зимен залез и нощна гледка към село Церово, Искърския Пролом и планина Понор от скала Викалото
След години разходки из планините на Искърския Пролом, в колекцията на спомените и преживявания има място и за списъка с места, от които има страхотни гледки, гледки, които отбелязвах като места за бъдещи снимки. Въпреки, че Искърското Дефиле е толкова близо до София, то не е снимано много, освен стандартните места – гледка от скалите Аржишкио Камик (Лакатнишки Скали), гледка към Гара Бов от пътя за Заселе и някои други. Реших да имам колекция снимки с хубави гледки от пролома. Зима е любимият ми сезон, а през януари-февруари 2021ва година имаше не един снежен ден, така че се възползвах от това.
Скала “Викалото” се намира южно от село Церово, в планина Понор, на само 720 метра надморска височина. Централната част на Церово се намира на 450-460 метра н.в. Денивелацията е достатъчна за впечатляваща гледка. До скалата се стига за около 2 км от гарата на Церово, по черен път за махала Орничето. Има две пътеки, по които се стига и по-бързо.
Качих се до скалата с цел да снимам Церово малко след залеза, когато светлините на селото започват да светят. Духаше вятър, така че облаците рисуваха красиви картини в небето.
На долната снимка се виждат върхове Билото, Каишов Връх, Була, Башовица, както и скалния венец Подмола, с махала Камико, кацнала над скалите. Под връх Билото е махала Шушек, в която също светнаха няколко лампи, нещо, което ме изненада, защото при разходките ми през махалата, мислех, че тя е изоставена. Кашиов връх, както и високата част на планина Понор се виждат от София и планина Витоша, виждат се дори от по-високите части на града или от по-високите сгради. Боровата гора, засадена южно от върха се личи добре, ако знаете, къде да гледате. На снимката се вижда и любимият връх Була, с който имам свързани много хубави спомени. Денивелацията от река Искър до върхове Каишов и Була е почти един километър.
От дясната страна на снимата се виждат светлините на село Бов, а под него – бившата махала Гара Бов, сега отделно село. Най-отзад, във Врачанския Балкан, се виждат светлините на село Осиково (сега Миланово).
Вижда се и старата кариера на селото на запад от скалния венец Подмола. Възможно е да съм ходил по павета от Церовския камък, които са били използвани за улици и в София, в началото на 20-ти век.
Село Церово се намира между две планини – Понор и Голема Планина, и двете са част от Стара Планина. За разлика от повечето села, за Церово има доста земя в ниското – при реката, където е почти равно. Махалите на селото са предимно на запад в планина Понор – Цървеняне (от където започна заслеването по тези земи), Орничето (което е до скала Викалото), Шушек, Крещица, Камико, Гламек. На изток, в Голема Планина, е махала Църни Камик, под едноименния връх.
Махала Орничето е обитавана, така че в снега имаше много следи на кучета, които обикалят в землището на махалата. Но те не са единствените, които оставяха следи в пресния сняг. Животните имат своите пътеки и този ден успях да ги видя, навсякъде имаше следи на лисици, вълци, глигани и зайци. Вършането по тъмно до центъра на Церово беше около 30 минути.
