от Гара Бов до Своге през Вазова Екопътека и Каишов Връх
22 км разходка в Понор Планина от ЖП гара на село Гара Бов – махала Скакля – Вазова Екопътека и водопад Скакля – село Заселе – връх Булова Глава – местност Заногата – местност Церовски Ливади – Каишов Връх – седловина с двата оброка между Добърчин и Церово – махала Горна Милетковица (Добърчин) – махала Домишлярете (Своге) – ЖП гара Своге
Снимките са направени с телефон. GPS трак също е записан с телефон.
Маршрут за GPS
Разстояние: 22 км
Денивелация: 1100 метра
Изоставени Махали със стари къщи: Да (над Своге, втората половина от маршрута)
Обитавани Махали: Да (Заселе, Своге)
Оброчни Кръстове : 5 + 2 в махалите на Добърчин Лилашковци и Бърдото + 2 оброка в Добърчин при Почивната Станция + 1 в махала Цървеняне на Церово
Транспорт: БДЖ
Искърският Пролом има, може би, два най-популярни маршрута: това е изкачване до хижа Тръстеная през Лакатник от Гара Лакатник и пътека край водпада Скакля от Гара Бов до село Заселе. Първата е популярна най-вече заради маршрута Ком-Емине, а втората стана много популярна заради изградената екопътека – Вазова Екопътека. Тези два маршрута са красиви, но Искърското Дефиле пази толкова тайни, красиви гледки, скали, върхове и стари махали, че тези два маршурта са като капка в морето на красотата, която има по тези места.
Така този маршрут започва с Вазова Екопътека, но продължава чак до Своге, минавайки през още много красиви места в Понор Планина и най-вече землището на село Заселе, някога много голямо, сега предимно концентрирано в централната махала (където свършва еко-пътеката). Като цяло, за мен тази екопътека е просто начало за следващите места и приключения, така че, когато минавам по нея го правя транзитно, колкото да стигна до “платото” на тази част на Понор Планина и село Заселе. От Заселе може да се продължи до Брезе, Добравица или Искрец през невероятната красота на върхове Сърбеница, Препасница, скалите Стола (Столо, Трона), Крета и т.н. Да се стигне до Лакатник през изоставените махали на Заноге, от Заселката махала Коколан (от която останаха само зидове на къщите) или пък през безкрайните пасища с понори на Понор Планина и така чак до Петроханския проход (маршрут, който е труден от гледна точка на транспорта до/от прохода).
Гледайки снимките ми, които правя с телефон по време на моите преходи из Искърския Пролом, виждам, че дори нямам сникми от екопътеката, която за пръв път съм посетил през 2008ма година и още тогава се влюбих в тази част на България. Снимки от тази екопътека може да видите в пътеписа ми в блога – Вазова Екопътека.
Маршрутът тръгва от ЖП гара на Гара Бов, минава през река Искър и продължава за малко край пътя София – Мездра (където, о чудо, има тротоар зад мантинела, нещо доста неочаквано), отклонявайки се за махала Скакля. Екопътеката е на запад, а на север започва другата, непопулярната част на маршрута, която всъщност е черен път и също стига до центъра на сегашното село Заселе, но не край реката и водопада, а по един по-заобиколен маршрут, от където има страхотни гледки и който излиза при старото изоставено ТКЗС на селото (което пази един полуразрушен Оброчен Кръст), по този маршрут може да се отбие и до скалите Злио Камик. Описвал съм тези места в другия пътепис.
Екопътеката край реката бързо извежда към селото, което се намира на около 900 метра надморска височина и от което има страхотни гледки към пролома и махала Скакля, оставащо в ниското, в летните месеци в реката и водопада може да няма почти никаква вода, но на пролет тук е много пълноводно и свежо.
Вазова Екопътека е едно от малкото места по пролома, където могат да се видят туристи дори през делнични дни, а село Заселе все още има постоянно живущи хора. Това село, разбира се, не е такова, каквото беше някога – голямо с безброй малки махали от землището на Церово до землището на Заноге, сега обитавана е предимно централната част на селото и махала Селище. Това е така благодарение на асфалтовия път, който свързва селата в Понор Планина с останалия свят, започващ от Церово (и който трябваше да бъде асфалтиран до Брезе, но от Зимевица до Брезе пътят е черен и походящ за вело-разходка). В селото дори има три места за нощувка! Нов хотел (няколко етажен, стърчащ напълно неорганично сред едноетажни къщурки), комплекс с бунгала и още един хотелски комплекс с няколко големи къщи, направени в стар стил. Аз, разбира се, никога не съм спал в селото и едва ли това ще се случи някой ден (освен, ако не се преместя да живея тук) , за сега моят избор е любимият връх Була, където съм нощувал както през зима, така и през лято.
