от Искрец до Церово през Сърбеница
22 км разходка по Искърския Пролом и Понор Планина от Искрец през махала Пърдиина и Кукерова – скален венец Кукера с гледка към Добравица – връх Чепърна над Меча Поляна – връх Крета – връх Сърбеница – връх Драгоданица – връх Билото – махала Шушек (към Церово) – махала Камико (към Церово) – гара Церово.
Снимките са направени с телефон. GPS трак също е записан с телефон.
Маршрут за GPS
Разстояние: 22 км
Денивелация: 1262 метра
Изоставени Махали със стари къщи: Да (най-интересната – Кукерова Махала)
Обитавани Махали: Да (да, при Церово – махала Камико)
Опасни Кучета: ДА !!! (Най-лошата ми среща от всичките ми разходки по пролома – махала Камико над Церово!) (допълнение 2020 – вече ги няма)
Дружелюбни Кучета: Да
Оброчни Кръстове : 4
Особености: Много злобни кучета в края на маршурта при махала Камико над Церово, препоръчвам заобикаляне на махалата! (бяха през 2017г.)
Транспорт: БДЖ + маршрутка Своге-Искрец
Този преход, макар че по-къс в километри от повечето ми разходки по пролома, е един от по-дългите по време заради прекалено много красиви места, където трябва да седнеш и да се насладиш на гледката. Маршрутът минава през най-красивата част на Понор Планина и след високата част на планината може да се слезе към Гара Бов по Вазова Екопътека или за Церово през връх Билото и махала Шушек. Но да описвам тази част като най-красивата не е правилно. В планина Понор няма некрасиви. Както винаги, Искърското Дефиле предлага много варианти за един преход.
Маршрутът започва от гара Своге, от която трябва да се побърза до автогара Своге, където, по-малко от 10 минути след пристигане на влака, чака маршрутка за Искрец.
След удобството на влака винаги ми е неприятно да ползвам друг превоз, но няма начин. Слизам в центъра на Искрец, от където има много пътеки/черни пътища нагоре към Понор Планина. Аз тръгвам нагоре към Пърдиина махала по пътека през борова гора, край Войнишкия паметник.
Пърдиина махала може да се похвали с цели три страхотни стари Оброка, от най-красивите, с много интрересна изработка. Като цяло южният и западният склон на Понор Планина, където са разположени Брезе, Добърчин (правилно Загъжене), Искрец и Добравица са много богати на запазени стари Оброчни Кръстове. Първият Оброк на маршурта е на разклона на две пътеки за Пърдиина махала.
Оброкът е от далечната 188_(1?) година.
На метри от него, посока запад, към пътека за края на Искрец има и още един Оброчен Кръст. Пак с букели, много харесвам как са ги изработвали по този начин.
Оброкът, или “Оброчище” е от 1915 година и се казва Св. Панъталей. До него има и параклис – Св. Пантелеймон.
Продължавайки нагоре, през Пърдиина Махала, край последните къщи от източната страна на пътя, на само 600-700 метра от другите Оброци има и още един Оброк. Ако чета правилно, пише, че този Кръст е от 1865 година.
Под цифрите е дума “Поп”, а под тази дума сигурно е името му, но аз сигурно не го разбирам правилно, защото виждам “Уоетоне Петропрец”… Както и на други кръстове от този период, аз не мога да разбера написаното по никакъв начин.
Следва ходене по черен път, между махалите, разклоняващ се в различни посоки и изровен от джипове. Не бих казвал и дума, ако джипове и подобни превозни средства по планините бяха на живущите тук, но нагоре няма обитавани махали и коловозите и развалени пейзажи са направени от ловджии и подобни “планинари”. Следва чудесната Кукерова Махала, намираща се на метри от скален венец Кукера, от където има чудесна гледка. Вече съм в чудесното планинско село Загъжене. Повече за селото и историята на това място съм писал в другия пътепис за тези места.
Хора, които са живяли по тези места и са живяли бедно и скромо, занимавайки се животновъдство, но са избрали невероятно място за техния дом.
Намиращ се доста в началото на прехода, този скален венец е прекалено красив за да не спра до него за първата непланирана почивка на деня. Обикновено по преходите имам 1, максимум 2 места където да седна, да се събуя, да почина и да се насладя на гледката, но този ден спирах толкова много, че спрях да броя. Дори не се качих на връх Була, защото бях толкова задоволен от красотата този ден.
От Скалния Венец Кукера започва и пътека за другите махали на Добравица, както и за водопада Добравишката скакля и пещера до него. Обиколката на Добравица от Искрец, с посещение на Кукера, водопада, пещерата, Стола, оброците в района е също добър маршрут, започващ по същия начин както този, но отиващ към борова гора на снимката долу. Отсреща, зад тази част на Понор Планина и Добравица се вижда планина Манастирище – дом на едноименното село и махал Бърдо, на Брезе. Виждат се върхове Кукла, Градо, Белия Камък...
