от Своге до Владо Тричков през Николова Чука и махалите на Церецел
21 км разходка от гара Своге – махала Репища – махала Крагюл – махала Щърбаница – оброк Св. Спас – връх Николова Чука – Кръстова Ливада – махала Дренов Шишек – махала Плато – кметство Церецел – местност Попадин Дол – махала Криво Бърдо – край върхове Опърлен Орен и Андреева Чукла – махала Орешец – гара Владо Тричков
Снимките са направени с телефон. GPS трак също е записан с телефон.
Маршрут за GPS
Разстояние: 20 км
Денивелация: 1100 метра
Изоставени Махали със стари къщи: Да (Дренов Шишек, Плато, при кметството на Церецел, Криво Бърдо)
Обитавани Махали: Да (над Своге преди Николова Чука, както и обитавана къща след кметството на Церецел в местност Попадин Дол)
Оброчни Кръстове : 12 (8 Оброчни места по Маршурта с 12 оброка, вкл. 3 при кметство Церецел и по 2 над Владо Тричков – Св. Еремия и оброците на махала Орешец) + 1 ако се отклони на запад от махала Криво Бърдо посока Високата Могила, + 1 при връх Церия + 1 при връх Могилата над Реброво
Особености: загуба на денивелация: първо изкачване до Николова Чука и после слизане до река Дълбочица и след това ново изкачване до Криво Бърдо
Транспорт: БДЖ
Въпреки, че имам описан маршрут “от Своге до Владо Тричков през Церия и Церецел“, този маршурт се припокрива с другия само в последната част, при спускането към Владо Тричков, а пък може да се избегне и това припокриване, ако се слезе до Реброво край връх Могилата. Но това е краят на маршрута. Началото му, както и много други е при гара Своге, от която има много, наистина много, голям избор за разходки. Понякога променям идеята и маршрута щом излезна от влака, просто защото има толкова много места, по които може да се мине и черните пътища и пътеки да се комбинират във все по-нови и непознати маршрути.
От гарата се тръгва на юг, после на юго-запад по рида на планината с кацнали на него махали, вече квартали, на град Своге. Първата махала е Репища и пътят минава през центъра на махалата, тоест близо до къщите, а значи и до кучета – пазачи. Разбирам жителите на тези къщи, живата аларма им трябва, битова престъпност по дефилето е сериозна и ако имах къща някъде по пролома, и аз щях да я пазя както мога. Лаещите кучета, готови да те накъсат на парчета, увисващи по нестабилно захванати огради не е приятна атмосфера за началото на разходката, най-вече големият Алабай от една от къщите, който, въпреки, че е вързан, плаши всеки случайно преминаващ през махалата човек. Туристи тук няма, местните рядко ходят пеша, поне аз не съм виждал никого да ходи по тези места, най-много да ги срещна в стари джипове или по мотори. Овчари, обаче, все още има, а значи и овчарски кучета, които, понякога, могат да бъдат залъгани с гранули, а понякога, най-добре е да се заобиколят от далече.
След квартало-махалата Репища, идва ред на махала Крагюл, където е много по-спокойно. Освен последната къща на махалата, където живеят много четирикраки приятели, които познавам и които, въпреки че лаят, са дружелюбни. Може би пък просто надушват гранулите, които нося в страничния джоб на раницата. Махала Крагюл е интересна не с кучета си, а с Оброк Св. Петковден, един от по-новите оброци по пролома, сложен на ново място, а не с цел подновяване на стар счупен оброк (ако съдим по старите карти).
Освен новия оброк, от поляната, на която се събират за курбан, има страхотна гледка на север към връх Грохотен, Понор Планина с върхове Торсилова Могила, Каишов Връх и дори Була. На северо-запад се виждат и западните склонове на планината Понор, както и Малкия Понор – Манастирище. Поляната е страхотна и се оказа, че традициите на събори при Оброчен Кръст са живи на това място и минах скоро след провеждането на курбан..
