от Гара Бов до Гара Лакатник през върхове Колибището и Яворец и село Лакатник
21 км разходка по Искърския Пролом от гара Бов – параклис (манастир/цървква) Св. Архангел Михаил – изоставен рудник Христо Ботев – махала Забачовец – местност Погледец – връх Колибището – махала Кръст – връх Яворец – скала Острата Кукла – местност Джобанац – село Лакатник – махала Ракьов Рог – махала Затреске – гара Лакатник
Снимките са направени с телефон. GPS трак също е записан с телефон.
Маршрут за GPS
Разстояние: 21 км
Денивелация: 1226 метра
Изоставени Махали със стари къщи: Да
Обитавани Махали: Да
Оброчни Кръстове : 4 по маршурта + поне 3 в близост до маршрута (2 при махала Кръст, в Бов, в Забачовец и т.н. )
Особености: без от местност Погледец до връх Колибището и от Колибището до махала Кръст
Транспорт: БДЖ
Колкото повече обикалям по Искърското Дефиле, толкова по-трудно ми е да измислям маршрути, които да са пълни с нови места, до сега не виждани от мен, въпреки, че само от Гара Бов до Гара Лакатник има 6 различни страхотни маршурта без препокриващите се участъци, а пък комбинациите са много повече, но вече и тях ги познавам. Този маршрут е един от тях, но не от по-популярните (както, например, през хижа Тръстеная) и с него се изкачва връх Колибището над Бов от гара Бов по пътека, в началото си зарастваща, но все още хубава в посока махала Забачовец, а после почти без пътека до върха.
Тръгва се от гара Бов посока еко-пътека Под Камико, но за да не ходя по познатата пътека, при стадиона тръгнах напряко през гората, по стъпала оформени в скалите и така излезнах до манастира Св. Архангел Михаил, край него има и първият за деня ОБРОК ! След параклиса се хваща тайна пътека за махала Забачовец, която върви от север на река Трескавец, на западния и на южния склон на масива с връх Колибището. Пътеката се оказа неочаквано интересна, защото открих скали, където може да се скрие човек при буря, както и доста по-неочаквани обекти.
Преди много години в землището на Бов и Гара Бов имаше много мини, рудници и т.н. Основните сред тях са били Издремец, Христо Ботев и Венеца. Следтите им все още се личат на много места край махалите и върховете на селата, а при гарата все още има работеща кариера. Наличнието на природни ресурси на Бов (в по-съвремената история, ако мога да кажа така) са били известни от първата половина на 19ти век, а по-новте проучвания показват, че още при Римските времена в землището на Бов съществуваше рударство. Така се оказа, че тайната пътека се оказа никак не тайна и ме изведе към рудник Христо Ботев, където от първата половина на 20ти век са добивали оловна руда. Рудникът работеше от 1910 до 1962-ра година. Освен пещерата, тук могат да се видят насипи от материал, изваден от земята, по които минават овчарски пътеки. Природа си връща територията. махалите се губят сред нови дървета, пътеките зарастват, но някои дейности на цивилизацията скоро няма да бъдат заличени…
Приличаща на истинска пещера с извираща от нея река, тази дупка не е натурална, а е следствие на човешка дейност. Вътре е студено и влажно. Ако до входа на изкуствената пещера беше +15 градуса, то вътре със сигурност температурата беше значително по-ниска, а водата – ледено студена.
Със сигурност тази изкуствена пещера беше една от няколко, част от рудник Христо Ботев. Попаднах на тази галерия защото беше край пътеката и не съм търсил други. Пред нея има и насип на изваденото от дупката, оставено за дълги години в гората. Тези находища на руда отличават село Бов от много от другите по пролома, където хората са се прехранвали само с животновъдство и селскостопанство дори и в началото на 20ти век. Тук се появиха и други начини на прехрана, заедно с разработването на мините и след прокарването на ЖП линия по пролома, след освобождението.
Тази жп-линия промени драстично живота по Искърското Дефиле. Започнаха да се появяват махали край линията и реката, после да се разрастват до големи села, дори градове. Преди ЖП линията, сегашното село Гара Бов беше малка махала на Бов. Сега тази ЖП линия промени и моя живот, благодарение на нея опознах Искърския Пролом и със сигурност нямаше да обикалям по тези места, ако не бяха редовните влакове. Но много се отклоних от пътеписа, а маршрутът ме изведе до махала Забачовец, разбира се, изоставена и зарасла. Преди нея, по склона на връх Колибището имаше още една махала от 1 къща, близо до рудника, също изоставена и с вече забравено име (вижда се на долната снимка горе от дясната страна).
Обикновено не обикалям по Дефилето в по-топлите месеци и когато започват да се раззеленяват дървета, защото това ми пречи да проучвам изоставените махали и да намирам оброци. Топлото време има и други минуси, като срещи с местните обитатели: змии.