Колкото по-високо се качвах, толкова повече спирах за да се наслаждавам на тази красота.
Сядайки за пореден път, малко след като седнах усетих движение зад мен. Раницата ми разглеждаха две слаби кученца, дошли не се знае от къде. Може би са от махалите на Добравица, но какво ли правят толкова далече от хора? Не бяха овчарски кучета, нямаше и стада никъде наоколо. Беше много горещо, аз носих гранули, но никъде наоколо нямаше вода за да им дам, а нямаше и в какво да им сипя моята.
Дадох им от гранулите, оставякйи малко в торбата, за всеки случай, защото нося гранули не само да храня хубавите кучета по Дефилето, но и да се пазя от лошите.
Исках да им дам колкото повече гранули, но знаех, че на такива слаби кучета това няма да е добре, да хапнат толкова много наведнъж. Дадох им достатъчно, а те решиха да тръгнат след мен. Това е лошото в храненето на кучета по такива места, те искат да те следват и да ти се отблагодарят. Но не ми трябваше това, аз вървях далече, по-далече от колкто те биха могли да представят, така че след връх Чепърна трябваше да се направя на лош и да хвърлям камъни в тяхна посока, да избягат за тяхното добро, а не да ходят след мен с пълни коремчета по жега без никаква вода за няколко часа.
От Чепърна имаше видимост към Стола над Добравица, както и основното било на Стара Планина с връх, ако не бъркам, Ком.
От връх Чепърна има гледка и на изток, със заличеното село Меча Поляна, едно село, гушнато от склонове на Понор Планина с дълга история, приключила преди години, както и на много места по пролома. Под връх Торсилова Могила, по западния й склон добре се личи Римски Път, прокаран през Понор Планина толкова отдавна, когато тези места изглеждаха много по-различно и когато хората тук не са обикаляли за удоволствие.
На юг се вижда връх Церия и Витоша, а зад Витоша и Рила.
Тук пак трябваше да остана за почивка. Това беше поредното място със страхотна панорамна гледка. Ранна пролет и голи дървета са хубави за намиране на оброци и стари къщи, иначе скрити в зелена гора, но специално за тези красоти е по-добре да се видят, когато гората е зелена или шарена, есенна.
Изоставеното село Меча Поляна от много години не е село, беше превърнато в махала към Добърчин, но и това няма значение, защото, както и безбройните други невероятни места по пролома, и това село/махала е мъртво.
Освен забравената махала, край връх Чепърна някога имаше крепост, но от нея няма и следа. След върха маршрутът тръгва към високите части на Понор Планина и върховете й. Първият за изкачване е връх Крета, висок само 1441метра.
Понор е една много странна и по-различна планина, част от Стара Планина. Възвишението с граници село Добравица, Зимевица, Заселе и Меча Поляна е характерно с това, че по границите й има стръмни скали/върхове. От Добравица това са скалите Стола, при Заселе това е Була, при Зимевица е Сърбеница, склонове на този връх също са стръмни, но са залесени. Край тези върхове има по един малък скален венец, ако може да се каже така. Между тях са голи пасища/ливади със средна надоморска височина над 1300 метра, пълни с понори. Най-популярната част на Понор Планина е точно тази, но планината е по-голяма, стигаща чак до Петроханския Проход и долината на река Пробойница, където все още могат да се срещнат много стада животни, излезли на паша. От връх Крета вече се вижда и главното било на Стара Планина с върхове Ком и Тодорини Кукли. Връх Грохотен над Своге също е Понор Планина.
На други места в България планините на височина над 1300 метра са залесени, докато тук теренът е много по-различен и даващ усещане за много по-висока планина. Напомня съседния Врачански Балкан край Бегличка Могила и връх Пършевица.
Най-високата точка на това възвишение над Зимевица, Добравица и Заселе, но не и на Понор Планина, е връх Сърбеница – 1481 м. Учудващо, въпреки, че от съседните планини и върхове точно тази част на Понор Планина изглежда най – висока, най-високият връх тук е на северо-запад в безкрайното море от понори и пасища и е връх Равно Буче, само 17 метра по-висок от Сърбеница.
Ходенето от единия връх до другия тук е без пътека.
Връх Сърбеница е поредно красиво място заслужаващо спирка за да се запамети гледката към село Зимевица, по-ниските пасища на Понор Планина и Врачанския Балкан на хоризонта.
Край Сърбеница извира Зимевишка река, която има свое малко “дефиле” или “пролом” между махалите на Заноге и Зимевица, изненадващо и неочаквано красиво и диво, с множесто трудно достъпни водопади по течението на реката. Начало на този малък, в сравнение със Искърския, пролом се вижда при боровата гора.
