от Искрец до Своге през Добърчин, Церово и Желен
20 км разходка от санаториума в Исрекц – махали на Добърчин – Лилашковци – Бърдарете – Бърдото – местност Заногата – махала Цървеняне на Церово – кариерата на Церово – село Церово – махалите на Желен – Ореше – Ливада – Шумни Дол – Езерище – жп гара Своге
Снимките са направени с телефон. GPS трак също е записан с телефон.
Маршрут за GPS
Разстояние: 20 км
Денивелация: 700 метра
Изоставени Махали със стари къщи: Да
Обитавани Махали: Да
Оброчни Кръстове : 6 + 1 при махала Камико + 2 в махала Величковци
Особености: втората половина от разходката е почти по равно през вилни зони на Желен
Транспорт: БДЖ + маршрутка от Своге до Искрец
Село Добърчин се намира по южните и юго-източните склонове на планина Понор под връх Торсилова Могила, над селата Свидня и Искрец. Махалите на селото не стигат до река Искрецка, при реката вече са махалите на Искрец и Свидня. До махалите на Добърчин има два основни най-бързи начина на стигане – единият е по асфалтов път и стига чак до около 800 метра в махала Величковци, до старото училище, после превърнато в почивна станция. В тази почивна база има два оброка, но те са зад ограда на която пише “забранен достъп за външни лица” и вътре има няколко табели на по 30 години, повтарящи забраната за влизане. От края на асфалтовия път може да се стигне и до другите махали, може да се стигне до рида между Торсилова Могила и Грохотен, може да се слезне до Свидня и Своге. Пътят до оброците и почивната станция е по асфалт, край него къщите все още са населени… това остава правилотото за Искърския пролом през 21ви век – където има асфалт, има живот. Със сигурност местата като Добърчин, Добравица, дори Огоя и Ябланица нямаше да са обитавани, ако към тях нямаше асфалтов път в нормално състояние. Този асфалтов път, обаче, нито е интересен, нито приятен, нито пък безопасен – в обитаваните махали има доста свободно пуснати кучета, които пазят територията.
Другият начин на стигане до махалите на Добърчин от Искрец е край санаториума за белодробни болести. До него се стига с маршрутка от Своге. Този санаториум е основан през 1908 от Цар Фердинанд I, по чийто указ са търсили място с подходящи условия за лекуване на белодробни болести, оказа се, че долината при Искрец е с много подходящи условия за това. Дали това остава истина и сега, 110+ години по-късно? Санаториумът работи, гората над него все още не е станала жертва на съвремената законна и незаконна сеч, нещо, което със сигурност би променило въздуха в санаториума. Не знам дали може да се мине през него пеша, но от двете му страни има заобиколни пътища. Струва ми се, че санаториумът зае мястото, където преди 100 години минаваше главният път за Добърчин. Аз тръгнах по източния път, край реката, който (пътят) започва край обитавани къщи с няколко много агресивни, но вързани, кучета. След около два километра бях над санаториума, на главния път, който е свързан с римския път за село Меча Поляна. Планът ми беше да проуча това заличено село, вече махала на Добърчин. Времето беше променливо и започваше да вали, така че се наложи промяна на маршрута. Не исках да ходя по откритата Понор Планина по време на дъжд и гръм с мълнии, така че завих към махалите на Добърчин с идея да слезна до Церово през рида между върхове Торсилова Могила и Върха, който разделя Церово и Добърчин.
Учудващо, махалите на Добърчин по западния склон на рида, на юг под връх Торсилова Могила са обитавани. Чува се лай на кучета, камбанките от стада овце и кози. За разлика от многото изоставени махали, това беше приятно разнообразие.
Все пак, разбира се, повечето къщи са отдавна изоставени.
