от Своге до Владо Тричков през Церия и Церецел
25-26 км разходка по Искърския Пролом с начална точка гара Своге – махала Острица – махала Косматица – махала Габрико – връх Церия – махала Церецелски Ханчета – махала Ливаге – гара Владо Тричков. 9 Оброчни Кръста.
Снимките са направени с телефон. GPS трак също е записан с телефон. С информативни цели снимките са от различни разходки, оказа се, че нямах снимки от всичко, което описвам само от един ден.
Маршрут за GPS
Разстояние: 25-26 км
Денивелация: > 1000 метра
Изоставени Махали със стари къщи: Да
Обитавани Махали: Да
Оброчни Кръстове : 9 + 1 (при отклонение към махала Делова Мома при Церецел) + сигурно още няколко при Церецелски махали (???)
Маршурт: Пътеки + Черни Пътища
Особености: Еднодневен маршрут с най-много Оброчни кръстове в дефилето (от моите маршрути)
Транспорт: БДЖ
ДОПЪЛНЕНИЕ: след още обикаляне из махалите на Церецел съм открил нови оброци и интересни места по този маршрут: пътепис 1 и 2.
Своге е страхотно място за проучване на Искърското Дефиле. От гарата може да се стигне за един ден до много села (и съответствено гари) през планините край дефилето. От тук, освен влакове, спиращи на гара Своге по-редовно от колкото по другите гари на пролома, има транспорт до съседните села като Искрец и т.н., благодарение на които може да се разшири географията на разходките. Така този маршрут, за който ще пиша сега, може да се направи и от Свидня с маршрутка от Своге.
Но аз ще го опиша във варианта от гара Своге по улица Панорамия Път през махалите Острица, Косматица и т.н. До Церия може да се стигне и малко по-заобиколно, но по-красиво през махала Крагюл и Николова Чукла, но така маршрутът се удължава с доста километри.
За този красив преход се тръгва от Гара Своге нагоре, на запад по стръмните улици и стълбички, по асфалт. Тук има много възможности за отклонения и различни комбинации на улици, а в по-горната част и черни пътища, а в махала Острица и възможност на спестяване на малко черен път благодарение на пътеки, направени от очари от все още обитавани махали над Своге. Въпреки, че основният път нагоре е ясен, най-вече ако имате интуиция за подобни селски пътища, най-добре е да се ориентирате по карта, все пак в тези махали има много улици и пътеки, така че може да се объркаш и да се озовеш в някоя друга махала. Не че е проблем, стига да не е махалата в края на улица “Околовръстна”, не че не съм минавал и край нея, но…
Този маршрут, от Своге до Владо Тричков, ми е специален, защото по маршрута има страшно много оброци!
Първият за този маршрут се намира в махала Косматица на град Своге.
Той се намира много близо до Ботева Чешма под едно дърво, характерно за оброците.
Оброкът е от 1893 година и е със страхотна изработка, класическа за района, виждал съм много в такъв стил, но всеки има нещо уникално и индивидуално, много приличащ на кръста от махала Еремие (Церецелски Ханчета) на Церецел. На някои карти отбелязан като “Св. Владимир”, на оброка има надпис Св.Св. Кирик и Юлита, но се личи, че тези думи са добавяни на по-късен етап. На гърба на Оброка има имена на поръчалите го и пак има добавен текст в долната част. На картите след освобождаването по тези места няма отбелязана нито една къща. Така че сигурно оброкът е сложен тук заедно със заселяването по тези места след Освобождението. Този оброк стои тук толкова отдавна, че е видял няколко смени на режими, обезлюдяване на дефилето… надявам се да стои още дълго, когато, за съжаление, край него вече няма да има живот.
От мястото с оброка има два варианта за продължаване на горе към билото и връх Церия. Единият, може би по-стандартният, тръгва на запад, юго-запад по заобикалящ махалата черен път, а другият отива през махалата на юг. Понеже много пъти съм се качвал до Церия, в деня, в който записах този преход с gps на телефона ми, тръгнах по пътя на юг, през махала Косматица и през сърцето на махала Габрико. Ако се използва западния път, тези две махали фактически остават встрани от прехода.
Нямах неприятни срещи нито в една от махалите, но не намерих и други кръстове. При махала Габрико се минава много близо до няколко обитавани къщи, но и там не съм срещнал кучета.
След махала Габрико пътят извежда до един Ловен Заслон от който черният път продължава на запад през гората за връх Церия. Но аз предпочитам от заслона да тръгвам напряко през гората нагоре към билото. Тук редовно могат да се срещнат стада овце или кози, които са вече рядкост за иначе някога богата на животни територия.
От гората се излиза на красивото било с гледка на юг към върховете на Церецел, край които ще се върви след няколко часа. Тук е хубаво място за почивка и се намирате на кръстопът. На юг, тоест напред и надолу се отива към Церецелски Махали на южния склон на река Дълбочица, тези махали крият няколко Оброка. На изток се отива към връх Грамада и Николова Чукла, от които може да се продължи към Своге през махала Крагюл или пък за Томпсън. Но тук описвам маршрут посока запад, тоест към връх Церия. Пътят върви по красиво, широко било с гледки във всички посоки.
