Оброци и Оброчни Кръстове на Искърското Дефиле

На тази карта (в карти Гугл) може да видите Оброци и Оброчни Кръстове, които съм открил по селата, махалите, горите и върховете на Искърско Дефиле. Търсенето на Кръстове започна случайно, когато, след като обиколих много места от Пролома, разбрах, че съм видял и снимал доста кръстове, без дори да знам защо са слагани. Най-много от тях съм открил по време на преходите ми по пролома случайно, има и такива, които намерих благодарение на карти. Оброчни места, отбелязани от мен са 247, оброчните кръстове са повече. Разликата идва от това, че на някои Оброчни Места има традиция за подновяване на кръстове и така може да се видят един, два или дори три кръста един до друг.

Интересът ми към Оброците не е религиозен. За мен те представляват традиции на поколенията, на жителите на тези места – места, които аз толкова обичам и където много обикалям. Оброците са алтернатива на параклиси, църкви и манастири за бедните хора в тази част на България, които нямаха възможност за повече. За мен пък са значително по-интересни от цървите и манастирите – оброците са сред природа, в планината, сред която са живяли и са се трудили хора и са били част от природата. Има кръстове, които са произведение на изкуство и за мен са паметници – исторически и културни. Други кръстове са скромни, някои – просто от две парчета дърво или от парче камък с криво издълбан кръст. 

Посветени на различни Светци, край тези Оброци се събираха хора от махалите на събори и курбани на определени църковни празници, а край някои Кръстове тези традиции все още са живи. Оброците и Оброчни кръстове могат да бъдат на отделни семейства, родове или дори на цяла махала или село. На събора на село, на курбан при оброка се готви, убива се животно и, въпреки, че сега не се нарича Жертвоприношение, някога е било точно това. Традицията на слагане на Оброчни паметници е на стотици години и не са свързани само с една религия, били с различни форми, не кръстове, от времената на церимониални жертвоприношения. 

Сега за мен оброците са по-скоро символ на това, че празните махали на Искърския Пролом някога са били обитавани от хора, живяли труден живот в планината и зависещи от природата и животните. Има описания на събори, в които се споменават големи количества заклани животни за събора на село, по едно на всяка къща, къщи, които сега са празни.

На картата към всеки Оброк на картата има описание и снимка.

Долу може да видите всичките кръстове, подредени по населени места. За сега не всеки кръст има отделна страница. Селата Владо Тричков и Томпсън не са включени в галерията, защото те са създадени от махалите на селата Церецел, Реброво и Луково и кръстове, които са били към тези села са в съответствените галерии. Землището на село Искрец е асболютен лидер по количество кръстове – за сега съм открил 29, следвани от селата Церецел (23 бр.) и Бов (21 бр.). 

Описани с отделна страница са всички кръстове на села Бов (21), Добърчин (7), Церецел (23), Завидовци (2), Церово (4), гр.Своге (6), Чибаовци (4), Царичина (6), Заноге (3), Манастирище (6) и Искрец (29).