…. за което разбрах не само по цветята, церемониално сложени при Кръста, а и по двете одрани козини на овце, които се намираха близо до Оброчното място.
Въпреки, че съм намерил повече от 100 оброка по Искърското Дефиле, рядко намирам поддържани такива на по-високи места. Оказа се, че минах по-малко от седмица след събора, който за този кръст се прави на 14ти Октомври.
Втората козина открих при последните къщи на махалата, довлачена до тук от кучетата. Понеже обичам Искърското Дефиле все едно съм бил роден някъде по малките къщурки на Буковец или Добърчин, обичам да намирам информация за любимите ми места, да разглежам старите карти да видя къде са били първите къщи по махалите, да проучвам за традициите и оброците на тези места, и т.н…. Така съм прочел много информация, за съжаление трудно откриваема и недостатъчна, за тези мои любими места. Така наскоро попаднах на един текст, свързан с историята на село Заселе, в който се споменава, как на един от оброците на селото едно време са правили курбан със…. 128 агнета, което означава, че в селото имаше 128 домакинства и всеки е носил по едно животно за събора. Не мога да си представям така картина, села – пълни с хора, с традиции, събори и живот. Всичко това е в миналото. Махалите над Своге, които са част от този маршрут са от по-новите обитавани места от пролома, в сравнение със Заселе, Свидня и много други… на картите след освобождаване няма нито една отбелязана къща по тези склонове – само гора, за разлика от голямото село Церецел, следващата част на маршрута.
Следващата, последната, махала е Щърбаница и тя може да се заобиколи по горски пътеки или да се мине директно през нея по черен път. В махалата има обитавани къщи, кучета и домашни животни, така че заобикалянето й по пътеките е добра идея. Минавал съм през нея няколко пъти и не съм имал неприятни срещи, но може би точно тогава кучетата са били на “работа” някъде по пасищата наоколо, така че от както намерих пътека, която заобикаля махалата – използвам нея. От махалата до връх Николова Чука пътят е черен и се личи добре, но има нещо, което заслужава внимание на изток от върха, на страхотна панорамна поляна над сегашното село Томпсън, някога махала Прокопаник на Церецел.
Някъде на 700 метра преди върха, има разклон за стар черен път, отиващ на изток. Този черен път, който бързо става зарасла пътека, кято вск пак се личи, а след това пак става черен път, води към Оброк Св. Спас на едно от най-красивите Оброчни Места по пролома.
Оброкът е Св. Спас (СпасО), на него се личат имената на хората, поръчали го, но не успях да открия годината, през която беше изработен. От горната част липсват няколко парчета камък. До Кръста има навес, пейки, място за голям курбан и събор. Класическо място за оброк, съчетано със страхотна гледка.
Разбира се, до оброка може да се стигне и от Томпсън по няколко черни пътища или пътеки.
Обичам това място и може би го обичам толкова, защото от поляните до Оброка се вижда много голяма част от любимите ми маршрути от тази част на пролома. Вижда се целият маршрут Реброво – Кръстец – Томпсън, вижда се връх Издремец, както и планината с пътищата и пътеки от Своге до върха, вижда се дори Врачанския Балкан (но не и на долната снимка).
За една къса 2у часова разходка, точно между два влака, от кръста може да се слезе до гара Томпсън. Но това е една много къса разходка, моят маршрут продължав за връх Николова Чука.
Единият вариант е да се върне към отклонението на оброка по същия маршрут, другият вариант е върхът да се заобиколи и да се излезе на Кръстова Ливада. След кръста е важно да не се объркат двата черни пътя, разклоняващи се на север, единият отива към Томпсън, а другият към Кръстова Ливада и после продължава чак до Церия (а след това и за Церецел, Свидня, Чибаовци и т.н.). Като цяло, връх Николова Чука не е интересен за изкачване, от горе няма гледки, много повече може да се види по пътя на запад, от склонове над река Дълбочица. На една от картите на върха има отбелязан оброк, но колкото и да съм търсил, не съм го открил, може да бъде грешка, а може би камъкът на долната снимка някой е обелязал като оброк.
