Пролетен залез над устието на река Велека, април 2011
От нос Свети Яни на град Ахтопол започва къса (само 4км) крайбрежна пътека наречена “Пешеходен Геложки Маршрут гр.Ахтопол – устие на река Велека”. По маршрута могат да се видят интересни вулканически скали, продукти на къснокредния Ахтополския палеовулкан. Край всяка забележителна скала има информациона табела (общо са 13) със снимки и текст за дадаен геложки феномен.
Пътеката завършва в защитена местност “Устие на Река Велека” със дългата си пясъчна коса, в едния си край свързана със сушата (село Синеморец), а в другия – не. Това е едно от най-красивите места по цялото Българско Черноморско Крайбрежие. Всяка година, дори всеки сезон, пясъчната коса променя формата си и като идваш тук, не знаеш, какво точно да очакваш.
Как се образуват пясъчните коси? Информационата табела дава отговор на този въпрос: “Когато посоката на морските вълни е коса спрямо бреговата линия, седиментният материал се придвижва паралелно на брега на зиг-заг. Този процес се подпомага от крайбрежните течения. Там където брегът рязко сменя посоката си, седиментите носени към него се отлагат без да го достигнат. Така пясъчната коса започва да нараства в посока на вятъра ако в тази зона в морето се влива река (като Велека), пред устието й вълните преобръщат и отлагат и твърдия речен отток което усилва образуването на пясъчната коса.”
През пролетта разстоянието от края на пясъчната коса до скалите е по-дълго в сравнение с други сезони. През лято, още повече ако е сухо и горещо, реката може да се премине без проблем.
Макар че най-впечатляващите вулканически скали на страндажнското крайбрежие се намират по логическото продължение на този маршрут – Синеморец (плаж Бутамята) – залив Силистар, и тук има високи скали, като и красавецът нос Ахтото, един от най-фотогеничните носове от Резово до Дуранкулак.
Моят маршрут започна по обед пеша от нос Ахтото (до който стигнах с кола) до устието на река Велека, от там до Ахтопол, обратно към нос Ахтото и след малко пак към устието за вечерната фотосесия. Тази година пролет закъснява с поне 2-3 седмици, дървета са голи, но поне имаше малко пролетни цветя, които успях да вкарам в кадъра при снимките на Велека.
След снимките ме чакаха няколко км нощно ходене обратно към колата, в която и нощувах тази нощ, очаквайки изгрева, който снимах на нос Ахтото.
Снимките в този фото-пътепис са направени преди, по време и след залез с комбинация от различни неутрални градиентни филтри и неутрални филтри Cokin и Hitech.
