от Батулия до махалите на Буковец, Оградище и Батулия. Част I
няколко маршрута от центъра на село Батулия до махалите по землищата на Батулия и Буковец. Поради припокриване на някои части, пътеписите са в обща тема, а не в отделни. Поради прекалено много снимки и текст, пътеписите са в две части.
Снимките са направени с телефон. GPS тракове също са записани с телефон.
Този пътепис е част от събрание пътеписи за Батулия и Буковец от серия “от Батулия до… и обратно”.
Други пътеписи от поредицата:
от Батулия до махалите на Буковец, Оградище и Батулия. Част II
от Батулия до Бакьово през Камберска Махала и обратно през Завидов Рът и Гола Глава
от Батулия до Буковец през Драгошка Чукла и обратно през Равни Дел
от Батулия до Джуренец през Равни Дел и обратно през Кръстец
Други пътеписи през землището на Батулия и Буковец:
от Гара Бов до Реброво през Високата Чукла и Кръстец
от Реброво до Томпсън през Кръстец
Предисловие.
Търсене в интернет на информация за село Батулия първо ще ви даде няколко резултата на евтини къщи/вили за продажба, новини за пожари, кражби и незаконна сеч (като новините по тази тема покриват сигурно 10 процента от реално случващите се в землището на селото) и новини от 2014-та година, когато голямо наводнение от придошла река Кръстешка отнесе път за махалите на селото, както и мост за съседните села Огоя, Бакьово и Ябланица.
Всяка моя разходка из землището на Батулия и съседните села докосва тези тъжни събития и са неразделна част от сегашното състояние на селото и усещането ми, когато обикалям тук.
Когато не съм с влак и искам да се разходя из планините на Искърския Пролом, ентусиазмът да карам по завоите на пътя през пролома обикновено спира при Реброво, завивам за Батулия, спирам на стария площад – до автобусната спирка и кръчмата, храня кучета от селото и продължавам в някоя посока.
Така съм обиколил доста из махалите на селото, което за мен не може да се гледа разделено от съседните три села – Буковец, Оградище и Бакьово. Голяма част от махалите над Батулия, на изток и север от сегашния център са в землищата на другите села, които са още по-мъртви от Батулия. Трябва да отбележа, че чета, разглеждам и се интересувам от историята на всичките села по пролома до 1944-та година, защото след тази година естественното им развитие беше спряно, а след края на 1950-те селата са били просто на изкуствено дишане, завършило с тяхна бавна смърт, хиляди човешки съдби обединени на тази голяма територия, някога пълна с животновъди.
Едното село – Оградище, споменавано в турските регистри от 1683-1684 години сега е махала на Буковец. А някога? Селото беше основано в сегашните граници на Бакьово, а след това се разрастна и от другата страна на рида на Голема Планина при връх Драгошка Чукла, когато част от жителите му се преместиха там, но условията на новия център на Оградище не са били толкова благоприятни, както в махала Бакьово. С годините махала Бакьово стана отделно село (1943 г.), а голямото Оградище стана твърде малко и беше включено към Буковец като махала – през 1960-та, махалите на Оградище бяха разделени между Буковец и Бакьово. През 1941-ва година в Оградище имаше 620 жители. Сега в селото има няколко обитавани къщи, но заедно със всичките махали на Буковец, в землището живеят около 13 човека.
Другото – Буковец има още по-дълга история, най-вероятно от годините на Второто Българско Царство. Центърът на селото, поддържано като купно село по време на Турското Робство е над устието на няколко реки (Турски Дол, Роман и други, образуващи Буковската река, която пък след Оградище вече е Оградишка река), дълбоко в планината между ридове с върхове Джуренец и Чукава, а махалите на селото стигат до почти 1300 метра надморска височина. Освен, че на високо, махалите на Буковец са много разпръстнати – от Барето до Мала Търтрива от запад на изток, разстонието по въздух е над 7 км, но по горски пътища и пътеки е в пъти повече. Населението тук намаля от 915 човека през 1941-ва на 442 през 1965-та (след Колективизацията и това е с добавена нова махала – Оградище през 1960-та със всичките й жители, които през 1941-ва бяха 620) и до 123 през 1985-та . Към 2019-та година в Буковец има регистрирани 13 човека, в землище от 37 км.кв.
