от Огоя до връх Чукава през Чучелица и обратно
17 км разходка в от центъра на село Огоя – местност Дядово бърдо – махала Мала Търтрива – местност Преслапа – местност Заногата – връх Чукава – местност Заногата – местност Преслапа – оброк Св. Пантелей – местност Колник – Огоя
Снимките са направени с телефон. GPS трак също е записан с телефон.
Маршрут за GPS
Разстояние: 17 км
Денивелация: 900 метра
Изоставени Махали със стари къщи: Да
Обитавани Махали: Да
Опасни Кучета: Не
Дружелюбни Кучета: Не
Оброчни Кръстове : 1
Особености: разходка тип ” от кола до върха и обратно”
Транспорт: кола
За мен Искърското Дефиле е любимо от части заради възможността да правиш дълги (20-30 км) преходи за един ден от точка А до точка Б без необходимостта да се връщаш до началната точка, до колата. Така любимите ми маршрути започват от една гара, минават през села и върхове и свършват на друга гара. Връх Чукава и село Огоя все оставаха встрани от тези разходки поради липсата на удобен транспорт до селото. Знам, че има маршрукти до селото, дори съм ги виждал, но, честно казано, не съм ги използвал и едва ли ще го направя (маршрутка не е влак и нито е безопасно, нито разписанието е удобно – а ако я изпуснеш… няма друга до следващия ден). По-скоро имам идея да отида до Огоя с кола, да я оставя там и да стигна, например, до Реброво или гара Орлин, а след един или два дена да измисля друг маршрут, например от ЖП спирка Пролет по билото чак до Огоя, където колата (надявам се) ще ме чака. Или пък Реброво – Литаково през Чукава, звучи много хубаво за 1 ден. Но нямам тези маршрути (все още), така че тук ще опиша доста обикновен маршрут – изкачване до връх Чукава от село Огоя, до която стигнах с кола един зимен, топъл, ден.
Тази разходка имаше две цели – първата беше да открия една интересна вила в махала Мала Търтрива, а втората – да се кача на Чукава, ако има време. Понеже редовно откривам сайта с обяви за продажба на имоти в обищна Своге, с цел да видя някакви интересни стари къщурки или малки вили, които се продават много евтино и да помечтая как бих живял в някоя от тях, без да имам каквито и да е било сериозни намерения или възможност да ги купувам, когато открих една такава вила в Буковец, реших да я видя. Нямам планове да живея по Искърското Дефиле, но любопитството да разглеждам офертите остава. Така попаднах на оферта за стара вила, с много приятно описание, личеще се, че човекът харесваше вилата и природата наоколо, за разлика от 1001 обяви с по 1 снимка и без описание. Описанието на мястото започваше с “къщата се намира в местността Чукава, в близост до села Батулия и Огоя”. Използвайки карти и познанията ми на района, това място трябваше да е село Буковец. Имаше и доста снимки към оферата, а къщата беше сигурно от 1970-те или 1980-те с остър покрив, тип триъгълник, така реших да я търся на сателитни снимки. Понеже в Буковец има десетки къщи, а махалите на селото са на огромна територия, гледах предимно около връх Чукава. Така попаднах на една къща (гледайки сателитни снимки), която доста приличаше на това, което търсих. Така реших да я видя наживо, не толкова защото наистина исках да я видя, а по-скоро да се уверя, дали успях да я открия така по сателитни снимки.
Стигнах с кола до Огоя, паркирах пред Войнишкия паметник и тръгнах на северо-запад, хващайки тайна пътека, която бързо извежда към по-високите части над селото, вместо по по-заобиколния черен път. Пътеката минава по един рид, между две рекички, една от които няма име на нито една карта, а другата е река Дълбоки Дол.
Пътеката извежда на голяма поляна/пасище до малка махала, жители на която сигурно са извеждали животните си на паша точно тук. Сега къщите са изоставени.
От къщите черният път завива на запад и стига до разклона, част от друг маршрут. Черните пътища продължават в различни посоки и по тях може да се стигне до Батулия на юг и юго-изток, до Буковец на изток, а моят път минава край връх Чучелица и завива на запад. За мен на една могила остава оброк Св. Пантелей, който ще видя в края на разходката.