Понякога тук могат да се срещнат коне, но като цяло е тихо и вече няма домашни животни. Сигурно по време на ловен сезон тук минават ловджии с джипове, а през почивни дни и мотористи и други подобни индивиди, туристи, обикалящи тези места пеша са рядкост. Срещал съм ловджии по тези места, дори в дните, когато ловът е забранен.
Малко преди гористата част на връх Церия се намира този паметник на загинала от “гръм” Гюна Георгиева. Трагичният инцидент се случи на 16 юни 1995.
Това е един от няколко подобни паметници по искърското дефиле и е причина да се страхувам да ходя по открити планини през летните месеци и предпочитам есен или ранна пролет за дълги разходки в планината.
Край паметника има много шипка, която събирам за чай, в зависимост от сезона, разбира се.
След паметника пътят влиза в гората и така продължава почти до връх Церия. Самият връх се намира в гора, но, изненадващо, от върха има много хубава гледка на север. На върха има има беседка, сигурно използвана от ловджии, както и модерен оброчен кръст.
Оброкът е много по-различен от другите и като изработка и като идеята с надписи “Въздух”, “земя” и т.н. Той се намира и на по-нестандартно място, далече от махалите.
Малко встрани от върха, по пътечката на север се открива и страхотната гледка, за която споменах. Тук теренът е по-различен и има голо място, без дървета, благодарение на което се виждат съседните върхове, Понор Планина, връх Яворец над Бов и Лакатник, както и Врачанския Балкан и Кобилини Стени на хоризонта.
По-близо се виждат махалите на Своге и Свидня, връх Грохотен и т.н. А от дясната страна, далече е връх Издремец.
След връх Церия пътят продължава през гората и щом излиза на открито има разклонения с възможност да се стигне до махалите на Свидня, на север. Село Чибаовци на запад, Церецел и Томпсън на изток и Церецелските махали на юг, за което ще пиша.
От тук започва по-различната част на прехода. Така се получи, че най-високата точка, връх Церия, вече е достигната и от тук маршрутът върви почти по равно, с леки изкачвания тук, там, леки загуби на денивалация тук-там и така чак до първите махали на Владо Тричков, където започва слизането към река Искър.
Аз обичам да ходя пеша, защото само пеша наистина проучвам местата и забелявам нещата, които не бих видял с велосипед. Но като цяло този маршрут, както и много други по дефилето са много удобни за вело-разходки.
Малко след разклона за Чибаовци започват първите махали на село Церецел.
Какво да напиша за Церецел? Същото като и за много села по високите части над пролома. Това е едно огромно по територия село, село, което някога включваше 41 махала и над 1 260 души… някога. Някога, когато тук имаше живот. Сега в Церецел, на тази огромна територия от Владо Тричков до Своге се водят 20 души. За децата от всички тези махали имаше дори училища. Сега няма и спомен от този живот, само изоставени къщи, в които не може да си представяш, как са живяли толкова много хора…
Първата махала по пътя носи страхотно име Церецелски Ханчета, но това е по-новата махала, по-старата, точно до нея, от която не остана почти нищо е махала Еремие. Малка махала с няколко по-нови къщи, разположени край черния път и няколко много стари къщи, изядени от времето и скрити сред дървета. Край пътя се намират и няколко по-нови сгради, но недовършени. Винаги ми е много тъжно, когато виждам такива къщи. Представям си как наследниците на земите след 1989-та се върнаха да възстановят къщите на роднините си, но по някакви причини не успяха да го направят. Може би, разбирайки, че времето на махалите мина, че няма вече как да живееш по тези места в безопасност или няма как да имаш вила, която да посещаваш периодично, когато тя се обира постоянно когато те няма там. В махалите на Церецел има невероятна тъга, поне за мен. Може би, ако мина по тези места през лято, когато е зелено и свежно, усещането ще е друго, но се съмнявам, все пак вече знам, какво ще се крие зад зеленината. През лято може да минеш през Церецел и да не видиш повечето къщи, които се поглъщат от зеленината.
Когато гледах карта и планирах този маршрут, запасих се с гранули за кучета, защото Церецел е гордо отбелязан като голямо село по склонове на планината. Но истинате е друга, поне вече… Всичко е празно и изоставено. Не съм минавал по други по-изоставени махали по цялото дефиле или поне не толкова много една след друга, една до друга (добавено после: вижте село Манастирище и махала Бърдо на Брезе). Тези стари махали крият и много оброчни кръстове, от които сигурно съм открил малка част.
Първият Церецелски Оброк, който съм открил по този маршрут е оброкът на махала Еремие. Намира се до дърво, на поляна и е от най-красивата изработка. Оброкът е на Св. Иеремия, но странното в него е това, че той гледа на север-юг, а не запад-изток, както всички други оброци.
Какви ли събори са правили тук? Оброкът се намира на кръстопът и от тук може да се стигне до Царичина или до Балша.
