та година, което го прави един от старите с потвърдена дата, от всички, които съм виждал.

Въпреки, че имах късмет с датата, не успях да разбера думите, изписани по източното му лице. Оброците на Чибаовци, въпреки, че са много, така и остават встрани на моите проучвания, най-вече защото селото не ми е толкова планинско и интересно, както съседният Церецел и десетки други. Някой ден ще обиколя оброците и на Чибаовци, но за сега селото остава встрани на моите разходки. В селото живеят около 200 човека, докато Церецел беше живо село, Чибаовци никога не е било по-голямо, но през 2020 едното е живо, а другото – не, Чибаовци е на по-удобно място за съвременен живот, а най-важното – до селото има хубав асфалтов път.

Махала Мината остана от запад, а аз вече бях на асфалтовия път за мина Стаханов, която, всъщност не планирах да посещавам. Сателитните снимки показваха, че каквито постройки и да е имало до мината, от тях не остана и следа, а моята цел беше махала Цървена Ябълка. Асфалтовият път беше в много добро състояние, а край пътя имаше доста артефакти от миньорското минало.

Без да се отбивам до мината завих за махала Цървена Ябълка, като заобикалящият черен път може да се съкрати по преки пътеки. Скоро се озовах до основите на въжената линия, същата линия, основи на която снимах преди махала Церецелски Ханчета. Тази линия минаваше край Цървена Ябълка защото от северната страна на махалата имаше друга мина за добива на антрацитни въглища.

Продължавайки по пътя минах край няколко вили, повечето от които не изглеждаха изоставени, а след това стигнах и до източника с питейна вода, с направена конструкция с кофа и кладенец.

Излязох на главния път през махалата от източника с кладенеца и кофата и видях едро куче, легнало до ограда на една от първите къщи. Кучето не ме видя и аз се отбих през храстите до друг път и се озовах до първия оброк на махалата! Оброкът е на Св. Спас и е от 1946-та година.

Както и други кръстове от този период от историята на дефилето, оброкът Св. Спас е без букели и с по-обикновена изработка и размер. Интересното тук е думата “за” – на кръста пише Оброк ЗА Свети Спас 1946 Г.

Оброчното място също е интересно, на поляна, не до дърво или върху възвишение – просто на пасище. На долната снимка оброкът дори не се личи, маркрирах го със стрелкичка.

Знаех, че в махалата трябва да има оброк, но картите показваха друго място, на юг от този кръст. Върнах се на главния път, от който се отбих заради кучето, проследих как то се разхожда из различни имоти, обикаля, пази, гледа, а аз се оглеждах за другото оброчно място. Тук е редно да спомена, че до много от къщите на Цървена Ябълка имаше коли, все пак до махалата има сравнително лесен достъп и тя е обитвана. Но, въпреки колите, не се виждаха хората, нямаше никакви звуци, абсолютна тишина. Докато търсех оброка, кучето ме видя и започна да лае и тичаше бързо към мен. Нямаше какво да правя, освен да започна да му се радвам и да викам нещо в стила “кученце, кученце, здравей, здравей, как си”.

Така направих първия приятел за този ден и само съжалявах, че нямах гранули. Стотици километри съм носил по половин килограм гранули по пътеките и пътища на Искърския Пролом, но този ден бях забравил да ги взема и така този приятел остана само с галене.

Питах новия приятел за оброците на махалата, но той не искаше да ми помага, сякаш знаеше, че най-интересните оброци са тези, които откриваш сам, а не когато знаеш, че трябва да ги търсиш. Аз пък вече бях му благодарен, защото ако не го заобиколих преди малко, нямаше да открия оброка Св. Спас.

Тръгнахме заедно по пътя, минаващ по рида през махалата от изток на запад и тогава аз видях маса или пейка на възвишението от лявата страна на долната снимка. Помолих кучето да ме изчака долу или да се качи с мен, но се оказа, че то имаше други планове и беше продължило по пътя.

Щом се качих на хълма, открих втория оброк на махалата. Този беше значително по-стар, а зад него се криеше голям камък, погълнат от дърво. Дали този камък е още по-старият оброк? Двата са на няколко сантиметра един от друг и е невъзможно да се види дали на погълнатия има думи или цифри.

Със сигурност задният камък също беше оброк, а по-новият е от 1899-та година, което се личи добре изписано от източната му страна.