След върха започва билният път за връх Церия, през връх Грамадата, на запад. На изток може да се слезе до Томпсън по няколко различни маршрута, през махалите. Може да се слезне до река Дълбочица по поне 5 различни маршрута през махалите на Церецел. За този маршрут слизането до реката е преди връх Грамадата, край махала Дренов Шишек, край най-западните къщи и през махала Плато. Черният път се губи на ливадата, но в гората се личи добре и в средната част на слизането се върви край стара ограда на някакъв голям, разбира се изоставен, имот.
Когато минавам край стари изоставени махали, край къщи от края на 19ти- началото на 20ти век, ми е тъжно, че тези места са празни. Но старите къщи имат история, в тях са живяли, раждали и умирали и тъгата край тези стари къщи не е същата, както при по-новите. Говоря за къщите, строени след 1989, когато хората са успяли да получат земите си и някои от тях са решили да построят нови къщи или по-скоро вили по родните места. Тези къщи са ми най-тъжни, защото показват не какво беше, а какво би могло да бъде. Хората искаха да имат дом (или вила) сред природа, може би където някога са живяли техните роднини, но никой не би могъл да предположи, колко опасно ще стане да имаш къща по тези места. Ако не кражби, то гората над къщата може да бъде изсечена, а достъп до имота загубен заради унищожени от камиони пътища, по които извозват мъртвата гора. Така и в махала Плато минах край подобна къща. Мога само да гадая чия е и с какъв труд е построена, но е изоставена и забравена. Вървях по зарасл, изровен черен път, близо до поредното сечище и изведнъж се показа тази голяма, хубава постройка, в която никой не живее, освен, може би някой ден някой престъпник, който ще се крие в нея, както, за съжаление се е случвало неведнъж по Искърското Дефиле. Обитаваните вилни зони по дефилето останаха там, до където има лесен достъп и асфлат, такива къщи като тази, намиращи се на места, достъпни само пеша или с много-много високопроходима кола, са обречени само да напомнят за миналото, или, както написах, за неслучилото се бъдеще.
По тези места, по склонове над река Дълбочица имаше голямо село Церецел, тук някога са живяли повече от 1200 човека, а махалите са стигали до сегашното Своге на север и Софийските села като Кътина на юг. Това е много голяма територия, сега дом за по-малко от 20 души. Когато минавам през още непроучените от мен махали на Церцел, викам, за да знаят кучетата, че идвам, да не ме изненадат. Но, с години това става безсмислено – безбройните махали на селото (някога над 40, част от които сега са села като Владо Тричков и Томпсън) са празни. Тук-там има по една -две обитавани къщи и вероятността тук да срещнете дървосекачи, излезли за незаконен дърводобив или някой престъпник, скриващ се в изоставените къщи е по-голям, от колкото овчар или местен жител. Познавам няколко местни човека, под познавам имам предвид, че знам, къде са обитаваните къщи и съм разменял по някоя дума с тях. Но за годините в които обикалям по тези места ставам свидетел как къщурки, в които имаше живот – вече стоят заключени и празни. Сред множество такива, може би най-тъжната за мен е къщата над Реброво, между Гола Глава и Турската Могила, къща с табела за целия род, който е живял в къщата от средата на 19ти век. Виждал съм я обитавана, но сега и тя е изоставена.
Черният път, използван за извозване на мъртвата гора, стига до пътя, вървящ успоредно с река Дълбочица. На изток по него се стига до гара Томпсън, а на запад може да се изкачи седловината между връх Церия и махала Церецелски Ханчета, на изток от седловината е село Чибаовци.
