залез в махала Царина на село Заноге, октомври 2021
Връх Косовица е панорамен връх в Стара Планина в землището на село Заноге в махала Царина над Искърския Пролом. Тази приказна Заноженска махла, с къщурки от източната и южната страна на връх Косовица е обезлюдена, къщите са изоставени и зарастват. Пътеката от спирка Балкан все още е проходима, но тази от махала Пробойница, при шосето през пролома, вече е зарасла и за втори път едва ли бих я търсил, след едно от приключенията ми из тази планина, когато успях да стигна до махалата от Гара Лакатник. Лесният начин за стигане до махалата е през центъра на Заноге, до края на асфалтовия път, а после по Понорския черен път чак до върха и махалата.
Бях дошъл на това райско и любимо от мен място да снимам красивата есен при пролома на река Зимевишка, който е впечатляващ, но, въпреки красивата есен, светлината не позволяваше снимки в южната посока. Обиколих махалата, за пореден път имах надежда да открия Оброчното място на тази част от Заноге, но нямах късмет. Разходих се през старите къщи, съжалих за изоставените по-нови постройки и изпратих деня от върха, от където има наистина панорамна гледка на 360 градуса. Какво ли не се вижда от този връх! Гледах към Врачанския Балкан с Кобилини Стени, село Дупни Връх (с новото измислено име Дружево (Дупнивръхчане, защо не си смените името с истинското!??), към село Осиково (пак същия въпрос, как можеше след 1989-та селото да остане с безумното име – Миланово!?), към Гара Лакатник, Лакатник, върховете Яворец, Издремец, Колибището, Гарван, село Бов и скалните венци над пролома, към Желен и връх Църни Камик, към Була и Заселе, към Сърбеница и Баин Венец, връх Поповица и махалите на Зимевица и Заноге, към София и Витоша, Рила и централното било на Стара Планина с връх Мургаш. Каква Гледка!
С теле обектива снимах към Врачанския Балкан с извивките на Кобилини Стени, Радов Връх, Могилата, връх Поп, Бегличка Могила, махала Русинов Дел, махала Мрамор… ех, колко спомени само в една снимка. Тук са ме подгонили кучета, там съм вървял след 30 км разходка от едно село до друго, там съм нощувал, тук съм водил семейството ми… остават съвсем малко места, които виждам на снимката и които не съм проучил.
В село Заноге животновъдството е може би 1 процент в сравнение с това, което е било преди 1944-та, но все пак има доста стада с крави и овце, пазени от едри кучета, които вече съм срещал и които са причината все още да не съм проучил централната част на селото, където фермерите държат едрите каракачанки свободно пуснати и където се чувствам комфортно само зад вратата на колата ми. По тази причина върхът не беше място, където исках да нощувам в палатака, така че след залеза се насладих на нощта над пролома и се прибрах обратно, доволен от поредната вечер край любимите ми места.