В землището на Заселе има няколко Оброчни Кръста, а по-точно 9, но те остават встрани от този маршрут, но част от тях могат да се видят на картата ми с Оброци и Оброчни Кръстове (информацията ми за 9 Оброка е от цитираната от мен в текста книга (отваря се в pdf) за история за Заселе, но аз лично не съм открил всичките 9). Така, оброци има в южната част на селото в махала Селище, един оброк до ТКЗС, странни кръстове (по-скоро не оброчни, а гробищни) до кметството/пощата на селото в частен имот (при бунгалата), както и голямо оброчно място на северо-запад от центъра на селото, в малка горичка, където има един по-нов бетонен кръст, а край него парчета на още 6-7 стари кръста. Има, обаче, един оброк на Заселе, който може да се види и по този маршрут – намира са на връх Булова Глава, различен от съседния връх Була.
Ще цитирам следните редове от Историческото минало на село Заселе на Илия Гьошев, краткото описание на история на Заселе, което прочетох с голямо удоволствие и препоръчвам на всички, които се интересуват от история на Искърския Пролом – на всичките двама или трима, които четат този пътепис. Става въпрос за един от Оброците, не този от снимките долу, а друг, но дава представа за това, какво се е случало край тези “Бранища” (дума, използвана от Заселци за Оброците) едно време:
“Оброкът Гергьов /Гергев/ се поддържа от всички родове на селото.
Посветен е на Св.Георги Победоносец и се чества на 6 май. Това е
местния празник на Заселе .Спомням си, че като ученик в първи
прогимназиален клас и аз с моите родители отидох на този оброк. Без да
ме кара някой, на простряната на поляната в две редици трапеза,
преброих наредените печени агнета, цедила със сирене и погачи-изкарах
ги 128 агнета, толкова цедила сирене и погачи. Което говори, че тогава в
селото е имало 128 домакинства.”
Връх Булова Глава се намира на юг от селото, по маршрута за Своге/Церово през планината. На най-високата точка на върха през 1926 година беше сложен Оброчен кръст “Света Неделя”.
За съжаление, горната част, част с кръста, липсва. Този оброк (“Подарък от Цветко”) е от 1920 те години, което означава, че той би трябвало да е същият, както оброците от Бов от същия период. Тогава, през 20те години, кръстове в тази част на пролома са имали един и същ стил, сигурно изработени от един майстор.
Същите кръстове, но здрави, има на отсрещния “бряг” на река Искър, при Бов, това са Оброк 12 Апостола, Св. Дух, оброк при ферма Чемерник, в махала Кръст и един от двата оброка Св. Св. Кирил и Методи, които има на картата ми.
Не съм учуден, че този кръст е счупен точно в тази част, зашото кръстове от този стил имат един “врат”, “шия” или как да ги нарека, които са най-уязвимата част на паметника. Надявам се само, че това се случи не в следствие на някаква човекша дейност… За почти 100 години, по кръста добре се личат думите и цифрите – Спомен от Света Неделя – 1926 г.
