Полежан

зимна нощувка на връх Полежан в Пирин Планина, януари 2023

Висок 2851 метра, Пиринският връх Полежан е сред най-леснодостъпните в зимни условия върхове над 2500 метра в България.

Натоварен с палатка, зимен спален чувал, куп дрехи и други важни неща, сред които дори и лопата, стигнах до върха значително по-рано от планираното. Не съм се качвал на този Пирински връх никога преди, дори през лято и планирах, че ще ми трябват 4 часа зимно ходене до горе, но щом изкачих първото възвишение след хижа Безбог и езерото, разбрах, че не мога да се възползвам от зимния маршрут, който да ме изведе до връх Безбог, а след това и Полежан. Причината беше необичайна за 2ри януари – средата на зимата: нямаше сняг! Източният склон на връх Безбог, който през януари трябва да е покрит с 2-3 метра сняг, сега беше покрит с клек! По тази причина изкачването беше по лятната пътека, с нулева опасност от лавини, защото снегът беше стегнат толкова здраво, че котките почти не оставяха следа в снега. Така ми трябваха само два часа и половина за да стигна до върха от хижа Безбог, където имах достатъчно време да подготвя моя планински дом за една нощувка.

За разлика от Мальовишкото ми приключение от преди две години, в зимен Пирин съм дошъл с обикновена лятна палатка и лопата. Един килограм палатка и 700 грама лопата е по-добре, от-колкото три и половина килограмова зимна палатка, която мъкнах до връх Мальовица, за която също трябва лопата.

На върха си харесах едно от “гнездата” от камъни, направени от туристи преди години, и го избрах за моята нощувка, а с лопатата добре изолирах палатката от вятъра и студа с твърдия сняг, толкова твърд, че може да се построи иглу. Изолирал съм я толкова добре, че когато навън температурите паднаха до минус 6 и имаше стабилен западен вятър, вътре при мен беше плюс 4! 10 градуса разлика!

Залез на връх Полежан

Гледките от Полежан са добре познати на Българските фотографи, за разлика от другите места, където снимам последните години, на този връх са снимали и нощували повечето от познатите ми пейзажисти. По тази причина не съм очаквал, че мога да снимам нещо ново на това място, но все пак исках да спя на този Пирински връх и да усетя мястото за себе си.

Връх Каменица

За снимки посоките от върха са две – или на юг към връх Каменица (и Дженгал, Момин Двор и т.н.) или на запад – към Вихрен и Кутело и върховете край тях.

За залез на юг небето остана празно и без нито един облак…

… на запад тънката ивица от тъмни облаци започна леко да променя цвета си след залеза. Имах късмет! Не мога да рискувам да спя на подобни места в динамично време, когато има силен вятър и страхотни залези, така че ходя при стабилно време, когато красиви залези не са гаранция.

Връх Бъндеришки Чукар прилича на перка на акула, гледан от Полежан. Добре помня колко много комари са ме нахапали една лятна вечер, когато снимах до Рибното Бъндеришко езеро по време на залез.

Муратов връх, Гредаро, а пред тях и ридът между Василашки Чукар и Тодорин връх. За разлика от Старопланинските върхове, Пирин ми е малко познат. Всъщност от предишното ми посещение в Пирин са минали седем години и половина!

Вихрен и Кутело, както и Бански Суходол. Тодорин Връх (Тодорка) се губи пред великана Вихрен, но на северния склон на върха добре се вижда станцията на лифта на ски зоната, която светеше цяла нощ. Може би беше 2010-2011-та година, когато се канех да се кача с лифта горе за залез, а после да слезна обратно. Тогава още не съм виждал снимки по залез от това място. Тогава пък и не знаех, че е възможно да се спи в зимна планина без никакъв проблем. Годините минаха, но аз така и не се качих до Тодорин Връх, но пък започнах да спя по върховете през зима.

Вихрен и Кутело по залез

На хоризонта на юг се вижда и планината Олимп в Гърция, а светлините в ниското би трябвало да са на град Сандански. Между тях е планина Беласица.

