лятна нощ до долното Мальовишко езеро в Рила

Когато се отклоних от магистралната пътека за връх Мальовица и поех по стръмната пътека за езерата, настроението и усещането се промениха, вече бях в Планина, а не на натоварена пешеходна улица в почивен ден. Рила през август, през почивните дни и по популярните пътеки се превръщат в нещо, което за мен не носи духа на планината, но нямам от какво да се оплаквам, предищният път в Мальовишкия дял, през май, бях абсолютно сам и не срещнах нито един човек. Снимах минзухари и се наслаждавах на спокойствието. Този път, в неделя, тръгнах към 15:00 от София, към 17:00 бях на паркинга на ЦПШ Мальовица, където вече имаше места, защото туристите се връщаха. Бях единственият, който се качваше в планината по това време, а слизащите от планината туристи бяха стотици. Подминах хижата колкото може по-бързо и, както написах, щом се отклоних към пътеката за Мальовишките езера вече бях сам.

За разлика от есенното ми посещение на езерата, този път имах достатъчно време преди залеза и обиколих всичките (три) от Мальовишките езера, но за снимки се върнах на долното. Средното езеро беше доста заблатено, а горното беше толкова близо до връх Мальовица, че не знам как бих могъл да снимам и езерото и планината в един кадър.

Гледката към Орловец и Камилата е класика от това място, тази вечер имах възможност да наблюдавам, как последните лъчи на слънцето катерят склоновете им…

…, като със всяка минута цветовете ставаха по-наситени и по-оранжеви….

Мальовица и Малка Мальовица са по-близо, но от долното езеро има възможност да се снимат и те, когато за минути променят външния си вид и слагат червени шапки.

До Долното Мальовишко езеро имаше опъната палатка, но така и не видях хора, които да влизат или излизат от техния планински дом, нито вечерта, нито през нощта. Моят дом за нощта избрах да бъде на едно възвишение източно от езерото, над долината на Мальовишката река и с чудесни гледки, а и с малко вятър, който беше достатъчен да изгони комарите, които по това време на годината са истинските господари на планинските езера. Малко след залеза от непозната за мен пътека от Мальовица слезнаха туристи, които опънаха палатка близо до езерото, точно където планирах да снимам през нощта, но това не беше причината да не снимам, а и бях доста тих, така че не мисля, че ги притесних.

След като слънцето се скри, но преди да настъпи истинската нощ – подходяща за снимки, скрих се в палатката за по-малко от един час, а когато излязох – вече бях в кралството на милион звезди. Липсваше ми такова небе, което не съм виждал от доста време, толкова чисто от всякакво светлинно замърсяване, с падащи звезди и Млечния Път, който се виждаше добре и с човешко око.

Набелзяаното от мен място за нощни снимки на връх Мальовица (и малка Мальовица), с отраженията в езерото, беше на метри от палатката с туристи, които вече бяха заспали. Мен, обаче, чакаше още доста време навън, защото Млечният път и отраженията на звездите в езерото не бяха за изпускане. Докато успях да наглася статива и композицията в тъмнината, като използвах фенера за да осветявам склоновте на Мальовица до езерото, за да мога да видя какво ще снимам, както и да направя куп кадри за да уцеля композмция, Млечният Път вече беше застанал на най-подходящото място – точно между върховете Малка Мальовица и Мальовица.

Прекарах сигурно поне 40 минути на това място и беше толкова нереално тихо, само подскачащите рибки нарушаваха спокойствието няколко пъти.

На отсрещния бряг, при заслона БАК, също имаше човешко присътствие тази нощ, като от време на време се виждаха светлини на челник, а аз правих нощни експерименти с моя, позирайки за нощни снимки.

Прибрах се в палатката към около 02:30 и нощта мина спокойно и дори спах 2 часа, което за мен е рядкост, обикновено изобщо не успявам да заспя в планината. Стадо коне, които обикалят по склоновете на Мальовица през цялото лято нарушаваха тишината, като се чуваха камбанките им, а аз се надявах да не дойдат през нощта до моята палатка, която опънах на място, където имаше не малко конски изпражнения (но такива имаше навсякъде край езерата и по склоновете).

Изгревът боядиса склоновете на Мальовица в оранжево-червено, точно както си представях. Пак нямаше нито облак в небето, но честно казано, за първия изгрев на тези прекрасни езера и такъв изгрев беше напълно достатъчен. За следващите идвания вече ще се надявам на по-динамично време. Снимките бяха от почти еднаква позиция, така че няма нужда да споделям тук всичките, а и една е достатъчна.

Започна пореден горещ ден, а аз бързах надолу, като вампир, за да слезна по пътеката за хижата, а после и до ЦПШ, преди те да бъдат огрени от слънцето.

Сподели: