залез на Ръждиви Скали в Мальовишкия Дял на Рила, март 2022
Колко пъти съм минавал по пътеката от ЦПШ Мальовица на юг, посока връх Мальовица, езерата, Ловница, Страшното Езеро или дори за 7-те Рилски езера, през всичките сезони, но до тази зима не съм се сещал да мина по рида източно от пътеката – рид Ръждавица, от който, както се оказа, има доста приятни гледки към върховете в Мальовишкия дял на Рила Планина.
Сметнах, че не би трябвало да ми отнеме повече от 1 час от паркинга на курорта Мальовица до края на рида преди стръмното му спускане на юг към пътеката за Страшното езеро. По тази причина поех по стръмната писта, когато последните скиори се спускаха, а влековете спираха работа. Тези 260 метра денивелация за 700 метра по стръмната писта минах с котки, а вече на рида сложих снегоходки, защото туристите не минават по този рид, а значи, че няма утъпкана пътека, каквато има до връх Мальовица. Така се оказа, че за да мина по този рид ми трябваше повече екипировка, отколкото да се кача до върха преди една година. Снегоходките бяха голяма помощ – без тях се затъваше до кръста! Стигнах до най-високата точка на рида – 2422 метра, скали, които на някои карти са отбелязани като “Ръждиви Скали”.
Имах време само да се преоблека в сухи дрехи и да избера няколко локации за снимки, които тук са две. Или на юго-изток, към върховете Лопушки, Попова Капа и “Купените” при Страшното Езеро, които с последните лъчи класически се боядисаха в червено.
Или на запад, към величествения връх Мальовица, връх Ушите, Мальово Поле, както и склоновете на връх Камилата пред тях и връх Черната Скала. В ниското се личеше пътеката от хижа Мальовица за Страшното Езеро.
Тази зима дебнах момента да се разходя до залона Страшното Езеро и да спя горе, но това така и не се случи по различни причини, но гледката от Ръждиви Скали се оказа доста приятна за снимки, а и маршрутът по рида е с нулева лавинна опасност, за разлика от другите пътеки в района.
Реших да не чакам за нощни снимки, а на слизане пак редувах снегоходки и котки – снегоходките по рида, а котките по пистата, която е толкова стръмна, че без котки слизането щеше да е много опасно. В началото на пистата реших малко да се пързалям по дупе, но по-добре да не споменавам за тази глупост 🙂
