от Своге до Гара Бов през Лесковдол, Издремец и Бов
28-30 км, голяма разходка от Гара Своге през махалите от източната страна на пролома – Ракьов дол/Раньов Дел, Странето, Джуньов Рът, Мело и след тях Лесковдолските махали Зли дол, Добреш, Попов Кладенец, Осичино и Средно Бърдо и местност Припор – връх Издремец – ферма Чемерник – махала Кръста (на Бов) – Бов – Екопътека “Под Камико” – Гара Бов.
Снимките са направени с телефон. GPS трак също е записан с телефон.
Маршрут за GPS
Разстояние: 28-30 км
Денивелация: > 1150 метра
Изоставени Махали със стари къщи: Да (много в Лесковдол)
Обитавани Махали: Да (в Бов, над Своге, в Гара Бов)
Оброчни Кръстове : 7 (вкл. два двойни, тоест 9) + 2 горната част Еко-пътека “Под Камико” + 1 Хижа Тръстена(я) + 1 Бов посока Бовско Луково + 1 река Трескавец
Маршурт: Пътеки + Черни Пътища
Особености: Минаване по еко-пътека “Под Камико” в края на маршрута и избор на южна или северна пътека.
Транспорт: БДЖ
Хубава еднодневна разходка по Искърското Дефиле, включваща всичко, което една Искърска разходка трябва да има. Махали, стари къщи, кучета, оброци и история на всяка крачка.
Преходът започва от Гара Своге и тръгва на изток, пресичкайки шосето, а после и реката към махалите от източната страна на реката. Първата махала по пътя е Ракьов Дол / Раньов Дел и е обитавана. Близостта към пътя и ЖП линията има голямо значение и такива махали в по-ниското все още са обитавани и сигуно скоро време това няма да се промени, за разлика от всички следващи махали по маршурта, които са забравени и изоставени. В махалата има и доста животни, включително и свободно разхождащите се кучета, които ме пуснаха да мина през тяхната територия без да ми се карат.
От склоновете над махалата, преди Странето вече има и красиви гледки към Своге, връх Церия и Грохотен (не на снимка). Черният път продължава стръмно нагоре, през изоставени махали, интересни за проучване при по-къси разходки. Този маршурт е дълъг и няма време за губене край Своге. При махала Джуньов Рът се подсича Свлачищеният Връх на Желен, който се вижда от шосето и от много върхове по пролома, след Своге. Този безименен връх има голямо свлачище в северо-западната си част, по склона над махала Езерица на Желен. Още преди да започна да ходя активно по дефилето се чудех каква е историята на този Свлачищен връх, дали е от някаква човешка дейност или от природа. Оказа се, че така нареченото Желенско Свлачище е от средата на 19-ти век! Минавайки край върха от южната страна, близо до изоставените махали, дори не се личи, че от другата ми страна има най-голямото свачище на пролома. От тази къща до върха и, съответсвтено началото на сваличището, има по-малко от 200 метра. Но къщата е от южната страна на върха, а свалчището е от север. Дали тази къща е била на това място през средата на 19-ти век? Не мога да преценя. Но със сигурност по махалите край върха имаше много живот, когато се случи свличането на земните маси.
Близо до Желенското Свлачище между махалите Джуньов Рът и Мело е и първият оброк на маршрута и от него черният път тръгва стръмно надолу към махала Мело, през частично изсечена гора.
Слизайки по черния път до махалата, видях глутница кучета, отиващи нагоре по черен път посока връх Вардище и Желенските махали край върха. Притеснен от глутницата реших да не вървя след тях, по първоначалния ми план, а да тръга по по-заобиколен маршурт през Лесковдолските махали. Не знам до колко беше правилно, защото от Мело започнаха почти 4 км скучен път през гората, без нищо интересно, подминаващ махала Зли Дол и излизащ в махала Попов Кладенец на Лесковдол при стария магазин на селото. По пътя, някъде по склонове на планината при махала Зли Дол усетих силна миризма, позната от разходките ми по тези места. За пръв път я усетих край Зимевица и не знаех какво е това. Но вече знаех, така че се огледах край пътя за мъртво животно, но видях много по-страшна картина, която запомних за цял живот. По Искърското дефиле, най-вече по вилните зони има страшно много кучета. “хора”, заслужаващи затвор и сериозни глоби, изхвърлят кучета си или техните кученца, виновни само с това, че са родили на такива стопани. Другите “хора”, ги оставят по селата до къщите като жива аларама, вързани или свободно пуснати, но не хранени и оставени без грижи. Тези кучета, разбира се, не се кастрират. Най-много да ги посещават веднъж на няколко седмици да им оставят някаква храна. Кучета се формират в глутници и започва обратната еволюция, обратно към вълци, при тези, които са по-предразположени към това. Наистина домашни кучета стават диви животни. Най-много изоставени кучета има при по-обитавани махали, защото все пак тези глутници живеят близо до-хора, където има по-голяма вероятност да оцелеят, намирайки нещо за ядене. Преувеличих, когато ги сравних с вълци, не съм чувал да убиват овце или кози. Тогава, до Лесковдол видях едно куче в дерето, ръмжащо и изяждащо друго животно. Със сигурност животното беше мъртво когато кучето го намери, край пътя миришеше доста. Видях само крака с малки копита, стърчащи нагоре на “храната”, а кучето беше с гръб към мен и не ме видя. Дори не спрях да снимам ужасната гледка, а побързах и след малко бях в Лесковдол, през който реших да мина колкото може по-бързо.