Бакьово, отделено от Оградище трябва да се разглежда като част от последното от историческа гледна точка, все пак от тук започна заселването и на двете села, а махалите на сегашното село са бившите махали на други села, най-вече Оградище. Селото стана “независимо” малко преди сериозните промени по тези земи, през 1943-та. Населението на Бакьово след отделянето през 43-та беше 284 човека, а пред 1965 – 87 човека. Към 2019 г.- 20 човека.
Защо описвам всичко това? Защото тръгвайки от Батулия по ридове над река Кръстешка или по ридове над река Оградишка, няма как да разбереш, кога свършват землища на едното село и започва другото.
Батулия е своеобразен център на всички тези села, плюс Огоя и Ябланица. Защо? Защото пътят от всичките тези пет села минава през сегашния център на Батулия, който пък се появил заради тези села. Така всичко тук е свързано.
Батулия също е споменавана в турските документи от 1683-1684 години, но най-вероятно хората са живяли по тези места и преди това. Най-старата известна част на селото е около сегашната махала Градо, над устието на реки Кръстешка и Огойска (ставаща Батулийска след това), от изток на устието. Селото е преживяло две чумни епидемии –през 1811 и 1837, като след последното в селото бяха останали само 9 (!!!) човека. Но с години селото се завърна и се разрастна, най-вече след Освобождението, когато хората започнаха да се изселват от центъра по колибите си (държави) – така се появиха махалите. След прокарването на ЖП линия и построяването на гара Реброво, животът на Батулийци пак се е променил и започна процесс на преселване в сегашния център – отваряха се кръчми, магазини и т.н. Така Батулия стана важно място за съседните села Буковец, Огоя, Ябланица, Оградище (не споменавам Бакьово, тогава част от Оградище). Както и със всичките села, тук населението се увеличаваше с добри темпове след Освобождението до Колективизацията – от 276 човека през 1881 до 834 през 1941-ва. През 1965-та стана 493, а сега (2020 г.) е със около 140 регистрирани.
Но всичко това е в миналото. Сега Батулия е друг център – център на сечища от землищата на съседните села. Тук могат да се видят камиони пълни с убита гора, а склонове над реки Кръстешка и Оградишка се изсичат с такава скорост, че при всяко мое идване пейзажът се променя, появяват се нови черни пътища, старите стават непроходими след като по тях минават безбройни камиони. Колко пъти минах по стария път през махала Бельови Къщи (Бельово Каще) преди един ден да видя какво стана и с този път след като камионите минаха и по него…
Разбира се, жителите на всички села по пролома никога не са били еколози в съвременото значение на думата, горите са били изсичани за техните нужди и за пасища на животните, после дъждовете измиваха всичко полезно от почвата и само започналото залесяване в началото на 20-ти век обърна този процес на разрушаването на природата, а някои махали, както Трескавец на Бов бяха изселени и залесени с цел да се опазят съседните села от наводнения от придошли реки. Но хората не се учат от грешките на предишните поколения и склонове над река Кръстешка са пример за това. Изсича се всичко, но вече няма инициативи за залесяване както през 1930-те.
Така, в следствие на сечта над река Кръстешка и при голям порой от лято 2014, пътят от центъра на Батулия за махалите беше отнесен, както и мостът над река Кръстешка, по който се пътува от/до Огоя, Бакьово и Ябланица. След това мостът и част от пътя бяха възстановени, а пътят под махали Мала Мечка и Ръплини, отиващ към махалите на Буковец при връх Джуренец вече никога няма да бъде ремонтиран, а точно този път беше важен за много излети в тази част на планината. Пеша, все пак, не е проблем да си мине и по-неприятната част е в началото след оправената част, където свлачищата след наводнението напълно унищожиха пътя, а коритото на реката вече е на ново място. Пример с тази река показва, каква беше ситуацията и с река Искър и всякакви други, когато склонове над реките се изсичат и пороите до такава степен пълнят реките, че те могат да променят своите корита, да отнасят постройки и пътища край тях.