Край пътя пак се намират много плантации от шипка, където може да се загуби доста време, събирайки плодове за чай. Някога и тук имаше къщи, от които вече не остана и следа сред бодливите храсти. В тази част на планината има много черни пътища, отвеждащи към махалите на Церецел или селата като Балша, Царичина и т.н. Основният път се личи добре, но все пак е хубаво се гледа карта, защото завои и кръстопъти са много, както и махалите.
Следваща махала по пътя е Пейчаново Бърдо. От нея има път и за чудесна стара махала Широко Лице и след това Бербатица. Две съседни махали кацнали на върхове над река Дълбочица. Те са намират на по-заобиколния маршрут, по-прекият продължава по южния склон и стига до махала Ливаге.
За нея съм имал очаквания да е населена, но пак сгреших. Тази махала има два Оброка (допълнение: всъщност са 3!), но за втория научих от карта след последното ми посещение на това място и нямам снимка от този ден.
Ливаге ме посреща с къщи от 1934-та година, изоставени и толкова зарасли, че дори да бях иманяр, пак нямаше да влизам в тях (признавам, в последствие, по време на другите ми разходки, влязох и в тях). Хора, които са живяли тук, не са знаели, какво бъдеще чака техните махали, както и ние не знаем, какво може да се случи с наши предвидно стабилни градове в 21ви век. Дали някой човек някой ден, дано да е много далече в бъдещето, ще обикаля по улците на града, в който аз живея и ще минава край моя блок, изоставен и разрушаващ се, мислейки същото, което мисля аз сега за махалите за Церецел?
В махала Ливаге, под връх Висока Могила има църква, а до нея и Оброчен Кръст.
Но сигурно по-правилно е да кажа, че до Кръста има църква, от колкото обратното.
А близо до тях и паметник на загинали Церецел-ийци в една от войните от първата половина на 20ти век.
Имало време, когато в Церецел са живяли много хора, имали са животни, склонове на планината край река Дълбочица са били обитавани. Сега махалите дори не ме посрещат с кучешки лай, тук е абсолютна тишина. Къщите стоят, но хората ги няма. Все едно е бил пуснат вирус и всички са умряли. Природата си върна територията и по пътя край връх Висока Могила срещнах сърни. Както споменах, територията обезлюдя от над 1200 човека до едва 20.
От другата страна на връх Висока Могила намерих поредна изоставаена къщурка. Тя се намира близо до махала Делова Мома, където ми се стори, че има оброчен кръст, но не съм минавал през махалата да го видя (добавено после: има). Като цяло, Церецел заслужава не един ден специално проучване и обикаляне на махалите. Тук има какво да се види.
По билото, между махали Делова Мома и Криво Бърдо се намира още един Оброчен Кръст, малко встрани от пътя. Той е с доста странна форма и размер.
След него, посока изток по пътя за Владо Тричков, на само 700 метра, се намира и още един Оброк.
Този оброк е от по-скромните и не толкова красив, както кръстът от Церецелски Ханчета.
Няколко километра след този оброк, преди връх Опърлен Орен и над махала Сулов Дол може да се отклони към село Томпсън, през махала Кикови Локви, където все още има живот. От разклона за този път има хубава гледка към отсрещното било и връх Церия, както и махалите на Церецел по южния склон на река Дълбочица.
На тези голи поляни все още могат да се срещнат стада овце и кози, а пътят продължава към Томпсън. Всичко това е землището на Церецел, много голяма, но вече празна територия. Празна от хора, но не и от история.
Малко след връх Опърлен Орен, при разклона за Реброво и връх Могилата има пореден Оброчен Кръст. Интересното тук, е че този е от по-новите, но със сигурност разположен на място на стария (допълнение: така е!).
Под връх Могилата има още един оброчен кръст, там правят събор на махалите на Реброво.
Голяма изненада беше да видя този малък Оброчен Кръст над махала Драсин, при другия разклон за Реброво. За пръв път минах от Владо Тричков до Реброво през връх Могилата през 2009та и съм ходил тук много пъти след това, но се оказа, че всеки път съм подминавал този малък, незабележим и скромен кръст.
Изненадата ми беше още по-голяма, когато вече след първите къщи на Владо Тричков видях още 2 Оброка един до друг! Тук разбрах, че ако си минавал по един маршрут само в една посока – има голяма вероятност да не си видял много неща и всеки път трябва да се мине и в двете посоки! Колко пъти съм подминавал тези 2 кръста, когато се качвах нагоре от Владо Тричков!
Инетересния кръст е само единият, старият. Чудя се защо са му добавили компания. Новите за мен не са много интересни, но много се радвам, че тази традиция се поддържа!
Страхотната гара на Владо Тричков, имаща не по-малка архитектурна и историческа стойност от Оброците е толкова изоставаена и занемарена, колкото и къщите на Церецел.
Понеже землището на Церецел ми е много интересно за проучване, ето още няколко пътеписа свързани със селото, махалите и оброците му.
от Свидня до Реброво през махалите на Церецел край река Дълбочица
от Своге до Владо Тричков през Николова Чука и махалите на Церецел
от Балша до Своге през изоставените махали и оброци на Церецел
Следващият пътепис:
от Гара Лакатник до Гара Бов през Тръстеная