от Реброво до Томпсън през Кръстец
20-22км разходка по Искърския Пролом с начална точка гара Реброво – махала Слатина – връх Разкол – връх Ветрила (или махала Дебелец) – махала Кръстец (към Буковец) – махала Барето (към Буковец) – махала Преслап(о/а) – махала Ключо (към Редина) – махала Локва (към Редина) – Гара Томпсън. 5 Оброчни Кръста.
Снимките са направени с телефон. GPS трак също е записан с телефон.
Маршрут за GPS. Вариант 1 Вариант 2
Разстояние: 20-22 км
Денивелация: > 1000 метра
Изоставени Махали със стари къщи: Да
Обитавани Махали: Да
Оброчни Кръстове : 5 + 1 (при отклонение посока връх Бранска Чукла) + 2 (при отклонение връх Могилата, Редина) + 2 (при отклонение към Рединска Китка и махала Нехетница (но само 1 от тях е хубав стар кръст, но счупен другите са нови)
Маршурт: Пътеки + Черни Пътища
Особености: Зарастващи пътеки в начало и края на планинската част на прехода
Транспорт: БДЖ
Гара Реброво е изходна точка за много маршрути из Искърското Дефиле, както и повечето гари по пролома. Тук ще опиша един от тях, който ми е много любим, защото съчетава всичко, заради което обичам Искърския Пролом: стари махали, оброчни кръстове, много шипка, няколко обитавани къщи и т.н. Снимки, придружаващи текст са от различни разходки и сезони.
Маршрутът започва от гарата, където има няколко магазинчета, в които купувам вода за разходката, за да не я нося от София. Река Искър се пресича по пешеходно мостче и се излиза на шосето София – Мездра, но само за няклко минути, за по-малко от 100 метра, защото след това и то се пресича и се върви по пътя за Батулия. Но пак само за няколко стотин метра, защото при първа възможност се завива по пътя нагоре, към Ребровскта махала Градо и Слатина след нея, покрай обитавана къща с гаража на улицата и лаещи кучета. От тук започва и изкачването, което ще продължи чак до махала Кръстец.
В махала Градо се намира и първото интересно място по маршрута – бивш Родилен Дом, сега Частен Имот… Чудя се колко хора са се родили в този дом, а колко не са стигнали до него и са се раждали по махалите, без медицинска помощ. Все пак историята на повечето села по дефилето е на много стотици години , а Родилния Дом едва ли е съществувал повече от 50 години през 20ти век.
В Махала Градо, на улица Христо Смирненски (от кога ли тези улички имат имена?) се намира и първият Оброчен Кръст по маршрута – Св. Петър. Но, за разлика от кръстове с уникални изработки, които могат да се намерят по дефилето, този е с много просто изработка, но все пак е Оброк, така че е на картата ми. Дори не съм го забелязвал по маршурта на изкачване, докато веднъж не съм се връщал по този път от планината, и го забелязах, и се оказа, че съм го подминавал много пъти преди това.
За пръв път минах тук през есента на 2016-та, когато нямах много време и се качих само до махала Кръстец и се върнах през махалите на Батулия обратно в Реброво, тогава не знаех как да стигна до Томпсън през Кръстец и махала Преслап(а/о), сега познавам повече пътеки в района, но пак ми остават неща за откриване, за които сигурно и не се сещам, така че снимките от този пътепис са от различни дни, колкото да допълват текста. След кръста на махала Градо се тръгва по черен път през гората за махала Слатина, не за махала Борово Гувно, която остава от дясно. И вече в края на махала Слатина започва пътечката нагоре, посока Кръстец, минаваща в началото си край изоставани къщи и връхче (или по-скоро “кота”) Странето (720м).