На долната снимка, от ляво, е този връх – Булова Глава, който пази стария счупен оброчен кръст. А в дясната част на снимката, в сянката на дървото е един от поседните овчари на Заселе, който ме е виждал не веднъж по неговите родни места. И макар че през последните, може би 70 години туристи са нещо нормално както по всички Български панини, така и по тези места, ще цитирам от книгата “Из историческото минало на село Заселе”, този път в контекста на моите над хиляда навъртяни километри по махалите и горите на пролома и моето чудене, дали щях да съм добре дошъл тук в начало на 20ти – края на 19ти век, когато хората тук се трудеха от зори до здрач и за такива като мен тук нямаше място:
“Вазов описва една
хумористична случка за високата бдителност на жителите на с. Заселе за
опазване на околната среда и богатствата в земите на селото. Сега
признателните потомци са изградили от изворите на р.Скакля до селото
през скалите, където е преминавал Вазов, хубава туристическа
пешеходна пътека, която се нарича Вазовата пътека. Случката с
недоразумението, в което е попаднал поетът, се е случила в един
прекрасен пролетен ден, в който той се разхождал по ливадите под
селото в местността Гюлемо и вдъхновен от музата, си записвал нещо в
тетрадката. Сигурно е нахвърлял идеи, породени от красивата природна
гледка на р. Искър, жп линията край реката и накацалите по склоновете
къщурки на околните села – Бов, Желен и Лакатник. Местни хора
забелязали, че из землището им се движи чернокапец – т.е. непознат
човек, облечен в черен костюм и с бомбе на главата – градско облекло,
предизвикващо почуда сред селяните. Съгледвачите го взели за иманяр и
бързо донесли на заселския кмет Гелко Коларов, че в района на водопада
са видели непознат човек, облечен в чуждоземни дрехи , който сигурно
е иманяр и търси Вълчановото съкровище и най-важното, че гази тревата
по ливадите. Кметът разпоредил на селския пъдар да доведе в общината
нарушителя. Пъдарят изпълнява веднага нареждането на кмета. Докарва
поета в общината и кметът му задава куп въпроси – кой е, от къде е ,
какво търси тук и какъв е? Иван Вазов се легитимирал и започнал да
обяснява на кмета, че е писател и поет, че дошъл в този красив край, за да
напише нещо за хубавата му природа и трудолюбивите заселци. Но
кметът е неграмотен и малко разбира от поезия и проза, и от това, което
му обяснява Вазов. Кметът бързо отговаря на народния поет:”Поет-моет, аз съм на Заселе кмет. За това, къде газиш тревата ще платиш глоба
от един грош!” и нарежда на бирника да му отреже квитанция за глобата.
Вазов плаща глобата и се подписва на квитанцията, но кметът няма вяра
в подписа и го накарва да сложи палеца за по-сигурно”
Така че дължа не един грош на община Своге за нагазената трева по ливадите край пролома!
Някога, преди колективизацията и изграждане на ТКЗС в Заселе и голямото ТКЗС Балкан в съседното Зимевица, когато по тези земи са живяли стотици, хиляди хора, пасищата тук са били заети от безбройни животни. От Заселе, чак до Петрохан и Гинци – всичко тук са пасища и ливади. Все още могат да се срещнат стада животни край Заселе, но вече значително по-малки. Оброците на селото пък помнят за събори и курбани на махалите, когато са били убивани по над 100 животни (агнета) – толкова много хора са живяли по тези приказно красиви, но трудни за живот места. Опитвам се да си представя, какъв беше животът тук преди стотина години. Сега достъпът до селото е лесен – дори зимата асфалтовият път се чисти и с кола може да се стигне почти до връх Булова Глава (а по-точно малко преди върха, до хотелския комплекс). А преди? Всичко това беше само за местните жители, които са избрали тези места за красив, но много труден живот. След 1944 година селото и съседните села получиха електричество и нов път (строителство на който започна още през 1920-те), но цената беше твърде голяма – колективизацията, убила предишния живот завинаги. На тази страница : bashtina.org има доста информация за история на това красиво село през различните периоди на историята на България (пак цитирам описание от горната страница).
“На 28 август 1957 г.се създаде ТКЗС-то, което хората приеха с
неохота. В поземления фонд на стопанството бяха внесени 1360 дка
обработваема орна земя и 3600 дка ливади. За лично ползване на всяко
домакинство от членовете кооператори бяха оставени по 5 дка ниви и
ливади, 5 овце майки с приплодите им, по една дойна крава с теле, по две
кози, прасе и неограничен брой кокошки, зайци, пчелни семейства и др.
Хората със сълзи на очи се разделяха със своите хубави животни.”
За тези неща споменавам във всичките ми пътеписи, защото всичките минават или започват в селата, минават по празните пасища и край изоставените оброци. Статистиката говори по-добре, от каквото и да напиша друго – начало на 1940те- село Заселе – над 1300 жители, начално училище със 180 деца… 1987 година – 307 човека. (и вече само 127 през 2015).
