дъждовен ден край Гара Бов, Церово и Заселе, октомври 2021
Докато вървях по пътека от Гара Бов за връх Църни Камик (Черния Камък) – не спираше да вали. Обувките ми, въпреки, че бяха на една година, но пък на поне 500 км, пропускаха вода все едно нямат никаква защита, но това беше последната грижа – условията за снимки бяха почти идеални.
Не знам колко пъти чистих техниката, сигурно след всяка снимка. Дори когато спираше да вали – вълните от мъгла, които не усещах като мокри – образуваха капки по обективите, които редувах – защото и с теле-обектива условията не бяха за подценяване. Долната снимка е към Гара Бов и Заселе.
Тук се виждат скалите при водопада Скакля и скалния венец под село Заселе.
Към Церово гората стана красива и много шарена.
Високите части на планина Понор бяха скрити под облаците, така не се виждаше нито Каишов връх, нито Билото, нито Була. Моята цел – връх Църни Камик в Голема Планина също беше скрит в мъглата, така че за главните сникми на деня избрах скалите край пътеката за върха, на границата с мъглата и облаците.
Стоях на това място няколко часа, в очакване на перфектните условия. Искаше ми се хем да се вижда малко от високите части на планина Понор, хем да има мъгла в по-ниското, хем техниката да е суха, а и да има контраст – тоест аз да не съм в същата тази мъгла. Исках дори да има преминаващ по ЖП линията влак. В главата си нарисувах такава картина, която нямаше как да се случи на живо, но този ден природата ми направи подаръци каквито не очаквах. Имаше почти всичко от това, което исках. Наблюдавах как вълните от облаците и мъгла се удраят в скалите под Заселе, правят завой при махала Гламек и заобикалят махалата на път за Церово. Поската им беше от север на юг, а под скалите на Заселе се образуваше задръстване и тогава някои вълни стигаха и до мен и моето място се скриваше в бяла мъгла за няколко минути. Направих поне 100 снимки на това място и трябваше да избера 1-2, които да покажа.
Денят продължаваше, а аз имах доста идеи за места, от които да снимам тази красота. Оказа се, обаче, че на Църни Камик уцелих прозореца с хубавите условия, които бързо изчезнаха. Започна да вали силно, мъглата слизаше все по-ниско. След Гара Бов реших да се кача с кола до Заселе, но границата между земята и небето беше точно край популярното фото-място край пътя Церово – Заселе с гледка към Гара Бов. За себе си открих това място през 2008-ма година, а сега то е толкова популярно, че сигурно споделя популярността с гледката от Осиковските Скали (Аржишкио Камик) – известни като Лакатнишките Скали. Но аз нямам хубава есенна снимка от това място – така че защо да не пробвам с тези условия.
Неочаквано за мен, мястото се оказа като на друга планета, в сравнение с Църни Камик. Докато от предишното място гледах как вълните от мъгла се удрят в тази скала, тук усещах това явление. Докато стоях на скалите – извднъж идваше вълна със силен вятър, покриваше мен и техниката с капки вода, все едно бях на Странджанските скали по време на морска буря. Докато чистих обектива, изпусках моменти, а пръстите на ръцете вече не усещах толкова добре – както написах – тук времето беше съвсем различно и с този вятър беше доста студено.
Много рядко съм доволен от снимките ми, най-вече от тези места, които съм виждал снимани и преди. Това място е толкова снимано, че не очаквах, че мога да направя нещо ново, но, честно казано, останах доволен от резултата. Може би просто защото толкова много обичам тези места и се радвах, че ги видях в такива условия.
Успях да хвана два прозореца за снимки, започна да вали, обалците превземаха все по-ниските места, така че беше време да се връщам.