Пътеките тук са много, вариантите за маршрути – още повече. Ще опиша няколко маршрута с обща начална точка – център на Батулия, при устието на реки Кръстешка и Огойска.
Трябва да допълня, че имената на махалите от пътеписа в повечето случаи са топоними. По време на Турското Робство селата трябваше да бъдат “купни” – тоест хората да живеят на едно място, за да могат по-лесно да бъдат събирани данъци и тези хора да бъдат контролирани. Но как животновъди да живеят в едно село? А животните? Всяко семейство имаше “държави” – колиби в планината, в които живееше временно и се грижеше за животните овчарят – обикновено бащата на семейството. След Освобождението всички тези овчарски колиби стават махали, когато хората отиват да живеят в тях, а не в центъра, когато турската власт вече не спъваше това естественно развитие. Това бяха годините на развитието на селата по пролома, натуралното им развитие – от Освобождението до Колективизацията (дори предвид войните), това е и периодът от който най-много се интересувам. Преди Освобождението е трудно да се каже, че селата се развиваха, но в тях имаше живот, а бъдещите махали бяха колиби и веднага след Освобождението започна тяхното развитие, а след Колективизацията дойде смърт на селата, от която те вече никога няма да се възстановят. Както и в другите села, махалите и тук са кръстени на места, тоест са топоними – Жилава падина, Попов преслоп, Равни Дел, Заногата, Уровиш и т.н. Имената на много от места са на старо-български, на местни диалекти и някои махали се срещат изписани с по два-три варианта, например Тивалица, Тиолица и Тиулица, така че има големи разминавания в зависимост коя карта се гледа или коя книга се чете.
Историческата информация е от книга “Селищната област по Искърския Пролом” на Любомир Динев (1942 г.)
до махалите Мала Мечка, Мечка, Църквище и Попови Кошари
Маршрут за GPS15 км / около 700 метра денивелация
По река Кръстешка. След наводнението от 2014-та година, когато водите на река Кръстешка отнесоха мост за села Огоя, Бакьово и Ябланица, напълно беше разрушен и пътят край реката. Неслучайно по римско време не са строили пътища до реките, а всички техни пътища край Искърския пролом минават по високите части, а където се спуска единият път при Батулия, той не продължава край река Кръстешка, а катери планината през сегашните махали Ливаге, Самотвор, а после и към Кръстец и Издремец.
Реката, освен, че отнесе пътя, промени и своето корито, измести се с няколко метра. Успяха да възстановят моста, оправиха път до разклона за махалите Бельови Къщи, но другата част, посока север и северо-изток, за Кръстец, остана разрушена.
Пеша, все пак, може да се мине. От реката има пътеки за много от махалите на Батулия, а после и Буковец. По реката, през махала Свинове може да се стигне и до Джуренец. На места, най-вече на големия завой под махала Мечка, реката с такава сила дойде от изток, че от пътя не остана и следа, а склонове над реката се едно голямо свлачище, тук е най-трудната част, липсва каквато и да е пътека, а от горе могат да паднат камъни. Ако реката е пълноводна, може би е съвсем непроходимо. Всичко това се случи не само заради големия порой, но и заради изсечените гори във водосборния басейн на реката.
Идвайки от центъра на Батулия, след моста за Бельови Къщи има тайна пътека за махала Мала Мечка. Какво име! Махалата е малка, намира се под махала Мечка и от това идва името. Тя е от първите изоставени махали на Батулия, черният път до нея от Мечка е зарасл, но пътеката от река Кръстешка все още се личи (но едва ли през лято). По пътека има скала със страхотна гледка към река Кръстешка. Гледайки я отгоре, трудно е да представиш с каква сила реката разруши пътя в дерето през 2014-та година. Гледка на изток.
Гледка на запад. Вижда се махала Елин Падеж. Острият връх е Краковишка Чукла, на границата на землищата на Батулия и Луково.
