от Гара Бов до Реброво през Желен, Лесковдол, Буковец и Батулия
28 км разходка по Искърския Пролом от Гара Бов – махала Църни Камък – махала Липовец – връх Зорилица – местност Припор(о) – местност Локвата – местност Берилова Воденица – местност Говеждия Преслап – проход Лесковдол-Брезовдол – връх Бранска Чукла – връх Кръстец – махала Кръстец – махала Църквище – местност Раздери Капа – махала Слатина – гара Реброво
Снимките са направени с телефон. GPS трак също е записан с телефон.
Маршрут за GPS.
Разстояние: 28 км
Денивелация: 1240 метра
Изоставени Махали със стари къщи: Да
Обитавани Махали: Да
Опасни Кучета: НЕ
Дружелюбни Кучета: Да (при гарите)
Оброчни Кръстове : 6
Маршурт: пътеки и черни пътища
Особености: много зарасла пътека от Гара Бов за връх Църни Камък и зарастваща пътека при Ребпово
Транспорт: БДЖ
Страхотен маршурт, минаващ през различни терени, включително и няколко километра по маршрута Ком-Емине. Поради бързане за влака съм подминал няколко върхове по маршрута, но за да е още по-интересно, Високата Чукла и Ветрила са препоръчителни за изкачване.
Тръгва се от Гара Бов, където трябва да сте внимателни да не тръгнете в поход с няколко нови приятеля – гаровите кучета. По повечето гари има кучета, но само Бовските обичат да ходят с туристи. След като почерпих няколко улични бигъла край гарата, те тръгнаха след мен чак до края на селото, от където започва пътеката за Църни Камък. Кучета щяха да вървят след мен и още, но бяха изгонени от голямо овчарско куче от последните къщи. Овчарското куче беше дружелюбно към мен, но не и към гаровия бигъл.
Натъжих се от това, как хубави кученца живеят край гарата сами, но се радвах, че не тръгнаха на прехода с мен, все пак щях да вървя дълго и далече и не исках те да ме следват до непознати за тях места. Пътеката започна бързо да изкачва рида от източната част на пролома над стръмните скали по пътека със стара табела “Здравен кът – Панорама”, в близост до крепост “Градо”, където някой Бов-чанин гордо сложи Българския флаг.
Вече малко над последните къщи на Бов започна да се виждат местата край връх Издремец, където трябваше да мина след няколко часа.
След като пътеката излезе от гората, при разклона на пътеките, една от които продължава на изток за махала Стръмол, на запад се откриха страхотни гледки към Понор Планина.
Мислех, че добре знам красивите места по пролома с гледки към съседните върхове и села, но това място за мен беше откритие. Никак не го очаквах и се впечатлих много. Задължително трябва да дойда тук и да снимам не със смартфон, при подходящи условия. Гледката беше напълно неочаквана за мен, не съм я виждал нито лично нито на снимки преди тази разходка. Срещу мен беше меандърът на река Искър, над него ЖП линия и шосето, над тях пътят за Заселе, върхове Било, Каишов, Була и Драгоданица. Красота. Позната красота, защото седнах и гледах на отсрещния бряг, разбирайки, че съм минал по повечето пътеки и съм бил във всичките махали, които виждах отсреща. Колкото обичам гледката от връх Була, толкова хубава се оказа гледката и към върха.
Пътеката продължи през гората и има няколко разклона с пътеки за махали по склона над река Трескавец. Но моят път беше към връх Църни Камък,който подминах без да искам и вече реших да не се качвам до него от другата страна, от едноименната махала. Пътят продължава на изток, край нови постройки и фургони с оградени имоти и след това и много крайпътни пейки с гледки към връх Издремец.
Когато минавах край постройките до Църни Камък, викнах няколко пъти, за да не изненадам някой местен жител, куче или човек, но беше празно и тихо и така стигнах до чудесните къщи в горната част на махала Липовец. От махалата има гледка към връх Издремец и към долината на река Трескавец.
Сега, разбира се, махалата е празна. Закъснях с няколко десетилетия…
Пътят минава през махалата, точно край къщите.
От махала Липовец, а по-точно от Оброчния й кръст, започва път за другите махали на Желен, но това е кратък маршурт между два влака, този ден планът ми беше за дълъг преход, така че продължавах на изток. Старият оброчен кръст се разпада, така че някой грижливо му изгради метална конструкция, която го спасява. Нещо подобно съм виждал във Врачанския Балкан над Миланово, където един стар Оброк получи метален “нашийник” за да не се разпадне.
Колко махали и колко семейства са се събирали на събори на тази поляна? Наследниците на хора, живяли по тези земи са сложили нов Оброчен кръст, но точно пред стария, не до него, както правят по други места. Оброкът е на Света Мария Магдалена. На новия оброк пише “Създадено от Кола Железарски, въстановено (без буква З) от внуците на Иван и Цона”.
След оброка пътят влиза в гората, която, както разбрах по време на разходката ми, е популярна сред ловджии. По маршурта ми подминах няколко заслона, като първият беше малко след връх Зорилица.
След върха има няколко обитавани отдалечени къщи от махала Тасковци от които идваха звуци на домашни животни, така че побързах нагоре, посока връх Кравя, за да нямам неприятни срещи с овчарски кучета на тяхната територия. Вече бях по-високо и виждах махала Забачовец, на другия склон на река Трескавец.