Понеже не се разхождам по тези места през лято, а само ранна пролет и късна есен или зима, когато мога да открия неща, които няма да видя в зелена гора, не мога да кажа дали тази пътека изобщо се забелязва, когато дървета и храстите се раззеленяват. Не знам кой минава по тази пътека освен, може би коне или други домашни животни, но колкото и да съм минавал по нея, не съм срешал никого. На няколко места се минава през бодливи храсти, които растат бързо и се чудя дали да не купя нещо, с което да си пробия пътека следващия път като тръгна тук. Както навсякъде по Дефилето, тук има много други алтернативни варианти за изкачване нагоре към поляната под връх Чуклата, включително през махала Глого на Батулия или махалите на Реброво над реката, по черния път за Томпсън след махала Слатина, но тази пътека е най-бързият начин и тя отвежда на 960 метра надморска височина, с поляна от шипкови храсти и гледки във всички посоки! Честно казано, понякога просто се качвам до тук да събера шипка със следобеден влак от София и се наслаждавам на гледките. Най-много обичам топлите дни от късната есен, когато се радваш на топлото слънце, не както е през лятото, когато бягаш от жегата в гората.
От тук има гледка към Томпсън, Своге, връх Грохотен и Понор Планина с любимия връх Була…
…към долината с махалите на голямото село Церецел, върховете Николова Чукла, Грамада и Церия…
И връх Могилата над Реброво, с тайната козя пътечка от махала Янски Кладенец/Пладнището зад върха към махалите на Реброво и реката.
Продължавайки нагоре по стръмната пътека, която след гората вече е черен път …
…се открива гледка и към Батулийските и Буковец-ките върхове покрай река Батулийска. Връх Краковичка Чукла е от дясно на снимката. А в лявата част е връх Драгошка/Камберска Чукла, всички тези места са описани на страницата ми в съответствените маршрути.
Тук е първото място за събиране на шипка!
От мястото с тази гледка има и разклон, с пътя за махала Глого (Батулийска) на юго-изток, към Томпсън през няколко махали на Реброво на север и моят път към Кръстец, подсичащ връх Чуклата и връх Разкол и минаващ през гората, където на едно място има много интересно дърво сред млада гора. Тук е редно да отбележа, че край Чуклата има възможност да се мине по тайна пътека, не по черен път.
И вече след връх Разкол и местността Раздери Капа, която споменавам, както ще споменавам и други “местности” отбелязани по карти, но значение на които, за съжаление не знам, се излиза на открито с любима гледка към поляните и горите над махалите на Батулия, Буковец и Редина, поляни, на които някога на паша са излизали стотици (ако не хиляди) животни от съседните махали, а сега може да се срещнат само няколко коне… От тук вече се вижда връх Кръстец, както и махала Кръстец на Буковец, с бялата къща, която се вижда от много върхове в района. Няма да лъжа, бих искал да живея в тази бяла къща на това място на 1100 метра надморска височина, но не съм сигурен, че бих се справил. Идвал съм тук и през зима, пробивайки пъртина от Батулия и не мога да си представя, как са се справяли местните жители през зимите преди много години.
Много обичам тази гледка и това място между върхве Разкол и Ветрила. До него може да се стигне по много места, като най-бързо се стига от Батулия край река Батулийска и махала Самотвор. На долната снимка се вижда връх Рединската Чукла и махала Нехетница под него, а зад тях е Понор Планина.
Тази голяма поляна ми е любима не само заради гледките си, тук се намира и вторият Оброчен Кръст на прехода – Св. Троица, както и беседка, характерна за такива места.
Не знам към коя махала се отнася този кръст, най-логично да е към Самотвор и Мечка на Батулия.
За съжаление старият кръст е счупен и е допълнен от нов, дървен. Това е най-красивото място на разходката, уютната беседка и обикалящи край мен коне… идилия и спокойствие. Това място е много обичано от мен, защото се намира на кръстопът на много маршрути из Батулийска и Буковецката планини и много пъти съм почивал край този Оброк.
На няколко стотин метра от оброка се намира изоставена стара махала с къщи с голяма историческа и архитектурна стойност, поне за мен са такива… това е махала Църквище.
Много ми е тъжно, че тези къщи, показващи как са живяли хора по тези места се разрушават и не се опазват. Най-много да намират нов живот в качество на обори, а биха могли да бъдат туристически атракции. Къде ли са наследниците на тези къщи? Като знам, по колко деца са се раждали в едно семейство по тези места преди сто години, наследниците трябва да са много….и сигурно много от тях дори не са били по тези места…
Това е една от по-запазените стари махали.