Вече съм в землище на Буковец. Махалите на селото са разхвърляни по склонове на Стара Планина на огромна територия. По права линия, по въздух, от най-източните къщи на Буковец (махала Мала Търтрива) до най-западните – махала Барето са повече от 7 км, а по пътеките и черни пътища да стигнеш от единия край на селото до другия трябват няколко часа. Все още има обитавани къщи в някои от махалите на това голямо село, приличащо на Церецел в това, каква територия заемат махалите му. Но това, което отличава Буковец от другите села е надморската височина, на която са някои от махалите тук. Къщите в махали Чукава и Мала Търтрива се намират на височина между 1200 и 1300 метра, като само съседната Лескова Махала (на Освеновлаг) е със същите характеристики. Който ходи по планините, знае каква може да е разлика дори на 100 – 200 вертикални метра, така че не знам в какви условия се живяли хора по тези махали, в сравнение със съседните Бов, Лакатник, Церецел, Батулия и т.н. , където повечето къщи са под 1000 метра надморска височина. Разликата в условия на различни височини усетих и при тази разходка – когато на Чукава ме чакаше студена зима със заскрежени дървета, след топла пролет в ниското.
От северните склонове на Чучелица има гледки към върховете на Буковец. На северо-запад добре се личи Джуренец.
Отивах да видя една вила, но се влюбих в друга. На седловина край връх Чучелица, където старият черен път е изровен от безбройните джипове на ловджиите, се намира една чудесна вила, с гледка на юг и юго-запад чак до Рила. Вижда се връх Мургаш, Софийското поле и Витоша. Мястото изглежда страхотно. Тези къщи се намират на кръстопът, като единият път заобикаля махалата и връх Търтрива Чукла и отива към билото с връх Чукава, а другият отива към махала Мала Търтрива.
Вилата изглежда поддържана, край нея има извор и карта от 1878 показва много постройки точно в тази част на махалата. След вилите започва черен път край река Роман, който извежда към центъра на селото и скучния, дългия път край Буковска/Оградишка река за Батулия.
Може би горе-долу дорбре поддържаният черен път от Огоя и от Батулия прави тези махали не напълно изоставени. Имаше къщи с поддържани дворове, със здрави огради. Това не може да не радва, в сравнение с напълно забравените и изоставените махали по други села на пролома.
Така стигнах до последната къща на махалата, преди махала Чукава. Това беше търсената от мен вила.
Зарадвах се в моите детективни способности, представих си какво би било да живея тук и продължих по маршрута. Надявам се, че къщата беше продадена успешно и новият собственик ще я оправи. В България от паралелен свят тези места щяха да бъдат страхотни вилни зони, може би някога ще са, но едва ли.
От къщата може да се продължи за Чукава на северо-изток и на северо-запад. На запад са махалите Чукава и други, а на изток пътят заобикаля връх Търтрива Чукла. За да не се връщам към вилите при разклона, реших да продължа по зарасл черен път край връх Търтрива Чукла посока билото и връх Чукава. По пътя ме чакаше тази изненада, показваща, че горите тук се обитават.
Заобиколих Търтрива Чукла и вече бях много близо до връх Чукава. Но черният път заобикаля доста и изкачва този висок връх от север, така че аз продължих без пътека по източния му склон.
Горе ме чакаше приказка. С всеки метър денивелация пейзажът се променяше и от кафяво-сив ставаше бял. На изток се показа билото с участъка на маршрута Ком-Емине, склонове на върхове Увеса и Лескова Могила. От север склоновете бяха покрити със сняг, а от юг, където на около 1200-1300 метра някога са живяли хора от Лескова Махала, грееше слънце. Ако денят беше по-дълъг, спокойно бих могъл да продължа по билото до хижа Лескова и да слезна от там до Огоя, но нямах време за това.
В далечината се виждаше бялото било на Стара Планина от Златишко-Тетевенската част. А по-отпред е любимата малка планина Било, също част от Стара Планина. В подножието му е Ботевград и Правец.