По пътя има и по-масивни и по-нови къщи, обозначени на карти като ловни хижи, след които пътят влиза в гората и така се върви чак до местноста Припор(о) над Лесковдол. От ловните хижи има път и за Желен на изток.
По пътя в гората има още един заслон.
От местност “Припор(о)” над Лесковдол може да се продължи по няколко пътеки/черни пътища в различни посоки. Може да се слезе до река Терскавец на север, да се подсече връх Издремец от запад или да се продължи до върха. Да се слезе до Лесковдол или по заобиколния път да се стигне до Своге, както и да се продължи на юго-изток, към пътеката от маршурта Ком-Емине, подсичайки връх Лиляка.
На седловината, в местността Припор(о) се намира Оброък на Лесковдолските махали, а близо до него, гушнати от дървета са пейки и маси, където се събираха, а може би и все още се събират, жителите на Лесковдол. Край Оброка има парчета камъни, не знам дали са части от старите оброци и каква е историята им. Този оброк е част от много маршурти по Искърското Дефиле.
Пътят продължава на изток, а после и на юго-изток, където, над чешма Червената Вода, която остава в по-ниското, се среща с участъка на маршурта Ком-Емине, който тук минава по черен път. Двата маршрута се срещат в местността Берилова Воденица под връх Лиляка. Маршуртът Ком-Емине минава от източната страна на върха, а този маршурт идва от запад.
След връх Лиляка, маршрутът върви пет километра по маркировката Ком-Емине, подсичайки няколко връха и така до връх Високата Чукла над махалите на Буковец. Но преди това по пътя се среща ловно чакало, приличащо на чакалото при връх Бранска Чукла. Както казах, горите над Лесковдол са популярни сред ловджии, както, за съжаление и горите над Батулия и Буковец.
В горската част на маршурта гледките почти липсват, но тук-там има няколко панормани места към северната част на Искърския пролом. 
Вижда се и гигантът, в сравнение със съседните върхове, връх Козница.
Между връх Плато и Високата Чукла има пасища и седловина, през която минава проход Лесковдол-Брезовдол. През прохода минава черен път, виждал съм леки коли, минаващи по него, но лично аз не бих рискувал да го мина с кола заради коловозите, следствие на убиваните и извозвани гори в района. Ако проходът беше по-лесен за преминаване с коли, достъп до село Осеновлаг с кола щеше да има от тази част на пролома.
Горе на седловината е границата между Брезовдол и Лесковдол, а кръстовището на маршурта Ком-Емине и прохода между селата е местност Влахина. Брезовдолските махали тук са разположени на по-високо, в сравнение с Лесковдолските и съм виждал стада крави, коне, овце и кози, идващи и отиващи към махалите на изток. От тази местност може бързо да се слезе до Лесковдол и да се хване маршуртка за Своге.
След седловината, малко преди връх Високата Чукла, маршрутите се разклоняват. Ком-Емине продължава от източната страна на върха посока връх Чукава, а моят маршурт подсича върха от запад. От върха може да се отиде до връх Джуренец и да се стигне до Батулия. За тази разходка се продължава за върхове Кръстец и Бранска Чукла, между които има Оброчен Кръст Св. Илия, партизански паметник и малък заслон с маса и пейки. Това място се нарича местност Песоко и от него започва път за мазала Преслап и от там може да се слезе до Томпсън и Редина. След Кръстец започва страхотен маршурт, който вече съм описвал неведнъж в други пътеписи. Той е част от любимия ми маршурт Реброво – Томпсън.
Горе на старите пасища винаги срещам много коне, пуснати свободно. Тези коне са последните домашни животни, обикалящи по тези високопланински пасища, някога използвани за хиляди животни от съседните махали. Няма да описвам подробно тази част от маршурта, писал съм за нея в пътеписа от Батулия до Джуренец и обратно през Кръстец, както и в пътеписа от Реброво до Томпъсн през Кръстец. След връх Кръстец пътят продължава на юг край едноименната махала и параклис с Оброчен Кръст и стига до връх Ветрила. Върхът може да се изкачи, може да се подмине от изток и от там да се слезе към Кръстешка Река и да се стигне до Батулия. За Реброво върхът се подчиса от изток и минава край махала Църквище (над Самотвор) и стига до Оброка Св. Троица над махала Самотвор. Край оброка има пейки и навес и е чудесно място за почивка. Този оброк е част от много мои маршурти от Дефилето. От него може да се стигне до Батулия и до Реброво през махалите над река Батулийска (Мечка, Ливаге и т.н.). Но по-интересно е да се продължи на изток, край връх Разкол и местност Раздери Капа и от там по пътека край връх Чукалата да се слезе до Реброво.
Последаната част на маршурта преди цивилизацията е пътека от поляните край връх Чуклата за махалите на Реброво от източния склон на пролома. Влиза се в махала Слатина, а после и в махала Градо, където се намира последният за деня Оброчен Кръст.
Гара Реброво е от западната страна на пролома, така че реката се пресича по пешеходен мост. На гарата винаги има дружелюбни кучета, с които споделям последните гранули, които остват в раницата след прехода.
Следващият пътепис:
от Оплетня до Гара Лакатник през Кобилини Стени, Бегличка Могила и Миланово