От Оброчния Кръст край махала Църквище може да се тръгне обратно през Батулийските махали Самотвор, Мечка, Ливаге и т.н. Но това е, ако сте дошли с кола и трябва да се връща до началната точка. Но аз съм с влак и по моя маршрут продължавам напред. Понеже съм минавал специално по тези места много пъти, при различни разходки отклонявах се от основния път да видя съседните махали. Така след махала Църквище и оброчния кръст Св. Троица може да се продължи на изток и да се изкачи връх Ветрила, и после на север към Кръстец, а може да се загуби малко денивелация и да се мине през махала Дебелец, намираща се в гора от северо-запад на Ветрила. При последното ми посещение на този район, в Дебелец имаше обитавана къща, но с дружелюбно куче, излзязло да ме посрещне. От скоро ме е страх от кучета по високите махали и край-гаровите вилни зони на пролома след като съм имал много неприятни срещи с тях. Така че по дефилето имам и четири-краки приятели, за които винаги нося храна, така и врагове, като глутницата над Церово в махала Камико…
Първата къща на махала Кръстец е бялата къща, за която вече съм споменал. Тя се вижда от много места над върховете до Батулия и Реброво, а пък от нея се вижда дори връх Мургаш, а нощем сигурно и светлините на София.
Страхотно място и срахотна къща, край която , след малко изкачване се намира и цървка Св. Дух с третия Оброчен Кръст за този ден – Св. Дух.
Оброчен кръст тук е нов, както и повечето други в този район на Дефилето, приличащ много на Рединските кръстове до връх Могилата.
Тук е редно да спомена, че за мен тези кръстове са интересни от историческа гледна точка и заради изработката им, така че тези съвремени кръстове, приличащи на памтеници от гробища не са ми толкова интересни, не са като шедьоврите от махалите на Брезе, Добърчин или Искрец, но все пак ги отбелязвам, защото едва ли ги слагат на нови места, по-скоро са на местата, където и преди имаше кръстове, които или са се счупили или са били откраднати или разрушени. В тази част на пролома, кръстове са били значително по-скромни от колкото в западната част, имало е и много дървени кръстове, така че нищо чудно, че много от тях не са оцеляли до днешните дни.
Някога в махала Кръстец, която се отнася към село Буковец, и до центъра на което от тук е много далече и се стига покрай връх Джуренец, имаше толкова много къщи и живот, че в долината на река Кръстешка имаше дори училище! Сега само некролозите и намиращото се до църквата гробище напомнят за живота по тези красиви планински места. Да живееш на 1100 метра надморска височина не е било лесно и аз, обикалящ тези земи с еднодневни разходки, дори не мога да си представям как са живяли тези хора. Как децата са ходили на училище през горите и край реките, как овчарите трябваше да извеждат на паша животните си, без значение какво на времето. И сега не знам как бих живял на 1100 метра, дори със всичките блага на 21-ви век, камо ли преди повече от 100 години. Както и навсякъде по пролома, тук колективизацията развали естественното развитие на селата и махалите и не знам каква история щяха да имат тези места, ако не национализацията, но , все пак процесът на урбанизация и смърт на селата се случва по целия свят… сигурно пак махалите щяха да умират, може би по-бавно, може би по-бъзо, няма как да знам.
От махала Кръстец и църквата може да се слезе надолу на изток към река Кръстешка и по дерето й де се стигне до Батурия… или поне това беше един хубав маршурт за топли дни преди години, преди реката да отнесе пътя поради дивата сеч по водосбоните й склонове … но за това съм писал в Батулийските ми пътеписи. Маршрутът продължава нагоре, а край последните къщи на Крътец пак има много шипка за събиране. След махалата до върха се върви по открито, сред стада коне, спокойно обикалящи по пасищата. Ако не се слиза към махала Барето, а се продължи към връх Кръстец и след това към връх Бранска Чукла, ще откриете още един Оброчен Кръст и паметник, след това черен път извежда към връх Високата Чукла и кръстопъта – към връх Чукава по маркировката на Ком-Емине, към Брезовдол надолу, към Лесковдол на запад…. или пък по маркировката на Ком-Емине посока връх Издремец и хижа Тръстена. Мога много да описвам накъде може да се стигне… но сега описвам друг маршрут. Ако все пак се отклонява за малко, да се заобиколи Барето и да се види оброк до вр.Кръстец, и от там пак може да се стигне до махала Преслап(а/о) по черен път през гора, но аз предпочитам да видя къщичките на махала Барето.