Минах през няколко мъртви махали и не срещнах нито един човек.
Край последните къщи на махала Ладомерица се показа и междината ми дестинация – връх Издремец, изглеждащ толкова висок и далечен след вече 10 километра път. Обикновено към 10ти километър вече съм видял много интересно или съм се качил на някой връх, но не и този ден, когато почти до 11тия километър вървях предимно през гора.
Ако се минава край връх Кравя, над махалите на Лесковдол, могат да се спестят няколко километра и пътят пак излиза към Оброка в местността Припор(о).
Оброчният Кръст се намира на много красиво място с гледки към Издремец, Яворец, Лесковдолските махали, върхве Лиляка, Високата Чукла, Кръстец и т.н.
Оброкът се намира на разклона на много маршрути из пролома. От тук може да се тръгне надолу на север към река Трескавец и разрушената едноименна хижа и от там до Гара Бов, пак до Гара Бов може да се стигне тръгвайки на запад към Църни Камък, подминавайки връх Кравя от север. Може да се тръгне надолу за центъра на Лесковдол на юг или на юго-изток към маршурта на Ком-Емине посока Чукава или хижа Тръстена. Може да се подсече Издремец и да се излезе към разрушената фабрика над Бов. Или, както направих аз, да се тръгне строго на изток към връх Лиляка, а след него и връх Издремец.
От склоновете на Издремец, по зарасла пътека се откриват гледки на запад, към Понор Планина, връх Колибището над Бов, а вече от седловината между Лиляка и Издремец във всички посоки, включително на изток към красавеца – връх Козница, доминиращ пейзажа със своите 1636 метра надморска височина, изкачване на който с влак не е сред лесните еднодневни преходи.
На запад се вижда и връх Церия край Своге, както и Грохотен, а в дясната част на снимката са Каишов Връх и Торсилова Могила. В този край може да се загубиш от красота и щастие.
Връх Лиляка. Маршрутът на Ком-Емине минава по източния склон на Издремец и Лиляка, подминавайки двата красиви върха. Като цяло маршуртът Ком-Емине изобщо не минава правилно през Искърското Дефиле, заобикаляйки много красиви места и гледки, но това е моето мнение.
Козница и Чукава, изглеждат близо един до друг, но те се разделени от дерето със село Освеновлаг между тях. Въпреки, че е реално да се качат и двата върха за един ден, най-вече ако се обикаля с велосипед.
Този ден не се качих на Издремец. Краката ми започнаха много да болят от неудобни стари обувки и се отказах, а и добре, защото ме чакаше още половин път за деня – още 14-15 км, толкова колкото изминах за да стигна до Издремец. Оставаха ми само 83 метра изкачване, но направих правилно, когато се отказах, все пак вече съм бил горе и знаех какво ме чака.
Продължих за Бов подсичкайки Издемец от запад, не по маршурта на Ком-Емине. Край скалното обазуване Ушите, където са монтирали някакъв ретранслатор или нещо друго, развалящо гледката, направих дълга почивка, най-вече заради болния крак. Притесних се, че ме чака още много път. След тази разходка изхвърлих старите евтини обувки и обикалях вече с нови, хубави, без проблем изминавайки по 25-30 км до Искърското Дефиле. Новите обувки могат да се видят почти във всичките ми пътеписи от пролома, освен едни летни сандали, които нося вече 11 години в най-големите жеги.
Край антената има възвишение с чудесна гледка на север. Вижда се връх Яворец и махалите до него, езерата край хижа Тръстена(я), както и Врачанския Балкан зад тях.
Много добро място за почивка преди тръгване надолу за Гара Бов.
Гледах пейзажа и се чудех. Имах много варианти за слизане към река Искър след като слезна до ферма Чемерник при езерата. Имах време да стигна дори до Лакатник. Да тръгна към река Трескавец. Да мина по южния склон на Колибището през махала Забачовец или да тръгна по класическия начин – по стария път от Чемерник за Бов.
При ферма Чемеринк и хижа Тръстеная има няколко оброка. Аз познавам три от тях – единият е точно до ферама – Св. Пантелеймон.
Другият е край Горното Езеро, при разклона, при един път, който много ми прилича на римски. Има и още един – ако се отклони до хижа Тръстена(я).
