от Завидовци до Войнишката Махала и Бърдо
разходка в планина Понор – махала Цъфтитрън (Завидовци) – връх Купеница – Спасова Махала (Манастирище) – хижа Родни Балкани – гробище на Войнишката Махала – Стаменова Махала (Манастирище) – Пиронкова падина – махала Бърдо (Брезе) – махала Цъфтитрън (Завидовци).
Разстояние: 15 км
Денивелация: около 750 метра
Оброчни Кръстове : 7 (вижте картата) + изоставено гробище
Транспорт: кола
Пътеписът е от 2022-ра година, а през 2024-та записах това видео, където минавам част от същите места:
Пътепис 2022:
Когато не съм в планина, мисля за планина. Мисля за махалите, които още не съм видял, Оброчни кръстове, които не съм открил, стари пътеки, които може би още са проходими. Но също така мисля и за моите разходки, а някои моменти остават в главата постоянно. Понякога тези моменти са от първите разходки след дълго прекъсване (месец-два-три), понякога причините са неизвестни за мен. Така разходката ми през село Манастирище в планина Понор от зима 2018 е в главата ми вече 4 години. Правя нещо и се сещам за момента, когато открих гробището на Раетска Махала, вървя някъде и пред очите ми е къща от същата махала, в която открих различни интересни неща. Готвя и се сещам как пробивах път през млада борова гора слизайки към бившето училище на Войнишка махала.
След онази разходка не съм се връщал в тази част на планина Понор, която беше дом на село Манастирище, чак до пролетта на 2022-ра година. Този път поех от старото изоставено ТКЗС в село Завидовци при махала с чудесно име “Църфтитрън”.
Първата ми цел беше махалата на Манастирище на рида при връх Купеница – Спасова Махала.
Всяка малка махала има свое име, в повечето случаи малките махали са обединени в една по-голяма. Така всичките махали в източната част на това планинско село се обединяват с едно име – Войнишка Махала, а махалите в западната част – с име Раетска (това е записано в документа от преброяването на населението от 1934-ва година и е най-сигурният източник за правилното име на махалата, изписвана и като Раецка и Рашка и Раешка). Раетската махала е проучвана от мен преди, дойде ред на Войнишката (Войничката), въпреки, че съм минавал през нея 2 пъти на слизане, нямах време да й отделя внимание, което заслужава. Моят път от Цъфтитрън се оказа пътека, която в един момент изчезна, озовах се сред умряла борова гора край стълбовете за пренос на елетроенергия за махалата, в която никой не живее.
Беше зима, така че по пътища имаше сняг и само един път беше със следи на минала по него кола – най-вероятно на ловджии. Край пътя, на едно дърво имаше табела за хижа “Родни Балкани”, бившето училище на Войнишката махала в селото. Историята на сградата като хижа беше много къса.
Връх Куленица привлече вниманието ми с интересни камъни, които пазят история на тези места от преди да същестува село Манастирище.
Стигнах до махала Спасова (Спасовци) и първата къща, която ме посрещна беше най-дълго обитаваната къща на махалата. Последният жител на това планинско място почина през 2010-те години. Съседната (на рида на запад) махала Раетска е напълно изоставена, както и махалата на Брезе – Бърдо на рида източно от тази махала. В село Манастирище има живот само в къщите, които са западно от Раетската махала, до главния път от София през Петрохан, малко след Бучин Проход.
Имотът е такъв, все едно стопанинът му излезе на паша с животните си, забравяйки да затвори вратите.
Над мивката до входа към дома – Гагарин и Терешкова, както и снимки на ловджии. Космонавтите – мъж и жена, така и ловджиите – мъж (с куче) и жена.
Вътре – стените черни, но зад свалените картини се вижда истинският им цвят.
На масата – семеен портрет, покрит с найлон, колкото да се опази от влагата от течащия покрив.
Гледам горната снимка и се чудя… дядото на снимката, не прилича ли прекалено много на дядото от картината, която намерих в съседната махала Бърдо на Брезе преди няколко години? От тази махала до Бърдо някога е имало пряка пътека, на изток през дерето… Дали е един и същ човек? Или просто това е типичен “Бай Дядо” от онова време?
На стена до леглото – няколко картини. Сред тях пейзаж на Шишкин, който аз имам както картина при включването на моя компютър – а до Шишкин – снимка от Мальовица, връх на който съм нощувал, както и място на което бях само 1 ден преди тази разходка. Странно съвпадение.
Иска ми се да мисля, че бих могъл да живея тук, но истината е, че нямаше да се справя, тук живееха значително по-силни хора.
Пътят за останалата част на Войнишка Махала и училището минава край следващите къщи на Спасова Махала, някои здрави, някои не толкова.