Връх Чукава е висок 1587.6 метра. Горе нямаше никакви следи, нито на животни, нито, разбира се, от хора. От върха на север е връх Козница, изглеждащ близо, но двата върха са разделени от дере с река Габровница и билата им се срещат на изток, при върховете Брезовишка и Стойкова Чукла (много Чукли в тази част на Стара Планина).
Маршрутът Ком-Емине не минава през върха, а го заобикаля от север.
Чукава и Козница са част от много приятен еднодневен маршрут Осеновлаг – Чукава – Лескова Могила – Увеса – Бойчов Кръст – Голямата Могила – връх Козница – Осеновлаг, но да стигнеш до селото нито е бързо, нито приятно, нито лесно, защото трябва да се кара чак през Елисейсна, от София всъщност се стига по-бързо до значително по-далеченото Банско, от колкото до Осеновлаг.
На юго-изток добре се виждаше Мургаш, до който се стига от Чукава по пътеката/черния път на Ком-Емине.
Този ден връх Чукава, иначе не някакъв специален връх със страхотни гледки, беше абсолютна приказка.
За връщане трябваше да използвам същия маршрут, както на изкачване, но с известни различия. Разбира се не се отклонявах от махалите, а продължих до вилата край връх Чучелица по по-прекия път.
Качих се до връх Чучелица, над махала Ябланов Дол. Острият връх на долната снимка от дясно е връх Войнегова Могила над махала Оградище, част от друг маршрут.
Връх Търтрива Чукла, зад нея – Чукава, а близо до старата къща под върха беше скелетът на крава.
Слезнах от връх Чучелица към “главния” път без пътека, а на една могила край пътя ме чакаше единственият оброк за деня. Оброкът е сложен в основните на разрушения манастир Св. Пантелеймон. Както и няколко подобни дървени оброка, при махала Прадилов Рът, над Рединските махали, този също е обикновен кръст от две парчета дърво. В тази част на Стара Планина и Искърския Пролом няма Оброчни крътове – шедьоврите на Гинските майстори, няма почти 2-у метрови каменни кръстове с букели и рисунки. В днешно време да стигнеш от една част на пролома до другата не представлява усилия, а когато са слагали тези кръстове, през 19ти век, условията са били съвсем различни. От източната част, по мои наблюдения, оброците са били много по-обикновени, по-бедни, в сравнение със западните си братя. Така и този дървен кръст, съборът край който е на 27ми Юли.
На връщане от оброка реших да не използвам пряката пътека, а да продължа по черния път, който заобикаля доста повече и стига до същото място както и пътеката, по която тръгнах за тази малка разходка. Край черния път за Огоя намерих друга пътека, която спестява няколко завоя и заобикаля няколко обитавани къщи край Лальова Чешма в местността Гарван.
В Огоя е тихо, близо до центъра и автобусната спирка има манастир, но оброци край него не открих, така че той не прадставява интерес за мен. По-интересен е войнишкият паметник, който се намира на малък площад в центъра. Подобни паметници има по повечето села в Искърския Пролом и са слагани за загиналите във войните от пъврите десетилетия на 20ти век (като на Огойския са добавени и загиналите “Побоници срещу Труско Робство” както и Втора Световна Война и….”загинали за социална правда и свобода”…)
Сред множество имена и фамилии прави впечатление, че имаше няколко рода от Огоя, които са загубили може би по-голямата, ако не цялата мъжката част от семействата през първата половина на 20ти век… – Заешки -5, Гащейски -4, Ристовски -5… сега имам удоволствие да обикалям по тези прекрасни земи спокойно, без да срещам никакви хора, а някога тук са живяли хиляди хора, които са се трудили по пасища и нивите си по цял ден, цял живот, а много от тях са били пращани по войни, случващи се далече от техните родни места и са оставали завинаги там.
По-правилният вариант на този маршрут е изкачване до Чукава по описания маршрут, но вместо връщане по същия път – продължаване по билото до хижа Лескова и връщане до Огоя от там.
Следващият пътепис:
от Бакьово до връх Драгоната и река Елешница