от Батулия до хижа Лескова през Бакьово и Огоя и обратно през Буковец и Оградище
45км ВЕЛО-разходка по Искърския Пролом с начална точка село Батулия – село Бакьово – село Огоя – махала и хижа Лесква – връх Лескова Могила – местност Разделената Вода – село Буковец – махала Оградище – село Батулия
Снимките са направени с телефон. GPS трак също е записан с телефон.
Маршрут за GPS.
Разстояние: 45 км
Денивелация: 1104 метра
Изоставени Махали със стари къщи: Да
Обитавани Махали: Да
Оброчни Кръстове : 0 (би трябвало да има по маршурта, но с велосипед не видях нито един)
Маршурт: Асфалт от Батулия до Огоя, черен път в другата половина от маршрута
Особености: вело-разходка
Транспорт: кола
Обичам да ходя пеша по искърския пролом. Обичам да го проучвам през ранна пролет, когато е леко топло и няма зеленина и така откривам стари къщи и оброци. Но така се случи, че имам няколко вело-маршурта из любимите места, които искам да споделя тук. Най-малко неща могат да се видят, когато караш кола. Повече може да се види с велосипед. Най-много се вижда, когато се ходи пеша. Това винаги е било моето правило. Но когато през лято е много топло и не става за разходки по ниските планини на пролома, идва ред за велосипед.
Пътят от Батулия за Огоя и Ябланица е перфектен за велосипед. Може би най-хубав асфалтиран път за велосипед, който знам. Не говоря за качество на асфалта, а за липса на трафик. Караш за удоволстиве с малка денивелация.
От Батулия се кара на изток по хубав път през край-пътните махали на Батулия, след това Бакьово, от което има няколко черни пътя за планината и от двете страни от реката, но за този маршрут се кара до кръстовище Огоя-Ябланица, край което има няколко изоставени постройки, напомнящи за миналото на тези места. Тук, на кръстовище не само на двата пътя, но и на две реки, могат да се видят сгради на старото кметство и училище. Сега – изоставени сгради с разбити прозорци, превърнати в обори. Реките, срещащите се при махалата са Огойска от север и Ябланица от изток. От Батулия може да се стигне до Ботевград с велосипед без проблем, така от това кръстовище се кара на изток през Ябланица, преминава се билото на Стара Планина при пътеката Ком-Емине и се слиза при Врачеш.
За моя маршрут се продължава на север за Огоя, през махала Заяковци и се стига до центъра на Огоя.
Както казах, не обичам лято. Обичам ранна пролет или късна есен. Тогава планината е моя, няма туристи, няма пикникуващи хора, махалите са празни, но, най-вече, няма жега. Жега, която в ниските планини на Искърския Пролом не е приятел. Добре, че този маршурт влиза в гората след Огоя, където може да се скрие от жегата.
От центъра на Огоя и паметника на загиналите Огойци във войните от края на 19-ти, начало на 20-ти векове се кара на изток, през махали Студенец, Цера и Бяла Ливада, като при последната и започва пътят за хижа Лескова. Тук идва и краят на спокойното каране по асфалт и започва по-истинското изкачване. Сигурно нямаше да се изморя така, както се изморих, бутайки велосипед по изровения път за хижа Лескова, ако не беше сечта, която се случва в района. Склонът на билото под хижа Лескова е поредна жертва на дървосекачи, а по иначе забравения черен път край границите на “Едродивечов Район Чукава” минават един след един камиони пълни с убити.
Нямаше как да карам в калта, дори трябваше да нося велосипед през доста време, което значително изсмука силите ми, поддържани от само еднолитрова бутилка вода. Преди да тръгна на тази вело-разходка, последното ми ходене по пролома, а и изобщо по планина беше пролетна и по навик сложих малко вода в раницата, грешка, за която съжалявах доста на билото на Стара Планина.
При един от завоите видях и причината за ужасното състояние на пътя – КАМАЗ, каращ, а по-точно плуващ през калта. Трябваше да се кача на склона над пътя, защото камионът нямаше как да спре без да заседне в калта, нито от къде да ме заобиколи. След малко се повяиха и дървосекачите, с усмивка и музика в стил поп-фолк, убиващи гората, която няма кой да защити, защото вече няма нито един човек, който да живее в някога населената махала Лескова, голяма махала, с училище, в последствие превърнато в хижа. Може би е за по-добре, че хората, някога живяли по склонове на Стара Планина нямада видят какво се случва с техните земи.
Успях да мина през дърводобивната територия и ми оставаше малко до хижата. Когато гледах този маршурт на карта, мислех, че е доста лесен. Много карам велосипед ,но подцених 30+ градусовите жеги и ефекта им върху мен. Все пак до тук вече съм карал 25 км и то само нагоре и стигнах до заключената, но изглеждаща поддържано хижата, много изморен. До хижата има чешма и, въпреки че се старая да не пия от чешми и нося вода в раницата, напълних малаката почти празна бутилка. Все пак ми оставаше още изкачване, а после и билото, а в бутилката ми имах вода за няколко глътки. Намокрих главата в студената вода, това ме освежи и прожължих напред към билото.
