октомври 2022, залез над село Бов при връх Яворец и Острата Кукла
Гледката от връх Яворец на запад, която се вижда при слизането от върха към село Бов, съм харесал преди повече от 5 години, обикаляйки из приказните земи на селата на Искърския Пролом. Северно от върха има скален венец, по-малко обичаен за Голема Планина, в сравнение със съседната планина Понор, където е трудно да намериш панорамно място без хубав (и стръмен) скален венец. Гледката от тези скали под Яворец е към Лакатник, Врачански Балкан, а под скалите е букова гора, стара и все още не изсечена. Този ден, след малка есенна разходка около Реброво и Томпсън, за залез пордължих до Бов и се качих горе да снимам точно тази гледка, но за моята изненада, есенните пейзажи свършиха около Своге, а при Церово, Бов, Заселе и т.н. гората вече беше гола. Така гледката към Лакатник остана за друг ден и мислех, че ще се върна без снимки.
Но този есенен ден ми донесе прекрасна изненада – чудесен залез, много къс, взривът на цветовете беше буквално 2-3 минути, като преди това и веднага след – небете беше абсолютно безцветно, сиво. Скалите останаха встрани от мен, а аз снимах посока запад, към залеза, като слънцето се е скрило точно зад Мечаполянския преслоп, между върховете Була и Каишов връх.
Под възвишението на Каишов връх, Була и Драгоданица се вижда и село Заселе – централната част и махала Селището. В дясната част на снимката, от другата страна на пролома е и връх Косовица, друго любимо място, в землището на Заноге.
Пред мен е връх Гарван, който е залесен в средата на 20-ти век с борова гора, която изсъхва, а в село Бов има паркирани камиони с изсечената гора от южния склон на този връх. Може би следващия път ще видя този Бовски връх така, както са го гледали животновъдите в края на 19-ти век – абсолютно гол от южната страна.
След залеза в гората започнаха да викат сръндаците, които имат страхотен биологичен часовник, щом светна осветлението на съседните села – животните започнаха да общуват. Останах горе за да видя къде ще светнат лампите, за да видя дали някъде по любимите ми места няма нов живот, но такъв към есента на 2022-та има само под Каишов връх – където се строи нов краварник.
Есен 2022 беше значително по-къса и по-малко успешна от фотографска гледна точка, в сравнение с чудесната есен 2021, но и на това съм благодарен, все пак вече съм баща на 3 (три) деца и всяко излизане за снимки е събитие.
