Здравейте !

Това е страница с пейзажни снимки от България, направени от мен, Павел Пронин. Освен голяма колекция снимки от планините на България снимани в периода 2008-2023 г., тук ще намерите и туристически пътеписи от Искърското Дефиле – над 1400 км описани от мен маршрути и Оброчни Кръстове на селата от Искърския пролом. 

Защо обичам Искърското Дефиле? Защо навъртях повече от две хиляди километра по пътеките и черни пътища в района? Защо не спирам да се връщам до Батулия и да откривам все нови и нови стари пътеки, зарасли и забравени от времето? Може би в предишния ми живот бях овчар от Лакатник? Или поне бих помислил така, ако вярвах в подобни неща…

Високите планини, върховете на Рила и Пирин са ми интересни само от фотографска страна, не бих отишъл по тези места без фотоапарат, за разлика от селата, махалите, върховете, ливадите, реките и горите на Искърския Пролом, където редовно правя еднодневни 20-30 км преходи и които наистина мога да кажа, че обичам и където продължавам да се връщам…

Дали изобщо да издавам тези красиви непопулярни места или да запазая тези от тях, които открих само за себе си? Много от местата по дефилето са толкова малко описвани, че когато търсих в Гугл имена на повечето от махалите на Буковец, Церецел, Реброво и т.н., попадах само на 2-3 блога. Но за мен е интересно името на всяка една махала, носеща история, история, която едва ли има продължение, освен туристическо. Въпреки, че се намират близо до София и, разбира се, се посещават, но, за съжаление, не толкова много от пешеходни туристи . Селата и махалите по дефилето губят жителите и това е процесът, започнал с колективизацията, когато земята беше открадната от хората и засилил се драстично след това. Но на всякъде по света селата умират и България не е изключение. Обикалям по места, където не едно поколение се роди, живя и умря, ходя по вископланински ливади, където преди години на паша са излизали стотици животни, а сега расте само шипка, която събирам за чай. Минавам покрай разрушаващите се къщи, били дом за семейства, които са живяли по тези места един много труден, истински живот, за който аз нямам и капка представа.

Красотата на Искърското дефиле за мен е неразделна от тъгата, която усещам по тези места. Със сигурност въображението ми не е достатъчно да си представям как тези места изглеждаха преди 100 години, как покрай Оброчните Кръстове се събираха семейства. Сигурно тези хора, които оцеляваха по тези места, в села като Меча Поляна или махалите на Буковец, разпръснати на огромна планинска територия, биха ме гледали много странно, обикалящ с раничка туристическо по техните места, картографиращ Оброчни Кръстове. Може би биха ме нарекли “безделник” и сигурно биха били прави.

По време на Турското Робство селата трябваше да бъдат “купни” – тоест хората да живеят на едно място, за да могат по-лесно да бъдат събирани данъците и тези хора да бъдат контролирани. Но как животновъди да живеят в едно село? А животните? Всяко семейство имаше “държави” – колиби в планината, в които живееше временно и се грижеше за животните овчарят – обикновено бащата на семейството. След Освобождението всички тези овчарски колиби стават махали, когато хората отиват да живеят в тях, а не в центъра, когато турската власт вече не спъваше това естественно развитие. Това бяха годините на развитието на селата по пролома, натуралното им развитие – от Освобождението до Колективизацията, много малък период от история, но това е и периодът от който най-много се интересувам и по време на който местата се промениха. Преди Освобождението селата нямаха възможност за натурално развитие, а след Колективизацията дойде смърт на селата, от които те вече никога няма да се възстановят.

За пътеписите от селата на Искърския пролом, заповядайте на тази страница: https://pavelpronin.com/blog_za_iskarskoto_defile/