Колкото обичам да проучвам стари къщи, махала Мала Мечка за сега ще остане тайна за мен. (добавено през 2022-ра година: вече не е тайна! успях да проуча всяка къща от махалата, снимките следват). Къщите се намират сред гора и през лято може да минеш на метри от тях без да ги видиш. Всичко е зарасло, а за да стигнеш по постройките трябва да минеш през бодливи храсти. Със сигурност, когато хората от махалата са строили тези къщи, мястото не беше в гора, а всичко беше изсечено, но природата връща своето и по черния път от махалата до махала Мечка растат дървета. От Мала Мечка има пътека на изток, към река Самотворски Дол, която сигурно била източник на вода за махалата.
Снимки от махала Мала Мечка от февруари 2022-ра година, когато успях да влезна в махалата през гора от север, иначе пътеката от Кръстешка река е страшно зарасла. Някои от къщите са изоставени сякаш вчера, вътре има матрац, дрехи. Но не са изоставени вчера, а преди много години. Всичко е толкова зарасло, че е проходимо само през зима, когато няма сняг.
Излизайки от махала Мала Мечка, черният път отива за махала Мечка и излиза на пътя за другите махали на Батулия при обитавани къщи. На юго-запад може да се стигне обратно до центъра на Батулия през Ливаге и Елен Падеж, но става много къса разходка. На северо-изток е пътят нагоре, към махала Църквище и оброчното място над Самотвор. Това място е част от няколко пътеписа от Голема Планина. На север е махала Кръстец, пътят за Издремец, съвпадащ с Римския, път за Томпсън, Лесковдол, Редина и т.н., описани при мен.
За тази къса разходка, в дъждовно време проучвах пътеките и пътища, по които не съм минавал. Така не отидох до Кръстец, а завих пак за река Кръстешка, но към участъка й в горната част, преди устието с река Свиновска, завих след връх Ветрила, над махала Попови Кошари. След преминаването на река Кръстешка в брод, пътят изкачва рида под връх Джуренец с Буковските махали, а на кръстопъта на реката и пътя се намира любопитна постройка – млекосъбирателен пункт за съседните махали. Това, че постройката не беше отнесена от река Кръстешка през 2014 показва, че в тази част на реката, между върхове Кръстец, Бранска Чукла, Високата Чукла и Джуренец, от където извират рекички, ставащи река Кръстешка, реката още не е била толкова пълноводна.
Продължавайки на юг, край реката откривам първите участъци с асфалт, но за малко. От другата страна – от запад е махала Попови Кошари.
Махалата състои както от стари къщи и колиби, така и от по-нови постройки, когато някой през 1980-те или 1990-те искал да има вила край реката, но едва ли е успял да се наслади на природата тук. Махалата и тази къща са част от следващия пътепис, след няколко снимки.
След махала Попови Кошари пътят следва реката, първо от изток, после от запад. След махалата реката е и границата на Буковец и Батулия. От източната част, малко след махалата има тайна пътека за махала Станьовица, част от следващия пътепис. В участъка под Станьовица пътят е в сравнително нормално състояние, но пак има свлачища. По пътя има разклонения на запад за махала Ръплини и на изток за махала Свинове(Свиново), от която пътят продължава за Джуренец.
Малко след разклонението за махала Свинове (Свиново) ( от там може да се хване пътят на дървосекачите за Жилава Падина и Бельово Каще) е устието на реки Свиновска и Кръстешка. Реката завива на запад и тук, от двете страни над реката има доста сечища, като от юг, тоест на северния склон сечището е просто тотално и ще се види по снимките на следващия пътепис. Тук наводнението направи сериозни щети на пътя.
Някога този път беше активно използван, най-вече за достъп за махалите край реката, но и като допълнителен път за Кръстец през Попови Кошари.
Интересното тук е и това, че освен самата река Кръстешка, малките поточета, които се вливат в реката също са излезли от коритата си, а може би и тези поражения са следствие на прекалено много вода в река Кръстешка, която по пътя си разрушаваше всичко.
Връщането до Батулия е по същия маршрут, описан в началото, край реката. По маршрута има разклонение за махала Ръплини – което е в следващия пътпис. В следващия пътепис се вижда и изсеченият склон над реката, а в другите Батулийски пътеписи има снимки на сечища.