Въпреки, че в селото и махалата няма постоянно живущи хора, все пак някои къщи се поддържат и се обитават поне сезонно.
На това място мога да цитирам статистика на населението на село Манастирще от Освобождението до Колективизацията и след това.
372 човека през 1881-ва година
491 човека през 1920-та година
680 човека през 1941-ва, последвано от едно от най-големите спадове от всичките села в селищната област на Искърския Пролом – 101 човек през 1965-та, 58 през 1972-ра и 25 човека през 1985. Отнемането на земите от хората наистина уби това село, чак такава миграция за толкова кратък срок…
Освен стари къщи, в тази махала има чудесна и здрава сграда на 2 етажа + таванско помещение, която не е изоставена.
Тази част на махалата има 12 постройки – обори и къщи.
Сега вървях със щеки, раница, gps устройство, чувствах се като планинар…
…. а преди 80 години от тази къща децата са отивали по следващата част на маршрута до училището на махалата.
От тук има само около 1 км до училището, но все пак това е планински километър и през зима, ако има виелица, този километър не е лесен.
В повечето къщи на село Манастирище животът е спрял в началото на 1990-те.
Най-северната къща от малката махала е със срутен покрив и не позволява проучване.
Стигнах до училището на махалата по пътя, който децата от Спасова махала са използвали всеки ден. Построено е на голяма поляна, на място с достъп от всичките съседни малки махали в тази част на Манастирище. Когато населението на селата намаля драстично, след колективизацията и одържавяване на земята, хората са напуснали тези села, без да се връщат. Това бяха 1950-те години. След това училището сигурно е работило още до края на 1960-те, а след това беше закрито.
Сградата намери нов живот като хижа “Родни Балкани”, но този период беше много къс. Сега сградата се разрушава и дори реших да не влизам вътре. Четири години преди тази разходка вече съм бил вътре и съм снимал сградата. От тогава до този ден, освен, че повече керемиди са паднали от покрива, на прозореца се появи нов некролог.
В двора на училището има два Оброчни Кръста. Като единият е истинският Оброк – намира се западно от сградата и е станал част от дувара.
От източната страна има думи, но никак не е ясно какво пише. Годината не е известна, но би трябвало да е от средата на 19-ти век. (добавено през 2024-та година: кръстът е от 1820-та! най-старият кръст, с потвърдена дата, който съм виждал! годината е изписана в основата)
Южно от училището има още един кръст, но знам, че той е докаран на това място от друго сравнително наскоро. Някой иманяр, обаче, не е знаел, че това не е историческото място на кръста и е копал до него… доста се е потрудил, дупката не е малка. Може би този кръст е докаран тук от Оброчното Място на рида северно от махалата, където преди имаше кръст, а сега липсва? Не знам.
Източно от училището има още една под-махала на Войнишката.
Здравите къщи бяха заключени, другите срутени и само една беше със свободен достъп.
В нея направо можеше да се нощува.
Вестник от 2ри май 2000 г.
Планът ми да проуча западната част на махала Войнишка се обърка, когато след училището забравих, че трябваше да поема по черния път на северо-запад, а не на север, както продължих. Късно се сетих и реших да пробвам да продължа за махалата по зарасл път от местност Зъбера, който също би трябвало да ме изведе към тази част на махалата.
Оказа се, че моето объркване не беше грешка, а късмет. По горния път открих второто гробище на село Манастирище -това на Войнишката Махала. Да кажа, че бях изненадан е да не кажа нищо.
Редовно спомням как открих гробището на махала Раетска, така ще помня как намерих и това място.
Не мога да кажа със сигурност кога е погребан последният човек на това гробище, не успях да видя паметници по-нови от 1960-те години, но жители тук имаше и след това които може би са били погребвани вече в гробища в селата в по-ниското – в Брезе, Завидовци, Искрец…
Както и гробището на Раетска махала, така и тук има паметници от камък от различни периоди, дори от края на 19-ти век.
Както и на Раетското гробище, така и тук има много кръстове едно към едно в стила с Оброчните Кръстове.
Най-вероятно са работа на майсторите от село Гинци, чиито кръстове все още украсяват мъртвите махали в планините край пролома.
Какво е писал Любомир Динев в книгата си за селата от Искърския Пролом от 1943?
“Кога е станало възникването на селото не е известно. В началото на 19-ти век (около 1825 г.) с. Манастирище е било събрано село състоящо от 8 къщи в северния край на така наречената Войничка Махала. Днес на това място има само училищна ливада и чешма и никакви следи от старото събрано село. От съществуващи днес (1943-та) две големи селски махали – Войничка и Раетска, а и от онова което се помни, става ясно, че една част от селяните били привилигировани, като били освободени от данъци, но е трябвало да изпращат войници, а другата част е била непривилигирована. Тъй като турците искали да отделят едните от другите, те задължили раетците да се заселят в куп на друго място в селското землище. Новото село било построено около 1870 година при сегашното селско училище в Раетската махала. Въ това село те са били принудени от турците да живеят през лятото, а през зимата всички са живеели по своите пояти. След Освобождението събраното село се пръснало и по такъв начин се поставили основите на днешното напълно пръснато колибарско село.
