октомври 2022. Защитена Местност Църнио Камик и Столо

Имах удоволствието да изпратя пореден ден на скалите на Столо, които вече са част от една по-голяма защитена територия, като с този статут тези скали са се сдобили през 2022-ра година. Мястото става все по-популярно, но в дъждовен есенен ден горе е спокойно и може да изпратиш деня в компанията на вкаменелостите, които са на милиони години. Край Столо има все повече нови пасища – електропастири, овчари на мотори както и табели за “частен имот”, но справка в кадастъра показва, че частни земи край Столо няма (само “общинска частна”). Не знам дали вече може спокойно да мина от Столо до Крета по скалния венец и после през Пиринска Могила, територията е пълна с крави и кучета-пазачи. През есента на 2021-ва успях да се кача до горе пряко – по камъните под скалите от махала Топилата, през въглищата, но горе бях посрещнат от глутница от 6-8 кучета, така че се върнах обратно пак пряко надолу, като кучета се оказаха по-умни от мен и не са ме последвали. Не препоръчвам този маршрут – да, пряк е и ако трябва – минава се, но заобиколно е много по-спокойно.

Денят мина в бране на ябълки и круши над изоставените махли на село Загъжене и Брезе и малка, но приятна разходка до връх Вардище, а за залез се качих с колата до махала Топилата, от която по познатия маршрут стигнах до Столо. Този път без нощувка, само да изпратя деня от скалите. Залезът се оказа динамичен и с такива цветове, каквито отдавна не съм виждал.