до махали Ръплини, Ветрила, Кръстец, Попови Кошари, Станьовица, Свинове, Жилава Падина и Тиолица
Маршрут за GPS18 км / около 900 метра денивелация
Започвам от там, където спрях в горния пътепис. Началото е същото – от центъра на Батулия край река Кръстешка, след това по труднопроходимата част в дерето на реката и след около два километра по разрушения път (2 км след моста за Бельови Къщи) се хваща тайна пътека за махала Ръплини.
Махалата е на север от реката и от ливадите тук се вижда ужасът на изсечената гора над река Кръстешка. Склонът на север от върхове Дюлгерия и Липова Чукла е изсечен и това може да се проследи много добре по сателитни снимки. Дали това е причината за голямото наводнение? Възможно, защото точно под този склон щетите са най-сериозни и нямаше какво да задържи вода от пороя.
Махала Ръплини се намира край пътя между реки Кръстешка и махала Самотвор, има и разклонение за Кръстец източно от връх Ветрила. До върха е най-северната махала на Батулия – Ветрила или Заногата, срещал съм и двата варианта. От пътя се виждат Буковските махали – на изток от реката – следващата част от маршрута.
Махала Ветрила – Заногата. Най-северната махала на Батулия.
След Заногата продължих за Кръстец, за да проуча друг черен път за река Кръстешка и Попови Кошари, да не остане непознат черен път в тази част на Голема Планина.
Стигнах до най-южните къщи на махала Кръстец, Буковец. На долната снимка се вижда сечището на склона над река Кръстешка.
Махала Кръстец е обитавана, в горната част има няколко къщи, в които останах с впечатление, че има постоянно живущи хора.
Махала Попови Кошари, обаче, не е такава. За разлика от предишната разходка, когато видях само вилата край реката, сега влезнах в махалата от горе, за да видя старите, изоставените къщи.
Доста интересна къща, сякаш сглобена от две постройки от различни периоди на история.
Долината на река Кръстешка между махалите Кръстец и Мали Кръстец на Буковец, някъде в края на боровата гора, в горната част на реката е училището за тези махали, но още не съм минал до него. Къщата на долната снимка е на Попови Кошари.
Вилата от предишната разходка. Вилата е разбивана, бих се учудил, ако не беше, тук няма необирани стари къщи. Интересното е , че има електричество и електромер. Но по-интересното тук не е къщата, а оградата.
На долната снимка се вижда част от оградата и вратата към имота. Те се скрити на половина под земята! Дръжката е на нивто на почвата. Вилата е много близо до реката и се личи, че това беше опасно решение. Дали това натрупване на земна маса е от едно наводнение или стабилен процес, продължил години?
Прескочих реката и продължих по асфалтовия път край река Кръстешка, точно както в предишния пътепис, но, вместо да вървя по него дълго, хванах тайна пътека на юго-изток, за махала Станьовица от Буковец. Пътеката ме изведе точно над махалата, а после по черен път стигнах и до Свинове. И двете махали са обитавани, имаше и кучета и животни. Махала Свинове е част от голямата махала Мали Кръстец. След махалите слезнах до Свиновска река, а от там по пътя на дървосекачите се качих до Батулийската махала Жилава Падина, през която съм минавал много пъти и над която обичам да седна и да се насладя на гледката. За мен мястото на махалата е в списъка на най-любимите ми, където обичам да помечтая, как бих живял. От мястото над махалата с една къща се открива хубава гледка към землищата на Буковец и Батулия, както и към връх Драгошка (Уровишка) Чукла.
Този ден видях хеликоптер, летящ над Голема Планина, бавно, все едно от горе оглеждаха територия и търсеха нещо. Когато се прибрах вкъщи, разбрах, че търсиха два избягали от затвора престъпника…
От Махала Жилава Падина се стига до Батулия или през махала Бельови Къщи или по новия път на дървосекачите над река Кръстешка по рида между върхове Дюлгерия и Липова Чукла. От този път се слиза до махала Тиолица през няколко сечища, но специално едното от тях е санитарно, защото заселената преди 70-80 години борова гора умира, изсъхва и пада след по-силен вятър. Това се случва навсякъде по пролома, такава съдба може би чака и малката гора над Жилава Падина.
От Тиолица (Тивалица, Тиулица) се слиза по черния път пак към река Кръстешка, а от там и до Батулия.