зимна нощувка в заслон Страшното Езеро, декември 2022
След нощувката ми на връх Мальовица през февруари 2021-ва година, условия за която съм дебнал не един месец, исках да повторя зимно приключение в Мальовишкия дял на Рила Планина и да нощувам и на някой друг Рилски връх. За разлика от Мальовица, съседните върхове – Орловец, Ловница, Злия Зъб и Голям Купен са значително по-труднодостъпни през зимата. Има, обаче, в Мальовишкия дял едно не много тайно местенце, където през летните месеци трудно може да се намери място за нощувка, но през зимата е спокойно – заслон Страшното Езеро до едноименното езеро с гледка към върховете Голям, Малък и Среден Купен, Попова Капа и Камилата.
За разлика от предишните ми посещения на това място, които са били две и през лято, този път подходих със значително притеснение. Беше краят на декември, а снежната покривка беше учудващо малка за сезона дори по най-високите части на планината. Пътеката до хижа Мальовица беше се превърнала в река, на места заледена, но никакъв спомен от истинската зима. Нямах представа какъв сняг ме очаква горе, дали ще се справя без снегоходки, които нямаше как да нося поради и без това тежкия багаж със спален чувал и допълнителни топли дрехи, фототехниката, и т.н. Оказа се, че снегът беше перфектен за котки – всъщност никога не съм ходил по чак такъв сняг – котките дори не забиваха напълно в снега, въпреки 100-те килограма, които са ги натискали отгоре с пълна сила. Затоплянето, а след това и застудяването без никакъв снеговалеж са направили горния слой на снега толкова твърд, че когато дойде време за снимки, не успявах да задържа статива на едно място и ми се наложи да махна тапите от крачета на статива и поне така да го опазя от пързаляне.
Стигнах до заслона за 4 часа, като най-трудната част беше психологическата – когато след изкачването при Ръждавишкия превал, гледайки останалата част на пътя ми и изкачвания които ме чакат, се зачудих, може би за минута – два, дали да продължавам. Денят напредваше, аз бях заделил 3 часа и 30 минути добро зимно ходене от паркинга до заслона, но заледеният склон при река Малка Мальовица ме забави значително и стигайки до заслона изпуснах залеза, който и без това беше безцветен. Горе, за моя радост, снежната покривка беше подходяща за снимки.
За разлика от преходите или разходките до хижите, където след влизането през вратата вече може да си спокоен, в заслона ме чакаше и не малко работа. За да намаля теглото на раницата, взех само една бутилка от литър и половина вода, която съм изпил още по пътя до езерото. Планът беше да топя сняг с помоща на газов котлон, но снегът беше толкова твърд, че не се пробиваше със силен удар с юмрук, добре, че в заслона имаше лопата, която ми е помогнала и след няколко минути вече се наслаждавах на топла чаша чай, в очакване на нощта, за която имах не малко планове.
Термометърът показваше минус 2 градуса вътре в заслона, но това, че температурата вътре е отрицателна беше разбрах още щом влязох – върху печката беше оставена кофа с вода, която беше замръзнала. Заслонът може да се превърне в много уютен дом, ако печката се запали, но аз бях сам и не ми се струваше оправдано да хабя носените на гръб от други туристи дърва, които някой ден могат да спасят нечий живот, все пак идеята на заслоните е да спасяват туристи, а не да се посещават от такива като мен с фотографска цел. Но да бъда напълно откровен, не съм и мислил да паля печката основно защото не обичам да ми е топло, а чувалът, който съм носил е с комфортна температура минус 10, така че и без дрехи в такъв чувал ми беше много топло през цялата нощ, но преди това прекарах около 2 часа и половина навън, снимайки, а пък може би просто наслаждавайки се на невероятната тишина на тази зимна декемврийска нощ.
Не си спомням някога в планината да ми е било толкова тихо. Докато фотоапаратът снимаше, аз стоях и чувах само звука на моето тяло, което беше колкото странно, толкова и плашещо. В един момент зад мен падна парче лед от заледения склон под пътеката за връх Попова Капа и се пропързаля по склона чак до мен и езерото, а в такава тишина пързалянето на това малко незабележимо парче лед се чувше все едно беше голям камък. Когато, след като стоях на едно място дълго, трябваше да се преместя на друго, всяка стъпка ми се струваше толкова шумна, все едно ще събуди някоя Рилска мечка, която ще дойде до заслона да ми се кара.
През нощта температурите навън не бяха по-ниски от минус 6, докато в заслона така и оставаха около минус 2. Бях си подготвил със филми и сериали, но за моя изненада успях да заспя почти веднага, никога не съм спал в планина по-добре, отколкото тази нощ в заслона. Цялата къщурка беше моя, закачих коледни лампички в едната част на постройката, избрах си леглото където имаше връзка със света през телефона, защото, учудващо, не навсякъде в този заслон, който не е по-голям от 15 кв.м., има покритие. Съвет – на първото легло, точно срещу вратата нямах проблем, а в дъното, в леглото в ъгъла с глава посока Страшното Езеро – нямах обхват.
Топла нощ, за това време на годината на това място. Нямах очаквания за красив изгрев и се измъкнах от топлия чувал само около 20 минути преди изгрева. За моя късмет, точно по това време в небето зад върховете над замръзналото езеро се появиха облаци, пламнали в червено и лилаво.
Червеният облак се надигаше зад Попова Капа и Малкия Купен, какво ли ставаше зад билото, може би някой ден ще нощувам и на Попова Капа, все пак върхът би трябвало да е достъпен и в зимни условия от заслона. За другите върхове в Мальовишкия дял – Ловница, Орловец и Голям Купен не става и въпрос да мисля да ги качвам зимно.
Едно от Минералните езера (ако все пак това е тяхното име, защото по форумите няма консенсус по този въпрос, а картите също дават различни имена), което се намира западно от Страшното езеро, се личи добре на долната снимка. Над него се издига връх Камилата, никак не приличащ на животното на което е кръстен от тази гледна точка.
Витоша, с петна от сняг край Черни връх се издига на хоризонта, още по-далече е Стара Планина, виждат се върховете край Искърския Пролом. В ниското пред мен е Свинското Езеро, замръзнало, но без сняг.
За разлика от посрещането на зимни изгреви от планинските върхове, където веднага получаваш топлината на изгряващото слънце, зимен изгрев от северната страна на Мальовишкото било означава още около два часа без никакво слънце, така след като всичките красиви цветове вече са заминали, прибрах се в заслона за закуска, стопих още сняг за топъл чай, събрах всичките ми дрехи, чувала и постелката, поех по твърдия сняг обратно и усетих слънчевата светлина чак след Ръждавишкия превал.