Дори когато покривите на последните къщи на Искърските махали ще паднат и вече няма да се виждат къщите, плодови дръвчета ще издават местата, където някога са живяли хора. Така и махала Забачовец се личи от далече, заради цъфналите плодови дръвчета. Мястото на махалата е много красиво, на южен склон, над река и с гледки, а най-важното – със слънчева светлина почти цял ден. При една от нощувките ми на връх Була, на отсрещаната страна на пролома, видях светлина, идваща от тази махала, но това се оказаха светлини на кола или мотор, тук вече никой не живее. В последствие разбрах, че в източната част на махалата има Оброк, но при това посещение не го открих. За Забачовец има два пътя, единият е от махала Кръста, другият е този, по който поех аз. Той върви над пътеката, на изток. Така след пътеката на запад се връща на изток, но на друга височина. При разклона на пътя, в местност Погледец започва изкачване на връх Колибището, по рида, който започва от стадиона на Бов. Заобикалянето през рудника и махалата може да се спести, ако целта е по-бързото изкачване на върха. (Повече за махала Забачовец – в другия пътепис).
По пътя от махала Забачовец на запад, на едно неочаквано място има още един оброк. Сигурно е бил за къщите, които се намираха между рудника и Забачовец. Оброкът се личи ясно по пейки, навес и масички за събор, който някога правеха тук.
От местност Погледец, след оброка, има гледки, както на изток, така и на север, към село Бов и връх Гарван с борова гора (сигурно изкуствено залезена… а сега изсичана). Колко Оброка се крият на долната снимка? Край Бов и има много Оброци, само част от които съм открил.
На изток се вижда красивото “плато” на Понор Планина с върхове Каишов, Була и Драгоданица. Личи се защо тази местност има име Погледец, а в миналото, когато получи това име, тук сигурно нямаше и тези храсти.
Следтите на стария рудник Христо Ботев се личат и над мината, под върха. Тук, както и на Каишов връх и връх Било от другата страна на пролома има резервоар за вода, изграден от бетон. Другите два, както и този са на права линия един след друг, което ми е странно, чак такава прецизност. Не знам за мини от другата страна на пролома, сигурно са използали резероварите при сондажни нужди. Сигурно през лято бетонната конструкция дори не се личи, скрита в зеленината.
Ако до резервоара имаше нещо като губеща се пътека, то колкото по-високо се качвах посока връх Колибището, толкова повече трябваше да вървя без пътека и без път, в начало пробивайки път в бодливите храсти, което беше най-неприятната част на разходката. Сега, когато пиша този пътепис, разбирам, че в тази част на маршрута не съм извадил телефон за да правя снимки. Не се учудвам, добре помня какво беше ходенето. Тук-там се появяваше пътека, по която никой не е ходил от много години, а при върха се забелязваха дори следи от стар черен път, но и той свърши неочаквано. Така, след като се качих до върха, от който, от скалите му от южната част, имаше гледка на юг, поех пряко през гората надолу към Бов, посока махала Кръст. Ходене без пътека в горите край селата е опасно по една причина – капани. Няма как да съм сигурен, че тук не се слагат капани срещу вълци и лисици, както писах в пътеписа за Кобилини Стени, срещнах ловджия, който ги слагаше над Оплетня. От тогава се стара да не ходя без пътеки, но тук трябваше да го направя, не исках да се връщам.
Излезнах при махала Кръст, до която има Оброчен Кръст (а по-точно 2, един до друг). По пътека за Бов има още 2 оброка, а по пътя за селото също има и още оброци. Както и в самото село. От махалата има няколко варианта за връщане до гарата и всеки маршрут крие по няколко оброка. Тези оброци са описани в другите пътеписи, минаващи през Бов. Моят път, обаче, продължаваше за Лакатник, но първо исках да изкача връх Яворец.
След махала Кръст вървях около един километър по някога асфалтовия път Бов – рудник Издремец, посока северо-запад, към седловината, разделяща Бов и Лакатник, с върхове Яворец от изток и Гарван от запад. Бов и съседните махали все още се обитват, което ги прави по-опасни за разходки заради кучета-пазачи, но стадо овце, което срещнах този ден беше пазено от много дружелюбни приятели, които успях да почерпя с гранули. Хванах черен път за връх Яворец, който по едно време трябваше да изоставя и да се кача до върха без пътека, пак през бодливи храсти от шипка. Като цяло, при този маршурт има най-много ходене без пътека от всичките, които описвам на сайта ми.
По черния път открих тази интересна конструкция от стълба и бидон.
Връх Яворец е висок 1348 метра, но красивите гледки не са от най-високата му точка, а от скалите по северния му склон, с гледки към Лакатник. От върха пък има гледки във всички посока и се вижда Понор Планина, връх Издремец, Колибището, Чукава, Врачанския Балкан и т.н.
