от Церово до Оброчните Места на Желен
разходка в Голема Планина от жп гара Церово – махала Църни Камик (Желен) – махала Падина (Желен) – махала Липовец (Желен) – махала Бърчевица (Желен) – Желенските гробище – местност Кръсто – махала Ореше (Желен) – Церово
Разстояние: 12 км
Денивелация: около 500 метра
Оброчни Кръстове : 5 (вижте картата)
Транспорт: БДЖ
Къс зимен маршрут из Голема Планина през Оброчните Места на село Желен. Обикновено не описвам такива къси разходки тук, но това беше първата ми обиколка на махалите на Желен, по време на която открих няколко нови Оброчни Кръста, така че тя заслужава отделен пътепис.
От ЖП Гара Церово поех на изток, първо през моста над река Исъкр, после през селото, след последните къщи на което, по западния склон на връх Църни Камик започва пътека, по която може да се стигне до едноименната махала на село Желен.
Пътеката е в добро състояние, като само в горната част преди махалата се минава през участък с много паднали борови дървета (2022-ра година), но това трябва да се очаква при повечето пътеки, които минават през умиращата Борова Гора в планините на пролома. От пътеката има гледка към следващата част на маршрута – през центъра на село Желен.
Както и от пътеката от Гара Бов за Църни Камик, така и по пътеката от Церово, от скалите край върха има гледка към Планина Понор, с върховете над Церово и Заселе – Грохотен, Егрека, Торсилова Могила, Каишов Връх, Була, Драгоданица и други. От лявата страна се вижда и Желенското Свлачище “Езерище”.
Някога от скалите южно, северно и западно от върха имаше много панорамни гледки, но залесената тук през втората половина на 20-ти век гора расте бързо и много от гледките вече са скрити, но пак няма да е за дълго – боровата гора умира.
Част от пътеката е затрупана с мъртва дървесина. Писах за проблемите на изкуственото залесяване с бор в пътеписа ми от Желен до Гара Лакатник през Издремец, но и тук ще цитирам малко информация, която беше интересна на мен.
В края на първата половина на 20-ти век иглолистните гори заемат 11.8% от залесената площ на страна и се срещат предимно в районите с надморска височина 1300-2200 м на Родопите, Рила и Пирин и по-малко в останалите планини. Вследствие на проведени мащабни залесявания за 55 години те се увеличават до 32 на сто. В периода 1945-1986 г. у нас са залесени почти 12 000 000 дка горски култури, предимно от иглолистни дървесни видове, изнесени извън естественния им ареал на разпространение. През 50-т години на 20-ти век специалистите от Франция, Италия, търсейки пътища за ускорено производство на дървесина, доказват, че иглолистните култури, създадени върху площи извън ареала на разпространението на съставящите ги видаве, по силата на “ефекта на изместването” през първите 25-40 г. имат изключително бърз разстеж и висока производителност.
Интересното в това залесяване е следното:
От екологична гледна точка горските култури са екосистеми, създадени при екстремни растежни условия. В тях сукцесионните процеси протичат изключително бързо – 35-40 годишните вече са достигнали кулминацията на прираста и започва процесът на разпадане на екосистемата. През последните години (данните са от 2016-та г.) съхненето на иглолистните култури засегна 150 000 – 200 000 дка.
В нашата страна на основата на досегашните проучвания и наблюдения знаем, че короядите нанасят най-големи повреди на боровите и смърчовите гори. За да се намалява числеността на корояда, правлината лесовъдска практика е да се изваждат от насаждението прясноповалните дървета от бял бор и дърветата с короядните петна. Размножил се масово в тези места, насекомният вредител може да образува масови короядни петна и да причинява изсъхването на белоборовите дървета в тях.
(вестник Българска Гора, 12 март 2016) (pdf)
След участъка с мъртвата гора има разклонение за махала Църни Камик (Черни Камък). Тази махала е едно изключение сред махалите на Искърския Пролом и за мястото може да се намери информация в интернет при търсене на “Сдружение Тринога”.
Сдружение “Тринога” съществува в село Желен като общност със семейни ценности.
Посетителят в “Тринога” се регистрира и става член-гостенин на сдружението и част от семейството. Той участва в живота на общността с доброволен труд, материален принос или дарения – според възможностите си.
Основна част от дейността си сдружение “Тринога” развива в двата си центъра в село Желен, в близост до град Своге. (източник)
Аз, обаче, не се отклонявам до обитавани места и вместо да продължа през тази част на махалата, през която бих могъл да стигна до махала Липовец, продължавам по пътя нагоре – към върха.
От сдружението цитирано горе правят залесяване на голите склонове над махалата, успоредно с това върви и извозване на мъртвата дървесина. Дали все още здравата част на гората при върха може да бъде спасена – ще видя по време на следващите ми разходки тук.
Махала Църни Камик, с гледка към Желенското свлачище “Езерище”.
Източно от върха, по рида посока връх Зорилица минава границата на землища на Бов и Желен. Така къщата на долната снимка е към землището на Бов, но интересното тук не е това, а че за 5-те години след като последно минах по този път, когато продължавах за Реброво през Кръстец, това място стана обитавано. Рядко се случва по тези места да възникне нов живот, обикновено откривам некролози на къщите, където преди съм срещал хора, а тук е обратното.
Продължавайки по рида на изток, вече съм в следващата махала на Желен, която би трябвало да се казва Падина, или е част от по-голямата махала Липовец. Северно от тези къщи е Бовската махала Стръмол.
Рядко може да се види толкова добре запазен “скелет” на старите постройки.