Над махалата, под връх Кръстец има хубави панорамни гледки на запад и север. Вижда се дори връх Ком, на централното било на Стара Планина.
От склонове на връх Кръстец, а по-точно преди върха, на билото, се открива страхотна гледка във всички посоки. На горната снимка съм легнал с гледка на запад, северо-запад, над краката ми е махала Преслап(а/о), след нея нагоре е Лесковдол, вижда се връх Грохотен и Понор Планина, все места, където съм обикалял не веднъж.
Махала Барето, към Буковец. При първото ми посещение на това място, когато се качих от Лесковдол, махалата ме посрещна с кучешки лай, но животниката се оказа добра и хапна от гранулите, които винаги нося, когато ходя по пролома. И така от една от къщурките се появи баба, сгъната от годините, но с голяма усмивка. За съжаление, не запомних името й, а при следващото минаване край нейната къща срещнах сина й, но тогава доста бързах и не говорихме с него. Това беше 2016-та година… Тогава, при първото ми посещение на това място тя ми обясни как предишното й куче щеше да ме изяде, за разликата от новото, което е по-притеснително. Старото куче беше убито от ловджии. Кучета са ми основното притеснение по време на разходките ми по тези места. Във ниските вилни зони обкалят глутници гладни кучета, изхвърляни или оставяни по вилите като жива охрана от “хора”, не заслужаващи да се наричат “хора”. Но докато тези глутници са предимно страхливи, по високите махали има кучета пазачи, които рядко виждат туристи като мен и са готови да пазят територията си. По тази причина винаги викам, когато доближавам махалите и нося гранули, които им хвърлям, щом се доближават. Но и такива ситуации намаляват, защото все по-малко хора живеят по високите махали.
Точно заради историята на жената за нейното старо куче и започнах да заобикалям Барето при последващите ми разходки. Това е една махала, от онези, през които минава черен път. Къщите са директно на пътя, с двора от една страна и постройките от другата. Така че разбира се, че кучета обикалят навсякъде. И така при разходките ми от Реброво до Томпсън подминавам махалата и само слушам как лаят кучетата, подминавам без пътека по склона на билото.
След Барето идва ред на махала Преслап(о/а). Тази махала е отбелязана с три различни имена на три различни карти, Преслап, Преслапо и Преслапа. Кое е истинското, аз не знам. Но това, което знам, е че ударението е на Е и, че там има Оброчен Кръст! Но преди кръста пак има препятствие – имот, през който преминава черния път, по който вървя. Пак викам, вадя гранули и се надявам, че някое куче няма да изкочи от някъде. Учудващо, в тази първа къща на махалата, въпреки живеещи в нея хора, не съм виждал кучета. Не знам, може би просто имам късмет. Тук със сигурност има много домашни животни и може би те, заедно с кучета са на паша. Нямам снимка на този имот, защото винаги го преминавам бързо и с притеснение.
Както казах, тук се намира 4-тият Оброк за този ден – Св. Мария Магдалена. Този кръст е от по-старите и е по-интересен. До него има и параклис. Махала Преслапо е обитавана, като има поне 3 постоянно обитавани къщи, което е рядко за високите махали по тези места. Тук съм срещал и добри кучета, които ме изпращаха чак до връх Рединска Китка. От Преслапа има път (с оброк) надолу на север към Лесковдол, извеждащ към сградата на кметството на пътя Своге – Лесковдол и път заобикалящ Рединската Китка през махала Нехтеница. Но най-интересно е да се продължи нагоре към върха, а от там да се слезе или до Редина или до Томпсън.