Скален венец между Сърбеница и Драгоданица.
Всеки път, когато посещавам Понор Планина срещам диви животни. Тук съм виждал лисици, зайци и сърни.
Не знам за пътека, която да се качва до “Платото” на Понор Планина между Драгоданица и Съберница, скалният венец, разделящ по-ниската и по-високата част на планината е висок и не знам дали има начин да се премине, освен , може би, над извора на река Зимевишка.
Връх Сърбеница от изток. От тук Скалният венец изглежда още по-впечатляващо.
На изток от Сърбеница е връх Драгоданица, от където също има красива гледка, но не толкова хубава, колкото от съседния връх Була – любимото ми място на Искърския Пролом, за който на моя сайт има няколко истории. Разбира се, имах време да се кача и до Була, но този ден не го напрвих а слязох надолу през местността Заногата без пътека, към пътя, тръгващ от края Заселе за Своге през Добърчин. Този ден целта ми беше да проуча пътеки за слизане към Церово, през връх със странно име Билото, намиращ се на права линия от Каишов Връх на изток. На Драгоданица и по склоновете й събрах доста шипка, така че имах достатъчно за чай, когато щях да съм вкъщи.
По черния път Заселе – Своге има водохващане при разклона за село Меча Поляна, под “Церовските ливади” където извира рекичка – приток на Скакля (която е приток на Искър). Почти до изворите на реката е направено водохващане, а от него, заради липса на поддръжка, извира вода, чиста и бистра. Понеже на Платото на Понора духаше вятър, а в ниското беше жега, комбинирано с това, че аз спирах много пъти да се насладя на гледките и изпивах от водата, която носех, останах без вода и страшно жаден. Но аз не пия от планински чешми и пототци, на някои може да се стори странно, предвид това, колко обикалям, но свикнах да нося много вода в бутилка и ми е достатчъно. Но пиша не за какво пия, а за това, че при изворите на реката се образува малък гьол, в който реших да се потопя гол и беше много приятно. Освежен, продължих по черния път посока юго-изток, който ме изведе при заслон – фургон, малко преди връх Билото.
На върха има съща бетонна конструкция, каквито има на Каишов Връх наблизо, на запад и под връх Колибището, от другата страна на река Искър. Тези три конструкции се намират по конец на една линия един след друг. Беше ми казано, че това са басейни за вода, използвани за нужди при сондажи в района. При Бов имаше много мини, но от тази страна на реката не съм чувал да е имало такива. Но ако това се използваше при сонадажни нужди, значи по тези места не са намерили нищо.
От Билото пак има хубави гледки. Наистина, този маршрут е като никой друг по дефилето, освен, може би, Оплетня – Лакатник през Кобилини Стени и Миланово.
Каишов Връх, на който има същия бетонен “басейн”. Бих се радвал да намеря потвърждение на информацията за тези обекти. За мен най-интересното в тях е че наистина се намират на права линия един след друг, двата са от западната страна на пролома и единият е от източната. Има около 6 км между басейна на Каишов връх и този при връх Колибището.
Продължавайки на изток след връх Било се излиза на разклон. Тук може да се тръгне на север към махала Селище на Заселе и от там да се излезе на асфалтов път за Церово. Но аз не обичам да ходя по асфалт, исках да открия нови пътеки и тръгнах на юг, към махала Шушек, където няма абсолютно никакъв живот. След по-малко от един час имах момент, в който страшно съжалявах, че не тръгнах по познатия път.
От махалата се вижда Церово, съседните върхове, както и добра гледка към Желенското Свлачище, случилото се в средата на 19-ти век, когато северо-западният склон на безименен връх се свлече надолу към река Искър.
Отсреща са Бов, връх Яворец, Колибището, Издремец, Църни Камък, връх Кравя… От тези места пък има страхотни гледки към местата, по които минава този маршрут.
Бов, а зад него Врачанския Балкан.
Между двете части на махала Шушек, горната и долната, открих този извор и чешма, в които вече не се изкъпах, но намокрих главата ми. По снимките изобщо не се личи, но денят беше много топъл.
При долната част на махалата имах втора възможност да излезна на асфалтовия път за Церово, но пак не се възползвах от този шанс и продължавах надолу към Церово, към махала Камико, където ме чакаше най-неприятната ми ситуация от всичките ми хиляди изминати километри по планините.
Пътят от махала Шушек продължава към махала Крещица, а след това и към кариерата при Церово от където може да се стигне до гарата. Този път заобикаля повече и не обичам лунния пейзаж на кариерата след красотата на планината, така че при Оброчния Кръст тръгнах на изток, към махала Камико, където исках да открия пътека надолу. Нямах отбелязана пътека на нито една от картите, но бях сигурен, че такава би трябвало да има.
