Зимно изкачване и нощувка на връх Була в Понор Планина, Искърското Дефиле, Януари 2018
Връх Була се издига гордо над Искърския Пролом до село Заселе и се намира на 1371метра надморска височина, между върховете Драгоданица и Каишов Връх. Много добре се личи от края на Вазовата Екопътека в село Заселе и пътят до върха за мен е логичното продължение на този популярен туристически маршрут. Тритте върха предлагат страхотни гледки и стръмни скали, като любимият от тритте за мен е точно Була, който посещавам редовно по време на преходите ми из планините на Искърското Дефиле. От върха се вижда много голяма част от съседните села и върхове, от Врачанския Балкан до Рила, с Кобилини Стени, Козница, Издремец, Чукава, Софийското поле и Витоша между тях.
Това щеше да е първата ми зимна нощувка в палатка в планината, по тази причина и реших да избера това любимо и скъпо за мен място. След като съм прекарал на това място една лунна лятна нощ на палатка миналото лято, когато избрах това място за първите ми опити да снимам таймлапс, беше логично да прекарам тук и една лунна зимна нощ, за пръв път нощувайки зимно време в палатка. Така това място стана още по-специално за мен.
Понеже купих зимната палатка и хубав спален чувал няколко часа преди да отида до Була, нямах въможност да ги пробвам никъде, освен на локацията. Тръгнах много късно, но ентусиазмът да нощувам през януари на прогнозираните -10 на върха беше много голям и това, че снегът беше много дълбок и фактът, че ми оставаше още не малко ходене когато слънцето вече се скри зад хоризонта и започваше да се смрачава не ме плашеше.
Още когато тръгнах от Заселе, след края на селото, по пътя към Понор Планина забелязах стъпки в снега. Тези следи, 2 чифта, бяха само в една посока, към планината. Зачудих се кой ли ходи по това време по тези места и на къде отиде, щом нямаше следи в обратната посока, затова и не бях изненадан, щом видях човек горе на Була, когато още бях под върха и ми оставаха 30-40 минути зимно ходене (15 мин лятно). Имах два варианта – да се връщам, защото не исках да споделям тази специална нощ с никого, или да продължа горе и да срещна там не се знае кого и да се надявам, че те няма да нощуват на върха. Все пак реших да продължа, надявайки се, че това са най-вероятно фотографи, чакащи залез, които едва ли ще нощуват горе.
Щом се качих горе, а последните петстотин метра бяха най-трудните, поради много сняг, натрупал се на открития северния склон на Була, бях доста изтощен и видях двойка, седнала до запален огън, насалаждаваща се на тишината на зимната планина. Сигурно и те не очакваха компания по същия начин, както не я очаквах и аз. След кратък разговор, разбрах, че те не планираха да нощуват и ги помолих да не изгасват огъня след като тръгнат, така или инче планирах да го паля на същото място, защото там има добре оформено огнище.
Аз се качих до скалите за да се преоблека и да се насладя на гледката. Понеже двойката не се прибираше, а вече започна да става по-тъмно, реших да извадя новата палатка и да пробвам да я опъна до скалите. Знаех, че идеята не е добра, но все пак реших да го направя. Точно до скалите на Була има множество камъни и няма удобно място за палатка, разбрах това още миналото лято. Вятърът издуха и снега от тези места и камъните стърчаха над снега. Тази нощ също имаше лек вятър до скалите….толкова лек, че ми издуха палатката в посока Каишов Връх… но за това след малко.
Гледка от връх Була, при пълнолуние, към, може би, най-красивата част от Искърския Пролом (въпреки, че всяка част на дефилето има своя чар и красота). От лявата страна се виждат Кобилини Стени и Врачанския Балкан, светлините на село Миланово над пролома и на Гара Лакатник до реката. Връх Яворец над село Бов в централната част на снимката и село Гара Бов под тях. В най-дясната част се виждат и светлините на Желен. А най-отзад са върховете Козница, Издремец и Чукава. Най-близките светлини са от село Заселе.
Продължавам с историята от тази нощ. Беше около половин час след залеза и двойката, която беше до огъня реши да се връща. Сбогувахме се и трябваше да отида до огъня на планираното от мен място за нощувка, но вече бях извадил всичко до скалите и реших да продължа с опъването на палатката там, но малко след като започнах вече съжалявах, че го направих. Понеже палатката ми беше нова и изобщо не бях запознат с нея и как точно се опъва, направих го по най-глупавия начин…. разпъвайки горната част и слагайки рейките вътре, както беше нарисувано на инструкцията вътре. Така получих едно хубаво ветрило. Оставих ветрилото върху снега докато вадих вътрешната част на палатката, но точно по това време се появи съвсем лек вятър… който се оказа достатъчен да издуха палатката на юг, посока Каишов Връх, някъде към пътя, минаващ под Була за село Меча Поляна. Гледах, как палатката излита и се чуствах като абсолютен идиот. Случи се за секунди и не успях да я хвана, а може би и добре, че не успях, поне не излетях заедно с нея в дерето.
Бях със стария ми челник, който не свети на много далече и не можах да видя червената палатка никъде. Извадих по-силния фенер – пак нищо. Обикалях скалите, светейки в различни посоки и не виждах голямото червено ветрило никъде. След това застанах на ръба и оглеждах скалите точно под мен. Стръмните скали на Була, отрязани като с нож, стърчат на минимум 20-30 метра, но мога и да греша и да са доста повече. Палатката ми беше в основата на скалите, близо до гората.