Прогнозата за тази нощ в Пирин беше за тихо време, почти без вятър, 8-12 км/ч, от запад. По тази причина сложих палатката ми да сочи на запад, така да е по-стабилна, ако все пак се появи по-силен вятър. Силни пориви не е имало, но пък вятърът беше стабилен и не спираше през цялата нощ, единствено от източната страна на върха намирах спасение и тишина, колкото да чуя тишината на зимната планина, но удобно място за палатки в снега имаше само точно на върха.

На Луната й трябваха още една или две нощи до пълнолунието, така че пейзажът беше осветен почти цяла нощ без възможност за нощни снимки на звездното небе.

След дългия залез започна и важната част – трябваше да стопя достатъчно сняг, за да имам вода за цяла нощ. Лопатата и тук ми помогна – без нея разбиването на твърдия сняг на върха щеше да е много по-трудно. Топенето на снега на газов котлон е бавна работа, не като да завриш обикновена вода, но след 15-20 минути вече имах гореща бутилка с литър и половина вода, която сложих в спалния чувал, защото бях подготвен, психически и като екипировка, към дълга и студена нощ.

Но очакванията за студена нощ не са се оправдали. На върха, извън палатката, температурата не е била по-ниска от 6 градуса, а спалният ми чувал е за комфортно спане на минус 10 и дори когато съблякох всичко и бях абсолютно гол на 2851 метра, в чувала все пак ми беше топло. Това ми беше проблемът – беше прекалено топло през януари през нощта на Полежан!

Палатка на Полежан

Луната се скри зад хоризонта само два часа и половина преди изгрева, което означаваше, че имах около половин час за истинските нощни снимки, без лунната светлина. Тук дойде най-трудният момент от цялото приключение – излизането от сауната обратно в снега. Пиринският вятър веднага ме върна в реалността и забравих за топлата палатка, само не забравях да раздвижвам пръстите на краката в обувките, които винаги усещат студа най-много от цялото ми тяло.

Най-красивата гледка беше , разбира се, на запад – към Вихрен и Кутело и ски зоната северно от Тодорка.

На север безснежните пейзажи не са били толкова интересни, а светлинното замърсяване от София се виждаше дори от този Пирински връх. В ниското добре се вижда нощно Добринище, а аз се чудех дали моят фенер се вижда от съседните села и градове.

Без да се прибирам в палатката, неусетно дойде време и за снимки по изгрев.

В ниското се вижда Попово Езеро, точно там съм снимал последния път, когато бях в Пирин – лято 2015-та година, съвсем друг живот, друг аз. Тогава ерген, сега баща на три деца, които, надявам се, няма да ходят да спят по върховете през зима.

Връх Безбог. Харесвам гледката от върха и от седловината между Полежан и Безбог и може би някой ден бих спал и на този връх, за да снимам как първите лъчи докосват Полежан и Стражите.

Връх Безбог

От запад в небето се появиха малко облачета, пламнали в лилаво малко преди да се покаже слънцето.

Стражите секунди преди изгрева и Рила на хоризонта. Добре се личи връх Мусала, в крайната дясната част на снимката.

Моментът трае буквални секунди. 10 секунди по-рано и склонът на Малкия Полежан още не е осветен в червено от пъврите лъчи, 10 секунди по-късно и оветеността вече е много силна.

Гиганите започнаха да се събуждат. Вихрен е в сянката на… Полежан?

Вихрен, Кутело и Бански Суходол вече са посрещнали деня. Тодорин Връх още спи. Посрещал съм деня на Бански Суходол една есен, когато снимах изгрев след нощувка заслон Кончето. Зимно тези места изглеждат безумно опасни и мога да кажа със сигурност, че в моята галерия няма да има снимки на зимен изгрев от тези места!

Изгрев Вихрен и Кутело

Връх Вихрен. Седмица по-рано двама човека загубиха живота си на този връх.

Планините на Гърция, които не са ми познати

Бъндеришкия чукар се събуди.

Побързах да слезна към премката между Стражите и Малкия Полежан, за да хвана връх Полежан и изгряващото слънце.

Такава беше моята зимна нощувка на връх Полежан – Мангър Тепе. Когато спах горе, мислех, че това е нещо, което се прави веднъж в живота – нощувка на зимен Полежан, но когато се върнах и разгледах снимките, разбрах, че ми се иска да видя тези места и при наистина зимни условия – когато скалите и камъните са скрити под два метра сняг.