от Оселна до връх Щадимо и назад
кръгова разходка в Ржана Планина – село Оселна – на юг по течението на река Ръжанска през селото – Пънобърдски дол – Лесков Преслоп – връх Щадимо – местност Фунията – местност Говедарника – местност Сребърното Торище – връх Нирски Камък – местност Гергов Преслоп – заслон при връх Чуклата (Могилата) – местност Равния Път – връх Дева Могила – село Оселна
Разстояние: 25 км
Денивелация: около 1500 метра
Оброчни Кръстове : 6 (вижте карта)
Транспорт: БДЖ
Ржана Планина е най-малко проучената от мен планина на Искърския Пролом и не е случайно. Имах толкова да проучвам в по-близката до София част на Искърския Пролом, че участъка след Оплетня съм го оставял за този период в моя живот, когато идеите ми за нови маршрути в Голема, Мала и Понор планини ще свършат. Гледал съм към планината от любимия Врачански Балкан много години, но преди тази разходка съм се качвал само до връх Козница от Осеновлак(г).
Маршрутът може да започне от ЖП спирка Оселна, но този път бях с кола и по тази причина разходката започна в самото село, където паркирах до селските гробища при църква Свети Дух, в двора на която има Оброчен Кръст (който съм снимал в края на разходката). Надморската височина както при ЖП спирката, така и в началото на селото е около 300 метра.
Село Оселна не е типичен представител на село от Искърския Пролом, първо – то е долинно село, почти изцяло разположено край река Ръжанска, в долината й между два рида на Ржана Планина. В това отношение напомня селата от Стара Планина, като, например, добре известно планинско село Рибарица. Казвам това защото това го прави по-различно от популярните Искърскодефиленски села като Заселе, Лакатник, Бов и т.н. – които имат център и много махали из землищата си. От първите къщи на селото до последната обитавана къща извървях малко над 4 км край реката. Почти през цялото време, освен последния километър и половина се върви по асфалт, но селото е спокойно, така че беше учудващо приятно.
На долната снимка е детска градина на Оселна, която, до колкото разбирам, към началото на 2020-те работи (като филиал на градината в Зверино).
Оброчните Кръстове на селото, задължителната (ако понякога и направо основната) част на моите разходки, в Оселна са точно до пътя и съм сигурен, че съм поднимнал някои от тях. Първият беше в частен имот и е пазен от лаещо куче.
Къща, която едва ли остава без внимание от всеки, който за пръв път минава през селото. Странно ми е в Българско село да слагаш портрети на хора, пряко свързани с убийство на Българското село.
Беше първият топъл пролетен ден, един от първите дни на март и собствениците на къщите грижливо работеха в градините си. Този ден можеше да се види, че Оселна, в сравнение с повечето други села от Пролома, е едно живо село с доста сериозно за тези места население.
Така към началото на 2020-те години в селото има регистрирани 380 човека, а преди сто години в селото имаше малко над 600 човека. Такъв малък спад е рядкост за Дефилето, но селото се намира в ниското, няма отдалечени махали които някога са били населени а сега са празни (както в повечето други села), а и най-важното – почти през цялото село има асфалт – пътят се поддържа, така че достъп до всяка къща е лесен.
Още един крайпътен Оброчен Кръст от маршрута.
Оброкът е на Св. Богородица, годината не е известна, но кръстът изглежда съвременен, като най-вероятно старо Оброчно Място е с подновен кръст. Странното тук е това, че на кръста пише “Уброк”, а не “Оброк”.
Следващият къст на Оплетня, който видях този ден, е на Свети Лука.
Докато вървях през Оселна, на 3 или 4 места (сега не мога да се сетя) видях любопитни за мен съоръжения. Край едно от тях спрях от любопитство и точно по това време един от жителите на селото идваше към уреда с голям мръсен килим. Както и предполагах, мястото се оказа Валявица – селска пералня. Няколко седмици след тази разходка видях подобна Валявица и в съседното село Злидол, където такава има само една, но в Оселна са повече и се използват и през 2020-те години. Чиста и студена вода от река Ръжанска се отклонява в тръби към Валявицата, минава през по-широка вертикална част с конусовидно стесняване (фуния) в ниската част, излива се в дупка, където килими или дрехи се върят като в центрофуга. Истинска селска пералня. Докато говорих с местния жител, килимът му се изпра и той го извади с голяма пръчка.
Беше 4-ти март, а зима 2020-2021 беше доста топла за това време на годината (в началото на януари обикалях без яке над Реброво, в средата на февруари пак на около +15 градуса над Заселе). По тази причина този ден усещах аромата на цъфнала джанка и някои други плодни дървета. Тогава с човека от селото до валявицата обсъдихме странната зима и той ми е казал, че за всичките му години не е виждал джанка да цъфти толкова рано и каза, че ако ще има студове “ще останем без ракия”. Разбира се, няколко седмици след това имаше сериозни студове и снеговалежи. След това в края на септември, моите дървета в Голема и Понор планини, от които предишните години съм брал ябълки и круши, нямаха никакви плодове.
Последният крайпътен Оброчен Кръст на Оселна трудно се личи от пътя и доближих Оброчното Място само защото видях счупено от буря вековно дърво. До дървото има дървен кръст, но, за разлика от дървените кръстове от Реброво и Луково, този е по-голям и приличаше на дървените кръстове от Редина.