Оброкът тук се различава по изработка от оброците от начало на деня при Искрец. Забелязал съм разликата в стила на оброците по различни места от пролома. Както вече съм казал, най-красивите и най-впечатялващи са от западната част на пролома при Добърчин, Добравциа, Брезе.
Махала Камико, гордо разположена над Церово, над скалите, които съм гледал много пъти, пътувайки с влак край реката, с чудесни гледки и със сигурност чист въздух, разположена е на открито, но река Варовитица е много близо. Страхотно място. Когато доближих махалата и извиках няколко пъти, както правя винаги, когато доближавам непознати махали, прецених, че мястото е изоставено, както стотици подобни по тези места.
Видях и пътека, която заобикаля махалата и се зарадвах, че ще имам начин да стигна до гарата без да се връщам до Шушек. Тръгнах по пътеката, влизаща в гора и точно тогава към мен хукна куче, спало в храстите. Заех отбранителна позиция и исках да извадя гранули. Но щом посегнах към тях, от другата страна, от къщите изкочи друго куче, което започна да ме лае от зад. Имал съм много срещи с кучета по пролома, лаят ме, дори се доближават, но щом им дам гранули или се наведа, все едно хвърлям нещо – бягат. Но не и тези. Тези кучета не бяха бездомни, те пазеха територия. Докато се чудех как да се защитавам от злобни кучета и от двете страни, разбрах, че зад мен вече имах три кучета, не едно. Започнах да викам, защото щом те бяха толкова агресивни, значи пазеха територия и очаквах да се появи някой човек. Сред тритте кучета зад мен имаше и алфа на глутницата, което беше най-смело и ме доближи на по-малко от метър. Знам, че не трябва да отвръщам с агресия и се старах да ги излъжа с гранули, но те не помагаха, кучета бяха толкова ядосани, че не им обръщаха внимание. Обърнах се към тритте кучета и тогава задното ме заобиколи и се присъедини към другите. Поне вече бяха от едната страна. Но станаха още по-смели и тръгнаха направо към мен. Насочих щека към тях, нещо, което не трябва да правя в друга ситуация, защото така бих ги провакирал. Но не и тези – тези вече бяха толкова зли, че една щека нямаше да развали ситуацията. Не можах да тръгна надолу, защото бяха на една ръка… една щека разстояние и щом правих крачка назад и те ме доближаваха още повече. Тоест една крачка назад означаваше, че кучета се доближават до мен още. Виках, виках и видях, как от махалата се появи човек. Зарадвах се. Реших, че той ще ги извика и те, както се случваше и преди, ще тръгнат. Но не и този път. Той ме погледна, извика нещо и изчезна. Кучета не ме пускаха и алфата започна да ми гризе щеката. Ядосано нападаше края на щеката ми и си представих, че това след малко може да бъде моят крак. Разбрах, че няма от къде да чакам помощ и, изправяйки двете щеки към тях и викайки, започнах леко за вървя назад. Нямах друг избор. Новите ми приятели разбраха, че се оттеглям и спазваха дистанция, а в един момент хукнаха в гората зад мен. Не разбрах къде отиват и тръгнах бързо по пътеката. Тя ме изведе към скалния венец над Церово и за минута бях спокоен.
Но само за момент, защото като се обърнах към махалата, видях как глутницата тича към мен. Тук ми стана наистина страшно, защото бях над скалите, на открито. Тръгнах бързо към гората на север и открих пътека по която бързо слезнах към надолу, под скалите към Церово. Дори не помня, как се озовах до първите къщи на Церово.
По информация към 2020-та година, от други хора, научих, че махалата вече е без кучета.
Преди малко бях на скалите на долната снимка и бягах от кучетата.
Стана ми много неприятно от случката при махала Камико и завинги я запомних като място, което трябва да заобикалям от далече. След този ден направих още много преходи по пролома, но започнах да се притеснявам значително повече. Не съм имал по-страшни ситуации с кучета и все още анализирам къде беше моята грешка.
Но този маршрут е невероятно красив и приятен за да не се прави много пъти. Важно е след Драгоданица и Була да се тръгне към Заселе и да се слезе по Вазова Екопътека, но проблемът в това е че така ще имате тотална предозировка от красотата на пролома!!! След скалния венец Кукера, кръстове на Пърдиина махала, връх Чепърна с гледка към Меча Поляна, върховете на Понор Планина красотата на Заселе и водопад Скакля ще се прекалено много за един ден! Звучи като шега, но наистина е така. Обичам да разпределям красотата и комбинирам Вазова Екопътека с маршрута за Своге през Каишов връх и Свидня.
Следващият пътепис:
от Батулия до Джуренец през Равни Дел и обратно през Кръстец и Мечка
Предишният пътепис:
от Гара Лакатник до Гара Бов през Тръстеная и Трескавец