Тръгнах без пътека надолу и се озовах на красивите скали Острата Кукла. Тези скали са близо до най-ниската точка на рида между върхове Яворец и Гарван, разделящ Бов и Лакатник. Вече когато бях в Лакатник, видях колко много красиви скали има в гористата част на връх Яворец, който изглежда много по-впечатляващо от Лакатник, отколкото от Бов.
От Острата Кукла се виждаше останалата част на маршрута – до село Лакатник и надолу към гарата, както и страхотният Врачански Балкан и Кобилини Стени.
Както написах горе, слизайки към Лакатник разбрах, колко други красиви скали има край връх Яворец.
Няма да описвам дългата история на Лакатник, едно страхотно село и място, жертва на прогреса и променящите се времена и начина на живот, както и всички места по пролома. Място, някога избрано от жителите тук е като малко други по пролома и напомнящо много за съседното (на другия “бряг” на реката) Осиково (Миланово) като природа и Бов като история. Намиращо се на над 800 метра надморска височина, тук има ливади и пасища – страхотни условия за отглеждане на животни. Както и по друите села и махали по Дефилето и тук хората стотици години са били животновъди. Лакатник и Бов са две села, животът в които се промени еднакво драстично след прокарване на ЖП линията. В миналото, когато край река Искър нямаше ЖП линия, нямаше път, хората живееха по високите места над пролома. Само няколко махали имаше край реката, където сега живеят повечето хора. Първо ЖП-линията, а после и колективизация много промениха живота по тези места. Така сега село Лакатник е едно малко умиращо село, докато в Гара Лакатник, някога махала, живеят не малко хора и селото дори е сред най-големите по Искъркото Дефиле. Колкото и да обикалям по пролома, все така ставам тъжен, че тези страхотни места загиват.
Лакатник е бил място за животновъди и селскостопанство, хората започнаха да строят къщите в по-ниското, при гарата и да намират други начини за прехрана.
Сега на големите пасища край селото все още се извеждат животни, но значително по-малко от преди.
Лакатник пази следи от различни периоди, както и другите села по Дефилето, където старите къщи, от времената, когато тук са живяли свобони овчари, се намират до разрушаващите се сгради от другия период, когато в Лакатник имаше ТКЗС.
На входа на селото, или в моя случай на изхода, се намира Оброк. Наскоро открих нова информация за този кръст. Оказа се, че от Природния Парк Врачански Балкан са правили проучване на Оброци и Оброчна Дейност по Искърското Дефиле и са описали над 100 оброка по пролома, но в северния му участък, който аз познавам най-малко. Моята карта с оброци стига до Оплетня, а тяхната започва почти от там, от познаите ми места само Осиково и Лакатник са сред проучените от тях. Така има описание на този кръст, който не Оброк, а паметник на гроб на човек, погребан извън (но близо до) старото гробище на селото. Гробището беше преместено, а този паметник беше сложен на сегашното си място. Сега се използва като оброк и край него се прави курбан.
Край оброка и голямото пасище на Лакатник, а в юго-източния му край… старото ТКЗС.
Сещам се за малко оброци, които да се намират на по-красиво място от този. Наричан е Балинов Гроб на Пресвета.
За да не падне, оброкът е подпряи с голям камък.
Пътят от Гара Лакатник до Лакатник е асфалтиран и по тази причина не го харесвам като част от маршрутите ми и го избягвам. За този маршурт, като финалната му част с бързане за влака е подходящ, но за да не се ходи по асфалт, до гарата може да се стигне и през другите махали на Лакатник, отклонявайки се за тях още преди Оброка към Свиновски връх към река Ковайски Дол.
Вторият оброк на Лакатник край пътя е при махала Ракьов Рог, оброкът е на Св. Пророк Илия. Оброкът е от новите, от мрамор, но с по-интересна изработка от новите оброции при Редина, но от същия материал.
Асфалтовият път от гарата за Лакатник е част от маршрута Ком-Емине. Може би някой, който минава Ком-Емине и който преди това не е бил по Искърското Дефиле ще остане с лошо впечатление за това красиво място. Все пак първо се върви по асфалт край река Пробойница, а после пак по асфалт до Лакатник.
Няколко от завоите на пътя могат да се избегнат по пътеки.
Гара Лакатник е живо село, в него има и магазинчета и добре поддържани къщи. Край гарата винаги има много коли на хора, идващи от съседните села до гарата и използващи влакове за да стигнат до работните места в София или Мездра, Своге или някой друг град.
От гарата има редовни влакове за София, а плюсът на това, да пътуваш с късен влак посока столицата е, че обикновено си сам в цял вагон и може да се возиш спокойно, наслаждавайки се на гледките… и да свалиш обукви след дълъг преход.
Следващият пътепис:
от Своге до Гара Бов през Грохотен, Була и Заселе