Какво да правя? Да разбера, че не ставам за планинар и да си гледам сериалите на спокойствие вкъщи и да забравя за фотографията или все пак да тръгна надолу и да връщам ветрилото? Понеже се чувствах много глупаво, нямаше как да се върна вкъщи с това чувство и, след като разгледах от къде да мина, хукнах надолу, оставяйки всичко горе, всичко, включително гетите, които бях свалил преди малко. Втората грешка от тази нощ, но, добре, че последната.
След като бях в основата на скалите, пак не можах да видя палатката. Бях мокър (бях се облякъл за нощни снимки, тоест в няколко слоя дебели дрехи, които не се сетих да сваля когато тръгнах да търся палатката), обувките ми бяха пълни със сняг (защото гетите останаха горе), но все пак ми беше забавно. Забавно, защото бях на любимо място и знаех, че дори да не намеря палатката, спомен от тази нощ ще е със мен завинаги и по-скоро ще се смея, от колкото да се ядосвам, споменавайки за тази нощ. На моменти дори мислех, как ще търся палатката някой друг ден и как ше изглежда… но след малко я намерих, закачила се няколко метра над мен в бодлив храст, сигурно шипков (събирам много шипка по време на разходките ми из пролома и правя вкусен кисел червен чай в тенджери по 3-4 литра). Не мога да преценя дали този храст ми е помогнал или не. Може би, ако не бяха бодливите клони, палатката щеше да отлети много по-далече, но те не ми помагаха, когато се опитвах да я прибера… и трябваше да покатеря малко по скалите, но поне успях да си я върна, дори и малко наранена от бодлите, за което разбрах, когато лунната светлина влизаше в палатката през една от дупките.
Щом бях горе, до огъня, който почти изгасна, имаше само един плюс – палатката ми вече беше на половин готова, все пак затова и беше издухана от вятъра… но този път захванах горната част със щеките в снега, а едно от въжета вързах към единия ми крак, докато опъвах останалата част.
Както виждате от снимките, всичко мина добре и щом пиша тук, значи се върнах и имам страхотни спомени.
Но нощта само започваше! Все още не бях снимал, не бях нагласил настройките за таймлапс, а огънят също трябваше да се поддържа. Фотографските приоритети не съвпадат с туристическите – така че първо направих всичко по настройките фотоапаратът да снима таймлапс на нощния пролом, а само след това съживих огъня, на който се насладих, събличайки се до него с чаша топъл шипоков чай, който носих от вкъщи, шипка за който съм събирал пак някъде по пролома.
Зимните нощи са дълги и беше много рано, някъде 9 вечерта, а фотоапаратът вече беше нагласен да снима 7 часа, а аз спокойно се настаних в палатката и си пуснах сериал на смартфон. Луната светеше и пробиваше през наранената палатка, но все пак в нея се чуствах като в крепост. Заспивах и се събуждах, но не от студа, а защото трябваше да сменя мястото на фотоапарата за още един таймлапс преди залеза, този път на луната. Излязох от топлината на палатката към 3:30. Тишината, снегът и лунната светлина променяха добре познатото място и все едно бях на някоя друга планета. Нямах термометър, но метео-сайтове показваха минус 8 в Своге и Искрец, така че и на Була беше горе – долу същата темпаратура.
След като луната се скри някъде зад Понор Планина, зад връх Ком, настана истинската нощ, а аз спах в палатката и вече не се събуждах до стуринта, до изгрева, който за малко да изпусна, защото не очаквах да е красив и исках да стоя в палатката, но приятните цветове, които видях през “вратата” ме накараха бързо да се облека и да тичам към скалите с красивата гледка към Искърското Дефиле. За съжаление вече по изгрев разбрах, че батериите на фотоапарата свършиха на втория час и планираният втори таймлапс на нощта, този път 4-часов, не се получи както исках. Може да го видите в клипа по-горе, който състои от 201 снимка по 30 секунди, снимани между 4:07 и 6:07 през нощта.
Тези кадри щяха да са много по-красиви, ако дървета бяха покрити с бял пухкав сняг, но такива картини почти винаги наблюдавам, когато ходя туристически, но не и с фотографската техника. Така няколко седмици след тази попаднах в истинската бяла приказка на връх Чукава, но тогава бях само със смартфон. Все пак гледката към Каишов връх също беше приятна, а на хоризонта се вижда Витоша и Рила зад нея, както и много от обикаляните от мен места по Искърския Пролом.
Докато събирах палатката, слънцето започна да напича доста силно и когато стигнах до колата, паркирана в село Заселе бях мокър все едно се изкъпах, започваше един топъл ден, а с него и поредното затопляне, което стопи този хубав сняг, в който нощувах за пръв път при зимни условия.
Таймлапс опити, за които съм споменалн няколко пъти са част от планираното видео, което се надявам някой ден да направя, въпреки, че има голяма вероятност то така и да остане “планирано” поради множеството неочаквани трудности, свързани с видеообработка и, разбира се, самото снимане и носене на много техника. За да се сглоби горното клипче на лаптопа ми трябваше половин ден, така че за сега правя таймлапс снимки, но за сглобяването не мисля много…
Подробно за моята любов – Искърския Пролом и планините, селата и пътеките, свързани с това чудесно място може да намерите на специална страница, посветена на това чудесно място.
