Фото Разкази
Искърско Дефиле
    Искърско Дефиле. Маршрути
    Искърско Дефиле. Маршрути. Страница 2
    Оброци и Оброчни Кръстове
Любими Снимки
Галерия
    Пейзажи
    Море
    Природа
Контакт
За Автора
Пейзажна Фотография от Павел Пронин - България в Снимки
  • Фото Разкази
  • Искърско Дефиле
    • Искърско Дефиле. Маршрути
    • Искърско Дефиле. Маршрути. Страница 2
    • Оброци и Оброчни Кръстове
  • Любими Снимки
  • Галерия
    • Пейзажи
    • Море
    • Природа
  • Контакт
  • За Автора
Blog

Рила. Зимна Мусала

Зимно изкачване и нощ на връх Мусала, януари 2017

Шест години са минали от последната ми нощувка на първенеца не само на Рила Планина, но и на целия Балканския Полуостров – връх Мусала 2925м. Тогава, през 2011-та, след първата ми зимна нощ на този връх си мислех, че сигурно ще се качвам горе поне веднъж годишно, но, трябваше да минат цели 6 години преди да стъпя пак на това магическо място.

Маршрутът ми беше стандартен, а условията – много приятни за планинарстване, от което са се възползвали много хора. След като се измъкнах от панаира на лифта и неприятната компания в кабинковия лифт (едно семейство осбъждаше как “зелените не дават да се развива ски спорт защото им плащат”, но аз мълчах, защото не исках да си развалям настроението) поех по пътеката към хижата, лятната, защото условията го позволяваха.

Този път слънцето напичаше толкова силно, че последните метри по въжето бяха много трудни за изкачване, сигурно просто се натоварих много. Този ден срещнах много хора, но аз, както обикновено, тръгнах в по-късния час и така срещах други туристи когато те вече се връщаха и Мусала оставаше само за мен и метеоролога на станцията.

Залезът не ми поднесе никакви условия за снимки, точно както и преди 6 години.

Така се получи, че пак уцелих януарското пълнолуние, но този път му се радвах и снимах наистина много. Прекарах 3 часа навън тази нощ, така че фотоапаратът ми скрежаса, а аз едва усещах пръстите на краката ми. Въпреки популярността на върха и множество следи на сноубордисти, спуснали се от Мусала, имаше и много места с непипан сняг.

Мъглата извън планините, комбинирана с пресния сняг създаваше напълно извънземно усещане, което разваляха само светлините на ски-зоната. В далчината се вижда Витоша Планина и София зад нея, светлинното замърсяване от която се вижда на много километри. Правих много снимки, с експозиции по няколко минути и късно разбрах, че много от последните не се получиха, защото обективът ми се покри със скреж.

Когато гледам горната снимка, разбирам, че хич не съм много умен, защото за да хвана този красив сняг бях много близо до снежната козирка и рискувах без да разбирам, че рискувам.

Надявам се, че успях да предам структурата на този девствен сняг, увиснал над склоновете на Мусала, пухкав и остър, така, че всяко кристалче може да се пипне, без да залепва едно до друго. Дори хапнах малко от този красив сняг, след като се изпотих от обикаляне на Мусала и потъване в дълбокия сняг.

За разлика от лятната планина, през зимата може да снимаш през нощта и все пак да се наспиш и да успееш да снимаш и по изгрев, а изгревът беше спокоен и безоблачен. Успях да намеря още непипан сняг, който не съм развалил с краката на статива през нощта (или който не съм изял) за красив преден план. В долната лява част на снимката, малко над пухкавия сняг се виждат предизвикани от сноубордистите малки лавини (“дъски”). А на хоризонта се вижда Стара Планина.

Този ден в планините беше по-топло от градовете и селата, нещо обичайно за зимите в България и температурната инверсия която ги придружава. Пирин Планина също беше един от островите в морето, а в лявата част на хоризонта на горната снимка се вижда някоя друга планина, сигурно в Гърция, аз познавам само планините на България.

С първите лъчи на изгряващото слънце пейзажът започна да се променя много бързо и високите върхове на Рила в Централния Рилски Резерват първите посрещаха новия ден, боядисани в червено буквално за няколко секунди, колкото да успея да ги снимам.

Така прекарах една януарска нощ и едно зимно утро в Национален Парк Рила, в компанията на снежни върхове и се чудя, дали ще минат още шест години преди пак да се кача горе…

Топлината и слънчевите лъчи, с които започнах деня изчезнаха щом бях под 1500 метра, където беше кралството на студа и мъглата, контролиращи низините и все едно не съм бил горе, толкова беше различно усещането на 2925 метра и в равнината.

зима Рила

Подобни

Природен Парк Врачански Балкан

January 28, 2010

Западни Родопи. Каньонът на Водопадите

October 16, 2009

Намерих го!

September 12, 2010
« Назад
Стара Планина. Лунна Нощ на връх Була
Напред »
Рила. Зимна Мальовица

© 2008 - 2023 Павел Пронин // All rights reserved
Всички снимки на този сайт са със запазени авторски права.
Този уеб-сайт използва бисквитки (cookies) Разбрах
Бисквитки

Privacy Overview

This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary
Always Enabled
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Non-necessary
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
SAVE & ACCEPT