пролетна нощ на връх Була, май 2022
Споделял съм тритте ми нощувки на връх Була, едната беше през зима, другата през лято, а третата през есента. Всяка различна и интересна. Четвъртата ми нощувка беше най-малко интересна от фотографска гледна точка – нямаше условия за хубави снимки нито по време на залез, нито по време на изгрев, но пък през нощта успях на направя няколко интересни снимки с новата ми палатка, така че споделям и това малко приключение с вас.
Този път се качих до върха в почивен ден и очаквах, че може би ще се връщам без да нощувам – все пак мястото е сравнително популярно, а аз искам да съм сам на върха. Вървейки от Заселе към планината, видях, че на върха има хора и реших да продължа за Каишов връх, от където също има хубави гледки. Но Церовските Ливади при Мечаполянския превал са дом на нов краварник, който все още се изгражда, но кравите са там, превалът е ограден с електропастир и като цяло мястото се е променило доста през последните години – хора, кучета, крави, коне… Така оставих идеята за Каишов връх и все пак се качих на Була. Горе ме чакаше джип, който, за моя късмет, потегли надолу, така че на върха останах сам, слушайки звуците на пролетната планина Понор, вдишвайки аромата на пролетните цветя, поникнали сред скалите…
През целия ден бях свидетел на чудесни пролетни обалци, обикалях край скалите и набелязвах композиции за снимки, небето обещаваше невероятен залез и дори мислех дали да не потегля към Столо за залез и да се върна по челник до Була през нощта, но около 90 минути преди залеза небето се изчисти и така от красивите облаци не остана и следа, а аз останах без залезни снимки, но честно казано, този ден се качих до върха за удоволствие, не за снимки. Искаше ми се да прекарам още една нощ на любимото място. Настаних се на скалите, където има удобно място с гледка към пролома, изгледах два епизода на един сериал и след това имах възможност да направя няколко нощни снимки, преди небето да бъде превзето от облаци.
Наслаждавах се на нощната гледка към любимите села, забелязах светлини на нови места – от махала Царина на Заноге, която мислех за изоставена и където миналата есен не съм видял признаци на живот, както и под връх Зорилица над Желен, където светлините сигурно идваха от ловния заслон северно от върха.
Пролетните и летните нощи са къси и вече към 04:40 излязох от палатката за изгрева, който не беше интересен за снимки, но да посрещнеш изгрев на Була е приятно и без да снимаш, правя го за 4-ти път, надявам се да имам възможност да го направя и за 44-ти път. Кравите също се събудиха и започнаха да мучат, три кучета бягаха по пътя от Заселе до краварника, от съседната гора излезе едър заек, а сръндаците все така викаха, както и през цялата нощ – сигурно защото е месец май и си търсят компания за топлите Понорски нощи.
Предишните ми нощувки на връх Була:
Пътеписите ми през връх Була са на страницата ми за Искърския Пролом.