Зимно изкачване на връх Мальовица и изпращане на деня на 2729 метра, януари 2017
Тази зимна разходка до връх Мальовица беше импровизирана в последния момент и не беше планирана. Тръгнах за връх Мусала, но още в ниското разбрах, че няма да мога да нощувам горе, а не исках да нося палатка и спален чувал в и без това пълната раница. Бях екипиран за зимно ходене, имах ентусиазъм да снимам и да ходя по зимната планина, така че след не много мислене реших да се разходя до връх Мальовица.
Раницата ми беше пълна за 2 дена в планината, така че след като извадих някои неща, които нямаше да са ми необходими за еднодневна разходка, имах дилема – дали да оставя фототехниката в колата, нещо, което никога не правя, или да я нося горе без да имам нужда от нея. Но никак не исках да рискувам да оставям фотоапарата ми в колата и така тръгнах нагоре към въх Мальовица, носейки доста повече, от колкото мислех, че ще ми трявба.
Условията бяха страхотни: нямаше никакъв вятър, беше слънчево, но с доста ниски температури, снежната основа и покривката бяха подходящи за спокойно планинарстване, без да се притеснявам за лавините. Разбира се, че зимната планина, най-вече Рила и Пирин никога не са за подценяване, редовно следя обстановката горе и знаех, че за тези дни нямаше обявена специална опасност.
Някой вече беше минал преди мен, но не беше много утъпкано, не както след някой слънчев почивен ден, когато до върха има добре утъпкана “магистрала”. Трябваха ми около 4 часа с няколко почивки да се кача от паркинга до върха, а малко преди Еленското езеро сложих и котките, защото на места покрвката беше доста заледена, а и по-добре да не ми потрябват, но да ги сложа, от колкото да падна някъде, докато те са вътре в раницата.
Най-интересното започна щом бях на билото, между Мальовица и Еленин Връх. Стръмните склонове към Кириловата Поляна, река Манастирска и Рилския Манастир бяха като стъкло, отразяващи слънчеви лъчи и много хлъзгави. Тук вече бях доволен, че сложих въпросните котки.
След като се качих на връх Мальовица, преоблякох се в сухи дрехи и дори постоях абсолютно гол за няколко минути под топлото януарско слънце и се извинявам, ако някой по това време гледаше към върха с бинокъл от някъде. Разбрах, че не ми се тръгва и съжалявах, че не се натоварих малко повече и бях без палатката ми или поне зимния спален чувал. Много исках да остана горе и да изпратя деня, така или иначе бях на връх Мальовица, на 2729 метра през януари със цялата ми фототехника и щях да се чуствам доста глупаво, ако не бях останал поне за залеза.
Имах около 2 часа до магическия златния час, така че пообикалях наоколо, без раницата ми, която почиваше до пирамидката на върха. Избрах седловината между Еленин връх и Мальовица за снимки, още при първото ми изкачване тук през 2008-ма останах впечатлен от стръмните склонове и гледката от това място.
По едно време, може би половин час преди залеза, чух гласове от пътеката, по която се качих и аз. След малко се появиха двама човека, със ски, които също се качиха горе, но не останаха там като мен, а се спуснаха със ските долу. Сигурно е приятно, аз никога не съм карал ски, така че трябваше да разчитам на двата ми крака да се върна до паркинга при ЦПШ.
Още на изкачване се оглеждах по склонове да видя дали няма някой сноубордист, който да предизвика лавина, но в делничен ден ги нямаше, срещнах само тези вечерни скиори.
Равнините на юг бяха скрити под мъгла, която се опитваше да стигне и до Рилския Манастир, който може да видите на горната снимка в долината. Цената на спокойното зимно изкачвне и прекрасни условия за разходка беше скучният залез, който ме чакаше горе. Но все пак това е връх Мальовица, не някой язовир, който мога да снимам на метри от колата ми, така че дори такъв безоблачен залез е много специален на такова място.
Хубавото време ми позволи не само да се кача горе, но и да се наслаждавам на страхотна гледка чак до Пирин Планина.
Изпратих деня на това високо планинско място и за да направя снимки останах около 40-50 минути след залеза, защото цветове по хоризонта бяха доста трайни и наситено оранжеви. Голяма част от мен много искаше да остане и да направи и нощни снимки, но все пак ме чакаше път обратно до ЦПШ Мальовица, през зимната планина и повече от 1000 метра денивелация…Когато пиша тези думи сега, много съжалявам, че не останах, но тогава започнах да се притеснявам, все пак не бях подготвен за нощувка горе и ако нещо щеше да се случи с челника ми, щях да ходя съвсем по тъмно.
Сложих челник, прибрах техниката, затегнах котките и тръгнах надолу. Никога не бих тръгнал нощно от връх Мальовица през друг сезон освен зимата. Ако условията са безопасни, ходене в снега е много по-лесно от колкото ходене по камъните и пътеките на лятната планина. И така, с подскоци и малко тичане, за час и четиридесет минути бях долу при колата ми, термометърът на която показваше минус 13 градуса. Няколко пъти проверих часовника, защото не вярвах на това, че толкова бързо успях да стигна до колата, но, както написах, слизане в зимната планина е много по-лесно не само от изкачването, но и от ходене по лятната планина. Подминавайки хижа Мальовица, пълна с хора, няколко туриста ме гледаха много странно и питаха дали се нуждая от помощ. Сигурно няма много луди, които ходят нощем през януари в Рила.
