Залез и нощни гледки на Черни Връх през зима, февруари 2015
Ако живеете в София и ходите по планините на България и не сте се качвали нощно на Черни Връх на Витоша – много сте изпуснали. Ако не сте се качвали през нощта през зимата – още повече. Не знам колко пъти съм се качвал на Черни Връх, много пъти. По различни пътеки, от най-различни части от подножието на Витоша и т.н. А за Камен Дел съвсем да не споменавам, имах един пролетен месец, когато нямах време да пътувам далече, когато се качих до върха 19 пъти (от Бояна до Камен Дел и обратно ми трябваха по 2:30 – 3:00 часа). За снимки, обаче, не се качвам горе толкова редовно.
Но един студен февруарски ден реших да се кача на Черни Връх с фотографска цел, защото беше много студено, а дни преди това ветровито със снеговалеж и се надявах, че тези условия се отразиха на скалите горе.
Колкото пъти и да се качвам горе, нито една зима не е била толкова снежна, колкото зима 2009, когато постройката зад метеостанцията беше покрита с толкова сняг, колкото не съм виждал нито веднъж след това, но тогава още не снимах залези и изгреви, а обикалях туристически.
Както и очаквах, скалите горе се промениха много поради снега, който направи иначе не много интересни камъни и храсти в нещо много по-различно.
Това беше една страхотна зимна нощ, когато е много студено, но няма вятър и така имах възможност да прекарам много време на върха, наслаждавайки се на гледките към София и селата.
Когато вече мислех да тръгвам, от изток се появи неочаквана мъгла, която много бързо скри всичко наоколо. Така е във високата планина. Няма значение, че Витоша се намира до голям град, 2290 метра са 2290 метра и времето горе може да се промени много бързо.
Тази мъгла, оцветена със светлините на нощния град и последните цветове на залеза, в начало ми развали настроението, защото исках да голедам София на връщане, а не да ходя в мъглата. Но щом направих няколко снимки, разбрах, какъв голям подарък ми направи Витоша тази вечер. И така една снимка, която направих след като вече мислех да тръгвам и мързеливо пак извадих техниката, се превърна в една от най-интересните ми снимки, заради която и реших да напиша за този ден, а другите снимки са тук само да я придружават 🙂
Снежните парчета, залепнали по скалите се откъсват много лесно и имат някаква чудна форма, приличаща на бисквит или сладкиш, направен много прецизно. Тези снежни бисквитки от Витошкаия сняг са много вкусни!
Връщане от Черни Връх през зимата през нощта е много приятно, дори не ви трябва челник, защото светлините на София се справят достатъчно добре, в комбинация със снега, а ако има и облаци, които да отразяват светлината – става още по-светло. Лятно време е друго, по пътеката има много места, където може да паднеш и да се спънеш на Витошките камъни.