Както казах, след Фермата има много варианти за продължаване на прехода, като най-бързият, поне за мен е маршуртът по река Трескавец, частично развален заради сечта и изровените пътища край реката. Но пътят край реката е по-подходящ за топъл ден. Могат да се видят руините на хижа Трескавец, от която останаха само 3 стени. Към края на пътя край реката има и Оброк, от южната страна на реката – Св. Прокопий. Но край реката е за топъл ден, когато е хубаво в гора, не за този маршрут, когато вече имаше много път през гора. Продължих за Бов край изоставената флотационна фабрика, която е вече разрушена, някъде имам снимка на фабриката от 2009-та, когато тя все още не беше съборена и изглеждаше зловещо. Фабриката може и да е разршуена, но не и двата блока на пътя малко след нея. Мислех, че това са сгради за работниците на фабрика, но в старите съветски карти те са отбелязани като “пионерлагер”. Със сигурност са имали различни предназначения през годините, като последното им беше да служат за ресурс на желязо за скрап… Всичко което можеше да бъде откраднато от тези сгради е откраднато, а те все още стоят. Дефилето крие много паметници от различни етапи на развитието му… изоставени махали на животновъди.. изоставени мини и фабрики на миньори…изоставени гари, превърнати в спирки…както и от далечното минало – крепости, римски пътища.
На поляните край ферма Чемерник, до езерата, винаги има животни. Все още има овчари и крави, овце и кози в Бов и съседните махали. Кравите редовно блокират пътя, който някога е бил асфалтов чак до фабриката, но сега само тук-там се личи по парчета асфалт, все още останали по пътя. 
Този път продължава до Бов и слиза до Гара Бов. Но да се върви пеша по него не е много добра идея. Все пак тук може да мине и някоя кола, а и има пътека, по които може да се продължи. Една от тях започва от махала Кръста и пак слиза към река Трескавец при Дрангова Махала, където има и т.н. Вазова Къща, стара къща в която някога е отсядал Иван Вазов. Другата пътека продължава край връх Колибището, от северната му страна.
Точно до табелата на махала Кръста има два оброчни кръста един до друг. Св.Св.Петър и Павел. Кой от двата е Павел, а кой е Петър? 🙂
Ако се продължава по зараслата пътека към Бов, минаваша до последните къщи на селото при връх Колибището, има няколко изненади. Още един Оброчен Кръст, на скрита поляна в гората. Оброкът тук се казва Св. Николай Летни.
Районът на Бов заслужава отделен ден за търсене на всички Оброци, които има край селото и неговите махали. Със сигурност познавам малка част от това, което се крие в това село.
И когато никак не очакваш да видиш още един оброк… се появяват още два един до друг! Св. Петър.
На много Оброчни Места в Бов има по два оброка един до друг, от различни периоди.
Малко след последния оброк започнах да губя пътеката и през ниви излязох в селото, където направих грешка в деня, в който записвах този преход с gps-а на телефона. Вместо да продължа по Еко-пътека под Камико, аз, заради смрачаването, продължих по асфалтовия път за Гара Бов. Но след като направих допълнителни почти два километра път по асфалт, все пак се отбих по една от пътеките на Еко-пътеката и тръгнах надолу за гарата край реката. Най-добре е изобщо да не се излиза на асфалтовия път и просто да се тръгне надолу, към реката и гарата по една от пътеките на Еко-Пътека “Под Камико”, при водопада и улица Рони Джеймс Дио (дали бившият кмет на Каварна има дом в Бов?:).
Нахранен от мен приятел от Бов.
При Еко-пътеката има избор – да се мине по северната пътека край реката, и така да се видят няколко страхотни водопада (при подходящо време на годината)…
Защото през есента те не впечатляват. 
Или да се мине по южната пътека, по склона по-високо над реката и да се видят два Оброчни Кръста. Единият – Св.Дух.
А другият при параклиса – Събор Св. Архангел и Михаил. Еко-пътека “Под Камико” е много приятна, но стои загубена и забравена, в сравнение с брата си – Вазова Екопътека. Да, тази може би не е толкова впечатляваща, но все пак е много красива. Да обикалям и по двете пътеки този беше прекалено много, така че на връщане по този маршрут се избира само една. Аз предпочитам реката през топлите дни.
И двете пътеки извеждат към стадиона на Бов, издълбан между скалите. Иначе еко-пътеката е обиколка и двете части са свързани.
Гара Бов все още има гара, не спирка като много други села по Дефилето. Районът на Бов е чудесен, пълен с история и красота. Редовно се връщам тук с влак. Редовно гледам обяви в имот.бг за къщи по махалите и селата в района и си мечтая, как бих живял в някоя от тях. Разбира се, моите мечти съществуват в паралелна реалност, където по дефилето има спокоен живот във влилните зони и стари махали, а не обири. Такова Искърско Дефиле би могло да бъде реалност. Може би някой ден ще е. Засега то остава само в мечтите, а истината е съвсем друга. Влакът свързва селата на пролома със София, осигуряваща работа на хората. Някога животът на Бов беше свързан с животни, труден, много турден и беден, но сред природа. Сега хората се слези в по-ниското, в дерето при реката и пътуват с влак на работа до София, забравяйки красотата, която е над тях, където техните роднини са живяли много години преди тях.
Всеки пътепис завършва с депресарски мисли, но това е част от моето усещане на Искърското Дефиле, красота и тъга, те вървят заедно. За сега красотата е пред тъгата.
Следващият пътепис:
от Реброво до Нови Искър през Луково