пролет край река Мальовица, май 2022
19-ти май 2021-ва година уцелих един ден, когато нямаше прогноза за гръмотевични бури и се качих до хижа Мальовица да снимам пролетните мизухари, които поникват в големи количества край едноименната река. Тогава останах доволен от снимките, въпреки малкото количество цветя, които съм снимал. Една година по-късно (на 22-ри май 2022) се върнах на същата поляна под хижата, но този път снегът беше в пъти по-малко, а цвеята – нищо общо с миналата година – буквално имаше килим от лилави пролетни крокуси.
Имах много време до залеза и обикалях по непознати места край добре познатата пътека от хижата до втората тераса. Така се отклоних от пътеката малко след хижата и се разходих по източния склон на рида Калбура, качвайки се до скалите по снега към улеите и така, по склона, стигнах до пътеката за Мальовишките езера от първата тераса, при големия камък, беше интересно, но гледайки към улея с пътеката за Мальовишките езера, който беше покрит със сняг, реших, че не искам да рискувам и да търся минзухари край езерата. Стигнах до края на втората тераса, прескачайки безбройните потоци, но никъде не видях толкова много крокуси, колкото имаше край хижата. На втората тераса се запознах със самотна дива коза, която не искаше да позира за снимки.
Връщайки се обратно към килима за да изчакам залеза пропаднах през снега в Мальовишката река до коляно, а ледената вода напълни обвуките ми. Добре, че имах няколко чифта чорапи в раницата, така че останах за залеза край хижата, но не и за нощните снимки, все пак за това трябват сухи крака.