Черният път, минаващ успоредно с река Дълбочица има много, наистина много, разклоенения на север и на юг, към махалите. Някога този път се използваше активно като част от целия индустриален комплекс на мини над Царичина и завода при Томпсън. Сега и от тази част от историята на Церецел няма и следа.
При този маршрут съм тръгнал на запад по пътя, но за по-малко от 1 км, до бившето кметство на Церецел. Кметството е от юг на реката, през която се минава по мост, който сигурно ще видя паднал в реката при някое от следващите ми приключения в района. Изгнил, той води не само до кметството, но и до няколко къщи, две от които зловещо напомнят не толкова за миналото, защото са от по-новите (горе-долу строени след 75-та година), а за това, какво би могло да бъде, ако селото беше развито като вилна/туристическа дестинация. Да, склонове от двете страни над реката са стръмни и в долинната не е много слънчево, но през лято е свежо и приятно, не горещо. Под кметството има 3 оброка на по 10-15 метра един от друг, като най-западният е от старите, а другите два са от бетон.
За да се стигне до пътя, който води към билото на Церецел, към махала Криво Бърдо, се тръгва на юг по разрушен от водата път, на юг през местност Попадин Дол. Минава се край обитавана къща точно над реката, където пътят изчезва и все едно няма на къде да се продължи. Отнесен от реката, пътят водеше нагоре към още няколко къщи над реката. Трябва да се минава през нея, за да се стигне до останалата част от пътя. Пътят завива на запад и по него, по лабиринт от пътеки, се стига горе до махала Криво Бърдо, а от нея и до “главния” път Владо Тричков – Чибаовци (черен път, минаващ през Церецел).
За да не се обикалят допълнителни километри, черният път може да се спести благодарение на пътека, която е по-пряка, на няколко места много зарасла, но все пак проходима.
Кълвач? Кой друг. Въпреки, че дупката е прекалено перфектно кръгла.
Пътека, по която бързо се изкачва от 730 на около 950 метра надморска височина, има голям подарък в края си, преди махалата. Оброк! Неочакван и скрит от дървосекчи и други хора, които няма какво да правят по тези места. Оброкът са намира встрани от пътя и ако не тръгнах по пътеката, никога нямаше да го открия.
По кръста не се личат думи или цифри, а самят той е вкопан доста дълбоко. Не съм вижал такава изработка на оброци по други места по дефилето, но съм виждал такъв тип кръст на снимки и обикновено стръчащата над повърхността част на оброка е по-голяма, от колкото тук.
Оброкът е на около 500 метра от махалата, следва изкачване и започват хубави гледки на изток, към другите махали на Церецел.
Вижда се и страхотният “гол” рид между махалите Дебелите Торища (запад) и Кикови Нива/Локви на изток. По него също може да се стигне до Владо Тричков, или да се слезне до Томпсън.
Махала Криво Бърдо е стара махала от само две къщи, близо до извор на една от реките, захранващи Дълбочица (и е един от изворите на реката, през която трябваше да се мине след кметството преди малко). Преди старите къщи по пътя се среща по-нова бетонна постройка, в която може би никой никога не е живял.
Самата махала е класика за високите махали на пролома. Изоставена, зарасла, разрушаваща се.
Вътре все още се намират предмети от бита.
Колко сено са събирали с това гребло? Влизайки в такива разрушаващи се къщи ми става много тъжно, когато намирам забравени и изоставени неща вътре. Намирал съм куфари със снимки, чаши, дневници, какво ли не. Не трябваше и да ги търся. Тези малки къщи имат по едва – две стаи от по 7-10 квадратни метра максимум и вскичко, което има в стаята се личи веднага щом влезеш в нея. Не влизам в заключени къщи, които все пак се посещават от наследниците или поне някога са били посещавани. Влизам само в такива постройки, в малки махали от края на 19ти век, в които вече няма част от стените и липсват вратите. Виждал съм в някои от такива къщи вътре по-съвремени предмети, сигурно оставени там от временните обитатели, дали престъпници или някакви други хора.