Първата махала по пътя беше Лилашковци. Земите и животните на хората тук са били ТКЗСирани след Деветосептемврийския преврат и първите къщи на махалата всъщност са точно ТКЗС, разрушаващо се (не съм го снимал). От него на запад, северо-запад продължава пътят за Меча Поляна, а на северо-изток започва пътека за Торсилова Могила.
Следващата махала е Бърдарете, а на границата на двете махали е първият Оброк за тази разходка.
Намира се на един от завоите, на поляна, която изглежда, че е частен имот, има полу-разрушена ограда.
Кръстът е на Св. Богородица и липсва на старите карти. Оброкът е сложен на съвременен постамент и от това възниква въпрос, дали този Оброк е бил сложен тук още през 1950-те (на оброка се личи дата 1955 или 1953 година) или е преместен тук от друго място.
Кръстът е скромен, малък, без допълнителни “фалоси” или “букели”, типичен за 50-те години, когато вече не са правили красивите кръстове, каквито бяха през 19ти век. От западната част оброкът прилична на два кръста от Церецел – Св.Димитър и Св.Симеон, които също са от 50те години на 20ти век, но, за разлика от другите два, на този от изток има рисунка.
Колкото по-нагоре се качвах, толкова повече изоставени къщи имаше по пътя ми. Но, за разлика от някои махали като Бърдо на Брезе или безбройните къщи на Церецел, тук много от старите постройки все пак стояха заключени. Със срутени покриви, но заключени. Така стигнах до следващото ТЗКС на Добърчин, а точно до него – Оброчен Кръст. Снимката на разрушената сграда от един период и наклонен, почти паднал кръст от съвсем различно време символизира ситуацията по тези земи. Разруши се животът от едно време (преди 1944та), но и новият не се задържа за дълго, само разрушавайки предишния.
Ето и статистика на населението на това умирщо, не казвам умрялото, заради многото обитавани къщи край асфалтовия път в по-ниското, село:
1893-та година: 412 човека (в 45 къщи). 1934-та година, в селото, състоящо от 11 махали живееха 593 човека в 92 домакинства и в землището на селото имаше 97 постройки. През 1946 година – 651 човек. 1956 – 592 и вече след колективизацията – 319 през 1965-та. Сега – около 40 човека са регистрирани в това село, към което, през 1986-та беше добавено село Меча Поляна, като махала.
Този оброк, за разлика от предишния, е от 19ти век и е от съвсем различна изработка. С букели (леко счупени) и се личи, колко здраво е направен. Дори така наклонен, той е здрав.
Не знам на кой Светец са сложили този кръст, но виждам думи “____ Петко” (сигурно имената на човека, поръчал този оброк и цифри 1880 долу в дясно. От лявата страна също има цифри, приличат на 1890.
Следващата махала по пътя е Бърдото, но тя остава встрани от пътя, който продължава към рида, който разделя Добърчин и Церово.
Последните къщи край пътя са отделени в махала Кьосевци, а точно над махалата се намират любимите ми Оброчни кръстове. Те се намират по маршрута от Своге до Бов през Каишов Връх и Була, един маршрут, който харесвам и от това не малко пъти съм минавал край тях. При това ходене за пръв път на това място срещнах стадо кози с куче овчар, което се оплаши от мен и изгони стадото по черния път посока Заселе. Сигурно преди 50 години по тези пасища и ливади нямаше място за такива като мен, обикалящи за удоволствие, всичко беше заето от стада животни и техните пазачи. Како ли пък беше преди 100 години…
Въпреки, че на двата Оброка не се личат цифри или думи, на една от картите кръстовете са отбелязани като “Св. Богородица”. Южният кръст е единственият от този вид, който съм виждал. Едър, висок, с къси “рамене”, той се различава доста от всички други по пролома. Мястото също е много приятно, кръстовете гледат на запад към планина Манастирище и склонове на Понор Планина над Искрец, а на север са голите склонове на Торсилова Могила и Каишов Връх до които се върви точно напред и на север, без пътека, а от там се слиза до Заселе, може се посещение на любимия ми връх Була.