Свързано със снимки на няколкото крави и техния овчар, ще си позволя пак да цитирам от историята на Заселе:
“Основни пасища са по
Билото, Кайшовия връх, Булският плат, Заногата, Фущел, Булова глава,
Чуките и други пасищни могили, по които са пасли ежегодно по 3000-
4000 овце, до 1000 кози, над 1000 глави едър рогат добитък, коне,
магарета и т.н. Добро условие за живот тук е и наличието на многото
бистроструйни планински извори.”
Аз не познавам тези места такива, каквито те са били преди 1944та, между 44-та и 89та, а само такива, каквито ги знаем през 21ви век. Не мога и да си представям тези места, пълни с живот. Сега идвам тук да съм далече от всички, да съм сам сред любимата природа. Да спя на връх Була, да преминава край пролома преходи от по 20-30 км, по време на които не срещам почти никой, освен в най-ниските махали и при гарите.
На долната снимка е Връх Драгоданица, под върха има извор, който е начало на реката, която след селото се превръща в голямата забележителност на това място – водопад Скакля. Драгоданица е един от тритте приятеля над Заселе на любимата ми част на Понор Планина – другите два са Була и Каишов Връх.
Пътят, започващ в Заселе и минаващ край Булова Глава, може да изведе до Церово, до Своге, до Добърчин, до Меча Поляна, до Искрец и до Свидня. Също така пътят завива на запад към най-красивата част на Понор Планина – платото над скалните венци с Була от изток и Столо от запад. Мисля, че пътят за Була е римски, каквито има в тази част на планината, но не съм сигурен.
За този маршрут, обаче, часта на планината с Була, Драгоданица и т.н. остава встрани. Въпреки, че нищо не пречи и Була, и Каишов Връх, и Торсилова Могила да се видят за един маршрут. Аз не ги посетих в рамките на един ден заради съседството им – а значи почти еднакви гледки. Предпочитам да разделям такива съседни места за различни маршрути и комбинация Була – Торсилова Могила е по-подходяща, от колкото Була – Каишов връх. Ако не се изкачва Була, тогава се върви по равен път на юг и се стига до каптаж край Церовските Ливади, все още землище на Заселе.
Церовските Ливади е една равна местност между върхове Каишов връх и Була. От ливадите има пътека и за двата върха, като пътеката за Була минава през единственото нескалисто място в иначе непроходимия скален венец, които са толкова характерни за тази част на планината и, с прекъсвания, заобикалят цялата високата част на планината над села Меча Поляна, Добравица, Зимевица и Заселе. На долната снимка е пътят на запад за Меча Поляна.
А тук се вижда пътят на изток за Церово (както и отсрещния “бряг” с Бов, но за гледките най-добре да се изчака до Каишов връх, от където се вижда голяма част от красотата на пролома).
Скален венец, характерен за тази част на Понор Планина – централното карстово плато, оградено от Була, Драгоданица, Сърбеница, Лупова Глава (Столо), Крета, Препасница, Баин Венец и други. Проучване на това плато може да започне най-лесно от Заселе, Зимевица или Добравица и да се направи хубава обиколка за един ден. Другият вариант, е маршрут Брезе – Гара Бов (или Церово или дори Гара Лакатник) през това плато, съкратен вариант е Искрец – Церово (или пак гара Бов или гара Лакатник) през Сърбеница и Крета.
Пътят извежда към понор, разделящ върхове Торсилова Могила от запад и Каишов връх от изток. Черният път свършва и до върховете няма пътеки, почти никой не ходи по тези места, така че се върви пряко нагоре.
Каишов връх първо посреща с бетонен резервоар, използван при проучване на находища на полезни изкопаеми в тази част на планината. Точно такива резервоари има по права линия на северо-изток от Каишов връх – на връх Билото над Церово и край връх Колибището при Бов, където имаше няколко мини.
Каишов връх е и границата на землищата на Заселе и Церово. Гледка от Каишов връх е страхотна, подобна на гледката от моя любимец Була. Какво се вижда от тук? От север на юго-изток….. Врачанския Балкан и селата до него като Миланово, по-близо са Заноге и връх Косовица (с оброк), Лакатнишки Скали, Заселе, Лакатник, Гара Бов…
…върховете Яворец, Колибището, Гарван…
…Издремец, Чукава, Козница.