Дупка в стената, през която в къщата може да влезе всеки. Личи се как са строени къщите поради паднала “шпакловка” от тавана и стените. Стаята е не-повече от 7-9 квадратни метра.
Зад тази полу-разрушена къща има още една, скрита в бодливи храсти. След махалата има разклон на пътищата, единият отива на запад, към стария “център” на Церецел, където има църква и няколко оброка, както и страхотни махали Делова Мома, Широко Лице и т.н. Отклонявайки се по нея до махала Ливаге могат да се добавят цели 4 Оброка към колекцията за тази разходка! Ако се върви по другия черен път, на юг, а после на юго-изток, се излиза на поляна с още един оброк, отбелязан на карти като Свети Илия (аз не успях да видя тези думи написани на кръста).
След кръста маршрутът следва вече описаният от мен преход от Своге до Владо Тричков през Церия и Церецел. Върви се по хубав черен път, край върхове Темишор, Дебела Могила, Опърлен Орен.
Аз харесвам този спокоен път, в делничен ден тук е тихо, няма обитавани къщи край пътя.
По откритите места край пътя има и гледки към отсрещния, северния рид над река Дълбочица.
Най-красивата част е при връх Дебелата Могила (над махала Сулов Дол), не другата Дебела Могила над Владо Тричков. Ридът е гол и по него може да се стигне пак до река Дълбочица по няколко маршрута, през махалите от двете страни на връх Осене и от там до гара Томпсън.
Последаната част от този маршурт може да свърши на поне 3 гари – Реброво, Луково или Владо Тричков, до тях има горе-долу еднакво количество километри.
При повече време може да се стигне и до Кътина, но там вече трябва да се използва автобус. Аз не обичам Софийските села на юг от дефилето и не ги използвам като начални или крайни места за преходите ми.
При оброк Св. Иеремия (на махала Ло/юбовец) (другият оброк с това име има в махала Церецелски Ханчета, някога махала Еремие) пътят се разклонява и от тук може да се избере дали да се слезне до Тричков, Луково или Реброво.
Зад новия оброк, с приятна изработка и не приличащ толкова на надгробни кръстове, както кръстове от Редина, някой грижливо е подредил парчета на стария оброк, счупен на много части. Старият оброк се намираше на същото място, но кога е счупен – не знам.
По парчета на стрия Оброк се личат характерните рисунки и може да се види част от годината, в която старият оброк беше изработен. Виждат се цифри 18 (но това, че оброкът е от 18__ година е ясно така или иначе), но не и другите.
Подобни семейства насекоми, тук калинки, съм виждал по камъни на връх Бегличка Могила, но тогава беше пролет и насекомите бяха Божите Кравички и бяха много повече.
След Св. Иеремия идва ред на още един оброк, но не последен за този ден – оброкът на махала Драсин. Малък и скромен, той беше незабелязван от мен много години, когато го подминавах на изкачване от Владо Тричков.
Следващият оброк е на махала Орешец, някога далечна махала на Церецел, най-близката до реката. Сега част от селото. Само стария оброк напомня, че някога тук са живяли съвсем друг тип хора, които са се прехранвали от тази земя.
При бивашата гара е както винаги тъжно.
Сега дума “Церецел” може би звучи непознато за много хора, но някога това беше гордо име на село от над 40 махали, гушнати от планината на много голяма територия от сегашното Своге и Свидня чак до Софийските села като Кътина, Балша и Царичина. Голяма територия, някога дом за над 1200 човека. Животът се променя, кой знае кога някой пътешественик ще обикаля из сегашните улици на някой голям Български град, може дори София, изоставен и разрушен, и ще мисли, как ли са живяли хора по тези места, както аз сега обикалям из Церецел. Може да звучи невероятно, но в края на 19ти век и начало на 20ти и на жителите на Церецел щеше да им звучи невероятно ако някой им беше казал, какво ще стане с техните места.