Изоставих черния път край река Ръжанска, защото планът ми беше да се кача до рида при върховете Градо и Щадимо – през местност Лесков Преслоп. Това е седловина на границата на землищата на села Еленов Дол и Оселна, на общините Своге и Мездра, така и на област София и Враца (Оселна е към Област Враца). Черният път по който завих на запад минава край Пънобърдски дол и след малко над два километра и половина след Дървения Кръст се стига до Лесков Преслоп, а преди това се минава край една от малкото отдалечени Оселски колиби в местност Плато.
От тази къща, която изглежда поддържана, се вижда село Оселна в ниското, както и Врачанския Балкан.
Лесков Преслоп и връх Градо. От тук на север може да стигне до Злидол, а на запад – до Еленов Дол (а след това и до Гара Бов).
Моята цел е връх Щадимо. Висок само 1549 метра, изкачването на този връх от ниското – от река Искър и началото на село Оселна е с около 1250 метра положителна денивелация (реката е на 280 метра н.в.).
Край черния път има история от различни периоди, както и много зидове от старите овчарски колиби.
Сред китки вековни дървета, като прасе, търсещо трюфели, аз търсих Оброчни Кръстове. Но такива по тези места не успях да открия. Картите показват, че тези, по-високите части над Оселна не са били дом на големи махали, само на овчарски колиби, така че е напълно възможно тези вековни дървета никога да не са били съседи на каменните кръстове, които толкова исках да открия.
Връх Щадимо преди последното изкачване.
Връх Щадимо, гледка към връх Козница. Беше напълно възможно да стигна и до връх Козница – първенеца на Ржана Планина, но тази разходка и без това беше прекалено планинска – нямаше старите махали, а само празни планински гледки…
…, така че след връх Щадимо завих на изток – посока другия рид на Ржана Планина, от другата страна на Ръжанска река и село Оселна.
Когато вече бях на рида посока връх Нирски Камък, чух как шуми моторна резачка някъде в ниското.
Някъде в района на връх Нирски Камък един местен жител се готвеше за студените дни, запасявайки се с дърва. Беше прекалено учуден да ме види, а в първи моменти и доста притеснен – защото беше помислил, че може би идвам с проверка. Успокоих човека, но той пък ме изненада с информация за това, че ловджии от селото бяха видяли мечка с малко меченце преди няколко дена точно край пътя, по който минах току що. Когато обясних на местния жител за моята разходка, той ме гледаше наистина странно и не разбираше, защо го правя. Това не ми е за пръв път, само възрастните овчари разбират ме, когато им разказвам за разходките, защото те прекарваха дни по високите части на планините до техните села, а младите местни жители вече много по-рядко познават и обикалят из земите на техните роднини.
Гледка към Врачанския Балкан.
Зверино.
Още едно “Оброчно място” край пътя, но без оброци. Ако бях в Мала Планина над Искрец, такова място – китка с вековни дървета едва ли щеше да няма кръст от средата на 19-ти век.
Слизането към Оселна на места беше доста стръмно, но с хубава гледка на север.
Колиба източно от Оселна, в местност Гергов Преслоп. От тук след 600 метра на север, при ловния заслон, има черен път (на запад), по който може да бързо да се стигне до Оселна, но аз исках да продължа на север по рида посока Зверино.
В местност Лебетанка, юго-източно от Ловния Заслон, видях още един Оброчен Кръст. Намира се на могила на метри от самотна къща.
Поглед от Оброчното място на изток, към две къщи на Оселна в местност Братилища. Тези две къщи са обитавани, а горе-долу където е границата между осветената от слънцето част на планината и тази в сянката, минава и границата на землищата на Зверино (слънчевата част) и Оселна.
Ловният заслон южно от връх Чуклата. Поддържан и се личи, че използван редовно от местните ловджии.
След ловния заслон пътят продължава на север по рида между Оселна и Зверино.
В местност Равния път има още една Оселска отдалечена колиба, мини-махала, състояща от една изоставена къща.
Изкачих връх Дева Могила, защото исках да видя дали на върха няма Оброчен кръст (такъв не видях). Поглед към моя маршрут от този ден.
След връх Дева Могила бих могъл да стигна и до Зверино, където на ЖП гара влакове до София са по-редовни (бързите влакове през Пролома спират на гара Зверино и гара Своге), но понеже бях с кола, моят маршрут беше на запад, към Оселна.
Както споменах в началото на пътеписа, в село Оселна, до църква Свети Дух и селските гробища има още един Оброчен Кръст.
Този ден нямах късмет да го разгледам, защото Кръстът беше скрит зад различни дъски и строителни материали. Но от това, което успях да видя, мился, че това е най-старият Оброчен Кръст от Оселна който видях този ден.
Този маршрут беше планиран да минава не през селото, а да завива на запад малко след църквата и да изкачва рида западно от селото, посока Злидол през местност Бачово и връх Гърбасица. Но когато вървях през Оселна, реших, че искам да я разгледам и така минах през цялото село, за което не съжалявам, защото това всъщност беше най-интересната част. Както се вижда по този пътепис, който е много къс по моите стандарти и е без историческа информация, маршрутът беше прекалено планински и с много малко от това, което обичам в Искърския Пролом – историята, която има на всяка крачка. Дали ще са римски пътища, зарасли овчарски пътеки, изоставени махали или Оброчни Кръстове – обичам да откривам нещо, което не съм виждал. Едва ли някога пак ще се върна точно в тази част на пролома при село Оселна и Ржана Планина, но със сигурност трябва да проуча тази планина при село Игнатицата и махалите на селото, в които има доста какво да се види.
от Искрец до махалите в Мала Планина и Братьов Камик
от Церово до Каишов връх през Викалото