Успях да видя и горния ред на думите, изписани на кръста. Оброкът е посветен на Св. Велм. Проко (Свети Великомъченик Прокопий), но буквите на по-ниските редове вече не могат да се видят заради близостта на другия оброк. Търсене в интернет показва, че този светец се смята за покровител на пчелите и ако така се смяташе и в края на 19-ти век, а сигурно така е и било, логично е да предположа, че в махала Цървена Ябълка са отглеждали пчели. Развивайки такива глупави логически връзки, другият вариант е, че в махала с име Червена Ябълка пчелите са били доста важни за опрашаване на овошките. Но какви са тези разсъждения … просто ми е интересно, когато открия оброк, посветен на по-различен светец от повечето от оброците на пролома – Св. Илия или Св. Спас и да помисля малко за хората от 1889-та година.

Картите показват, че оброкът в махалата се намира между двата кръста, които открих при тази разходка. Няма отбелязан този стар кръст, няма отбелязан по-малкия оброк от 1946-та година. Гледайки основата на кръста Св. Прокопий, не мога да не се зачудя, дали той не е преместен на това място от другото, отбелязаното на картите. Основата изглежда измазвана допълнително с цимент.

Докато разглеждах кръста, кучето замина и останах сам, но не за дълго, в края на рида, при следващия оброк ме чакаха нови приятели. Понеже махалата изглежаше обитавана, не се отклонявах да разглеждам къщите и да търся старите.

На север се вижда западната част на Мала Планина над Чибаовци, а зад нея и Понор.

Следващият оброк се намира в края на махалата, от западната страна. До стария кръст има изграден нов параклис, няколко постройки за събори и курбани, закрити и открити, навеси, пейки и голяма купчина гуми, сигурно поне 100 броя, натрупани край параклиса не знам за какви цели.

Хора нямаше, но от някъде се появиха дребни, гладни и слаби кученца, които с радост дойдоха при мен. След това се появи още едно и, въпреки, че беше едро, беше много страхливо и бързо избяга.

Въпреки, че на кръста липсват думи и цифри, името на параклиса би трябвало да означава, че и този кръст е на Св. Илия. Както споменавах горе, повечето кръстове са или Св. Илия или Св. Спас, затова ми е интересно, когато откривам други кръстове. Така в Бов има уникални кръстове – Св. 12 Апостола, Св. Николай Летни, Архангел Михаил. Без да разбирам изобщо от тази тема, просто ми е по-интересно да откривам оброци, които са по-различни.

Приятелите не ми даваха да снимам оброка, искаха или да ги галя или да ги нахраня, но имах възможност да предложа само първото.

От оброка махалата може да се напусне или на север или на юг, моята кола беше от юг. Отдалечавайки се от оброка, видях човек, идващ в моя посока. Реших да спра и да го видя. Когато беше близо и можах да го видя по-добре, малко се притесних. Човекът беше в разкъсани дрехи, но това е без значение, аз изглеждам като клошар, когато обикалям тук и ако някой ме види, сигурно също би се притеснил. По лицето му имаше кръв и рани, а в ръцете държеше някаква бутилка с ракия. Местният жител ме доближи, а аз се чудех дали ще ми се кара или ще ми каже нещо интересно, визията му беше малко плашеща. Но дядото просто искаше да пита кой съм и дали знам къде отивам. Разменихме по няколко думи и от него разбрах, че в махалата има само трима човека, които живеят постоянно. Тогава го питах какви са всичи тези коли, които съм видял, но той така и каза “коли има, но хора няма”. Срещата ми с дядото от Цървена Ябълка беше кратка и бързо се сбогувахме, но не и със кучета, които решиха да ме изпратят до следващата махала.

Черният път беше много в добро състояние, от тази страна на махалата някога също са добивали въглища, а сега извозват изсечената гора. Двете кучета от оброка бяха с мен, тичайки пред мен, изчезвайки в гората, само да ги видя след малко пак до мен. Те продължиха с мен надолу докато не чухме как лаят кучета от следващата махала, където вече беше тяхната територия, а приятелите от Цървена Ябълка знаеха, че трябва да се връщат.

Следващият пътепис:

от Искрец до Оброчните Места на Дреново

Предишният пътепис:

от Церово до Искрец през Зимевица и Добравица и обратно през Добърчин

Към другите пътеписи от Искърския Пролом!