Както и в повечето села по пролома, така и тук, началото на 1940-те беше върхът на развитието на селата, през 1941-ва година в селото имаше 1255 жители, а след големите промени – през 1965-та година – 858 човека и 1985-та – 340 човека. Сега в селото има 206 регистрирани жители.
Оброчното място на Мария Магдалена е част от два други пътеписа през тези места. Кръстът се намира на кръстопът – от тук може да се продължи за Желенската махала Добров Требеж, за Лесковдол през връх Зорилица, за центъра за Желен, но аз първо завивам на запад, все едно обратно, но по пътя за махала Липовец, до която бих могъл да стигна и от пътеката от Церово, но ще го направя заобиколно.
Освен обитаваната част, в махала Липовец има и стари къщи, част от които е изоставена, но някои все пак стоят заключени и изглеждат здрави.
Интересът ми към махала Липовец беше поради информацията за Оброчно Място над махалата, която получих наскоро в един планинарски форум.
Оброчното Място се вижда отдалече – намира се сред китка от вековни дървета. Състои от един голям оброчен кръст от 1920-те години, висок около 160 см, както и два малки кръста от бигор, които първо дори не съм забелязал.
Двата малки кръста се намират източно от големия им брат. Най-старите кръстове, за които знам – са от бигор. Това, за мен, означава, че това Оброчно Място е поне от средата на 19-ти век, както и кръстовете.
Точно до Кръстовете. от северната страна имаше дърво, което сигурно беше на повече от 150 години, но е паднало, но на север, не на юг, иначе щеше да счупи тези културно-историческите паметници.
Личи се, че Оброчното Място се поддържа. От западната страна на кръста се личи информация с имената на хората, които са поръчали и поддържали Оброка, но не успях да разбера на кой светец е това място.
След като се отклоних до Оброчното Място на махала Липовец, трябваше да се върна обратно към кръстовището при Оброчището Мария Магдалена и да поема по пътя за централната – историческата махала на Желен.
Пътят минава през махала Бърчевица, в която живеят хора.
Поради това, че до централната махала на село Желен има асфалтов път от Своге, в селото, до старите къщи има и вили, строени през 1980-те години.
Чешма в махала Бърчевица, изградена от Софийската Окръжна П. (?) Комисия Водоносн.(-абдителна?) Служба – 1932-ра година.
Пътят от махала Бърчевица за централната махала се разклонява на много места, повечето пътища водят към сечища, има и такива, по които може да се стигне до Горския Разсадник при връх Шуша (изоставен), до Лесковдол, връх Издремец, и т.н. На около 200 метра след чешмата видях следващто Оброчно Място на Желен – Свети Никола Летни.
Този крът е в същия стил както и Оброчището от махала Липовец и от Бов, Лесковдол и Церово от 1920-те години. Тук информацията – думите и цифрите се личат добре, както и годината – 1923-та.
След Обрчното място започва това, което някога беше купното село Желен, а сега може да се каже, че е централната махала. Разрасло се до голямо село на западен склон на Голема Планина след Освобождението, през селото има много пътеки и пътища, които водят към жп спирка Желен, Церово, Своге, Редина и т.н. Моята цел беше да не излизам на асфалтовия път, така че поех по черен път, който ме изведе на централните (ако не и единствените) Желенски Гробища.
В селото живеят хора, така че това място не е както гробищата на село Манастирище в планина Понор, които са изоставени. Все пак направих няколко снимки, защото тук има кръстове от камък от края на 19-ти и началото на 20-ти век.
Освен гробищните кръстове, тук има и още едно Оброчно Място. Намира се до църквата, която е построена през 1924-та година. Това означава, че кръстът е по-стар, сигурно от последните години на 19-ти век. Оброкът е на Света Богородица.
Църква от 1924-та година.
След гробището на Желен стигнах до последното за деня Оброчно Място.
В книгата за селата на Искърския Пролом, Любомир Динев през 1943-та година е писал следното за Желен
“Кога е възникнало селото не е известно. Ако се съди по запазената средновековна черква “Св. Кирикъ”, трябва да се предполага, че тук е имало поселищен живот още преди турското господство. Събраното село преди Освобождението е било в местността “селото” (Кръсто), а по цялото землище са били пръснати кошарите и държавите. Турците са задължавали населението да живее в купното село, но въпреки това известни са някои случаи на отделяне от селото още преди Освобождението. След Освобождението процесът на пръскането напредвал доста бързо и днес (1943-та година) от старото село са останали само 10 къщи и споменът за някогашното събрано село. Цялата страна над десния бряг на Искъра и съществуващите тераси благоприятсвуват извънредно много пръснатия начин на жвиеене”.
Така сега се намирах точно до историческата – някога “купна” част на селото – в местност Кръсто, а Оброчното място е от още преди Освобождението. Най-старият от тритте кръста трябва да е е северният – от бигор.
В средата е най-новият кръст, а от дясната страна – южната е кръстът, който аз бих отнесъл към 1890-те – 1910-те години.
Оброчното място е на Свети Илия и Оброкът се поддържа. Намира се на голяма поляна, до вековно дърво и мястото освен, че панорамно, също така се вижда и от върховете на планина Понор.
От оброчното място може да се стигне до ЖП спирка Желен, на юго-запад, но аз продължих през селото на северо-запад, обратно в Церово.
Последната част е край реката, което е нещо по-различно в сравнение с повечето ми разходки по тези места.
Предишният пътепис:
от Елисейна до Гара Бов през Злидол, Еленов Дол и Бовска Габровница