изгрев на Платото на Витоша, 24-ти Декември 2021
Последният ми флирт със зимна Витоша, а по-точно със зимните изгреви на Витоша, беше през 2015-та година. Тогава доста се заситих, снимайки на Платото в такива условия, в каквито не бих могъл да снимам на други места. Няма как да спя на бурен вятър на билото на Стара Планина или някой Рилски връх, но мога да се кача с кола до високите части на Витоша и за по-малко от 20-30 минути пеша, в каквито и да е условия, да съм сред красива зимна планина.
Тогава, при темеператури под минус 10 градуса и бурен вятър съм направил някои от най-любимите ми снимки. Понеже 2021-ва година пак започнах да снимам активно, след няколко години тишина, Витоша пак стана обект на моето фото-внимание в края на декември, след като този месец беше толкова снежен, колкото рядко се случва по това време на годината.
Поех по стандартния маршрут – с кола до хотел Морени и от там пеша край Голи Връх към Платото. Условията бяха невроятни. Силният вятър донесе много динамично време, красиви облаци, но и направо виелица, така че вървях по спомен – нищо не се виждаше от буквално хоризонталния снеговалеж.
Всяка композиция трябваше да бъде добре обмислена – свалям капака от обектива и имам няколко секунди да направя снимка, преди стъклото да се покрие със слой сняг, хвърчаш във всички посоки.
В тъмното, около 1 час преди да изгрее слънцето ми трябваха по 5-10 секунди за експозиция на снимките и повечето станаха неизползваеми – бурният вятър клатеше дървета толкова силно, че на снимки те се превръщаха в танцуващи чудовища и, въпреки че обичам да рисувам с вятъра, този ден имах други идеии за снимки. Загубих повече от 20 минути чудесна светлина на не много интересни композиции и в момента на изгрева пак се върнах на мястото, което ми допадна най-много тази сутрин. Едното дърво беше голямо, другото по-малко, и при правилна композиция изглеждаха доста интересно.
Слънцето изгря и мислех, че приключвам за деня…
…но когато вече не очаквах, направих една снимка, която е възможно да е най-интересната във 13 годишната ми фотографска “кариера”. Дори се чудех дали да споделям другите снимки, които направих този ден или да оставя само тази, заради която си заслужаваше да мръзна тази сутрин на Витоша.
Декемврийските изгреви са доста късни, вече беше към 08:00 часа, почивен ден – 24-ти Декември и по пътека към Черни Връх започнаха да вървят туристи, които също се отклоняваха за снимки.
Аз пък реших да се възползвам от туристите, които се бориха със силния вятър по пътя си нагоре и допълваха композиция с присътстивето си.
Витоша за пореден път ми подари невероятни емоции и страхотен изгрев. Не знам дали някога бих могъл да й се отблагодаря за всичките ми дни, които прекарах в тази планина и всичките хубави спомени, които имам от нея.