Хижата не се намира в популярната част на Стара Планина и повчето туристи, минаващи тук са Ком-Емине туристи. Иначе мястото се посещва и от други хора – ловджии, може би и от хора, каращи мотори или други МПС-та в планината… но, както казах, хижата не е толкова популярна, както хижите от Централен Балкан. Но тя съществува и се радвам на този факт, защото при вида на разрушената хижа Трескавец става доста тъжно. При хижата има голям навес с барбекю за голяма група хора. Хижата се намира в забравената от време махала Лескова, гушнала се на склона над река Девич, между Върховете Увеса и Лескова Могила. Ако не знаех, че наблизо някога е съществувала голяма махала, нямаше да разбера за това през лято. Гората е зелена и е скрила всички стари къщурки, повечето от които така или иначе са разрушени. От всичките ми ходения по Искърското Дефиле, а това са малко над хиляда километра, извървяни (не с велосипед) из махалите на този край, не се сещам за друга махала, която да се намира чак толкова високо в планината. Какви хора са избрали това място за живот? Да живееш между 1200 и 1350 метра надморска височина! Учудващо е и, че махалата е към Освеновлаг, не към Огоя, но това, може би не е важно и едва ли беше от значение за хора, които са били толкова смели, че да живеят по тези места. Сега тези места са по-скоро свързани с маршурта Ком-Емине и ловджии, от колкото с история на махала, пълна с хора, някога живяли толкова близо до билото на Стара Планина.
След хижа Лескова се излиза на открито и вече се вижда връх Чукава на запад.
Но откритата част на планината не е добре дошла в жегите. Голяма част от черни пътища и пътеки, маркирани на карти между хижа Лескова и билото на Стара Планина минават през или край имоти, оградени с нови огради. Все още има живот по тези места, но значително по-различен от това, което беше преди 70-80 години. Няма ги овчари, отглеждащи техните животни, няма ги изморените лица на местните жители, на които им се личи всяка година от техния живот по лицата им. Сега голяма територия е оградена с ограда с електропастир.
На това място, близо до фургона направих дълга почивка и изпих всичко, което имах в бутилката, напълнена само преди няколко минути. Изядох каквото имах в раницата, а това не беше много и гледах на картата и се чудех дали ще имам сили за билната част на маршурта. Все още като се сещам за този ден, не разбирам, защо се изморих чак толкова.
С последни сили се качих до билото и се наслаждавах на гледката към връх Козница на север. На билото беше лесно за каране, черният път е по-равен от някои асфалтови пътища и от Увеса до Разделената Вода почти няма изкачвания и се кара без усилие. Срещнах група Ком-еминейци, вървящи от любимия Бовския край на пролома, от хижа Тръстеная. Дали туристите, минаващи Ком-Емине знаят каква красота и история се крие по тези места, които сега се минават бързо туристически? Някога съм се интересувал от Ком-Емине и все още ми звучи като страхотна идея, най-вече да забравя за всичко за един месец и да съм в планината, не че е реално, но поне като идея. Но предпочитам дълги едно-дневни проучвателни преходи по пролома ,когато виждам не само красиви върхове, а и махали, оброци и т.н.
Над махала Лескова, от южната страна на билото има много коне и пасища, оградени. Понеже не съм проучил махала Лескова, не знам колко навътре в гората влиза тази ограда и каква територия е оградена.
Оградата върви успоредно с черния път и оградената територия е доста голяма. Кара се посока връх Чукава и изкачване има за връх Лескова Могила. Проучвайки местата, по които съм ходил, само след като се върнах, разбрах, че в гората при върха може би все още има оброк на махала Лескова. Все още не съм се връщал до тези места да го открия. Пътят продължава и през местността Разделената Вода, където от един извор тръгват две реки, в две различни посоки, през билото на север и на юг.
Стигайки до Разделената Вода бях пред избор. Имах още доста от светлата част на деня и исках да изкача връх Чукава и да продължа за Джуренец, връх Кръстец и да слезна до Батулия през любимите ми махали. Но без вода нямаше как да правя по-дълъг маршрут. Ако имах няколко литра вода в раницата -бих стигнал и до Лакатник. Реших да завия за махалите на Буковец, преди връх Чукава. В подножието на върха, над махалите, пак имах избор. От тук може да се слезе за Буковец и Оградище и да се кара по черен път, а може да се слезе до Огоя и да се кара по асфалт до Батулия. Третият вариант, но с изкачване, за което нямах сили/вода, е да се тръгне посока връх Драгошка Чукла и от там да се слезе за Батулия. Всички варианти са хубави, но аз избрах да тръгна по най-лесния, където нямах нито едно изкачване, а само постоянно използване на спирачки.
На снимката горе пред мен е връх Търтрива Чукла. Край върха минава черният път за Огоя и пряк път за Батулия през Драгошка чукла и махала Пръдилов Рът. Другият път за Батулия, по който слезнах този ден, отива на запад, край връх Чукава и слиза към Буковец и Оградище. Щом седнах на велосипеда след почивката, документирана със горната снимка, не съм спирал чак до Батулия. Само трябваше да натискам спирачките, така , че ръцете ми се измориха. Пътят първо влиза в гората, където, по изровени черни пътища се спуска надолу през махалите до завоя за центъра на селото, което остава встрани. Черният път, който е в доста добро състояние, но по който все пак се личат коловози от камиони извозващи мъртви дървета, продължава от северо-източната страна на река Оградишка и стига до Батулия, минавайки в края си край махала Градо и манастира.
Обичам да карам велосипед, но го ползвам за други места, не там, където мога да подмина някой Оброк или стара къща. Велосипед е много походящ за съседните места – Софийска Планина на юг от Ябланица и Огоя, там няма такава история, каквато има по тези места и пътища между Мургаш, Готен, Драгоната и т.н са подходящи за велосипед. За мен велосипед е по-скоро спорт, много по-различен от планинарстване пеша.
Следващият пътепис:
от Огоя до връх Златаришка Чукла и чешма Мечулица