Може би любимите ми места в България.
От Каишов връх може да се продължи до връх Торсилова Могила, слизайки обратно, на запад, като от върха се вижда останалата част от красотата на Понор Планина, включително дялът “Манастирище”. На изток пък се слиза до пътя, който продължава до Церово по няколко маршрута. От върха няма пътеки, склоновете са голи (освен малката борова горичка точно до върха от юг), така че може да се продължи без пътека надолу към седловината, разделяща Добърчин и Церово, вместо да се слиза на изток за да се стигне до заобиколния черен път.
На седловината чакат любимите ми 2 оброка от Искърския Пролом. Може би твърде много използвам дума “любим” в този пътепис, но това е така, само защото този маршрут…. ми е наистина сред любимите.
Двата оброка всъщност се намират много близо до махалите на Добърчин, а от другата страна са махалите на Церово, тоест оброците не са на някакво диво и далечно място, но слизайки от горе, от върховете, без да знам за съседните махали при първото ми ходене тук, бях много изненадан от тези два паметника на културно и историческо наследие. Южният кръст е гигант, какивто почти няма на други места. Северният е по-скромен и, за съжаление, с едно счупено рамо. По кръстове липсват думи или цифри, а по-точно те вече не се личат, но кръстовете не са забравени и се поддържат. Териториално те би трябвало да са към Добърчинските махали. Двата оброка са и добър ориентир, те се намират на седловина, от която може да се слезне до “цивилизацията” на изток и на запад, до Церово или до Искрец (през Добърчин). Моят маршрут продължава на юг, към Свидня и Своге.
След кръстовете започва по-скучната част на прехода, но така и трябва да бъде, след красотата на Каишов връх е приятно да се скриеш в гората по пътя към махалите на Своге и Свидня. На долната снимка се виждат върхове Торсилова Могила и Каишов връх.
Черният път се разклонява и по него може да се стигне до гара Своге по 2 основни маршрута – край връх Грохотен, или през махала Домишлярете. Маршрутът с Грохотен е описан в друг пътепис, така че тук се минава през Домишлярете, където чакат последните 2 Оброчни кръста за деня.
Винаги се изненадвам приятно, когато срещам овчари с малки стада по тези вече забравени места. За съжаление, такива гледки вече стават рядкост тук, колкото и невероятно щеше да звучи, ако бяха го чули местните жители преди 100 години. Места, които обикалям отскоро, се променят, а къщи, в които знам, че са живяли хора дори преди 5 години, вече са разбити и празни.
Махала Домишлярете посреща с типични изоставени къщи, но колкото по-ниско се спускам, толкова повече живот има.
В махалата има 2 Оброка, първият се поддържа и се намира на метри от обитавни къщи.
Вторият е на разклона на два черни пътя и мястото никак не е оброчно. Край кръста има контейнер за боклук и място, което някога сигуно е било важно за махалите наблизо, вече не е такова. Край оброка има навес и място за почивка.
След оброка пътят върви през борова гора и така до квартала Старо Село на град Своге, а от там и до гарата. Последната част на маршрута е по асфалт.
Този пътепис може и да прилича много на маршрута от Своге до Гара Бов през Грохотен, Була и Заселе, но всъщност препоркиването му е по малко от 20-25% – при седловината с оброците над Добърчин, през село Заселе и последната малка част до гара Бов. Тези два маршрута, в различни комбинации са наистина любимите ми и се връщам редовно по тези места, всеки път откривайки нещо ново за себе си.
По социалните мрежи и планинарски групи могат да се видят много снимки от Вазова Екопътека, но много от тези хора не подозират, какво богатство ги чака, ако продължат към високата част на Понор Планина след пътеката. Сещам се за един коментар, отговор на въпрос в планинарска група за маршрути за туристи от Вазова Екопътека до Своге, който беше в стила “трябва да слезеш до Церово по асфалтов път и от там по шосето до Своге”. Надяам се, че с моите пътеписи ще покажа на тези 5-6 човека, може би малко повече, които ще прочетат това, че варианти за маршрути по искърския пролом са безкрайни, въпреки, че не искам да срещам туристи по моите маршрути, а само местните овчари или последните жители на далечните махали, които да ми разкажат нещо за тяхната част на Искърския Пролом.