Моят път продължава на севро-изток и се разклонява за Церово на изток над махала Цървеняне. Изоставена, махалата е учудващо запазена, поне в сравнение с някои от високо разположените забравени и разрушаващите се махали по пролома на река Искър. Тази махала е всъщност първата махала на село Церово, тук са се заселили първите жители в тази част на пролома, които са дошли от село Раниславци.
Рядко обикалям по Искърския пролом когато гората вече е зелена, повечето ми разходка са от късна есен или ранна пролет – март и началото на април.
Махалата е много малка и компакта, с къщи от двете страни на пътя.
На половин километър след последната къща на махалата има поддържан Оброчен Кръст. Край него има място за събор, по който се личи, че тук все още се събират хора, сигурно същите хора, които сложиха табелата с името на махалата.
На крътса не се личат нито цифри нито букви.
Край черния път от махалата до Церово има още няколко къщи, в местностите Чичеро и Селището. Някои от къщите изглеждат все още обитавани.
Слизайки до реката, приток на река Искър, черният път се разклонява и на север – севро-изток започва изкачване към другите махали на Церово – Крещица и Камико, където има Оброчен Кръст.
Моят маршрут продължава на изток, към селото, но не през кариерата, а над нея. Природата тук е ужасна, все едно от пост-апокалиптичен филм. Въпреки, че кариерата е затворена и официално не функционира като таква, приодата има още доста работа да върне това, което й принадлежи.
Над кариерата има пътека, минаваща над стръмните склонове.
Но тя е по-приятна за ходене в сравнение с черния път в ниското, където старата кариера е превърната в сметище.
Пътеката стига до селото и от нейния край има по-малко от един километър през селото до ЖП гара Церово. Но така разходката ми се ставаше много къса – само 11-12 км, въпреки, че с няколко интересни оброка и приятни стари махали. Времето се оправи, така че реших да тръгна или за Бов край реката (от изток) или за Желен. Понеже пътят до Бов беше по-къс, реших да тръгна до Своге през махалите на Желен край реката, от източната страна, разбира се (от запад е шосето). Никога не съм планирал да минавам по този равен път, но и тази част се оказа приятна разходка, много по-различна от другите ми от пролома. Всъщност това е сигурно първото ми ходене по Искърския Пролом, където вървях толкова много край реката.
Притеснен от вилните зони на Луково и Реброво, където съм срещал глутници от по 5-7 кучета, които, след като вадих гранулите ставаха приятели, но преди това не винаги ме посрещаха добре, мислех за вилните зони на Желен край реката като едно място, където никъде няма да ходя точно поради кучетата. Оказа се, обаче, че тези махали, през които минавах, бяха учудващо спокойни.
Минах повече от три километра през махалите на Желен край река Искър, но срещнах само няколко човека. Преди махала Езерище, под Желенското Свлачище открих последния за деня Оброк.
Оброкът е на Св. Кирик и Юлита и изглежда сравнително нов, в сравнение с другите Оброци, които намирам по пролома, повечето от 19ти век. Оброкът се намира близо до разрушен манастир. Следва махала Езерище, която се намира точно под Желенското Свлачище и не спира да ме учудва изборът на хората да направят вили и къщи на такова място. Свлачището все още е активно.
Следват още няколко не много приятни километра до гара Своге, реката се преминава по въжен мост и после се върви през индустриалната част на града, с изоставени постройки, стари складове и малки сметища, използвани от някои местни да изхвърлят не само боклук… Нахраних майката с каквото имах, пуснах сигнал до съответствените организации, които биха могли да помогнат, но едва ли тези кученца са имали дълъг и спокоен живот, защото таква картина, за съжаление, е нещо стандартно край вилните зони.
Има причина разходките ми да са горе по високите части, беше някакво разнообразие да вървя край реката, но, разбира се, най-красивото е горе, над пролома.