лятна нощ на връх Ловница в Мальовишкия Дял на Рила
Очите на Дивите Кози светят зелено (отразяват светлината), когато попадат в светлините на челника. Сигурно това ще запомня най-много от тази нощ на връх Ловница в Рила Планина.
Както правя напоследък, тръгнах от ЦПШ в непланинарско време – след обяд, всички туристи вече се прибираха, а аз поех по пътеката през хижа Мальовица, която след това трябваше да ме изведе до заслона БАК (Орловец, Гранитна Вода) близо до Рилските върхове Злия Зъб, Орловец, Камилата и Ловница. Повечето върхове – съседи на Мальовица са труднодостъпни, дори не мисля, че някога ще искам да се кача на Злия Зъб или Орловвец – за мен има Ловница – чудесен Рилски връх, с гледки по-красиви от тези, които предлага Мальовица. Не подозирах, че ще се влюбя този ден, но ето, че се случи.
От ЦПШ до връх Ловница стигнах за 3 часа, натоварен с палатка, спален чувал, посетлка, фототехника и други неща, необходими за нощувка в планината. Беше почивен ден, но щом се отклоних за пътеката към заслона БАК, вече бях сам, така и беше цяла нощ.
Връх Ловница е висок 2695 метра, малко по-висок от съседите – Злия Зъб, Двуглав и Орловец, но значително по-леснодостъпен. Може би най-неприятната част бяха морените след заслона, но гледка, която ме чакаше от премката ме изненада. На юг, към Кирилова Поляна се спуска стръмен улей, който само за два километра променя надморската височина от 2560 метра при премката до 1470 метра при Кирилова Поляна. Как се спуска по този улей – не знам, мился, че не искам да знам. Моята пътека е за върха, където намерих хубаво място за планински дом.
Седмица преди това, на Мальовишките Езера, срещнах много диви кози, които изобщо не се страхуваха от мен, дори позираха за снимки, но тогава бях без теле-обектива, който взех този път, но козите дойдоха само през нощта, така че преди залез разглеждах далечните Рилски върхове с обектива и снимах палатката.
Връх Ловница се оказа много по-интересен за снимки, от колкото очаквах. Имах възможност да снимам на юг – където склоновете са стръмни, на запад посока на залеза, както и посока изток – към връх Голям Купен.
Докато южният склон на Ловница е стръмен, северният склон е просто отвесен и ми струва невъзможен за спускане, освен ако не сте Дива Коза.
Гледката към Злия Зъб и Орловец доминира пейзажа на запад.
Разбира се не се качих на това място с цел да спя или да снимам само залез, но Луната разваляше нощното небе и по календар трябваше да се скрие зад хоризонта към 12:00. Настаних се в палатката и чаках да стане 12, за да излезна пак и да снимам. Добре, че се сетих да излезна малко преди това, защото така успях да снимам Лунен Залез, който се случи точно между върховете Злия Зъб и Орловец.
Главната снимка (първата в този фото-разказ) е точно от последите минути преди Луната да се скрие. Небето може би още не е толкова инетерсно, защото лунната светлина скрива звездите, но луната правеше снимките по-интересни.
Връх Ловница и склоновете му не са дом само на Диви Кози, това е дом и на Планински Орли- те имат гнезда на Ловница и съседните труднодостъпни върхове. Знаех тази информация преди да дойда, иначе сигурно щях да се оплаша, когато нещо голямо прелетя на метри от моята глава. И още веднъж, и още, докато не свикнах, бях на гости при тези птици и почти не ползвах челника за да не ги притеснявам, очите свикнаха с тъмнината, но когато се опитвах да фокусирам обектива, трябваше да включа силния фенер няколко пъти, тогава и видях Козичките, подскачащи по стръмните южни склонове, а те ме гледаха с техните очи, отразяващи светлината на фенера в зелено. А аз се притеснявах да не видя друг чифт очи, които няма да избягат от мен, а напротив, щяха да дойдат много бързо. Не знам защо, но тази нощ през цялото време мислех за мечки.
Какъвто беше залезът, такъв беше и изгревът – без облаци.
Но с почервеняващи върхове. като от близкте първа се събуди госпожа Мальовица.
Долината на Манастирската река, а голото местенце в долната дясната част на снмката е Кирилова Поляна.
На долната снимка се вижда Заслон БАК (също известен като заслон Орловец и заслон Гранитна Вода), в долната дясната част.
Очаквах Злия Зъб и Орловец да светнат в червено с първите лъчи, но първа беше Мальовица, последвана, учудващо, от Двуглав (който е по-нисък от съседите), после Орловец, а последният за купона беше Злият Зъб.
Когато всички приятели се събудиха (имам предвид върховете), бях готов да тръгвам обратно. Обикновено не обичам студените пейзажи с доминиращи скали и камъни, но тази гледка много ми хареса, дори без зелена трева или някое езеро.
Това не означава, че все пак не намерих малко цветя за преден план.
Вече със събран багаж, след като поех по пътеката надолу, отклоних се до мястото под връх Злия Зъб, с чудесната и плашещата гледка на юг – към Кирилова Поляна. Колкото впечатляващо изглеждат тези върхове от ниското, толкова красиво е и от горе.
На връщане компания ми правеха дивите кози, които бутаха камъни от склонове над мен, гледаха ме, а аз откраднах малко от техните боровинки.
Така връх Ловница се оказа много хубав за снимки връх, най-вече заради съседите си – Двуглав, Злия Зъб и Орловец. Те направиха гледката на запад много интересна, а на живо, разбира се, е много по-впечатлваща и никоя снимка не може да предава усещането от премката между Ловница и Злия Зъб и улея, по който надолу скачаха Диви Рилски Кози.