Така, ако Раетската махала наистина е по-нова от Войнишката, така и това гробище трябва да е по-старо от другото, а оброкът при училището на Войнишката махала – по стар от двата Оброка при училището на Раетска Махала.
1917-та година.
След гробището поех към западната част на махалата, където пак има хубаи постройки. Както и гробището, така и Войнишката махала подготвиха изненади за мен. Войнишката махала много се отличава от съседната Раетска, в която няма такива къщи.
В махалата има и нов Оброчен Кръст, висок поне 2 метра и направен от дърво.
Личи се, че къщите в тази част на махалата се поддържат и, дори никой да не живее тук постоянно, все пак селото не е забравено.
Връщайки се обратно през махалата се отбих до единствената стара къща, която видях.
Топъл зимен ден и от всики дупки в покрива тече вода.
Снимам тези стари къщи, защото не им остават много години.
Вече знам за много такива къщи, които са се разрушили само през последните 6 години, откакто обикалям тук.
Връщах се от махалата по същия път, по който стигнах до нея от гробищата. Вървейки по пътя надолу не съм видял другата тайна на тази махала, но когато се изкачвах – видях я! Оброчен Кръст!
Скрил се край пътя, този кръст почти не се личи дори през зима. Скрит в по-голямата си част под почвата,той все пак успя да ме информира за това, че е посветен на Света Параскева, което го прави единственият Оброчен Кръст от над 230 които съм открил, посветен на този светец.
Кръстът е в стила на подобни Оброчища от края на 19-ти – първото десетилетие на 20-ти век. (добавено през 2024-та: кръстът е от 1894-та година).
След оброчното място стигнах до пътя, който сега свързва Раетската и Войнишката махали. Преди години, когато по тези места са живяли 680 човека, разбира се, имаше много пътеки и други пътища – но всичко е зарасло. Дори склоновете на върховете Попова Могила и Белия Камък са непроходими, а бяха голи пасища.
Моята идея за деня беше да стигна до махала Бърдо на Брезе пряко на изток – без да се качвам до високата част на планината при върхове Белия Камък и Попова Могила. От горе пътят ми изглеждаше сравнително лесен, но това не беше така. Да, преди 50 години, дори без пътка, от тук до Бърдо се върви лесно – по открито, по склона на планината, през пасища. Сега, обаче, всичко е зарасло – младата борова гора е толкова гъста и плътна, че се минава много трудно!
Посока Пиронкова Падина имаше нещо като пътека, поне така ми се стори. След това, обаче, трябваше да въря само по посока – на изток. Трябваше да мина през 3 дерета – нагоре, надолу, и пак нагоре и надолу. Западните склонове бяха без сняг – а източните със. По източните следвах следите на сърните и глиганите, а на няколко места минах и край вълчи следи.
След тертото дере вече бях в землището на Бърдо, защото тук-там започнаха дувари, стотици метри от страхотни дувари от камъни, както и стари – вековни дървета.
Някога тези южни склонове на запад от сегашната (празна и разрушена и изоствена) махала Бърдо бяха големи пасища. Дуварите издават старите имоти.
Следвайки дуварите на зараслите пасища стигнах и до най-западната запазена къща на Бърдо, трудната част беше зад мен.
За махала Бърдо имам голям пътепис, където има снимки на повечето къщи от махалата. Махалата, както и следващата част на маршрута са в землището на село Брезе.
Този път минах транзитно през тази част на Брезе, без да се отбивам дори до чудесното Оброчно Място с тритте кръста, чакаше ме връщане до Цъфтитрън по рила през Момина Могила.
Реших да не проучвам махалите на рида южно от Бърдо, просто, защото нямах време. Слънцето се скриваше зад хоризонта, така че множеството къщи в тази, непроучената, част на Брезе ще са за друга разходка (добавено 2024: открих 2 кръста в махалите на Брезе). Тоест както беше с Войнишката махала – слизах през нея 2 пъти без да й отделя внимание, а този ден открих нови Оброчни Кръстове, както и старото гробище. Така и тук, този ден слезнах в ниското без да обърна внимание на махалите, но следващия път ще ги проуча.
Също така в тази част на планина Понор искам да мина пряко от Раетската махала до Войнишката, но не по черния път или по билото, а пряко през дерета, от училището на едната махала до училището на другата.
Предишният пътепис:
от Елисейна до Гара Бов през Злидол, Еленов Дол и Бовска Габровница