Не съм ходил по пътя в посока м.Нехтеница защото винаги чувам много кучета, лаещи от първите къщи на махалата. Тук редовно има крави на паша, виждал съм и кози. Но това е нищо, в сравнение с това, какво е било по тези места в начало на 20ти век…
На една от разходките по този маршрут край Преслапските коне срещнах тези две кучета и те станаха мои приятели, докато не се отказаха да ме следват малко след връх Рединска Китка, сигурно това беше граница на тяхната територия или беше просто защото спрях да им давам гранулите. Такива са кучета тук, или лаят и пазят територията, готови да те нападнат, или са прекалено дружелюбни, готови да следват след теб километри…
На горната снимка се виждат местата, по които съм минал преди малко. Махали Барето и Преслап, както и Кръстец, голият склон, където лежах преди малко и църквата на махала Кръстец, скрита в малка горичка (от дясно). Пътят подминава върха, до който има беседка и дървен кръст, а от там може да се продължи пак към Томпсън, но по един по-заобиколен маршрут през махала Нехтеница (пак, тя е голяма), където има още един Оброк.
Но по-интересно е да се продължи по билния черен път, посока Редина и малко преди връх Могилата да се отклони към махали Ключо и Локва. Ако не се отклонява към тези махали, може да се продължи към връх Могилата, до който има още два Оброка близо един до друг и от там през Редина и махала Текьова Нива бързо се слиза на пътя София – Мездра при МВЕЦ Прокопаник.
Но тук описвам как да се стигне до Томпсън през махали Ключо и Локва. Към тези махали се завива на юг край ретранслаторите и се излиза към 5-тия и последния Оброк за този ден. Всъщност оброците са два – старият и новият, тук много ме учуди отношението към стария. На други места, при подновяване на кръста, старият се слага до новия, а тук за новия са направили бетонна плоча, а старият остана встрани, паднал и мръсен.
Край кръста има 5 къщи, абсолютно забравен и разрушаващи се.
Надолу към махала Ключо има няколко постройки с антени, ретранслатори и какво ли не. Всъщност заради тези безбройни антени и ТВ кули мястото се забелязва от много места наоколо, както и връх Могилата над Реброво, по същатата причина. Винаги продължавам по склона надолу, край всички тези антени, не по черен път. Почти без пътека, тук -там край някоя изоставена къща и се излиза на черния път Редина – махала Нехтеница. Тук има и един опасен момент.
Пътека, която извежда към пътя София – Мездра над река Искър и Томпсън започва край последните къщи на махала Локва (ако се гледка топографска съветска карта и карта от bgmountains, а не викимапия, където под “Локва” е отбелязана махала долу при реката). А последната къща на Локва, посока север, е обитавана, но не само от хора, а от поне 10 кучета (информация към 2017-та година). Срещнах ги за пръв път, когато почти по тъмно се връщах от Рединска Китка и те ме видяха в гръб, щом ги подминах и хукнаха след мен… Добре че се обърнах, наведох се все едно исках да хвърлям нещо и те спряха. Кучета от тази къща се оказаха от лаещите, но страхливи. След това, щом минавах край къщата виках яко, за да ме чуят и кучета и стопаните. Но за такава глутница е достатъчно едно ново агресивно куче и всички 10 ще са по-смели. Така че напоследък реших да заобикалям тази къща и я подминавам от юг. Пътека надолу към Томпсън в началото си върви край стълбове за пренос на ток, които са добър ориентир за нейното начало. Честно казано така и не открих от къде точно започва пътеката, до сега не съм се качвал по нея нагоре, а само съм слизал и винаги ми е било трудно да я открия… На снимката долу е къща зад къщата с кучета от махала Локва.
По пътеката бързо се стига до главния път София – Мездра, което се пресича (внимателно) и се слиза надолу към реката по бетонен път. Тук има постоянно обитавани къщи, а до основната част на Томпсън, кв. Прокопаник, се стига по 2 моста, пъро над река Градешница.
А после и река Искър…
На гара Томпсън е същата депресираща гледка, както и на повечето гари по дефилето…които вече дори не са гари, а спирки и вместо да се поддържат хубави сгради на гарите служителите на БДЖ продават билети от малки алуминиево-пластмасови временни обекти, приличащи на еко-тоалетни. Винаги спирките по дефилето оставят горчив вкус след прекрасен ден в планината, но тобра пълна с шипка чака в раницата и след 30 мин вече съм в София! Но не за дълго, махалите на пролома няма да проучат сами себе си, така че скоро пак ще съм във влака за някое от Искърските села!
Следващият пътепис:
от Своге до Владо Тричков през Церия и Церецел
Предишният пътепис:
от Луково до Турската Могила и Гола Глава