Лятна фото-разходка от х.Безбог до Попово Езеро в Национален Парк Пирин, август 2015.
Лято, най-вече август, може и да е най-популярният период за почивка и в планините може да срещнете повече хора покрай езерата на Рила, от колкото в някой малък град, но за мен този период на годината изобщо не ми е любим за преходи в планината.
Планината за мен е място, където трябва да бъда сам. Приятно е да срещнеш няколко други подобни планинари, да ги поздравиш и да се разминете, но не и да вървиш лице в гръб все едно чакаш на опашка.
По тази причина тръгнах към Попово Езеро в Национален Парк Пирин следобед и опашката беше в друга посока, а аз спокойно вървях към моята цел – Попово Езеро и гледка, която има от това красиво място към връх Сиврия, набелязано от мен още при първото ми ходене до Тевно Езеро.
Разбира се бях сам, оставих раницата и обиколих езерото в търсене на красиви локации за снимки. На брега на езерото, точно с гледка към връх Сиврия и малко встрани от пътеката за Тевно Езеро видях тези лилави цветя и разбрах, че няма нужда да търся друго място. Ще снимам тук.
Имах късмет и с метео условията. Върховете почервеняваха, а облаците започнаха да идват от изток, удължавайки времето ми за снимки тази вечер в Пирин.
Тази вечер Пирин беше много гостоприемен, а аз трябваше да се възползвам от всяка възможност да го документирам. След като бях наситен от лилавите цветя, започнах да търся още композиции, пак с гледки към връх Сиврия, защото той почервеняваше с всяка секунда.
И така дойде момент да направя тази снимка, която смятам за моята най-интересна от Пирин Планина. Не успявах да хвана цялата красота на това, което беше пред очите ми в един кадър и направих 3 хоризонтални снимки, хващайки и реката и връх Сиврия, затоплен от най-последните лъчи на залязващо слънце.
Докато снимах само на изток, прибирайки техниката в раница видях какво ме чакаше в другата посока – към връх Дженгал. Там небето пламна в толкова червено, че се отразяваше дори в бързата река, течаща от Попово Езеро.
След такъв подарък от Пирин бих могъл да се връщам обратно. Но защо да го правя, все пак съм на красиво място, имам условия да нощувам, а и след такъв залез, очаквах и красив изгрев.
Беше пълнолуние и нощта мина много спокойно, но без да вадя фотоапарат от раницата. След като изгледах няколко епизода на някакъв сериал, вече не помня кой, заспах уютно на брега на езерото, встрани от пътеките, но може би не и от животните, които няколко пъти ме събуждаха, след като подритваха малките камъчета по склонове на съседните върхове, обикаляйки през нощта в техния дом.
Утрото ми донесе очаквани гледки – почервеняващ с първите лъчи на изгряващото слънце връх Дженгал. Тук също се възползвах от красивата рекичка, течаща от Попово Езеро.
От езерото до горната станция на лифта стигнах много бързо и както винаги, щом стъпих в цивилизацията се чудех, защо не останах горе.
