залез на северния склон на връх Издремец над село Бов, октомври 2023

За поредна есен съм с фотоапарат сред любимите ми места, където сигурно съм бил овчар в предишния живот. Голема Планина до село Бов. Колко пъти съм започвал приключенията ми от гарата на Гара Бов, колко пъти съм минавал през местност Чемерника, Оброчните Кръстове над Бов, река Трескавец, връх Яворец, хижа Тръстеная, връх Колибище(то)… през вече далечната 2009-та година за пръв път минах през високото землище на село Бов от Бовската Габровница през Чемерника и после до гарата, тогава скелетът на сградата на рудника Издремец все още загрозаяваше пейзажа, а сега и от нея останаха само купчина камъни и бетон. После, след известно прекъсване, продължих приключенията ми из тези земи. В блога ми с пътеписите и телефонни снимки съм описвал разходките ми през връх Издремец, като най-интересният пътепис за върха, мисля, е от разходката ми от Желен през връх Издремец до село Гара Лакатник. Иначе съм се качвал до върха и от Гара Бов, и от Своге и от Лесковдол.

Този път, обаче, реших да се насладя на есенен залез от върха, като за тази цел направих нещо, което никога не съм правил преди и едва ли ще направя пак. Качих се с колата ми до ферма Чемерник(а), която се намира северно от връх Издремец. Седем и половина километра от центъра на Бов до фермата са по стар път, свързващ Бов и махала Бовска Габровница през местност Чемерник. Седем и половина километра за… 55 минути! Не шофирам по черни пътища, предпочитам да ходя пеша, но този път реших да направя този странен експеримент. Разбира се, ако не пазя колата, щях да стигна по-бързо. Местните хора карат значително по-бързо. Пътят е покрит с камъни, изпотих се повече, от колкото ако бях тръгнал пеша, както правя винаги, но стигнах до фермата и имах достатъчно време за да проуча някои от пътеките към върха, които до сега не съм проверявал.

Районът на връх Издремец има много исторически места, както римски пътища и рудници от различни периоди (дори римски!). Също така западно от върха има изровени основи на постройки, които, възможно, са от римски период (описани в пътеписа ми Желен – Гара Лакатник).

За снимките на залеза избрах скалите северно от върха, до местност Ушите, където има кула, построена тук с неизвестна за мен цел.

Имах много време до залеза, така че разглеждах любимите места с телеобектива.

Изоставените панелни сгради край пътя от Бов, близо до махала Ключо. Някога тези сгради са били пионерски лагер, но ми се струва, че това не е било първото им предназначение. Сега долните етажи се използват като обор, а мазета са зазидани и усещането, когато минавам край тези скелети не е от приятните, по тази причина използвам по-стария път от Бов за местност Чемерник – върви успоредно, но на по-високо по склона на връх Яворец.

Махала Кръст и пътят от Бов. Склонове на върховете Гарван, Колибището, Яворец и Кошушки. От махалата има приятна пътека за друга Бовска махала – Забачовец. Историята с прокарването на пътя от Бов за Бовска Габровница съм споменавал в края на пътеписа ми Зли Дол – Гара Бов.

Къщичка на южния склон на връх Могилата над долината на река Трескавец. Какви чудесни секвои има долу при реката, а пък изоставените обекти от бившия рудник Издремец в горната част на течението й – тръбите, хвостохранилището, тунелите и какво ли не също са интересни за разглеждане – това е друга страница от историята на Бов.

Залезът наближава, но не изглежда, че ще впечатли с красивите си цветове, за разликата от шарената гора край горното (пресъхнало) езеро.

На хоризонта са планините Понор, Козница и Врачанския Балкан. Последните две са разделени от добре личаща се Дружевската седловина (Дупнивръшка). В Понор планина добре се виждат върховете Каишов и Торсилова Могила, Мечаполянската седловина, върховете Була, Драгоданица… В Голема Планина са Бовските върхове Колибище(то), Кошушки, Яворец, Гарван… Пред мен е сравнително равната местност между върха Издремец и хижа Тръстеная – местност Чемерник, с едноименната ферма.

Както и очаквах, залезът мина почти безцветно, но пък получих удоволствие от прекараните няколко часа в компанията на върха. Намерих три пещери, които изглежда появили се в резултат на човешка дейност, разгледах няколко стари зида от непроучените постройки от западната страна на Издремец. Разбира се, повече никога няма да те посетя, любими Издремец, по този начин – с кола до фермата, а, както и преди – по любимия ми маршрут пеша, през връх Кравя, изоставения Желенския разсадник и Лесковдолския Оброчен кръст Свети Илия в местност Припоро. Или пък ще те гледам от връх Була, а пък може би от Врачанския Балкан, а дори когато паркирам в Лидл над Околовръстния път на София до Драгалевци – пак ще те гледам, знам къде си, малко на ляво от Чукава, виждаш се добре. Надявам се, че с тези снимки поне малко показах твоята красота, но заслужаваш доста по-хубав залез, както и снимки с гледка от върха на изток – към връх Козница и морето от буковата гора, която ви разделя.