Красив изгрев на Платото на Витоша близо до Голи Връх, февруари 2015
Близосттна на Витоша до София дава редовни възможности за снимки по време на изгрев или залез без необходимостта да се пътува далече и да се прави планински преход. Разбира се, не може цял живот да се снима само на Витоша, но пък тя не трябва да се пренебрегва заради Рила, Пирин и Стара Планина само защото се намира близо и тази близост и лесната достъпност я прави може би не толкова оригинална за снимки колкото изгрев някъде на Мальовица или на някой Пирински връх. Ако нямаш време и възможност да отедлиш няколко дена за да с качиш и да спиш във високата планина – Витоша може да предложи страхотни условия за снимки. Така се случи в един ветровит февруарски ден, когато за пореден път се качих на Витоша за да посрещна слънцето на новия ден.
За мен зима 2015 мина на Витоша, когато се качих много пъти на Платото, Черни Връх, към Дървото на Изгряващото Слънце и на други места в търсене на красиви гледки в комбинация с хубави изгреви. Не винаги имах късмет, но специално този изгрев заслужава отделно фото-разказче.
Както винаги, качих се с колата до хотел Морени и поех към Платото на Витоша по пътя за Черни Връх. Това може и да е едно много популярно място, но тази сутрин не можах да го позная, въпреки че съм идвал на това място по изгрев много пъти.
Духаше много силен вятър, така че трябваше да забивам краката на статива дълбоко в снега и да го удържам с ръцете, за да направя снимки и от десет имах само две-три, които останаха неразмазани. Нямаше как да удържам клони на дървета, които се клатеха с вятъра и не успявах да ги хвана дори на по-бърза скорост.
Качих се малко след разклона за зимната маркировка за връх Камен Дел, когато в западната посока небето ми подари един червен облак, все едно нарисуван с четка от някой художник. Скочих в дълбокия сняг, търсейки добра композиция и така направих снимка, която за мен е в топ 5 на най-интересните ми снимки.
Много пъти съм минавал покрай това изсъхнало счупено дърво, но никога не съм го смятал за интересно, за разлика от тази сутрин. Не знам как дървета на Платото успяват да живеят на това ветровито място.
Толкова бързо, колкото този червен облак се появи, толкова бързо и изчезна, все едно съм го сънувал. За разлика от някои други изгреви, този ден вятърът не утихна и след като слънцето изгря. Винаги го знаех, че красиви изгрев и залези се снимат, когато времето е лошо за туризъм и, може би никога няма да видя такъв залез/изгрев на висок Рилски или Пирински връх, но, благодарение на Витоша мога да им се наслаждам редовно и да се връщам в комфорта на цивилизацията много бързо.
